Видове култивиран пипер – класификация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 
 

В България пиперът се явява традиционен зеленчук. Появява се по нашите земи само няколко десетилетия след откриването на Америка. За тези няколко столетия от тогава са създадени някои наистина висококачествени сортове. За съжаление, обаче, сортовото разнообразие у нас не е чак толкова голямо (противно на някои твърдения). На практика всички сортове пипер, които се отглеждат в България принадлежат само към един вид – Capsicum annuum (изключенията са само по дворовете на някои любители). Този вид е най-разпространеният и в световен мащаб. Но това не означава, че няма други видове с ценни качества. Съществуват над 20 вида в род Capsicum. Освен Capsicum annuum в култивация са въведени още 4 вида, но те се отглеждат ограничено – най-вече в Южна и Централна Америка, Мексико, Карибите, също и ограничено в Индия и Китай. В рамките на тези 4 вида има доста сортове, които биха могли да се отглеждат при нашия климат (няколко такива сорта са представени по-надолу).Петте вида въведени в култивация са:

Capsicum annuum – това са пиперите, които се отглеждат у нас. Annuum означава едногодишен, но това име е дадено погрешка, въпреки това е останало така и до наши дни. Името е погрешно, защото всички видове от род Capsicum са многогодишни растения.

Capsicum baccatum – този вид се отглежда предимно в Южна Америка и е познат под името „аджи“ (всъщност това означава просто „пипер“, но в някои страни от тази част на света така се нарича вида baccatum). Baccatum означава „като ягода“. На практика плодовете на всички видове от семейство картофови – пипер, домати, патладжан и т. н. са ягоди в ботаническия смисъл на думата (не се бъркайте с градинската ягода, чийто плод всъщност не е ягода, както между впрочем и орехите не са ботанически орехи). На повечето сортове дръжките на плодовете са доста дълги. Множество от пиперите от този вид имат по-различни аромати.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но някои от сортовете са по късни, затова е добре семената за разсада да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Другото важно нещо е, че растенията са по-големи (на някои от сортовете до есента образуват храст висок до 1,5 м.), затова трябва да се сеят при по големи разстояния, примерно 100 х 30 см. (вместо 60 х 15). Растенията от този вид се разпознават лесно, като се видят цветовете им. За разлика от тези на annuum, chinense и frutescens, чиито цветове са бели, цветовете на baccatum имат петна в основата на венчелистчетата (виж снимката):

Capsicum chinense – този вид е вторият по разпространение след annuum. Макар и рядко, го има в много страни. И на този вид името е дадено погрешка. Chinense означава „от Китай“, а всички видове пипер произхождат от Америка. Специално този вид произхожда от северната част на Южна Америка. Ботанически е много близък до annuum и дори има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Има няколко групи сортове (в зависимост от формата на чушките), като най-известната е тази на типа хабанеро (в превод: „от Хавана“), често с това име се отъждествява целия вид C. chinense. Като цяло чушките на различните сортове принадлежащи към този вид имат следните характеристики:
– Най-популярното им качество е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА лютивина на много от сортовете. Най-лютивите сортове пипер принадлежат именно към този вид. Тези чушки рядко се използват за пряка консумация, защото малцина могат да ги ядат, но са отлични за приготвянето на лютиви ястия и особено сосове. Използват се и за приготвянето на лютиви спрейове за защита от хора и/или животни. Нелютивите сортове са сравнително малко. Повечето чушки от този вид имат много характерен, най-често силен аромат, който не се харесва на всекиго (не е лош, просто е много по различен от този на обикновения пипер). Повечето пиперки са с причудливи форми. Едроплодните (над 7-8 см.) сортове са рядкост.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но трябва да се знае, че семената се нуждаят от повече топлина и време (2-5 седмици), за да изникнат, като често никнат не едновременно. Вегетационният им период е по-дълъг и затова семената за разсада е най-добре да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Растенията обикновено са по-разклонени и затова е добре да им се даде малко повече място, примерно 80 х 30 см. С този вид пипер лично аз имам значителни проблеми. Всяка година голяма част от растенията загиват, вероятно от някоя от вирусните болести.

Capsicum  frutescens – този вид също е сравнително разпространен по света (макар и рядко) и също като chinense е ботанически много близък до annuum и има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Frutescens означава „като храст“. Разнообразието на сортовете от този вид по отношение на форма и размер на плодовете е най-малкото сред петте вида. Не ми е известно да има нелютиви сортове. Най-популярният сорт от този вид е Табаско, от който се прави едноименният лютив сос.

Capsicum pubescens – този вид се отличава значително от всички останали. Почти не се отглежда извън Южна Америка. Pubescens означава „овласен/покрит с мъх“. Цялото растение е покрито с къси власинки, което му придава сребрист вид (прилича повече на физалис, отколкото на пипер). Растението не расте изправено, а се стели. Цветовете най-често са виолетови. Най-интересният отличителен белег е, че семената са черни! Плодовете са доста сочни и почти винаги много люти. Този вид има дълъг вегетационен период, а и не понася добре високите температури (опадват му цветовете) и затова нашият климат не е подходящ за него – завързва късно и до първия мраз не може да узрее.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Advertisement

коментарите за затворени.