История за земя и човешка суета

Един монах през 1760-1762 г. в манастира Хилендарски за да спаси братята си по род от забвение на миналото написва:

„От где ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума.“

0060 - Istoria slavianobulgarska

Този велик мъж написал история, а питал ли се е някой защо е избрал точно това, а не друго познание. Можеше да цели събуждане на познания с писане за планетни или звездни тела, за човешка или животинска биология т.е природата ни. Това са били учения модерни за времето си, както и други познания, но той е знаел, че единствено историята е носителя на мъдростта за едно общество или отделния човек. Това е знаел монаха Паисий и го е казал в първите редове на писанието си. И макар историята днес да е доказала неговата мъдрост и гениалност той с липса на суета пише, че човек живее кратко за да я придобие. Във всички времена думите му са актуални защото трябва да живееш поучавайки се от живелите преди теб от грешките и успехите им. Човешката трагедия и смърт е също познание, което е води до значими изводи. В една битка на идеи и интереси преди петдесет години години за кратък период жертвите и палачите са сменяли ролите си. Първо едните са в лагерите малтретирани и убивани, после другите и никой не се е поучил от това безсмислие. Днес вече и двете страни са отдавна умрели. Някъде почиват един до друг палач и жертва, за да поучат живите колко безсмислено е свършил живота и на двамата. Всичко се е случило за да проумеем днес същностните и стойностни неща в живота.

На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. По заповед на военния министър, Иван Вълков, Стамболийски е предаден за ликвидиране на чета от ВМРО предвождана от Величко Велянов. Тялото му е заровено на тайно място в землището на Ветрен, като е открито и идентифицирано десетилетия по-късно.

След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив. Въдворяван е последователно в различни лагери, включително „Белене“, и в края на 1953 година е преведен в ареста на Софийския затвор в очакване на присъда. През 1954 година е осъден на смърт по процеса за „априлските събития“ от 1925 година. Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20 години затвор поради напредналата му възраст. Умира на 20 април 1962 година в затвора в Стара Загора. Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е погребан в Централните Софийски гробища.

След освобождението на Вардарска Македония  Величко Велянов се мести в Скопие, където умира в 1943 година.

Така приключва за близо 20 годишен период живота на жертва и палачи в част от Българската история.Това е дълъг период за размяна на роли.Времето на смъртта на друг велик българин Вапцаров и палачите му е само няколко години.Арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби. Погребан е в манастирската църква на Рилския манастир. През 1946 останките му са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. На следната година този параклис е взривен и заравнен. Днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир.

Министърът на вътрешните работи по онова време Петър Габровски е инициаторът на Драконовските мерки и закон –убиец, чиято жертва става и Никола Вапцаров. От 160 депутати по онова време 127 гласуват за него. Понеже предложението му не е било издържано технически, за да оправи работата се заема министърът на правосъдието Васил Митаков. Опитен юрист, повече от четвърт век в правото, бивш следовател, касационен съдия.

След преврата от 9 септември 1944 г. Петър Габровски на свой ред е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. заедно с Васил Митаков. Подобна е съдбата и на повечето народни представители от Народното събрание гласували закона убиец. Някои преминали през лагери, други директно осъдени и екзекутирани.

Хиляди са репресиите върху обикновенни, неизвестни на обществото хора. Такъв е случая с Никола Узинов от малко предбалканско село. Роден в семейство на земеделци, потомствено свободолюбив с чувство за справедливост и чест. Осъден от народен съд и излежал шест годишна присъда на остров Белене. След излизането си за няколко години умира от заболяване следствие репресии и нечовешките изтезания в лагера. Неговите и на хиляди други затворници палачи  Газдов, Гогов и Горанов днес също ги няма. Главният виновник Мирчо Спасов, инициатор на лагерите, умира преди повече от 20 години.

Това са само три случая от най-новата ни история. Така е дори да се връщаме десетки векове назад и независимо от уроците на историята не се поучаваме да не повтаряме грешки в обществен и личен план.

Останките в един гроб след повече от петдесет години са в повечето случаи предмети, монети. Костите се състоят предимно от калций, неговата структура е кристален строеж и метален блясък.Калцият си взаимодейства с кислорода в почвата и киселинните дъждове го разграждат. Само след 12-15 години, умрялата кост се разпада и става на пръст, получава се т.н. фосил.

tumblr_lstnsm0x281qfh5vzo1_500

Участниците в последните събития противопоставили големи групи хора от обществото ни от 40-те, 50-те и 60-те години отдавна са преминали в това състояние. В еднакво състояние са жертви и палачи. Това е за информация на тези, които днес градят история с непочтенност и с цената на лишенията на другите. Еднакво се разграждат бедни и богати, жертви и палачи. Разликата е в това, че на едните ковчега е от топола, а другите са поставяни в дъбов или от палисандрово дърво до петнадесетата година. После са еднакви. Човешка суета.

 

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар