… и те дойдоха

nlo-1

Ей така както си стоях до печката и те дойдоха. Първо видях сиянието по пердето, а после чух и съскащия звук на двигателите. Кучетата хипнотизирани не гъкваха. Стоях и чаках да установя контакт или нещо друго да стане и в този момент разбрах посланието. Бях избран да го сведа до знанието на човечеството.

Ама защо точно аз? И какво ми харесаха?

Вярно в този момент съм може би единствения трезвен в Бойково. Ерген и фелшер , тоест от интелигенцията , е и какво от това? Има толкова села, а може би и други трезви, но нямаше време за мотане, измъкнах се из задния прозорец от към кочината и право в кръчмата. По това време там е целия елит, барабар с кмета. Нахълтах с трясък и Минчо пъдаря за малко да бутне кюнците. Като си плю в пазвата и спомена баба ми се развика:

– Бе Главоч – заради голямата ми глава – имай уважение като влизаш. Това не ти е София. Тук хората са възпитани. Нервно дръпнах стол до кмета, без да отбелязвам забележката и започнах:

– Кмете, това е всичко свърши – и не мога да продължа от напрежение.

А той нали си е школа ме гледа изпитателно барабани с пръсти по масата и вика:

– Симеончо, защо бе мойто момче. Нали знаеш, че не носиш. Предния път отърва бика и го гонихме една неделя.
За смях на околията станахме. Още ни викат каубоите.

– Не е това – викам и пак зациклих, като соча на горе – ония дойдоха.

– Ми тва им е работата. Идват ,па си идат – и се хили – колко пъти съм ги виждал, все в градината се събуждам.

– Да не е дошъл някой „Томахок“ бе Симеончо – обажда се Минчо

– Трай бе Минчо – вика кмета – то тва „Томахока „ е скъпа работа бе. Струва два милиона долара, къде ще са разкарват из Бойково „Томахоци“.

Кольо Кьоравия мига на парцали и вика замечтано:

– Малий да ми падне едно такова в двора, пък нека да е скъпо.

– Как да ти падне бе. Нали ако падне го няма селото, бе шашав. – им викам
– Кмете този път няма мърдане. Светна откъм стрина Пена и кацнаха насред двора.

– Каква светлина бе Симеончо – преглътна стреснато Бай Панчо и се заоглежда
– то не сме малко готови такова. Ни реч съм подготвил, ни телевизия има, па и от виното фъфля малко. Цветя няма , дет се вика.

– И не си бръснат – се обажда от кюшето Колъо Къоравия.

– Млъкни бе Кольо, е и не съм бръснат. Така де , абе защо тва гражданята не си стоите по градовете. Вярно, че и ние там подойдохме, та ви стана тясно , ама и така не бива да ни носите от вашия стрес бе, мойто момче. То и тва ако е държава. Ми да кацнат на жълтите павета, както си му е реда, да кацнат,па им режете ленти, килими им слагайте, ако щете.

– А, а – обажда се и Минчо пъдаря – кмете недей така. Кой там ще ги срещне като хората и килими-милими, тва-онова. Те тва са се забатачили за власт и постове, та знае ли се. Те нас са забравили, та ти другоземци да срещат. Тая няма да я бъде.

– Така е. Добре са дошли тука хората да си ги нагостим по нашему. Аз ще налея да сгрея ракия, че са премръзнали и мезе ще туря, сланинка ще тръкна пиперосана – обажда се и бай Райчо кръчмаря – то гражданята къде ще ги почерпят бе кмете, те та срещнат на портата и тва е.

– Тъй е – съгласяват се и останалите – Знаят те къде да дойдат за сефте. Слушай бе Панчо хората стоят насред двора и няма кой едно здрасти да им каже . Бива ли така?

– Една ракия няма кой да ги черпи – пак се обажда Къоравия.

– Мълчи бе Колъо – сгълча го кмета – бягай да викаш Дунките с тъпана и кларнета, мини стрина ти Гаца да мете мегдана и с вода да го ръсне. Да гръмниш два фишека да сбираш всички и попа да бие камбаната, ама не на умряло. Я бе Шарифе дръпни тва виното и ми удари една контра. Тичай Симеончо нещо да ги замаеш. Вие тва учените най го можете . А, и даскала да буди децата.

Заклопах по калдаръма и си подреждам словото , а току до нас стрина Пена комшийката ме среща:

– Монче, баба и тебе ли събуди този вампир дяда ти Мирча ? Да го чумата тръшне дано. Посред нощ плугове ще заваря да не могат да легнат кокошките, та мислят, че съмнало. Слушам я да пустосва и от далече чувам кларинета на Дунките да цепи нощта. Два,три гърмежа разлаяха кучетата, а камбанения звън напевно се понесе над селото. Петелът гордо крачи из двора сякaш усеща, че идат гости. Мисля си, то да бе паднал „Томахоук“ тука някъде май по-просто щеше да е. От утре ще съм я Мони Извънземния, я Симеон Томахока.

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар