Враг пред портата

all_tashta9

 

Срам не срам трябва да се яде. След дванайсет години училище и елитно висше образование по маркетинг от Стрелча съм безработен. Писах автобиографии, сивита и нищо. Пазих няколко отговорни обекта с тухли четворки, отварях два месеца една бариера в Бусманци и понеже нямаше повече високоинтелектуална работа реших да не правя компромиси. Няма да се отчайвам и ще си държа на нивото. Както казват всичко е в ръцете ми. Всичко, всичко, ама от глад ли, от липса на самочувствие ли и то взе да се смалява. И тогава реших – ставам мафиот. Няма как да не успея с тази професия. Половината политици, че и повече я практикуват по съвместителство. Те да не са балами я. Така леко загадъчна, разбирай романтична, професия и перспективна. Малко е голяма конкуренцията, че са над триста партиите, но като ти е добър материалът ще се справиш. Аз откъм гени съм така подготвен, че може направо кръстник да ми викат. Още прадядо ми, по бащина линия, е положил началото  на краденето на коне и магарета в дъждовно време. Дядо пък е бил най-личния пъдар и все кауни е вардил, а тате беше контрольор на кариера и що пясък окраде,  че още има по джобовете.

И аз четвърто поколение няма да изложа фамилията. Само да си намеря нишата и започвам.

Мисля си в съвременния свят няма епидемии, врачките и ходжите са лабави, и няма кой една тъща да умори, дето се вика. Ей това ще ми е тясната специалност. По мойта така съм набрал, че мога да работя без почивен ден и национални празници. Направо денонощно съм на линия.

Дойде да види детето като се роди и още не си е ходила. Другия месец му е балът. Викам му:

-Да знаеш, че като се зажениш вървиш в комплект с баба си, иначе не става.

Другото, комплектовам с жената и живот на стари години. Тогава ще се празнува, ама сега няма как. Чакай, че се размечтах. Бе, как се търсят клиенти за този бизнес? Проблем. Ще пускам обяви. И какво да обявя? Нещо така леко дискретно. Реших и пуснах текста: Правя зетьове щастливи. Заврени – с предимство. И като се заредиха едни пичове, засукани, на опашка пред офиса. Едни събеседвания с нежни намигвания, направо ужас. Викам си ще взема да слушам и костинбродския славей и обърках бреговете. Анализирах ситуацията и смених тактиката. Този път пуснах обява: Разбивам врага изотзад. Пак така леко, дискретно, да се разбира. Врагът е отзад зад жена и семейство, тоест тъщата, и ти диша във врата. Ей парад. То пичове, то чудо. Толкова народ се събра, че ми дожаля за жените. И те чакат мъжка ласка. В това еманципирано време мъжествеността е станала много кът. Нали съм мафиот, няма да се размеквам. Обрах табелите и се покрих по мъжки. Викам си така няма да стане. Да взема с рекламна цел да думна някой звер. Това носи нещастие. Не се прави неискано добро.

И, разбира се, образованието си каза думата. В най-отчайващия момент ме осени гениалната идея да отвличам тъщи. Отвличам обекта и пращам СМС: „Плащай, или я връщам!“  Това е. Мога да си ги отвличам направо групово от градинките или от супермаркета. И потръгна криво-ляво. Не насилвам хората, кой каквото има дава. В кризата и за боб, и за картофи работя оборот да става. Миналия месец един закъсал човечец  от Княжево даде едно буре с ракия. Беше много на зор, за да даде такова питие, ама няма как. Всякакви завалии закъсват. Имам клиенти и банкери, и съдии и какви ли не. То нещастието не пита. Гледаш я добра, хубава, умна, а после без мама не мога. Онзи ден имах случай на принуда. Завивам си на ляв завой на червено, както си му е редът, и опа комшията Минчо, полицаят, тупа щастливо палката в крака си.

– К’во бе, комшу да не си загубил котето, та го търсиш? – му викам.

– Не, комшу, тебе чакам – и се хили коварно.

Заусуква, сега какво ша правим, това с левия завой било много тежко нарушение. Получила се секретна директива за опасността от това и започна да цитира разни членове, направо отиват нещата към доживотен. Викам му:

– Бе, комшу пиши го десен този завой като е така страшно с левия.

А той се инати докато не изплю камъчето накрая. Дошла му балдъзата преди шест дни и той наивника нищо… Вчера обаче се прибира и гледа един тир се паркирал в двора и шест човека стоварят. А тя се смее и вика:

– Минче, кака, нали ще остана някой ден.

И той право днес на завоя ме чака. Накрая почна:

– Ти брат, ти сестра,чух за бизнеса ти, взимай мерки.

Какво да правя прибрах я, макар да не ми е по специалността, но сега и на стоп не спирам. Нараства ми авторитетът.

Имам си и абонати с по няколко поредни отвличания. На тях по малко вземам. То не стига, че природата ги обрулила, ами и аз да ги дера. Но на занаят и име не плюя – плати ли си човек няма връщане. Та от професионализъм си ги посъбрах така малко тъщици. Няма идеален бизнес. Все нещо ще излезе. Като взеха тези  женици да свикват с мен и пак проблем. Не щат да си ходят. Tова било „Стокхолмски синдром” викат и ми плетат чорапи. Коя от коя по-хубави. Вчера отворих магазин та разширих империята. И така сега съм събрал двайсетина. И от трън та на глог  да не търпя една в къщи, ами от бизнес, та двайсет. Но иначе пък съм мафиот с фамилия от тъщи. И съм корав.

Д.Колев

Advertisement

One Response to “Враг пред портата”

  1. mjekov

    ян. 12. 2014

    Ей страшна история г-Колев!

    Отговори на този коментар

Оставете коментар