Приказка за часовника

1297337858_1-13

Вечния стремеж за възход на човека се олицетворява в един от символите за пътя нагоре-стъпалата на стълбата. В този стремеж за по-добро и съвършенство човечеството гради своята стълба от векове и достига все повече висини. Днес, когато човешките достижения достигат до проучване на нови планети, изпълнението на много дейности е от роботизирани машини и природните ресурси се заменят с изкуствени разработки, откриваме една голяма грешка. Изграждайки стъпала на познанието по вселенската стълба ние сме рушали зад нас тези по които сме минали.

Зад нас е останала една изкривена природа с гори унищожени от дейността ни, с изчезващи видове и изтощена от експлоатация земя. Във водните недра плуват нефтопродукти и отпадъци в милиони тонове. Променяме световни течение и температури на континенти. Газовете, резултат от дейността ни разрушават озона и променят влиянието на слънцето върху земята и организмите ни. В един момент ние започнахме да разбираме, че сме в собсвения си капан. Зад нас е разрушеното и няма стълба, която би могла да съществува без основа си. В един момент разбираме, че без малката пчела няма опрашване и плодородие, а с хербицидите си я убиваме. Земният червей е в основата на почвеното плодородие, заедно с хилядите гъби и бактерии и унищожаването им пречи на почвообразуващите процеси. В морето милиони организми от бактерии до китове формират не само многообразна фауна, но и са регулатор на процесите в него. Топенето на ледове следствие замърсяване и повишаване на температури влияе върху вековно установени водни течения. Променят се местообитания на видове, като повечето са на ръба на оцеляването.

Преди столетия учени са търсели зависимости между световните процеси. Днес ги знаем по един печален начин. Нарушавайки популацията на даден вид разбираме, че се нарушават цели животински и разстителни вериги. Тези отклонения достигат и до нас, до нарушения на биоенергийно ниво. Днес може да кажем – твърдо да, изчезването или дори намаляването на всеки вид е пагубно за нас. Всеки вид руши стъпало от човешката стълба и развитие. Всеки изчезващ вид отброява период от време на световния часовник, водещ към края на чавечеството. В нашите ръце е да спрем това страшно обратно отброяване на време към апокалипсиса. Създателят ни е дал разум да управляваме световните процеси и да самоопределяме движението им. От нас зависи как ще използваме това. Дали ще се погрижим за останалия свят, а от там и за себе си или ще се самоунищожим.

Завършвайки тези редове ще излезна и ще прегърна едно дърво, ще взема в длан калинка и ще и помогна да литне, ще взема цвете от градинката и ще го помириша.

Ще съм щастлив, че ги има и ще дам приноса си за да ги видят и хората след мен.

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар