Над Кадин мост времето е спряло

aktdlkadinmost

 

И тази утрин ранният хлад, слизащ от планината, пронизваше шаяците на майсторите. Те бързаха един през друг да видят дали стои построеното.

Едва дочакали да се раздига пролетният мрак скочиха  към основите на моста. Само буйните води и тежкият им дъх се чуваха в ранината. Отдалече видяха бялата риза на Манол и забавиха ход. Вятърът я вееше като знаме над паднала крепост. И построеното вчера се бе предало пред планинските води. Манол стоеше безмълвно, вгледaн в реката. Лицето му вледенено от вятъра не се отличаваше от камъка.

Беше събрал най-добрите каменари и дюлгери от Трън до Търнов град, строили чаршии, църкви и мостове от двете страни на Балкана. Тук една никаква река, широка шейсет  разкрача, туряше майсторлъка му на кантар и вече близо седем луни отнасяше основите. Дяволска река дето всеки реден камък рушеше и утрините почваха отново.

Все по-мрачен ставаше Манол от ден на ден. Два пъти гони каменарите, че не владеели длетата и кривели камъка и други идваха, но реката така и не се предаваше. Полека между ударите на чуковете се изтърва дума, че е голобрад  Манол  за тази работа и той като дочу това още по суров стана. Оттогава тук го оставяха майсторите на здрачаване и утрините над реката заварваха. Сякаш я изучаваше  и дебнеше как да надделее.

По пладне слизаше за малко от скелето и мълчаливо разчупваше погачите, донесени от селските моми. Майсторите посядваха за кратко. Манол  подвиваше крак, загледан в кръшните им снаги. И те като речните води се виеха и както идваха, така и чезнеха. С момите Манол не говореше, само безмълвно забиваше очи в снагите им и сякаш момината им сила с очи пиеше.

Една утрин се чу, че в селото е болна легнала Струма. Най-видната мома на селото. Манол вече не излизаше от строежа, защото бе хванал реката в каменния  юмрук на моста и сводовете се извисиха над гърчещото й се тяло. Струма така и не стана, а в селото се заговори, че майсторът е вградил сянката й в темелите на каменния мост. Видеха ли го майки да ходи по брега бързо прибираха децата. Момите не идваха. Хляба носеха стари жени, но това Манол не виждаше. Положи последния камък една вечер на здрачаване и  тръгна без да се сбогува и търси плата от селото.

После го търсиха за други градежи, но така и не го намериха. Едни казваха, че се запилял по Влашко, други, че го срещали из Тракия и  не се знаеше да е хващал майсторлък повече.

И никога не се разбра дали той вгради в темелите сянката на Струма, или там остави своята за да надвие.

Мостът вече седем века стои в прегръдката на непокорната  река, сякаш да каже колко е силен духът само на един човек.

Донесох ви тази легенда от полите на Осоговската планина, за да припомня, че на тази земя човешкият дух и воля са побеждавали врагове и са властвали над природата. Днес се лъжат хора, че с пари и власт ще победят българския дух. В това могат да се заблуждават само тези, непрочели историята ни, неразгърнали книгите на Вазов, Йовков, Елин Пелин, Чудомир и другите десетки класици, неносещи духа на дедите ни в гърдите си.

Когато в една борба за по-добър живот се вграждат душите на запалили се хора, тя не може да умре от само себе си.

Когато загиват деца от ръцете на родителите си, защото не могат да ги хранят, тези, довели до това няма, как да са щастливи.

Когато старите жени поемат с трепепещи от срам ръце пари за прехрана от децата си, няма как да не застигнат клетвите им тези, които крадат всеки ден от насъщния им.

Когато млади хора са следени, потискани и бити поради искания и убеждения, няма как да бъдат сломени и пречупени.

Над  духа на българина няма власт, която да е победила и сила, която да го сломи.

Такава е историята, господа офицери. На тези, които не са я прочели, тя е отредила страници, които се наричат черни.

 

Д.Колев

 

познавателна връзка:

Кадин мост – село Невестино

 

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар