Сбогом

sbogom

Сбогом

Да спра пред бащината къща,
въздъхнала под падналия сняг
В прозорците, като очи мъртвешки
да видя своя свят.

Мъжаги свивали свинаки,
увивани в кървав плет,
с нежна кал споявани навеки
за да пребъдат повече от век.

Тук клани са и са възкръсвали
дедите ми един след друг
зад този плет и кал омесени
в едно с кръв и жива плът.

Ще се закашля стареца на прага
С усмивка от тютюнев дим
На кьошката ще седнем за последно
Преди за винаги да се простим.

Ще ме погали мамина десница,
избърсала една сълза.
Ще ме прекръсти да ме пази
молитвата и по света.

Сбогом тръгвам.
На дълъг и неравен път.
С очи притворени ще се завърна,
когато пътищата ми се извървят.

 

 

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар