Да засадим дръвче

По цялата земя, независимо от националност, раса или пол, хората са обединени от един и същи стремеж – стремежът към пълноценен живот. Връзката с природата, убедеността, че човек оставя нещо след себе си, даряването на живот и израстването – това са само частици от точно този живот. Да се засади дръвче – нещо толкова малко и просто, но съчетаващо всеки един от тези елементи. Наистина, дело, което човек трябва да направи през живота си…

И къде другаде, освен на двора?

Често дворното място е аранжирано с мен тревен килим, обграден от изпънати строени като войници вечнозелени туи. Или пък е изобилно организирано с вкусни чушки и домати. И в този организиран порядък, човек си задава въпроса: може ли едно или няколко овощни дръвчета да намерят място в домашната градинка? Защо пък не!

Доста хора смятат, че нямат достатъчно място, защото в техните представи овошката представлява голямо дърво с огромна корона, което изисква значително пространство. Този проблем обаче има своето решение – с подходяща резитба някои овошки, като ябълки и круши, могат да се развиват нормално с височина дори 1-1.2 метра. Това е формировка, при която стъблото е с височина 60 см, а короната е представена от само два основни (скелетни) клона, които са разположени хоризонтално (под ъгъл 90 градуса) спрямо стъблото в една равнина, както е показано на Фиг1. Разбира се, ако няма да се засенчат други растения или просто има възможност, може да се оформят още един или два етажа през 45-50 см нагоре, както показаните на Фиг. 2 и Фиг. 3.

В промишлените насаждения така оформената плоска корона се нарича „палмета“. Едно такова дръвче може да внесе допълнителен уют и колорит в градината. Тук ще разгледаме детайлно случая с единично дръвче, като ще бъдат обяснени и някои специфики при останалите етажи.

За да се отгледа такова етажирано дръвче, е нужно да се изгради опорна конструкция – по същество тя е същата като при лозята. Всичко това звучи по-сложно отколкото всъщност е. Опорната конструкция представлява две дървени греди с дебелина 8х8 см или 6х8 см, като тези на Фиг.4, и дължина около 1.2 м, които се забиват на поне 45 см дълбочина и на разстояние 3 или 4 метра, в зависимост от свободното пространство.

Желателно е дървените греди или колове да са импрегнирани- това значително увеличава тяхната трайност. Вместо дървени, могат да се използват метални или циментови колове.

Дупките за конструкцията трябва да са изкопани предварително, а самите греди да се укрепят на принципа „камъни–пръст–камъни–пръст“. Ще е нужна и поцинкована тел с дебелина 2.5 мм, която се опъва между гредите след засаждане на дръвчето. Тя влиза в употреба по-късно- на нея се прикрепят клоните на дръвчето. Ще е нужно и още едно колче, дълго около 1.5 м, което да стои забито близо до засадено дръвче за опора на фиданката.

Тук е описана композиция от единично дръвче. Когато става дума за ред от n на брой дръвчета, се налага по-стабилно закрепване на коловете, както и допълнително укрепване на крайните колони в реда.

Моментът на засаждане също е много важен. По-добре е дръвчета да се садят през есента и зимата (стига почвата да не е замръзнала), отколкото напролет. Есенното засаждане като цяло оказва по-добро въздействие за адаптирането на младата фиданка към новото и местообитание.

На какво трябва да се обърне внимание, когато се купува фиданката?
При ябълковите и крушови дървета, както и при много други овошки, фиданката всъщност е съвкупност от две отделни растения. Коренът, заедно с малка част от стъблото (15-20 см) над него е на едното растение (така наречената „подложка“), а присадената на подложката пъпка, от която се формират останалата част на стъблото и короната, са на другото растение („присадник“). Присадникът е представител на сорта, който ще се отглежда. Защо обаче се налага да се прави всичко това?

Подложката определя силата на растеж на дървото. В дадения случай трябва да се търси дръвче, присадено на слаборастяща подложка. Пример за такава, за ябълка, са „М9” и „М26”, за круша се използва дюлева подложка. Дърветата, присадени на слаборастящи подложки, са по-малки, по-компактни, по-бързо встъпват в плододаване и са по-лесни за резитба и беритба. Използването на различни видове подложки също се налага в зависимост от типа на почвата и химичните ѝ свойства.

При закупуването на фиданка, трябва да се следи не само за избрания сорт и вида подложка, но и за външния вид на дръвчето. По корените не трябва да има бучки, грудки или каквито и да било удебеления. Стъблото на едногодишна фиданка обикновено няма клончета и изглежда като пръчка. По него не трябва да има наранявания или капчици смола.

Важна забележка

Дръвчето се засажда на същата дълбочина, на каквато е било и преди. Известно време след това то трябва да се скъси и да остане високо 60 см (около три педи) височина от земята. Затова е много важно по него да останат 3-5 здрави пъпки, под отрязаното място. От тези пъпки ще се развият клончета, които трябва да се насочат по телта на опорната конструкция.
След като фиданката е избрана, изглежда добре и има пъпки под шейсетте сантиметра, за които стана дума, се пристъпва към засаждането.

По средата между двете поставени греди се изкопава дупка с дълбочина 45-50 см (или 2 лопати) и диаметър около 60 см. Тук има хитрина – горният слой на почвата на дълбочина една лопата се слага отдясно на дупката, а следващия слой– втората лопата-  отляво на дупката (няма проблем, ако посоките се разменят). При запълването на дупката двата почвени слоя си разменят местата. Това се прави с цел горния слой почва, който е по-богат на хумус и по-плодороден, да попадне на дъното и да подхрани по-добре корените на фиданката.

След като дупката е изкопана, се забива колчето, за което ще се привърже дръвчето след засаждането му. Посипва се част от пръстта, от горния слой почва. Тук е моментът да се сложи една кофа оборски тор от село и шепа и половина – две гранулиран NPK (Азот, Фосфор, Калий) тор. Тези продукти се размесват добре в дупката и след това тя се запълва  с чиста почва до толкова, че като се постави фиданката, тя да може да се зарови до нивото, до което е била в разсадника. Обикновено това място си личи ясно. Друго важно условие е мястото на присаждане да остане задължително над повърхността на почвата. Преди да се сложи дръвчето, почвата в дупката трябва добре да се уплътни с крака, за да може корените да стъпят на здрава основа и растението да не пропада много надолу, когато в последствие почвата започне да се сляга. Корените на фиданката се подрязват с остра ножица до 1/3 от дължината им, за да не се мачкат тъканите им. Ако има счупени корени, се изрязват до здрава тъкан.

По нашите земи има и стар обичай при засаждане на дръвче

Обикновено човек, който е роден през пролетните месеци, държи с дясната си ръка дръвчето в дупката, а друг заравя корените, като от време на време притъпква почвата около тях.
Има и правило, което указва на къде да сочи присадката. На мястото, където се свързват подложката и присадката, се оформя така нареченото коленце. В конкретния случай това не е от толкова голямо значение, но е препоръчително при засаждане това коленце да сочи на юг.

След засаждането дръвчето трябва да се полее добре, дори почвата да е влажна. Това е важно, за да може пръстта да полепне плътно по корените. Следва фиданката да се отреже на около 60 см от земята, както беше споменато по-рано, и да се привърже към колчето, както е показано на Фиг. 5.  Дръвчето трябва да се привърже хлабаво за колчето и да се направи тъй нареченото „връзване на осморка“. Идеята да не се фиксира толкова здраво фиданката за колчето е, че когато почвата в дупката започне да се сляга, а фиданката е здраво закрепена в една равнина и не може да слиза надолу, има да се наруши целостта на кореновата система.

През зимата няма специални задачи, може единствено да се опъне поцинкованата тел на височина около 60 см. Тя свързва двата странични кола и по нея ще трябва да се насочат и привържат клоните на дръвчето, когато пораснат.

На следващата година от пъпките по стъблото израстват клонки. От тях се избират две, които са най-добре разположени в пространството, които ще се привържат към телта, а останалите се изрязват до основа. Ако ще се оформя още един етаж, трябва да се остави още едно клонче, което да расте нагоре- както е показано на Фиг.7. За целта, разбира се, и опорната конструкция трябва да е с по-дълги греди и да се сложи още една тел на разстояние 45 см от долната.

През лятото (юли), израсналите клонки се накланят под ъгъл 45 градуса спрямо стъблото, както е показано на Фиг.6.

През зимата на същата година, клонките се привързват хоризонтално към телта и се скъсяват с около една трета от дължината им (Фиг.8). Ако ще се оформя и горен етаж, третата клонка, която расте нагоре, се реже до нивото на горната тел (Фиг.9).

 

Обяснителна бележка
В литературата може да се срещне термин като клонки първи порядък, втори порядък или разряд. Какво значи той?
След отрязване на централното стъбло на 60 см височина от земята, клонките които израстват на следващата година, се наричат основни (скелетни) клони. Клонките, които израстват от скелетните клони се наричат клонки първи порядък или първи разряд, а тези, които израстват от клонките от първи порядък се наричат клонки втори порядък. Съответно тези, които израстват върху клонките от втори порядък се наричат клонки трети порядък и т.н.

След изрязването и привързването на скелетните клони през зимата, през лятото на следващата година се прави лятна резитба. По основните клони израстват нови клончета, които се наричат леторасли или филизи. Всички филизи се съкращават до три листа, без да се броят недоразвитите листенца в основата на филиза, както е показано на Фиг.10. Това се прави в средата на юли, когато филизите в основата си са вдървесинени т.е. кафяви на цвят. Филизи, които са с дължина от 20 до 25см не се режат. Оставя се леторасъл, който се явява продължение на скелетния клон (той се реже през зимата). Ако има обилни валежи след този период, често от подрязаните филизи прорастват нови клончета, които се изрязват като се оставя само по едно листо, без значение от дължината им.

Ако ще се оформя втори етаж, както показаното изображение на Фиг.11, малко по-рано през лятото, по същия начин както и на долния етаж, се оставят две клончета които да се поведат по телта. Може да се остави и едно клонче, за да оформи трети етаж по познатия вече начин.

През зимата на същата година филизите, останали като продължение на скелетните клони, се подрязват наполовина. Ако ще се оформя втори етаж, клонките, които през лятото са оставени и после наклонени на 45 градуса чрез привързване с връв към телта, сега се привързват вертикално.

През следващите години резитбите са идентични. Новите леторасли през юли се подрязват на три листа. Летораслите, които остават за продължители на скелетните клони, се прекъсват, когато достигнат до ограничителния кол.

Когато след няколко години по скелетните клони обрастващата дървесина се сгъсти прекалено, се налага тя да се прореди, като това се прави през зимата.

Така с грижа и желание, дори когато разполага с малко място, човек може да се радва на живо плодородно дръвче. А какво по-хубаво от сладкия вкус на домашен плод, отгледан с всеотдайност и любов?

Милан Топалски – агроном

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар