Приказка за възрастни деца

cartoon-cats-black-cat

 

Този път, ще бъда честен и няма да лъжа. Ще започна против всички правила на омерта. Признавам, че този материал е поръчков и разбирайте – платен. За читателите на българската преса това не е нищо ново. Те четат всеки ден вестници. Не разбирам за какво му е на моя поръчител този материал. Ама и той как само го формулира… „да бъдело нещо позитивно“. Това не е добре. След като човек като него, с жена и котка, иска нещо позитивно, има нещо смущаващо.

Това значи ли, че животът му е негативен и той иска да го промени? Само че какво ще сменя – жената или котката? Като знам какво мило същество е той, ми става мъчно. Ще му разкажа една история за това колко може да промени живота едно нежно създание, пък решението си е негово.

 

В една малка страна, на края на света, живеел уличен артист с малко странното име Бъфет.

Той излизал рано на някое от трите площадчета в градчето и показвал на хората фокуси. За дългите години всички вече знаели не само откъде ще извади цвете, гълъб или коте, а и самото име на котака – Макс. Другарят на Бъфет често гостувал в кухните на градчето, но тези малки прегрешения се прощавали на мъркащата част от местната артистична двойка.

В тихите зимни вечери, в малката къщурка на Бъфет, камината хвърляла неравна светлина по стените. Артистът притягал реквизита за сутрешните представления, а Макс в просъница го гледал ту с едното, ту с другото око. Дългите години самота карали възрастния мъж да съжалява за хилядите момичета, които го харесвали на младини. Никоя не допуснал до сърцето си след Милде. Тя била при него в една такава нощ и повече никога не я видял. Била дошла от далеч и  като го видяла, забила поглед в черните му очи. Стояла в градчето няколко дни. Бъфет още помнел как една зимна вечер се почукало тихо на вратата, толкова тихо, сякаш виелицата отвън похлопвала. Сърцето на Бъфет щяло да се пръсне, когато я видял на прага и игривите пламъци на огъня затанцували по лицето и. На суртинта, като се събудил, стаята била празна и нищо не напомняло за късния му гост.

Тази нощ променила живота на Бъфет. Изчезнала усмивката на артиста и рядко го чували да говори. С годините не само хората, но и той започнал да вярва, че онази нощ само е сънувал една прекрасна жена. Даже зли езици говорели, че при него е слязла вещица, за да му вземе хубостта. Тук така вярвали, че вещиците живеели вечно, вземайки нечия хубост. Затворил се Бъфет за света и единственият му другар Макс топлел самотните му нощи.

И всичко щяло да е забравено, ако след много години, в една зимна нощ, на вратата не се почукало. Толкова леко, че Бъфет си помислил, че се е унесъл в сън и му се е причуло. Ако не се било повторило, със сигурност нямало да стане и отвори. Вдигнал резето и на бледата светлина видял, че отвън има някой. Протегнал ръка и поканил късния гост да сподели дома му. В къщата влязла девойка с чудна красота! Толкова била красива, че огряла малката стаичка. Зад покритото лице го гледали черни очи. Като в огледало той видял своите очи и черти, а сърцето му разпознало излъчването на онова прелестно момиче от онази зимна приказна нощ. С треперещи от щастие ръце, Бъфет посрещнал дъщеря си.

На другата утрин той започнал представлението си с нов асистент. Цялото градче се било събрало да гледа помощничката му Милде. От старческите му ръце все нещо падало, чупело се, или не се е случвало по фокусническите правила, но никой не забелязвал. Бурни аплодисменти следвали всяко негово движение. Дори накрая на представлението, когато под една шапка трябвало да се появи Макс, а той липсвал, никой не обърнал внимание. Всички ръкопляскали бурно, а Бъфет бил на седмото небе. Триел непохватно изпотените си ръце и се покланял като гордо с жест представял и Милде. И без да го прави, всички погледи били приковани към нея.

Това представление било последното на Бъфет. Когато на другия ден не се появил на нито едно от площадчетата в града, хората го потърсили в малката му къщурка. Намерили го с леко притворени очи. Котаракът Макс лежал кротко до него и смирено  поглеждал от време на време. От Милде нямало и следа. Единственото, което показвало, че момичето е било тук, била леката усмивка по лицето на Бъфет…

 

cat31

Ето как изпълних три желания. Като в приказка. Първо, че беше позитивно. Второ – поучително – никога мъж не избира и сменя жена, тя го прави. И трето – истинската любов остава с теб до края.

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар