Страната на мечтите

„Когато режеш на кучето си опашката на публично място, едни ще кажат, че късо я режеш, а други — че дълго я режеш“. Имаше и такива, които рекоха, че добре съм я отрязал, аз обаче смятам, че не е трябвало да режа на публично място никакви опашки, но това между нас да си остане.“   Чудомир

2202_270411

Единственото по-лесно нещо от критиката е да не правиш нищо. Живота на работещите преминава, покрай шпалир от хора, които ги съветват какво да правят и съдят какво не са направили. На бездарните и безидейни им пречи да работят в трудното време, липсата на пари, връзкарите, ченгетата и всичко останало. Понеже живят и скучно, работещите са им добре дошли. Ентусиасти по природа те приемат всяка работа като предизвикателство и всяка трудност като изпитание. Днес ще бъдем в ролята на критици. Запазвайки позициите си и на градивни хора ще мобилизиме знанията и опит и ще  дадем  решения на проблеми в стопанството ни, иначе влизаме в шпалира. Природните ни дадености нашите и световни очаквания са да се развива селското ни стопанство.

Познанията и трудовите навици се създават при децата в най-ранна възраст. За това трябва да се върнат обученията свързани с приложен труд . На по-късен етап да се изграждат умения като с приключване на образование всеки трябва да има професия. Не всички в живота могат да са юристи или менажери. Да си стругар, зидар или заварчик е също достойно занимание. Да се вменява на децата това от медии и общество. Защото в момента може да видите как видни педераси и скрити проститутки обясняват в предавания и преса колко са успели в живота без да учат и работят. Това се гледа от подрастващите и те стават модели за подражание. Като деца си спомняме, че в училищата канеха бивши ученици станали лекари, видни преподаватели, депутати /тогава това беше почтенна професия/ и други. Така децата ще имат мечти, свързани с бъдещи постижения. Сега беше отнет стремежа на децата и да мечтаят. Лишени са  от нормално детство. Виждаме ги покрай училищата вулгарно пораснали в кратки срокове като бройлери, без внимание от държава и родители. Нормално развилите се и възпитани имат мечта да напуснат България. Не е шега. Който не вярва да отиде в добрите все още училища и попита.

Днес времето не чака, защото обществото не стоя дълго на едно място, а се връщаше назад. Трябва да се сработят механизми за развитие, а те не идват като идеи от политици, критици, социолози, психолизи полицаи и пожарникари /да ни прощават тези достойни професии/, а от технократи и практици. Това, че си седнал за малко в самолет летящ на автопилот не те прави летец. За това са нужни познания и опит. За обществото го имат хората съзидатели. Хора сложили две тухли и направили къщичка за птици / без да крадат разбира се/. Докато обществото не разбере и потърси нормални хора няма как да се справим. Нормални означава придобили професия, създали с труда си продукти. Имащи приятели ,семейства, любов, нормални отношения с хората. Да се спре с експериментите да се канят световни номади с български произход.

В селското стопанство няма да се започне без специални, индивидуални програми, съобразени с националните особенности, създадени от практици. По сегашните написани от адвокати и икономисти да заповядат тези две съсловия някъде да работят земеделие да я пробват тази сол на земята.

Тези програми няма да сработят, ако не се въведе административен порядък в работата на стопаните. Да се ограничат обработвемите площи до нормален обем стопанства и да се направят приоритети за интензивни производства. Да се възстановят пасища и поляни. Да се върнат изораните полски пътища. Да се възстанови усещането, че земята  в България е българска, а не на олигарси от селски тип.

chicken-in-the-farm-coloring-page.gif1

Да се направят малки , просто изпълними програми за задържане на населението в малките населени места. Такива от рода да се даде земя, средства, квалифицирани съвети на всеки желаещ. Да се работи с всеки почти индивидуално. Програмите да се пишат от практици. Съветите да са също от такива специалисти. При разработването им да не се изхожда от презумцията, че всеки участник ще е крадец и престъпник. Да се стимулират сдружения, партньорства на всякакви нива. Да се стимулират свързани производства водещи до производни продукти. Да се стимулира обществен живот в малките селища. Да се създадат школи за обучение на традиционни за региони и страната ни занаяти и продукти. Да се правят общински предприятия в малките населени места. Народните занаяти да са приоритети. Да се търсят традиционни за района продукти и сувенири.

Да се стимулира производство на плодове и зеленчуци. Интензивните производства да са приоритетно стимулирани. Да се опрости създаването на насаждения и обратно. Да се ограничи монополизирането на производството с максимално обработвана земя, недопускане отглеждане на житни върху поливни площи, освен като сеидбооборот. Да се инвестира в поливни съоръжения в национален мащаб. От язовири до канали и поливни полета.

80811

Да се създадат условия за животновъдство. Това не се пише случайно, защото условия няма. За субсидии бяха разорани селските пасища и мери. Виждат се върху селско пасище построени соларни паркове. Има землища с изорани пътища. Няма стопански дворове, кошари и обори. За да се създадат стопанства трябва да има комуникации-ток, вода, път. Да се осигурят ангажименти на общини, разпределителни дружества за построяване им. Да се променят наредби за стопанствата в самите села и извън тях, защото съществуващите са правени от вегетарианци, които ще направят такива и нас. За да сме по конкретни ще ви кажаем, че съседът ви може да има куче на три метра от вас, но на село в съседния двор не може да има прасета или овце или каквото и било в по-голямо количество. Повече от пет, шест разбирайте да не цитираме наредби и отстояния. Защо да не може, никой в тази държава не може да обясни. Това беше препитание на тези хора и като е забранено те ще напускат селата. Тъпата идея е да се изнесат животните извън селата. Но това са средства за нови сгради, комуникации, охрана и какво ли не. Такива пари на село няма. Няма и сигурност защото там е като на бойно поле. Който има прасе почти си спи с него да го пази от апаши. В нашите села си беше традиция човек да гледа животни, дори да работи друго. Това му осигуряваше допълнителни приходи без да е професионален производител. Така полупрофесионално нямаше къща без крава, 2-3 прасета и няколко овце. От това никой не губи. Имаше суровина за производство и беше истинска.

Да се лицензират малки кланници в по-големите населени места. Защото как да продадеш животно като трябва да го закараш на 50-60 км. Как да гледа човек пилета, патици , зайци и други, като трябва да ги продава незаконно. Не винаги производствата трябва да са огромни с потенциал за краен продукт. Да се опрости стигането на малки партиди истински продукти – месо, яйца, млека, сирена и други до пазара законно. Производствата да спазват хигиенни изисквания, но да са изпълними и от малки производители, дори ентусиасти. Сега започването на всяка дейност у нас е с такива изисквания и средства, че никой не предприема нищо.

Да се стимулират производства производни на билки, гъби и горскоплодни. Да се увеличат грижите за гората , като за засаждане, отглеждане и други мероприятия се  акумулират средства в селото ни.

Не на последно място да се стегнат самите селяни, защото навремето хората са правели с обеществен труд по 20-30 км канали за водоснабдяване на селата. На всеки е отмервал кмета какво да изкопае и са си работили. Много пътища и електропроводи са правени с дружен труд. Няма училище в българските села, което да не е строено от хората, живели в него и то с волски каруци.

На последно място да се обеси поне един кмет крадец.

За личния пример и морал ще разкажа за Йочо Присадашки – председател на ТКЗС в малко предбалканско село. Отишъл рано сутринта човек с проблеми за решаване. В канцеларията метач метял пода. Човекът попитал кога ще дойде председателя, а метача отговорил да седне на столовете отпред и почака. Като свършил метенето чистача седнал зад бюрото и казал “Дойде председателя, кажи сега“.

Днес живеем в страна на мечтите т.е. всеки мечтае да я напусне.

Утре може да е страна на живеещите в нея.

 

Автор: Добромир Колев

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар