ЗАЩО? вх.N 27032013

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА КРАВИТЕ, БИВОЛИТЕ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ?

Или защо нямаме млечно животновъдство в България?

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

Историята е дълга, но за да не съм многословен и за да не се объркам в мислите си, ще бъда максимално кратък.  Преди няколко години след, като спряха да се дават субсидии за отглеждане на тютюн реших, че би могло тези хора да се занимават с нещо друго, например с отглеждането на кози.  Още повече, че в Родопите има прекрасни условия за развитие на козевъдството.  Ето така се роди идеята да направя проект за  ,,биологично производство на козе сирене и кашкавал“.

По това време имах един познат партиен активист, който ми обеща, че проекта ,,ще стигне до където трябва“. Но явно този проект нямаше късмет с политиците, които ,,поради създалите се обстоятелства” нямало да инвестират в никакъв бизнес и така моето творение остана, както се казва ,,на трупчета“.  Все пак се позамислих и го предложих директно на един собственик на мандра, явно  начетен и експедитивен бизнесмен, който успя да привлече вниманието на холандска фирма. Запретнаха се и  осъществиха идеята, като вече три-четири години успешно си развиват бизнеса с козе сирене и то биологично производство. Така се разчу в средите на млекопреработвателите, че козето мляко е с много голяма стойност в Европа, пък и не само там.

3457462890_78c40a440a

По този повод, друг собственик на мандра ме привлече за консултант. Седнах и му написах на 5-6 листа какво трябва да се направи за да развие този бизнес с козите. Най-общо написаното съдържаше следното: мандра вече имаше, която действа на добри обороти. Липсваха кози, фуражи и хора, които да гледат козите. Посъветвах бизнесмена да купи кози, оборудване за козефермите, да намери желаещи хора да отглеждат кози и да ги кредитира с животните и оборудването на фермите. Стопаните след това да му върнат кредита под формата на козе мляко.  Развих му една добра схема  за микрокредитиране, която да му осигури козе мляко за много години напред и да му се развие бързо и динамично бизнеса с козето сирене. Разбира се всичко относно развитието на бизнеса, беше подкрепено от цифри с които се доказваше бъдещо устойчиво  развитие на предприятието.

Какво се случи две години по-късно? Обажда ми се един ден въпросният бизнесмен и ми казва следното: ,,Ела да видим къде сгрешихме, защото за две години загубих близо един милион. Събрали сме се тук с икономисти и умуваме къде е грешката? Почти всички козари, които взеха животни и оборудване  фалираха“. Отивам на срещата и започваме да тълкуваме проблемите.

Попитах за козите, от къде са купени, за колко пари, как са избирани….!

Второ с какво са хранени и каква продуктивност са развили?

Трето – какви договорни отношения са имали със стопаните получили животни, на каква цена е изкупувано млякото…. и след, като чух отговора на този въпрос спрях да питам повече!  Млякото, което вземали от стопаните било на ,,пазарна цена“, а тя била 0.40 лв/литър. Тогава им извадих написаното в  моите препоръки, а там поне два пъти бях подчертал, че себестойността на един литър козе мляко е около 0.75 лв/литър.  Така излезе, че собственикът на мандрата е фалирал длъжниците си преди още те да са започнали да му се  издължават.  Попитах го защо е постъпил така, защо не е оценил млякото на длъжниците си по 1.0 лв/литър например, за да имат възможност да се възпроизвеждат, да си върнат дълга, а и за тях да остане нещо?

Той ми отговори в прав текст: ,,Докторе не съм толкова глупав да купувам млякото по един лев, при положение, че мога да го купя за 40 стотинки“.  Останах втрещен от това, което чух и от тоталното неразбиране на проблема от бизнесмена. Алчността за печалби го беше заслепила до такава степен, че той крадеше от собствените си пари…

il_fullx333

Оставам на вас да прецените, не се ли получи същото с млечното животновъдство на България през последните 22 години.  С изкуствено поддържаните ниски изкупни цени на млякото, мандрите ликвидираха млечното животновъдство. Останали без естествената суровина за тяхното производство, преминаха на други технологии, при които за производството на ,,сирене“ използваха всичко друго, но не и мляко. Стигна се до там, че в лабораториите за контрол на качеството на храните започнаха да търсят има ли или няма наличие на мляко в ,,сиренето“.  Да се чудят, е ли това сирене или не е?

Проблемите с прозводството на т.н. ,,сирене“ от сурогати станаха държавен проблем и въпреки това, никой не посмя да каже истината за това, което се случва.  Учудва ме и факта, че животновъдите често протестират, искат субсидии, искат кредити с ниски лихви….и т.н., но никога не поставят въпросите за цената на техния продукт, за цената на техния труд. Дали това е така, защото нe разбират проблемите си или водачите на техните бунтове са ,,бели якички“ нямам предстaва? Надявам се обаче, че тази статия ще се прочете от производителите на мляко и те ще се замислят.

Истината е, че българският фермер трябва да произвежда и да си продава сам готовия продукт, както е по цял свят, където няма монополи и има конкуренция.

63328_cow_horns_lg

Какво се случва обаче в нашата Родина?

Появи се и Наредба 26. Дълго очакваната наредба за продажба на животински продукти директно от фермите обаче излезе ялова.  Противно на очакванията две години след влизането и в сила тя не се прилага. Непосилните и в същото време ограничителни условия, заложени в нея, се оказват трудно изпълними за производителите. В Пловдивска област например по тази наредба са регистрирани само 45 стопани, като  официално 7 са производителите на сурово краве мляко.  На практика останалите, чийто брой е неизвестен,  работят в сивия сектор. Сред тях са такива, които произвеждат и продават мляко и млечни продукти на нерегламентирани обекти на открито.

А целта на тази наредба от пръв поглед е да се съкрати пътя от производител до потребител, с което и цените да паднат, и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. Наредбата е неработеща  по няколко причини, но две от тях са основни: От една страна, огромните инвестиции, които трябва да се направят, за да се отговори на изискванията на нормативните документи, а от друга – възможността да се продават само 20 процента от произведената продукция и то в рамките на общината където е фермата.

Тези факти на практика връзват ръцете на стопаните и обезсмислят начинанието. Вложенията, които трябва да се направят по нея, за да може един производител да изкара даден продукт директно на пазара у нас, не могат да се избият с десетки години, та камо ли да има някаква печалба. Според мен за да съществуват малките ферми от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100 процента за произведената от тях продукция и то да я предлагат в цялата страна. Как може в Гърция да има десетки регистрирани марки сирене (става дума за един и същи вид – сирене фета) в различните региони на страната, а в България само мандрите да имат право на собствена марка?  Да не говорим какво е положението във Франция по същия въпрос, където всяка ферма си има собствена търговска марка.

Според мен истината е, че тази Наредба е създадена единствено с цел да обслужва монопола на мандрите, за нищо друго! И когато говорим за монополи в селското стопанство, това е първото нещо, което трябва да се коментира!

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108

Всички права са запазени!

Advertisement

One Response to “ЗАЩО? вх.N 27032013”

  1. Petra Noelke Young

    февр. 14. 2017

    Bravo Ivan!

    Отговори на този коментар

Оставете коментар