Мечта в бутилка

 

butilka-1

Седнал съм на брега и чакам. От доста време. Казаха ми, че ще настъпи промяна и къде другаде, ако не тук, да я чакам. Тук започва денят, идват ветрове на промени от време на време- значи съм на точното място. Не съм свикнал да стоя безучастно и гледам да съм подготвен и да не ме изненада. Написах реч, построих малко стъпала, поизлях бетон да си прилича брега на нашенски, за да не ме подмине промяната. Като видя кораб и махам, но знам, че няма как да ме види. Та аз съм обикновен отшелник. За обикновените отшелници кораби не идват и книги не пишат после за тях.

Примирил съм се с това, даже внимавам да не ме види някой чужд инвеститор и да се изинвестира на брега, че тогава знае ли се къде ще чакам. То у нас и инвеститорите не са като хората. Дойдат и се окаже, че са си наши от някоя офшорка или пък за нула време заприличат на нас. Какво е това племе, каква е тази семка, не знам… Дойде железен, дисциплиниран немец, постои два-три месеца, пък си хване гадже, пропива се и почва да покрадва. Ей на това се казва ген! Затова това хуни, татари, авари, печенеги и какви ли не, като дойдели до тук, помотвали се , заженвали се за наши моми и приключвали и с номадство, и с битки. Така е било и с римски, византийски и османски империи. Неразбрали, че сме Бермудски триъгълник на Балканите, доста владетели са си оствили костите тук. Като се присъединим към някой и той се затрива. Затова сега хем ми се иска някой да я донесе тази промяна, хем ме е страх за него…

Преди да чакам тук, мислех, че ще се променим сами. С годините разбрах, че няма как да стане. Открих и защо. Ние сме нация на индивидуалисти, промените протичат за всеки различно. Като се издигне някой, той се променя и то толкова старателно, че не му остава градивна енергия да променя нещо добро и за другите. Национална черта, няма на кого да се сърдим. Понеже променените станаха доста с годините, няма място за други и днес по-обикновените си стоим по бреговете. Някои отплават, не им се чака. Аз не съм от тях. Ще стоя до последно.

Даже ще започна да пиша писмо в бутилка. Писмо с моята позиция. Хем си я изразявам достойно и открито, хем не дразня променените да не вземат да решат, че драпам за нови промени. Те това не го обичат. Също национална особенност. Даже има такъв виц за българския казан в ада.

Когато утре сина ми ме попита какво съм му оставил от брега, ще му кажа, че съм написал това писмо и може да мине номера. Може да не забележи, че сме препродали пясъка стотина пъти. Какво пък всяко поколение да си се оправя, като при американците. Нали ги харесва какви са пичове.

До кого да адресирам посланието е следващия проблем. Въобще, като започне човек нещо, започват и проблемите. Затова днес повечето не правят нищо и са по-добре.

Да си адресирам писмото до старата Европа, не знам колко има смисъл. Тя винаги ни е недолюбвала. Малко за нея сме като доведени деца. Все нещо е недоволна , все нещо сме сбъркали. Ту ни иска, ту не ни пуска да видим Шенген. Преди е било същото. Възхищавала ни се е на волята за национално оцеляване, пък все я било страх да не станем големи. Затова ни е орязала за сметка на гърците, но хак да и е. Ако сега Гърция беше по-малка, проблемите с нея също щяха да са също по-малки. И да чакам от Европа промени е бошлаф работа.

message-in-a-bottle-kraftwork-M

 

Първо, няма как тази китайска бутилка да стигне до там. Ще стигне до Италия и какво- пак на наши хора ще попадне. Нали Алцек се заселил там някъде, като се разделили с Аспаруха. Няма шанс нито да стигне до Европа, нито пък промяна да дойде от там. До Испания и да стигне, никой няма да забележи- там сега не им е до моето писмо. А англичаните и преди, и сега са такива наши доброжелатели, че слагат табели със забрани да не преминаваме Ла Манша. Добре, че е Гълфстриим и няма как да стигне до тях бутилката, че да не решат пак да стават наши селяни и да купуват тук къщи. Това ще върне нашите цигани от гурбет, защото ще има за крадене.

Въобще с едно писмо човек може да промени много човешки и народни съдби. По-вероятно е да поеме в океана и хем моята съвест за изпълнен дълг да е чиста, хем да няма кой да го прочете по пътя му.

То не бях помислил, ами ако един ден се върне? Това не е съвсем лош вариант. След  години, хората може да са започнали да се образоват, да четат, защото сега това писмо почти за половината ни народ е непонятно. Може да го оценят и го сложат я до някой вампир, я до някоя маска в музея. Под него признателните ни внуци ще пишат, че по време на чакането на промяна  дори е имало хора, които са писали писма и са се сещали да ги сложат в бутилка. Сигурно ще сравняват нашето време с това на Василий Българоубиец, който ослепил Самуиловата армия и на всеки 100 воини оставял по 1 с едно око да ги води … Но докато тая жестокост е била извършено преди 9 века, във военно време, днешните престъпления се извъшват от незнание и от некадърност.  Или от нехайство за другите. Зверското осакатяване на Самуиловата войска ще стои редом до управлението на 21 век. Управление от българи, при което всяко второ българско дете остава сляпо за света. При което всички възрастни са поставени в условия на геноцид. И при което младите, отивайки в старата Европа се срамуват да кажат, че са българи.

Ето за това, човек не трябва да живее с надежди и да виси по бреговете. От къде тръгнах и къде стигнах. Едно нищо и никакво писмо в бутилка ще вземе да ми обърка живота. Никакво писане. И без това половината хора са неграмотни, а останалите не са политици и нямат време за четене.

Прибирам се. Няма да вися по бреговете. Промяната като дойде, да ме търси. И аз мога да съм мълчаливо мнозинство.

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар