Технология за отглеждане на спортни коне

  1. Хранене и технологии на отглеждане на спортните коне

Като тясно специализирани за езда и състезания спортните коне са много взискателни към условията на живот. За да се постигнат големи спортни постижения, трябва да се създадат условия за нормално отглеждане още от заплождането на кобилата. Не бива да се допуска никакъв компромис в храненето и отглеждането на конете. Това ще рече, че не трябва да се допуска нарушаване на нормалния растеж и развитие на кончето още от ембрионалния период.

Храненето на спортните коне от различните физиологични категории трябва да бъде пълноценно, с достатъчни количества концентриран фураж. Храната на новородените и подрастващите кончета трябва да включва висококалорични и богати с витамини и минерални вещества фуражи.

На младите кончета още през първите месеци след раждането трябва да се дават люцерново сено и качествен овес, като количеството им се увеличава с оглед до отбиването да свикнат да поемат достатъчни количества фураж.

Подрастващите кончета до преминаването им в отделенията за тренинг трябва да получават богати дажби, за да могат да израснат и да се развият добре.

Конете в тренинг се хранят съобразно с етапа от подготовката им. В началото, когато работата е по-малко, трябва да получават около 2 кръмни единици на 100 кг живо тегло. В усиления тренинг дажбите се завишават и достигат до 2,5 кръмни единици на 100 кг живо тегло. Протеиновото съдържание при всички категории подрастващи кончета не трябва да бъде по-малко от 120 гр на 1 кръмна единица.

За кобилите-майки също са необходими нормални условия за хранене. В никой от периодите не бива да се допуска недохранване, тъй като те в повечето случаи са в състояние на бременност и кърмене и всяко недохранване се отразява както на ембриона, така и на бозаещото конче.

Гледането на чистокръвните ездови коне се различава от гледането на конете от останалите породи. Всички категории коне се отглеждат самостоятелно свободно боксово. Това изисква скъпо и солидно строителство, без което е невъзможно постигането на голяма скорост при изпитванията на хиподрума.

За всички коне трябва да има заградени падоци за паша с дължина от 300 до 400 м, за да имат достатъчно зелена трева, паша и простор за движение. Задължително условие при работата със спортните  коне е да има хиподруми, за да се тренират и изпитват всички кончета още след като навършат 2-годишна възраст.

Спортните коне и особено Чистокръвният английски кон се развъждат не само за нуждите на спорта. Неговото най-голямо значение е като световен подобрител при всички полукръвни породи. Той се използва за кръстосване и е взел участие при създаването на по-голяма част от тях. Утвърдените му качества се предават много сигурно на потомството.

 

  1. Технология за оборно отглеждане на спортни коне

Колкото по-интензивна е системата за оборно отглеждане на конете, толкова по-големи са изискванията на животните към параметрите за осигуряване на благополучие и комфорт. Тези нужди включват осигуряване на оптимални параметри на микроклимата в сградите,  редовно и съобразено с изискванията на животните хранене и поене, грижи на обслужващия ги персонал, поддържане на добро здраве и физическо натоварване.

Сградите за отглеждане на коне трябва да бъдат ситуирани и изградени съобразно изискванията за благополучие и комфорт на животните. Особено важно е планирането на боксовете, пътеките и проходите в конюшните, достъпът до тях, осигуряването на достатъчно площ за почивка и движение на животните, добра канализационна и вентилационна системи. Сградите, съораженията и оборудването в тях трябва да са изработени от материали, които са безвредни за животните и тяхната повърхност или конструкция не води до нараняване или дискомфорт.

Подът на помещенията трябва да бъде топъл, плътен, с гладка повърхност,  но не хлъзгав, да има подходяща дренажна система от канали за оттичане на урината и торовата течност височината на помещенията трябва да е по-голяма така, че да има най-малко 60 – 90 см. свободно пространство над главата на коня в изправено положение с цел осигуряване на добра циркулация на въздуха в помещенията.

Прозорците или вентилаторите трябва да бъдат разположени на подходяща височина, без да предполагат възникването на силни въздушни течения в сградата.

Индивидуалните боксове трябва да имат размери, които да осигуряват достатъчно площ на животното да се движи, обръща, ляга и става свободно, без дискомфорт или възможност за нараняване.

Размерите на боксовете (см.) за отделните категории коне трябва да са:

  • жребци пепиниери – 360 x 360
  • жребци стационери – 360 x 360
  • коне в тренинг – 360 x 340
  • кобили с кончета – 360 x 360
  • жребчета от 1-3 годишна възраст – 280 x 280
  • жребчета от 6 месечна до 1 годишна възраст – 250 x 130

Преградите между отделните боксове не трябва да са изцяло плътни. Наличието на решетъчна част позволява осъществяването на визуален контакт между отделните животни, което е от особена важност за тяхното благополучие.

Общата височина, височината на плътната и решетъчната част на преградите за различните категории коне в см. са:

  • жребци пепениери – 130 Плътна част / 150 Решетъчна част / 280 Обща височина
  • жребци стационери – 130 Плътна част / 150 Решетъчна част / 280 Обща височина
  • коне в тренинг – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • кобили с кончета – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • жребчета от 1-3 годишна възраст – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • жребчета от 6 месечна до 1 годишна възраст – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина

При отглеждане на конете в групови боксове за всяко животно трябва да има осигурена достатъчна площ от пода за почивка.

Леглата трябва да имат дължина поне 285 – 310 см. и ширина 160 – 180 см. в зависимост от размерите на животните. Постелята трябва да осигурява топло, сухо и чисто място за почивка на животните и да предпазва крайниците им от наранявания. Въздушнопреносимите замърсители на въздуха като прахта (от постелята, храната и животните) и амонячните изпарения от процесите на разграждане на урината, фекалиите и постелята могат да причинят сериозни вреди на здравословното състояние на конете, най-често появата на респираторни заболявания. Конете са много по-чувствителни, дори от хората, по отношение съдържанието на амоняк във въздуха. За това редовното почистване, зареждането с чиста и суха слама, както и осигуряването на добра вентилация е задължително.

Вентилационната система в сградите за отглеждане на коне трябва да осигурява параметри на микроклимата в следните граници:

1) Температура на въздуха(градус по целзии)

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-минимум 8, оптимална 13-15, максимум 25;
  • Кобили и млади коне-минимум 12, оптимална 16-18, максимум 25.

2) Влажност на въздуха, в %

  • За всички категории коне-минимум 50, оптимална 60 – 70, максимум 80

3) Скорост на движение на въздуха, m/s:

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-есен,зима,пролет-0,3; лято 1,0
  • Кобили майки и млади коне-есен, зима, пролет – 0,2; лято – 0,5

Сградите за отглеждане на коне трябва да има технически изправна електрическа система в следните параметри:

1) Естествено осветление

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-СК 1/12, КЕО минимум 0,5 % ;
  • Кобили майки и млади коне-СК 1/12 – 1/15, КЕО минимум 0,5 %

2) Изкуствено осветление:

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг – 30 – 50 LX ;
  • Кобили майки и млади коне – 40 – 50 LX.

Отглежданите коне в помещенията трябва да имат неограничен достъп до прясна и чиста вода. Ежедневно всеки кон се нуждае средно от 20 – 40 л. Количеството може да бъде по-високо поради изхранването със сено и концентрати с ниско водно съдържание, ниво на влажност и температура, различно физиологично състояния и др. Препоръчва се използването на автоматични поилки. Когато се използват водопойни корита те трябва да са пълни до определено ниво с прясна и чиста вода.

Водопойните съоражения трябва да са изработени от материали, които позволяват редовно почистване, измиване и дезинфикциране, като използваните за целта препарати да са безвредни за животните.

Яслите за груб и концентриран фураж трябва да са позиционирани и изработени така, че да се избягва риска от нараняване, особено в областта на очите. Материалите, от които са изработени трябва да позволяват лесно почистване, измиване и да са безвредни за животните. Спазването да хранителен режим е предпоставка за избягване на стресови ситуации и поява на агресивно поведение.

Яслите в боксовете трябва да имат следните размери в см.

  • Височина от пода до горния ръб – 100(60);
  • Горна ширина – 60;
  • Долна ширина – 30;
  • Дълбочина – 40.

Опасността от пожари в конюшните винаги е високо рисков фактор поради наличието на много дървени конструкции и слама за постеля на животните. Планирането на боксовете и технологичните пътеки трябва да бъде съобразено и с това да се осигури възможност за бързо и лесно извеждане на животните от помещенията. За целта технологичните пътеки трябва да имат ширина най-малко 310 см. за племенни коне и 250 см помещенията за работни коне.

 

  1. Пасищно отглеждане на коне

По време на пасищното отглеждане конете трябва редовно да бъдат под наблюдение от хората, които се грижат за тях, за да може навреме да се реагира и коригира възникването на неблагоприятна ситуация за тяхното благополучие и здраве.

Броят на животните при пасищното отглеждане трябва да бъде съобразен с площта на пасището, върху което ще се отглеждат животните, количеството тревен фураж, което може да осигури тази площ и възможността на животните да се движат и почиват без ограничения. Ако пасището осигурява повече от достатъчно количество трева за изхранване на животните гъстотата им може да бъде увеличена. През зимата и сухите летни месеци трябва да се осигури допълнително подхранване на конете. Отъпкването на почвата при влажно време или в заграденото място за трениране на конете води до нарушаване на почвената структура, намаляване растежа на тревната растителност и невъзможността тези площи да бъдат използвани за паша. Съобразявайки се с това могат да бъдат предприети мерки за намаляване гъстотата на животните на единица площ.

На един кон трябва да се осигури площ от 4 до 6 дка. средно продуктивно пасище, ако той се отглежда изцяло при пасищни условия. Ако пасищата са ограничени като ресурс или се предвижда увеличение броя на животните в стадото тогава трябва да се осъществи правилна ротация на отделните парцели, с цел осигуряване на достатъчно паша за конете през цялата година. При по-голям брой животни от допустимия и/или необходимия в стадото се проявява конкуренция по отношение на хранителния ресурс. Подхранване на конете с груб и концентриран фураж също трябва да бъде осигурено, особено през периодите когато пашата е недостатъчна. Конете не оползотворяват добре пашата и ако не се прилага добър план за управление на пасищата. В подобни случаи тревните запаси се изчерпват и признаците на недохранване се проявяват бързо.

Конете по време на паша често са застрашени от хранителни отравяния,  поради наличието на отровни растения върху пасището. Те се проявяват най-вече през периодите на оскъдна паша, особено ако конете системно са недохранени. Добре нахранените животни по принцип избягват отровните растения. Най-важно превантивно мероприятие в това отношение е поддържането на пасището, редовната инспекция за поява на отровни за конете растения и тяхното своевременно отстраняване.

Повечето от конете, които се отглеждат пасищно се нуждаят от съоражения, които да бъдат подслонени през много студените или горещи дни. Независимо каква система на отглеждане ще бъде избрана трябва да има осигурено подходящо място за подслон на животните.

Подслоните трябва да са достъпни за всички животни, да са стабилни и здраво закрепени за земята, да предпазват животните от силни ветрове, дъждове и снеговалежи, а през летните месеци от горещото слънце и мухите. Материалите, от които са изградени трябва да бъдат безвредни за животните. Трябва да бъде осигурена адекватна естествена вентилация. Площта в подслоните трябва да е достатъчна и да осигурява на всяко подслонено животно място за свободно движение и почивка. Най-често подслоните имат открита предна страна.

В подслоните трябва да има добре ситуирани и конструирани съоражения за хранене и поене на конете. Препоръчително е осигуряването на покривала (чулове) за старите и слабите коне през зимните месеци. Водопойните съоражения трябва да са изпълнени така, че да не позволяват разливане на водата и намокряне на пода.

Оградните съоражения, проходите, входните зони и електропастирите трябва да се поддържат в изправност, за да не се допуска нараняване на животните или причиняването на ненужна болка, както и възможност животните да преодоляват и избягват от загражденията.

Оградите трябва да бъдат лесно видими от конете. Използваните бои трябва да са безвредни за животните. Използването на електропастири става все по-честа практика поради удобството при ползването им, лесното им разглобяване и преместване. За да изпълняват предназначението си те трябва да се поддържат в добро техническо състояние и протичащия по тях ток да причинява само краткотраен дискомфорт на конете. Мрежестия тип електропастири не са подходящи за използване при отглеждането на коне. Входните съоражения и проходите между отделните парцели на пасището трябва да са обезопасени за животните и достатъчно широки.

Нуждата от вода за един кон е средно 20-40 л. дневно в зависимост от физиологичното му състояние, състава на храната, възрастта и вида на работата, за която се използва. През горещите летни дни трябва да се осигури по-голямо количество вода за конете както за поддържане на температурната хомеостаза на организма, така и поради по-ниското водно съдържание на тревата. Достъпът до прясна и чиста вода през летните месеци трябва да е неограничен, а през зимата да не се допуска замръзване на водата във водопойните корита. Дори при наличие на естествени водоизточници на територията на пасището е добре да бъдат предвидени възможности за допълнително доставяне на вода за животните. Водоизточниците и водопойните корита трябва да се поддържат чисти и да не се допуска появата и развитието на синъо-зелени водорасли, които са отровни за конете.

Разполагането на хранилки за груб фураж на удобно място в парцела, използван за паша е добра мярка за поддържане на животните в добро телесно състояние. Хранилките трябва да са разположени така, че животните да имат достъп до тях от всички страни и осигурен достатъчно свободен хранителен фронт, да са изработени от материали, безвредни за животните и да нямат остри ръбове или повърхности, които могат да причинят наранявания. Задължително трябва да се осигурява редовно подменяне на фуража и почистване на хранителните остатъци. Височината на хранилките трябва да е съобразена с височината на животните и да позволява удобство при хранене.

Не се препоръчва връзване или спъване на конете по време на пасищното им отглеждане. Въжетата или веригите могат да причинят наранявания на крайниците на животните, заплитане, падане на животните и поява да по-тежки травми. Ако по някаква причина се налага връзване то трябва да се извърши по подходящ начин от опитни работници и животните да бъдат под непрекъснато наблюдение. В никакъв случай не трябва да се връзват отделни животни покрай стадото от свободни животни.

 

  1. Изхранване и отглеждане на спортните коне

Храната, която даваме на коня, се нарича фураж. Здравето на коня и силата му зависят от количеството и качеството на дадения фураж. Фуражът бива зърнен и тревен. Към зърнения фураж спадат: овес, ечемик, царевица, ръж и зърната на бобовите растения. Най-добрата храна за коня е овесът. Ечемикът е също хранителен, но е с мъчно смилаема обвивка, поради което се дава смлян под форма на ярма (едро раздробени зърна). Под форма на ярма даваме на конете царевицата, слънчогледа и др.
Към зърнения фураж на коня се прибавя ежедневно и 30 г. сол, разтворена в храната му. Към тревния фураж спадат всички видове сено и слами. Най-хубаво е сеното от естествените балкански ливади, защото съдържа най-ароматични тревни смески. След сеното за предпочитане са люцерната и детелината. Зелената люцерна и детелината обаче трябва да се дават в малки количества, понеже могат да причинят подуване и колики. Когато люцерната и детелината са росни, трябва обезателно да се залагат смесени със сухо сено или слама. Конят се храни едновременно със зърнен и тревен фураж, които се дават приблизително по равни количества. При усилена работа се дава повече овес. Количеството фураж, необходим за поддържане силите на коня, се нарича фуражна дажба. Количеството на тази дажба е в зависимост от хранителността на фуража, от височината, теглото и усилията, изразходвани при ежедневната работа на коня.

Храните, използвани при отглеждането и изхранва­нето на конете, се делят на четири групи:

І група – груби или обемисти храни с типични представители сеното и сламата.
ІІ група
– концентрирани фуражи: овес, ечемик, ръж, царевица и др. За тях е характерно, че в ма­лък обем съдържат голямо количество хранителни вещества.
IІІ група
– сочни храни: моркови, цвекло, картофи, силаж и др.
IV група
– близка до сочните – в добавка на сила­жи и други течни храни. Необходимо е стопанинът да знае, че освен горепо­сочените групи храни голямо значение има даването на конете и на минерални вещества и витамини. Те тряб­ва да се слагат допълнително и често тяхната липса води до сериозни заболявания и нарушаване на расте­жа на организма.

 

Груби или обемисти храни

– Сеното е основна съставка при съставянето на даж­бите при всички категории коне. В зависимост от местността, откъдето е добито, сеното се различава по ботанически състав. За конете най-подходящи са сена­та с по-голям процент съдържание на детелина, люцер­на, еспарзета и др. Доброто качество на сеното зависии от наличието в него на тревисти и бобови растения, а така също и от отсъствието на отровни растения. От тревистите растения с най-добри качества са ливадните треви, метличината, а от бобовите – детелината, посев­ната и дивата люцерна, еспарзетата, комунигата и др.

Присъствието на хвощови растения не е за препо­ръчване поради факта, че действат вредно на хранос­милателната система. В сеното не трябва да има отровни растения като синап, татул, старо биле, млечка, кък­лица. Те са особено опасни в зелено състояние и пре­дизвикват тежки отравяния, които често завършват със смърт. Хранителните качества на сеното зави­сят и от времето на неговото прибиране. Сеното е най – ­добро, когато косенето е извършено в началото на цъф­тежа на тревите. При извършване на по – късна коситба качествата на люцерновото и детелиновото сено се по­нижават поради липсата на най-ценните части – лис­тенцата, които много лесно опадат и остават само стъблата. Недоброто изсушаване на сеното влияе отри­цателно върху неговото качество.

– Сламата е вторият по значение обемист фураж, който се използва при храненето на конете. В зависи­мост от фуражната култура сламата бива овесена, ечемичена, пшеничена, ръжена и др. Най-хранителна е овесената слама, като често тя се добавя като състав­ка на дажбите за подсилване на организма. Изхранва­нето на конете със слама трябва да става обаче много внимателно, като голямо внимание се обръща на ней­ното качество.

При даването на слама, поразена от вредни гъбни болести и плесени, се предизвикват тежки заболявания, често водещи до смърт на конете, а при кобилите – до масо­ви аборти.

Концентрирани фуражи

– Овесът се счита за най-подходяща храна на конете. В него се съдържат в голямо количество въглехидрати, мазнини и белтъчини. За най-добър се смята овесът, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа, с едри зърна и добре изсушен.

– Ечемикът по своята хранителност превъзхожда ове­са, но по разпространение и по начин на даване той трябва да бъде поставен на второ място, защото непре­менно трябва да е надробен.

– Царевицата също се използва за храна при конете, но не е желателно тя да се дава на подрастващи кон­чета и бременни кобили. При работните породи коне обаче тя напълно може да замени необходимостта от овес. Конете, приучени да се хранят с царевица, могат да я приемат до 5-6 кг на глава в денонощие, без това да се отрази неблагоприятно на тяхното здраве. При прехранване на конете с царевица те бързо наддават на тегло, ко­жата им става лъскава и гладка, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Това е причината хра­ненето само с царевица да не се препоръчва.

При съставяне на хранителни дажби за коне участие вземат и други концентрирани фуражи – трици, шрото­ве, ленено семе, зърна от бобови растения, ръж и др. От триците най-ценни са пшеничните, които са изключи­телно подходяща храна за конете поради съдържанието на минерални вещества (особено фосфор) и белтъци.

Прибавянето на пшенични трици към храната е не­обходимо особено за коне, които не се движат много. Триците спомагат и за правилното смилане и усвояване на храната от жи­вотните, като не предизвикват хранителни отоци, поя­вяващи се при изхранване с цели зърна в областта на крайниците. Шротовете също могат да се използват при храненето, но те са бедни на витамини и минерал­ни вещества. Конете, заети в селскостопанска работа, могат да получават до 3 кг шрот на ден, но препоръ­чително е да е в комбинация с фуражи, богати на ви­тамини.

– Ръжта обикновено се дава заедно с овес или ечемик. Ръж в чисто състояние трябва да се дава мно­го внимателно, защото в стомаха тя набъбва и често предизвиква поява на колики. Същото се отнася и за зърната на бобови култури, много подходящи за жреб­ци и работни коне.

Даването на готови комбинирани фуражи трябва да става много внимателно, като се съблюдават отделни­те съставки на фуража. Изхранването с такъв фураж се извършва само в конезаводите и държавните ферми, докато частните стопани си съставят сами дажбите.

Зелени фуражи

Тревистите растения имат изключително значение при отглеждането и храненето на конете. Освен че съдър­жат всичко необходимо, зелените растения са лесно ус­воима и вкусна храна за конете. Поемането на зелена трева при пасищни условия благоприятства подобрява­нето на здравето на конете и възстановява обмяната на веществата. Конете не бива да се пускат на паша веднага след дъжд или роса поради опасност от поява на колики.

Сочни храни

Към сочните храни спадат кореноплодните, силажи­раните фуражи и др. Използването на този вид фуражи дава възможност целогодишно конете да получават пълноценни дажби, богати на витамини, особено необ­ходими през зимните месеци. Те оказват благоприятно въздействие при бременните кобили, спомагат за по­ – бързото възстановяване на конете след извършване на тежка и изморителна работа и са изключително ценна и необходима храна за подрастващите животни.

Включването в дажбата на кореноплодни растения трябва винаги да се съпътства от фуражи, богати на белтъци и минерални вещества.

Подготовка на фуражите при хранене на конете

С цел подобряване на вкусовите качества, хранител­ната стойност и лесната усвоимост е необходимо да се извърши предварителна подготовка на фуражите, из­ползвани за хранене на конете.

За подготвяне на зърна и шротове се използват яр­момелки, зърномелки и други машини. Възрастните коне приемат овеса в цял вид, но той трябва да бъде надробен при хранене на коне с лоши зъби и малки кончета. Ечемикът най-добре се приема надробен и в смес с нарязана слама. Царевицата задължително тряб­ва да се смели или надроби поради твърдостта на зър­ната, а стъблата да се нарежат или да се приемат във вид на силаж. Големината на шротовете трябва да бъде не по-голяма от орех или да се размекват предварител­но във вода.

Слама се приема от конете без никаква предвари­телна обработка. В случаите, когато сламата представ­лява основна част от дажбата, тя трябва да се нареже, за да не предизвика колики или наранява­ния на устната кухина.

Кореноплодните и картофите е нужно да се мият преди даване и да се надробят на малки парчета. На­личието на земя или пясък затруднява усвояването на фуражите и предизвиква така наречената „пясъчна ко­лика“ при конете. Приемат се и в сварено състояние.

 

  1. Водопой на спортните коне

Конят се пои до насита с чиста, без странични примеси и миризми вода, не по-студена от 8 градуса С и не по-топла от 18 градуса С. Най-добрата за поене на конете е чешмяната, изворната, речната и езерната. За едно денонощие за коня е необходима 25 – 40 кг вода. Ако водата е много студена, а водопоят се налага, ездачите трябва предварително да поставят във водата слама или храсти, за да може конят да прецежда водата през тях. След езда конят не трябва да се пои по-рано от половин до един час, а при походни движения, поенето с вода се разрешава само ако след това предстои продължаване на ездата поне още 2 – 4 км. Ако конете са много изпотени, водопоят се забранява. Две-три глътки вода след работа само освежават животното. Конят се пои три пъти на ден, а при студени дни – два пъти. Водопоят се прави половин час след като му е дадено сено, за да не поеме водата на празен стомах. Най-малко половин час след водопоя се дава и зърнения фураж. Трябва да се запомни, че водопоят се извършва винаги преди зърнената дажба, защото в обратен случай водата разрежда част от стомашния сок, измива и увлича със себе си цели зърна, без да бъдат смляни, а част от несмляната храна ферментира и конят заболява.

 

  1. Хранене на кончета през бозайния период и след това.

Храненето на кончетата през бозайния период е свързано със закономерностите в тяхното развитие. На изобилното или недоимъчното хранене през този период най-силно реагират онези телесни части на кончетата, които имат най-интензивен растеж. Нарушението на храненето през утробния период се отразява най-силно върху развитието на тръбестите кости, което не може да се компенсира през периода след раждането.

През първите дни копчетата се хранят с коластра, която е богата с редица хранителни вещества. През този период кончето бозае средно веднъж на час, или около 24 пъти в денонощието. Малката вместимост на вимето на кобилата и на стомаха на кончето налагат то често да бозае. Ето защо кобилата през първия месец, докато кончето не е укрепнало, не трябва да се използва за работа, за да може то редовно да бозае. Развитието на кончето през този период зависи от количеството и от състава на млякото на кобилата. Независимо от млечността на майката още от края на първия месец на разположение на кончетата се поставят в специални ясли овес и доброкачествено сено. Първоначално кончето поема по 100 гр. овес, но с напредване на възрастта количеството му се увеличава. Към края на бозайния период кончето приема 3 – 4 кг овес и 1-2 кг сено. На малките кончета трябва да се дава на воля чиста вода.

Критичен момент в храненето на кончетата е периодът след отбиването. Тогава обикновено развитието им частично се прекъсва. За да се избегне това прекъсване, необходимо е през последните месеци от бозайния период (5 – 6 месеца след раждането) да им се дава достатъчно количество сено и овес, за да може след отбиването да получават нормалното количество хранителни вещества за постигане на среден дневен прираст от 700 до 1000 гр. При хранене на чистокръвни кончета към храната се включва допълнително от 4 до 6 литра пълномаслено или обезмаслено мляко.

Растежът на кончетата от различните породи е различен в зависимост от скорозрелостта на породата. Така например растежът на тежковозните и чистокръвните кончета към края на третата година почти е завършен, докато на дунавските той завършва едва към 5-ата и 6-ата година. Тези различия трябва да се имат предвид при храненето.

През последните години при храненето на чистокръвни кончета се използват комбинирани смески. От балансираните смески се получават значително по-добри резултати при храненето на подрастващи кончета.

При хранене на чистокръвни кончета до 2 годишна възраст се препоръчва следната смеска:

 

  1. Техника на заплождане и развъждане на конете

Конете спадат към много- или полицикличните животни, поради това случната кампания при тях продължава 4 – 5 месеца през годината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездовите и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бързо от ездитните породи. Конете може да се използват за разплод до 14 – 16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в зависимост от изискванията и индивидуалните особености на животните.

От ветеринарна гледна точка ранното заплождане се отразява изключително неблагоприятно, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна, полученият приплод често е непълноценен и непригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват много енергия за получаване на сперма за сметка на изграждането и формирането на своя организъм.

Техника на заплождане на конете

Кобилите обикновено се заплождат след ожребването на 4-тия или 5-ия месец. Разпасаността при тях продължава средно от 4 до 7 дни, а овулацията настъпва от първото до второто денонощие преди края на разпасаността. Трябва да се отбележи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посредством жребци пробници. Половият цикъл на кобилите протича в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна страна и недопускане на жребеца. Проеструмът продължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в половите органи на кобилите, както и в поведението им. Външните полови органи набъбват, появява се често уриниране и те обикновено сами търсят и отиват при жребеца. Овулацията настъпва в последните 24 – 48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се успокояват и не допускат повече жребците до себе си. Веднага след установяване на разпасаността кобилите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръчно, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не нарани половия член на жребеца. Той се извежда от конюшнята и се допуска към кобилата първо откъм главата. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно пространство, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да придобият отрицателни рефлекси.

При пълноценна скачка еякулацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и корена на опашката на жребеца. По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Препоръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни заболявания. Въпросът с провеждането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покрият дадена кобила, защото имат неприязън например към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност за нормалното протичане на половия акт.

Броят на скачките за младите и старите жребци е индивидуален, но по принцип е около  6 – за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа между тях, а на по-младите животни се допуска по една скачка дневно. За един сезон един жребец извършва оплождане на около 40 – 50 кобили.

Изкуственото осеменяване задължително се извършва от ветеринарен специалист, защото само той може да прецени времето и количеството на спермата, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на половите органи на женското животно и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствителна на външни въздействия. Например топлината, пряката слънчева светлина, водата – убиват сперматозоидите. Токсични за сперматозоидите са и различнита химични вещества, използвани  като дезинфектанти.

Периодът на бременността на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълнителни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се използват за по-лека работа, като особено се внимава с качеството и количеството на поеманата храна. Последните два месеца преди ожребването бременните кобили се освобождават от всякаква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отичане на крайниците. В последните 10 – 15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отделяни в единични боксове, като  се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем.

Грижите, проявени към жребната кобила от страна на собственика по време на бременността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на новороденото конче. Самото раждане протича за около 20 – 30 мин.,  често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Ко­билата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и заема поза за уриниране.

При поява на някои от тези признаци е необходимо веднага да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане животното тряб­ва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След раждането новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го оближе. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно значение за очистването на червата от чревната кал на новороденото, както и за доставяне в готов вид на младия организъм на специфични защитни средства, имунни антитела, съдържащи се в нея.

На кобилата след ожребването се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстановява най-рано след 5-6 часа. Храненето на кобилите майки през първите два месеца след ожребването има голямо значение за правилното и хармонично развитие на кончетата и възстановяването на майката.

При добра организация ожребването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месеци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните трябва да знаят, че не се препоръчват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние.

За поддържане здравето на майката и малкото конче е необходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслабване на майчиния организъм, попадане на заразни причинители в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпетентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следродилни заболявания при кобилата майка.

