Още нещо за органичното производство на храни от животински произход

… или защо пасищно отглежданите  животни  (крави, кози, овце, птици…)  са с по-качествени месo, мляко и яйца от оборно отглежданите ?

Д-р Иван Лалев Колев двм, GSM: 0876679108; e-mail: firmus@abv.bg   (copyright ®)

goatcow

Отговорът на този въпрос е колкото лесен, толкова и труден. Лесен защото това е толкова логично, че няма как да се обясни, а труден защото за да се отговори изчерпателно ще ни трябва едва ли не цял един човешки живот може би. Когато ми е трудно да обясня нещо, избирам най-простия пример и чрез него се опитвам да убедя аудиторията в моята теза, разбирай верую. Така ще постъпя и сега.

Имам двама сина, по-малкият от които 16 годишен вече, от скоро започна да си пържи яйца сам. Разбира се, че е много горд със себе си от този факт. Но какво се случи? Един ден решава да си изпържи няколко яйца и намира в хладилника две  купени от супермаркета и десетина други в плик, донесени от мен от провинцията. Двете яйца от супермаркета са му малко и решава да счупи още две от плика. След като изяжда яйцата, коментира с мен следното: Тате, защо яйцата от плика се различават от купените в супермаркета?  Разбрах веднага за какво става дума и питам: Какви разлики забеляза, по какво се различават яйцата от плика от тези купени в супермаркета? Отговорът беше следния: – ,,Първо бяха много по-едри от тях, второ жълтъците им са много по-жълти, направо оранжеви, самите яйца сякаш са малко  по-мазнички, а за това колко са  по-вкусни няма да ти обяснявам“. Моят отговор се състоеше от едно изречение само: Да различават се, защото са снесени от кокошки, които се отглеждат на свобода, на пасището и по този начин имат възможност да  консумират храни, които те си пожелаят.

Дадох пример с яйцата, защото разликата веднага се набива в очи, но реално подобна  разлика съществува при всички видове храни, меса, млека и продуктите от тях. Природосъобразното отглеждане на животните се отразява на качеството на тяхното мляко и месо.  Понякога повече, понякога по-малко забележима, но разликата винаги съществува.

Животновъдството в България е традиционен отрасъл със сериозни предимства, породени от благоприятните природни условия, културата на земеделие и вековните традиции. Това предопределя развитието на много подотрасли – говедовъдство, биволовъдство, птицевъдство, свиневъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство, зайцевъдство, рибовъдство, бубарство и пчеларство. Страхотно разнообразие, за което ни завижда цял свят.
В стремежа си да произвежда повече и по-бързо, човекът създаде технологии при които животните се затварят в промишлени комплекси, осигурява им се необходимата храна и вода и за определен период от живота им се отглеждат, експлоатират и в крайна сметка приключват живота си в кланицата, абсолютно откъснати от земята и естествената си среда, а понякога без да видят дневна светлина през целия си живот. Тези технологии се използват и до днес, защото осигуряват до известна степен евтина продукция, но се оказа, че е за сметка на качеството. Нито една технология не успя да създаде 100 % идентични условия с природните. Никога животните не успяха  да получат в клетката всичко онова, което биха получили, ако са на свобода в природата.  От това произтича и факта, че те не могат да създадат онзи качествен продукт, който биха създали, ако са свободни да избират сами как и с какво да се хранят. Това бе забелязано от хората и се появиха призивите от типа ,,Да се върнем към природата“. Паралелно с това се появиха и понятия, като ,,Хуманно отношение към животните“, ,,Биологично земеделие“, ,,Органично производство“ и т.н. Постепенно с течение на времето термините се изпълниха и със съдържание, като в днешно време на много места по света бихме открили реални примери за това, че тези идеи са напълно осъществими.

Системата ,,земя – животно“ е един уникален пример за взаимна обвързаност на елементите на устойчивостта. Ако е устойчива,  тя е икономически силна и конкурентоспособна и предполага положителни социални постижения, като осигуряване на заетост на много хора, стабилни доходи, опазване на здравето на хора и животни. Същевременно,  тя ще осигурява значими екологични ефекти, като осигуряване на чиста земя и околна среда, растителни и животински продукти с висока екологична чистота. Тези продукти имат по–висока стойност, а разбира се и по-висока  цена, което повишава икономическия ефект от системата.

Връзката ,,земеделие – екология“ е двупосочна, защото функционирайки земеделието променя околната среда в посока на изтощаване и деградация на природните ресурси (земя, вода), замърсява околната среда, нарушава екологичното равновесие. Тези отрицателни последствия са резултат на неправилно прилагани агротехнически практики – торене, растителна защита, напояване, лошо използване на пасищните системи, недостатъчни грижи за отглеждане на животните и за съхраняване и прилагане на органичните отпадъци. Социалните предимства се отнасят до подобряване качеството на живота на фермерите и на потребителите на техните продукти, подобряване на жизнената среда за човека и животните, до по – хуманно отношение към животните.  Хуманното отношение към животните се свързва и с биологичното земеделие.

Биологичното земеделие е производствен метод, който запазва структурата и плодородието на почвата, осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и избягва използването на продукти, позволени в конвенционалното земеделие, като например синтетични пестициди, хербициди, химични торове, стимулатори на растежа,  като антибиотици или генно модифицирани организми. При биологичната преработка на храни могат да се използват само ограничен брой безвредни добавки и помощни вещества.

Хуманното отношение към животните е преди всичко подход за осигуряване на  подходящи условия за хранене и гледане на отглежданите животни. Важна идея в биологичното животновъдство е, че на животните трябва да се осигури среда, която е подходяща за специфичните за вида им нужди. В това отношение, най-практикуваните методи включват:

Постоянен достъп до отворени пространства – с цел осигуряване на относителна свобода на животните;
Добра паша, за да се посрещнат адекватно хранителните им и поведенчески нужди – да им се осигури шанс да подбират сами до голяма степен вида и количествата на изяжданата от тях храна;
Забрана на връзването или изолирането на животните – свободата преди всичко е мото в прилагането на биологичното земеделие, както и шанса да общуват постоянно и непрекъснато със себеподобни;
Подходящ подслон – на животните трябва да се подсигурят помещения за подслоняване, които да им гарантират адекватна защита от природните бедствия и да им създават подходящ микроклимат (температура, влажност, вентилация) за да се чувстват комфортно. Не се  допуска използването на рeшетъчни и силно релефни (оребрени) подове в помещенията за почивка;
Малка гъстота на животните – мярка основно свързана с микроклимата и жизненото пространство, което пък има пряко отношение към здравето на животните;
Усилия да се намали времето при транспорт на животните – почти всички видове животни приемат транспорта,  като екстремно преживяване, което предизвиква отрицателни емоции в тях и крайна сметка се явява мощен стрес-фактор.
Биологичното животновъдство ограничава или изключва отстраняването или подрязването на опашките, както и кастрацията на овцете, свинете, кучета, котки и други; клюновете на пилетата, пуйките и другите птици; рогата на едрия (крави, биволи) и дребен добитък (овце и кози). Логично е, че  в биoлогичното животновъдство третирането на животните е съобразено с техните естествени, специфични за вида нужди. Така например, любителите на биологичното производство осигуряват на кокошките и други носещи птици дълги, „свободни“ периоди на почивка между периодите, в които те носят яйца. Често птиците са отглеждани в малки групи, за да могат да установят своите „социални йерархии“, както това е в дивата природа. Съвсем естествено е изискването персоналът, зает с отглеждането на животните,  да има необходимите основни познания и умения по въпросите на здравето и хуманното отношение към животните. Според принципите на биологичното земеделие болката и страданието трябва да бъдат сведени до минимум през целия живот на животното. Оттук произтичат изискванията за намаляване на времето при транспортиране на животните и контрола върху начините за умъртвяване – те трябва да бъдат максимално бързи и безболезнени.

При прилагането на органичното производство на мляко и месо особено внимание се обръща на храненето и здравето  на животните. Тъй като качеството и съставът на биологичния фураж са важни при производството на биологично месо, мляко  и други животински продукти, тези фактори са стриктно регламентирани. Регламента  на ЕС за биологичното производство изисква от биологичния производител да храни животните си с минимум 85% биологичен фураж (в зависимост от вида), а от 1 януари 2008 г. производителите  трябва да осигуряват 100 % биологична храна за добитъка, за да имат правото да продават продукцията си като „биологична“ и да използват логото на ЕС за означаване на биологичните продукти. Принципите на биологичното земеделие, както и нормативната му уредба, изискват от биологичния производител да осигури свободно пасищно отглеждане на животните и достъп до храна, която отговаря на хранителните им нужди във всеки етап от развитието им. В съответствие с принципа за използване на ресурсите „на място“, биологичният фураж трябва да бъде произведен по възможност в самото стопанство, в което биват отглеждани и животните. Биологичният фураж не може да съдържа следните съставки: растежни хормони;  синтетични аминокиселини и генетично модифицирани организми, както растителн, така и животински. Други съставки като: небиологични суровини от растителен произход, фуражни суровини от животински и минерален произход, фуражни добавки, ензими и микроорганизми, както и технологични спомагателни вещества могат да бъдат използвани само при определени обстоятелства.

Убеждение на любителите на органичното производство е, че по време на ранното си развитие животни като телетата, агнетата и яретата трябва да бъдат хранени само с естествено мляко – за предпочитане от собствените им майки. Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на хуманното отношение към животните.

Основният проблем при биологичното производство на животински продукти е здравеопазването на животните. Също както при биологичното растениевъдство, здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства, като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.

Първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на подходящи породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Предпочитанията  към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.

Производителите на органични храни полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез: подходящ и с високо качество фураж; осигуряване на физическа активност; достъп до подходящи пасища; хигиенични и издържани в технологично отношение помещения за подслоняване и поддържане на подходяща гъстота, както в помещенията, така и в откритите пространства и пасищата.

Явно е,  че дори вземането на всички превантивни мерки не бихме могли да предпазим напълно животните от заболявания или инциденти. При такива случаи от производителите на органични продукти се изисква да реагират бързо и адекватно, за да намалят страданието на животното до минимум и да му осигурят възможно най-бързо оздравяване. Методите на лечение трябва  да включват: хомеопатия – алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните „агенти“. Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта; фитотерапия – билково лечение, използващо растения и растителни екстракти, както и други методи на нетрадиционната ветеринарна медицина. Трябва ясно да заявим, че в борбата със заболяванията по животните, органичното производство разчита предимно на профилактиката, на природосъобразното отглеждане и естествения имунитет на животните.

Разбира се, че болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното, като при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение и карентните срокове.

Основен принцип в законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните е те да не бъдат подлагани на болка или страдание, при всички случаи, когато тези състояния могат да бъдат избегнати. Този принцип е отразен в ясните правила за условията, при които могат да се отглеждат кокошки, свине и телета, и при които могат се транспортират и убиват селскостопански животни. Правилата  се актуализират редовно с оглед на най-новите научни данни и постижения и са едни от най-строгите в света. Имайки предвид практиката у нас, основните проблеми от областта на животновъдството, които могат и трябва да намерят решение в рамките на устойчивото управление на земята  и хуманното отношение към животните трябва да се насочат в следните направления:

1. Осигуряване на нормален здравен статус на животните, като се  отглеждат според физиологичните им потребности и при подходящи зоохигиенни и ветеринарно – медицински условия;

2. Борба с микробиологичното замърсяване (включително салмонела) на почвата, повърхностните и подпочвените води в резултат на недоброто съхраняване и разхвърляне на оборския тор;

3. Следене и борба с микробиологични емисии, паразитози, вируси и други болестотворни агенти, които могат да причинят здравни проблеми;

4. Устойчивост на животните към антибиотици, създаващи проблеми за хората;

5. Непрекъснат мониторинг относно въздействието на различните видове и породи животни върху емисиите в повърхностните и подпочвенитe води и почвите: съдържание на тежки метали, Na, K, CI, N, P, разграждащи се химикали, микрофлора;

6. Следене на ефекта на различните видове и породи животни върху нивата на емисии във въздуха: амоняк, сероводород, въглероден диоксид, летливи химични съединения, прах, шум, миризма;

7. Създаване на възможности за преработване  на  животинските отпадъци и другите екскременти и превръщането им в енергийни ресурси (метанови инсталации) и/или  вермикомпостинг например при което калифорнийските червеи преработват оборския тор в животински биологичен белтъчен концентрат и фин тор за наторяване;

8. Осигуряване на вода за консумация и почистване, както и условия за нейното очистване след употребата и;

9. Грижи за съхраняването на другите остатъци от фермите, натрупани като резултат от допълнителни дейности (масла, лекарства, дезинфектанти, утайки от обработката на отпадъчни води).

До тук накратко разгледахме принципите и правилата за прилагане на органичното производство в животновъдството, които напълно съвпадат с природосъобразното отглеждане на животните с цел получаване на висококачествен екологичен продукт от тях. Задълбоченото разглеждане на въпроса предполага изследване влиянието на всеки елемент от околната среда върху качеството на добиваните месо и мляко. Проследяване на влиянието му върху биохимичните процеси в организма и т.н., което е сложен и дълъг подход. Намираме за целесъобразно да проследим елементарното  влияние на един от най-важните фактори, а именно светлината,  и как тя влияе на качеството на продуктите произведени от животните отглеждани на пасището. Ще се спрем и на стрес-факторите свързани с храненето на селскостопанските животни, като основен елемент в селскостопанското производство на животинска продукция.

Светлината оказва благоприятно влияние на жизнените дейности на животните, а от там и на техния растеж и продуктивност. Направени са редица проучвания с цел установяване значението на светлината като например – как се разиват телетата в зависимост от осветеността на помещението?  Установено е по безспорен начин, че още в първата десетдневка след раждането,  светлината оказва положително влияние върху развитието на телето. Под влияние на естественото осветление  нараства  активността  на  ферментите,  подобрява  се  работата  на храносмилателния  тракт,  нараства  отлагането  на  протеини,  мазнини  и  минерални вещества в тъканите. Слънчевата светлина подобрява бактерицидните свойства на кръвта, отслабва и разрушава продуктите от дейността на микробите, както и самите микроби. Под влияние на слънчевата светлина например, става превръщането на провитамин Д във витамин Д в кожата на животните, който е активния витамин предотвратяващ развитието на рахит при бозайниците.  Помещението за крави трябва да пропуска достатъчно слънчева светлина. Под достатъчно се разбира: площта, през която в помещението може да влиза светлина да бъде не по- малко от 15% от площта на пода. Желателно е освен това в помещението да влиза не само светлина, но и слънчеви лъчи.   Лошо оформените индивидуални боксове за лежане са не само предпоставка за замърсяване на кравите – те могат да доведат до наранявания на крайниците и на копитата. Неправилно оразмерените и поставени на неподходящи места проходи за движение на кравите водят до стълкновения.

Лошият под и неправилно оразмерена зона за хранене могат  не  само  да  предизвикат  напрежение,  но  и  да  доведат  до  намаляване  на консумацията на фураж с всички последици от това.

Не е възможно да се дадат всички правила за проектиране и построяване  на кравеферма. Опитваме се  да ви запознаем с основните, като много бих искал от това да стане ясно,  че  професионалното фермерство не търпи  любителски  подход  при създаване на базата. Всеки компромис, прекрачил нивото на разумност, рефлектира в икономиката. В личната икономика на фермера, ако искаме да бъдем искрени до край. Голямото решение в никакъв случай не се явява като механичен сбор на конкретните елементи – важно е да се намери функционалната връзка между тях. Защото една ферма може да се направи как да е, но може да се направи и добре. Важни са подробностите.

Относно охарактеризирането на стрес-факторите свързани с храненето ще бъдем предпазливи. Не бива да нагазваме  в чужди води в много специфичната област, каквато  е храненето на животните. Храната, като основен източник на енергия и всички други необходими за животните  вещества оказва непосредствено и категорично  въздействие върху организма. Ще посоча само, че понятието ,,стрес“ отнесено към храненето   не  е  в  никакъв  случай  еквивалент  с гладуването изобщо. За това се разграничават и различни видове стрес, свързани с храненето, а именно: протеинов глад, минерален глад, витаминен глад, воден глад. Като изключим водния глад, всичко останало можем да съберем в понятието „балансирано хранене”. Ако по една или друга причина фермерът не може да избегне стресфакторите, предизвикани от небалансираната дажба, то избягването на водния глад е изцяло в неговите ръце. Водата е универсален разтворител, без който животът е немислим. При недостатъчен прием се нарушават жизнените функции. При възникване на жажда се понижава  дейността  на  секреторния  апарат,  нарастват  гнилостните  процеси  в храносмилателния тракт. Забавя се растежа на младите животни, намалява млечната продуктивност. Всеизвестно е, че ако организмът изгуби над 25% от водата в себе си, той най-често умира.  Тук само ще споменем, че за всеки литър мляко кравата трябва да поеме 4 – 5 литра вода и това е само една от причините достъпът на кравата до чистата вода трябва да бъде свободен. Всеки фермер трябва да знае, че водата е най- евтиния но абсолютно необходим фураж.

За финал ще обобщим, че според нас спазването на принципите на органичното производство при отглеждането на животните, ще направи така, че да успеем да произведем желания от нас екологичен продукт. С това се надяваме, че даваме и отговор на въпроса защо месото и млякото на животните отглеждане на пасището са по вкусни от произведените в затворените животновъдни комплекси!

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар