Свинско с чесън

През последните пет години един зеленчук поскъпна с повече от 100%.

Голяма част от нашите производители спират да го отглеждат и сега основно се внася от Китай, Иран, Испания и Франция. А перз това време Блгария губи традиции и опит за производството му. Сортове изчезват или се разпадат. Това е природен лек за простудни и вирусни инфекции, понижаващ нивото на съсирване на кръвта и образуването на тромби, предотвратяващ образуването на тумори и много други.

Това, разбира се, е чесъна (Allium sativum) или чесновия лук. Многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция. Вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте свободно в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве.
Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Една глава чесън обикновено е от 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена и е съставена от много (8–25) отделни скилидки.

Листната част се състои от централно стъбло, високо 25–100 см с плоски или ръбести (но не тръбообразни) листа дълги 30–60 см и широко 2–3 см.

На по-големи площи се отглежда във Великотърновски, Ямболски, Шуменски, Силистренски и някои други райони.

Чесънът бива летен и зимен.

Летният чесън е по-дребно растение, с по-малки листа и луковици, които са стегнати и с по-добра съхраняемост. Към него спада сорт 37/57, чийто луковици са с 9–11 скилидки и тегло 34-40 г.

Зимният чесън е с широки сочни листа. Луковиците са по-едри, но с по-малка съхраняемост. Към него спадат сорт №6, 50-70 г и сорт №14, който е с по-малко стегнати, но по-едри луковици. По своите биологични особености и изисквания чесънът се доближава много до лука. Зимният чесън за зелена консумация най-често се отглежда в зеленчуковите сеитбообращения, а летният – в полските. От това трябва да се изхожда при избора на място и при подбиране на предшествениците.

За отглеждане на чесъна се избират богати на органични вещества структурни почви, разположени на проветриви места. Особено важно е те да са чисти от плевели. Чесънът трябва да се отглежда на едно и също място най-рано след 3–4 години.

Подготовката на почвата за летния чесън започва с оран на дълбочина 15–18 см. С нея се унищожава плевелната растителност и се създават условия за поникване на плевелните семена. Дълбоката оран трябва да се извършва до края на август на дълбочина 25–28 см. С нея се унищожават новопоникналите плевели. По-добри резултати се получават, когато дълбоката оран се извършва с обръщателен плуг.

Преди дълбоката оран се прави основно торене с органични и с минерални торове – 9-10 т разложен оборски тор и P2O5 и К2О след почвен анализ и указание от агроном.

Напролет площта се култивира на дълбочина 10–12 см. Заедно с култивирането се внася азот, отново след анализ.

Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика. Почвата се изорава на дълбочина 15–18 см, а по-късно се бранува и се заравнява. Непосредствено преди засаждането се оформят лехи с удобна за обработка ширина, които се разделят една от друга на разстояние за стъпване на механизацията, широка 30–40 см. Дължината на лехите е в зависимост от наклона на терена и механичния състав на почвата. Браздите служат за пътеки и за отвеждане на излишната вода при валеж или напояване.

Зимният чесън се засажда до 15 октомври.

Подготовката на посадъчния материал започва с разделянето на скилидките и сортирането им по големина. Те се засаждат ръчно в предварително направени малки браздички. Те от своя страна също могат да се правят ръчно или пък с машини на разстояние 15–20 см и дълбочина 6–8 см. Вътре в тях скилидките се засаждат на разстояние 7–8 см една от друга. За засяване на един декар, в зависимост от едрината, са необходими 150–300 кг скилидки.

Летният чесън се засажда по същия начин, както зимният. Разликата е в сроковете. Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари до началото на март.


След засаждане площите и при двата вида чесън се третират с хербицид преди поникването, и още веднъж във фаза 3-ти – 4-ти лист. След тези периоди чесънът трудно понася хербициди и е задължително да се окопава.

След поникване и двата вида чесън се третират с инсектицид за чеснова муха. При ранни затопляния през месец януари и февруари се пръска отново. При трайно високи температури над 15 градуса се влиза в график и се пръска през 15-20 дни до началото на образуване на глава.

Ако се появи бяло гниене, нападнатите растения се изскубват и се унищожават.
При температури над 30 градуса и чести превалявания обикновено след 20 май се пръска против гъбични заболявания, в график през 20 дни до прибиране.

Чесънът има нужда от редовно поливане, затова и се полива равномерно без да се преовлажнява до 20 дни преди прибирането му.

Когато чесънът се отглежда на слабо запасени песъчливи почви, препоръчва се подхранване поне 2 пъти с 10–15 кг азот на декар.

Грижите през вегетацията включват минимум две окопавания.

При зимния чесън прибирането става до 15 юни, а при летния- месец по-късно. Растението се прибира със стъблата, които се почистват след изсушаване. При закъсняване дори с няколко дни стъблата бързо изсъхват и падат (прегарят). Така прибирането става трудно с машини и почти невъзможно на ръка. В този случай загубите са големи, поради трудно откриване. Горната ципа също изгнива и се влошава качеството на главите. Оголва се горния слой скилидки и главите изглеждат лошо. Старите хора казват, че ако чесънът не се прибере навреме, той изчезва. И в преносен смисъл е точно така.

Чесънът се суши се на проветриво място, без да се допуска влага. По навлажнените глави се образуват черни петна и те губят търговския си вид.

След добро изсушаване се прибира в мрежести опаковки, като се следи през цялото съхранение.

Чесънът е труден за съхранение и ако не е в камера при контролирана температура и влажност, трябва да се следи за покълване или мухлясване през зимата.

Неприятностите при съхранението могат да се спестят, ако се спазва правилото, че най-добрата стока е продадената навреме.

Чесънът е наглед обикновен продукт.

Но многото особености при отглеждането му, продължителния производствен период, ниската степен на механизация и трудното съхранение го правят неатрактивен за производителя, затова и много земеделци го отбягват. Като се прибавят и лошите в метеорологично отношение години, понякога се случва той да е по-скъп дори от свинското, с което иначе е в отлична комбинация.

Уважението си към този продукт хората от различни краища на България изразяват със задължителното му присъствие на трапезата. Орешачани налагат сланината си с него. Суджукът им също е подправен с тънкия му аромат. В Тетевенско пък се прави уникална рибена чорба – саламура, в която прясната пъстърва си прави компания с голямо количество от лековитата люта подправка. Може би за това балканджиите се славят с дълголетието си. И с още нещо според жените, което обаче не е предмет на тази статия…

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар