За бащините шамари и напредъка

man19

Открай време хората не само в България, но и по света търсят стабилност и сигурност в живота си. Нормално е да е така – това е естествен стремеж на всеки отделен човек. Затова и цялата цивилизация върви напред – всеки прави това, с което е полезен, а общите усилия на хората се насочват в правилната посока, градивно, с мисъл и отговорност. Или поне така трябва да бъде.

Българската действителност също се подчинява на тази истина, но както на всеки е ясно, с известни изключения. Като разбунтувал си тийнейджър държавата прави лудешки стъпки в страни, които с бащините шамари от съдбата могат да бъдат коригирани. Когато е готова да се учи, разбира се.

У нас има много неща, които трябва да се поправят.

Не са едно и две, затова и е трудно да се прецени кой от проблемите е най-належащ и приоритетен. Но важното е друго– всеки от тях трябва да бъде разрешен, рано или късно. В тази статия погледът е обърнат към нуждите на обикновения човек в сферата на селското стопанство.

Голяма част от тези хора мизерстват. Дали това не може да се поправи с нов вид заплащане, което да нормира селскостопанския труд? Например минимални цени, които човек, положил съответния труд, да получи при всички положения. Например извеждането на животни на паша за един час да струва определена сума. Тази система би могла да се предложи за обнародване, а парите да се плащат от ползвателите на продукта или чрез държавна субсидия. Така ще се избегнат рисковете за производителя от погиване на стока или реколта. А селскостопанският работник ще получава винаги възнаграждението си, точно както го получават адвокати, нотариуси, съдии, банкери, лекари, архитекти, полицаи , чиновници и всички други. Те имат своите тарифи и дори ползвателят на услугата им да е смъртен, те пак печелят. Няма лоши метеорологични условия, неподходящи години и така нататък.

Като че ли обаче това е невъзможно. Лекарите, адвокатите, банкерите, вносителите на какво ли не имат своите лобита в парламента и дори лобират законно. Селяни в парламента няма и не е имало от времето на Александър Стамболийски. Тогава обаче България е била със 70% селско население. Уви, надали може да се случат някакви подобни наредби точно в момента. Но това, което може да се направи е да се вгледаме в опита на хората, занимаващи се със земеделие. Защото животът сам ще наложи този труд да бъде оценен. Винаги, когато човек прави експерименти, които го отклоняват от правилния път, логично се появява ситуация, която като с бащини (здрави и нежни) шамари го връща обратно. Това важи не само за отделния човек, но и за всеки народ като цяло.

pole

Дълъг период в българското селско стопанство се консумира създаденото като база от миналото. Има една инерция, но и ентусиазъм на доста хора да опитат в нови условия да продължат части от традициите на страната. Допълват ги нови ентусиасти с европейски програми. Там където селскостопанското производство позволява да се механизира, производствените обеми са запазени, но в останали сектори се получават сътресения. Засега те се усещат леко ценово, но след време ще стане невъзможно ситуацията да бъде овладяна.

У нас се внася почти всичко без зърнени храни. Няма европейска държава, която да не осигурява продукти за собственото си население. Тези, които нямат условия за това, успяват да го постигнат с изключително постоянство, дългосрочни програми и инвестиции. В Испания това е коствало много усилия – пример за това е нареждането и подравняването на 10-тонни скали, върху които се нанася пясък и хумусен слой, докаран от стотици километри. Всичко това е направено с цел да се създадат производствени полета. В Кипър, въпреки че поливната вода е на дълбочина 1500-1600 метра, се развива активно земеделие. В северните скандинавски страни, където е невъзможно производството на много видове плодове и зеленчуци, се усвояват производствата на лук и картофи, различни видове животновъдство и рибопроизводство. Така вноса на топлолюбиви плодове се балансира от износа на техните стоки. Малта, вулканичният остров, чиято дължина е няколко десетки километра, е основен износител на картофи през месеците март и април, като изнася няколко десетки хиляди тона. Там производителите правят каменни басейни, изсечени в скалите, за да могат да поливат. За сравнение днес България не изнася нито килограм картофи.

В производствения рай България храни се внасят– зеленчуци, плодове, месо, риба и то в големи проценти.

Много вероятно е в общата световна политика за намаляване на енергийни разходи да се стигне до момент, в който няма да се позволява транспорт на продукти, които една страна може да си произведе сама. Сега България доставя месо и зеленчуци от Аржентина, Индия, Китай и др. Това не е нормално, а тогава би било направо невъзможно. И ще се наложи да се произвежда отново. Но традициите и опитът ще са загубени, а спре ли веднъж, трудно се влиза отново в производствения процес. Дотогава ще се загубят кадри на всички нива – от ниско квалифицирани до ръководни служители.

fin2

Селата у нас без селскостопанско производство остават без хора.

Така е в цялата страна. Тези разрушителни процеси напомнят на житейските грешки на обикновен човек.Това, което хората не предвиждат заедно като общество, ще са принудени да изпълнят след „бащински“ шамари на дефицит и високи цени. Сега това изглежда абсурдно, но е истина и неизбежно. Когато обществото не обръща внимание на проблемите в основен отрасъл като земеделието, няма как да не се получат деформации. Днес има групи хора, които няма как да пренастроят производството си и постепенно дейността им приключва. Нови не идват в бранша, защото е високорисков, изискващ големи инвестиции и непрестижен. Всички стопанства са с недостиг на работна ръка. У нас няма средно квалифицирани кадри в основни помощни професии-заварчици, шлосери, стругари, електротехници, монтьори. Справката е съвсем лесна – ако в Google се напише „заварчик“, няма да се намери нито един. Ако търсенето се направи по ключова дума „компаньонка“ обаче, резултатът е поразителен. Изводите за бъдещето на страната са ясни…

През есента на 2012 година тютюнопроизводители чакат забавените си възнаграждения от няколко хиляди лева. В същото време, в едно кулинарно предаване известен банкер посреща гости на вечеря за приблизително същата сума. Приборите на масата му струват колкото премиите на средно голямо родопско село. Ясно е, че това са много различни професии, но тук става дума за хора. От един момент нататък материалните натрупвания преминават в социални напрежения. Не може цената на световната икономическа криза да се поема от най-слабите социални слоеве. А това е факт – никоя банка например не намалява печалбите си, за да облекчи своите клиентите. Така е и с адвокатските тарифи, нотариалните такси, лекарските хонорари, общинските и дори държавните такива. Все едно тези хора са поданици на други държави.

За пример, в средновековна България търговците, занаятчиите и предприемачите финансират народните движения срещу неправдите. После умират наред с бедняците за отечеството си. Успели българи се връщат от спокойния си живот в чужбина и застават начело на непросветените си братя във войните за защита на националните идеи.

За да се анализират процесите в селското стопанство и да се направи прогноза за развитието им, има един начин – вглеждане и анализ на историята.

Винаги е имало класи и различия. Грубите незачитания на права са завършвали с революции. Дори самата България е пример как един малък народ се изправя срещу европейска империя. Днес едва ли могат да се случат социални бунтове. Ще се получат обаче проблеми, които ще държат народа далеч от търсения спокоен и достоен живот. Не се създава национално значим национален продукт. Хората не се движат заедно напред като общество. Не се осигурява спокойно развитие и бъдеще за децата. Не се възпитават в дух на градивност.

Green42

Добре ще е и всеки отделен човек, и народът като цяло да се поучат от бащините шамари на живота. За да има смисъл от тях. И да дойде ред на бащинската благодат.

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар