Босилек (Ocimum basilicum) – Технология за отглеждане

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Азия. Познато е на всички от вкусните гозби – отглежда се като подправка, но и като декоративно растение. Ароматът му е причина да бъде известен като „кралска билка“. Може би заради това с него са свързани и много поверия и легенди. В Индия той е растението на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която убива с очи. В Египет пък се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил признание в любов. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.

Тези и още други интересни факти са причината тази статия да се посвети на босилека. Тук обаче няма да се акцентира на това какво точно представлява той, а на това как да се отгледа.

Босилекът се засява от средата до края на март.  Ако сеитбата се извършва на лехи на открито, важен показател е температурата на почвата. Когато тя се задържи над 12°С на дълбочина 6–8 см, може да се пристъпи към сеитба.

Семената на босилека са много малки- в 1 грам се съдържат около 800 семена. За засаждането един декар са необходими около 12-14 000 растения. Винаги засявайте с 20-30% повече семена.

Когато се засяват директно върху леха, е добре семената да се смесят с предварително пресят пясък, който е леко влажен. Лехата се подравнява и се притъпква с дъска, така че повърхността й да бъде колкото се може по-равна и притъпкана. Добре е пръстта да е влажна, ако е суха- навлажнете я. Пясъкът със семената се разпределя на равномерен слой с дебелина около 1 сантиметър върху лехата и отново се притъпква. При така описаната технология семената не се подсипват с допълнителен слой субстрат и не се полива след сеитбата. Покрива се с полиетилен. След 5–10 дни, в зависимост от температурата, семената започват да покълват.

Засяването може, и е препоръчително, да се направи в табли, които се пълнят с готова торфена смеска. И двете вече се продават навсякъде по агроаптеките. При тази технология за разсадопроизводтво единствения, ако може така да се нарече, недостатък е, че във всяко гнездо на таблата трябва да се поставя по едно единствено семенце, а както стана ясно, семената са доста малки. За да няма предпоставки за провал на тази операция, тя е по-успешна, когато се извършва от представителки на нежния пол, тъй като изисква голяма концентрация и спокойни деликатни ръце. Има и фирми, които разполагат с пневматични сеялки за точна сеитба в табли, като всяка машина има определен стандарт. Затова е важно първо да се избере фирма и от там да дадат информация какви точно табли ще са нужни.

След като започнат да покълват семената, полиетиленът се вдига над повърхността посредством метални дъгообразни пръчки или подобно приспособление. От тук нататък оптималната температура за развитие на растенията е около 20°С през деня и не повече от 14-15°С през нощта. Полиетиленът в двата края на лехата ( при челата) се държи отворен до толкова, доколкото това да не повлиява за голяма разлика от оптималната температура.

Младите растения се подхранват през около 4-5 дни с водоразтворими комбинирани торове в концентрация около 2 гр/л.

Превантивно, когато растенията са със височина около 2 см, се поливат с фунгицид и инсектицид.

Например: в една лейка от 10 литра се смесват 20 гр.Топсин М, 15 мл. Превикур, 20 мл. Б-58. Полива се с около 4 литра на квадратен метър, а когато е в табли, може и по малко.

Важно!

Трябва да се внимава да не се преполиват растенията и да не се допуска висока влажност на въздуха. Предпоставка за това са прекалено гъсто разположени едно до друго растения- в такъв случай се налага да се пикират на разстояние около 4 см едно от друго. Когато са засети в табли, пикиране не се налага.

Не трябва да се допускат високи температури над 25°С.

 

Засаждане

След 10-15 май, или когато понамалее опасността от слани, разсадът се засажда на постоянно място. Естествено, преди това почвата трябва да е наторена с комбиниран гранулиран т.е. бавно действаща NPK (Азот:Фосфор:Калий) тор. След това се прави дълбока оран (над 20 см), като трябва да се внимава да няма буци. Може да се правят и допълнителни обработки, ако има нужда.

Разстоянията на засаждане зависят от начина на напояване и от някои други фактори.

Ако се напоява гравитачно, т.е. водата се пуска да тече по бразди, разстоянието от ред до ред е около 60 см, като вътре в реда растенията стоят едно от друго на около 15-20 см.

Ако се напоява капково, се подготвя повдигната леха, подобно на тази при пиперопроизводството. Лехата може да е дву- или три- редова, като за предпочитане е двуредова. Важно е външните редове да отстоят поне на около 20-25 см от ръба на лехата, тъй като при обилни валежи целостта на лехата е възможно да се наруши, особено по краищата. Така, когато растенията са засадени близо до ръба, корените им се оголват. Разстоянието на редовете един от друг в лехата няма нужда да бъде по-голямо от 30 см, а вътрередовото 15-20 см.

Босилекът реагира много добре на напояване, затова то се прави го веднъж или два пъти седмично в зависимост от времето и типа почва. Ако е много горещо обаче, а почвата е лека и бързо просъхва, ще се наложи поливане дори и през ден или два.

10-15 дни след засаждането, когато растенията са се прихванали, е добре да се направи едно подхранване с амониева селитра в доза 6-8 кг на декар. На този етап не е нужно по-голямо количество. След около 10 дни може да повторите храненето.

Важно е насаждението да се поддържа чисто от плевели.

Добре е мероприятията да вървят в този ред: премахване на бурена, разхвърляне на амониевата селитра, прекопаване. Идеята е торта леко да се инкорпорира в почвата.

Във фаза цъфтеж се прибира реколтата, растенията се режат над вдървесинената (кафява на цвят) част на стъблото, приблизително на около 15 см от повърхността на земята. За брането може да се използва лозарска ножица.

При добро напояване, преспокойно могат да се прибират и по две реколти. Без напояване не може да разчитате на реколта.

 

Изсушаването на босилека е процес, който не е за подценяване.
Босилекът съхне бавно. Най-добре е да се направи на снопчета и да се закачи на сенчесто или засенчено проветриво място. Процесът на сушене трябва да се следи редовно. След като изсъхне добре, снопчетата босилек може да се балират като се използва пластмасова щайга.

Босилекът се напада от някои гъсеници, но ако положението не е много сериозно, не препоръчвам да се прави третиране с инсектициди, тъй като в България имаме сравнително кратък период на реколтиране и достатъчно бърз растеж на растенията. Няколко гъсеници не биха оказали особено влияние върху добива.

Но ако все пак се наложи третиране, карантинният срок на препарата трябва да се съобрази с датата на прибиране на реколтата.

Босилекът действа репелентно (отблъскващо) на голям брой насекоми. Това негово качество може да се използва и да го превърне в естествена защита – 1-2 реда босилек по края може да предпази цяла градинка от жужащи неприятели. Така всички растения ще са добре предпазени и ще ви радват с цветовете и плодовете си.

Успех!

 

Милан Топалски – агроном

 

Advertisement

коментарите за затворени.