Най-често се срещат следните усложнения:

  • изпадане на матката – причината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението  се извършва единствено от ветеринарен лекар.
  • задържане на плацентата – това усложнение се появява по-рядко при кобилата за разлика от другите животни. За задържане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи най-компетентната пoмощ може да окаже само ветеринарен лекар.
  • следродилна треска – появява се най-често при задържане на неотделени части от плацентата или попадане на бактериални причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеждат до повишаване на телесната температура, отказване от храна, изтичане от влагалището на лошо миришеща течност, забавена походка и болки в областта на корема. Ако не се вземат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде извикан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на заболялото животно.

Новороденото конче, като млад организъм, също е изложено на опасност от заболявания. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до не освобождаване на червата от чревната кал, което клинически се проявява чрез колика.

Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестествени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, която се състои  в механично, с помощта на пръста, отстраняване на чревната маса от правото черво и извършване на клизма с топла вода и сапун.

По време на раждането при небрежно отношение към лигирането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръстен вследствие на изпаднали чревни гънки и развитие на т.н. пъпна херния. В този случай е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването завършва с оздравяване на новороденото животно.

Най-опасни при новородените кончета са заболяванията, възникнали вследствие на бактериални и вирусни агенти. Отбелязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и развитие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерии ешерихия коли и др.

Общо заболяванията протичат с повишаване на телесната температура, диария, обща отпадналост, безапетитие и голяма смъртност. При навременна намеса на ветеринарен специалист и лечение с подходящи антибиотици, сулфонамиди и общоукрепващи средства усложнения не настъпват и животните оздравяват.

Опазването на новороденото животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата реакция на собственика, поставянето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна ветеринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни.

Стопаните трябва да се съобразяват и да изискват извършване на имунопрофилактични ваксинации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бактериални заболявания.

 

  1. Философски принципи за класическа обездка

  • Всичко, което правите с коня, трябва да благоприятства неговото физическо и психическо благополучие. Всичко друго трябва да бъде подчинено на това изискване.
  • Всичко, което правим с коня – всяко взаимодействие или помощ, която прилагаме, всяко упражнение или движение в ездата, е преживяване носещо познание за коня, и го прави по-добър или по-лош. Няма средно положение. Следователно, всичко трябва да е насочено към усъвършенстването на коня по някакъв начин.
  • Обучението трябва да прави коня все по-надежден, подчинен и отзивчив към помощите на ездача, независимо от обстановката, в която се язди.
  • Доверието и подчинеността са двете страни на една и съща монета. Не може да имаме едното без другото.
  • Обездката е систематичен гимнастически тренировъчен процес, който помага на коня да носи тежестта на ездача с възможно най-голяма лекота, така че коня да може да се движи със същия обем на движение и великолепие под седлото, както когато е на свобода.
  • Всяка нова стъпка в обучението трябва да бъде подготвена и пояснена на коня, така че той да разбере какво се иска от него и да е способен да изпълни искането.
  • Конят определя скоростта на напредъка, тъй като всяка стъпка на познание трябва да бъде затвърдена и конят да се чувства удобно с нея, преди да е безопасно да се продължи към следващата стъпка.
  • Тренирането трябва да запазва и даже да подобрява здравето и доброто състояние на коня.
  • Ездачът трябва да бъде чувствителен към индивидуалните силни страни, слабости и ограничения на коня, тъй като не всеки кон има физическия капацитет да достигне най-високите нива на обучение.
  • Всяко упражнение и движение въздейства на конския ход и стойка по определен начин. Отговорност на ездача е да избере правилните упражнения за всеки кон, така че естествените му ходове да се усъвършенстват.
  • Тъй като обездката (класическата) би трябвало да е природно ориентиран тип обучение, движенията, на които конят бива учен също трябва да са естествено срещащи се в природата (каквито конете показват на свобода – като летящи смени, пиафе, пасаж), или трябва да са полезни гимнастически инструменти, спомагащи за огъвкавяване, изправяне, уравновесяване и събиране на коня (каквито са латералните движения). Движенията, които не спадат към нито една от тези категории, не следва да бъдат включвани при тренирането.
  • Движенията, които биват яздени без отношение към гимнастическият ефект върху ходовете на коня, са трикове и нямат място в систематичната гимнастическа тренировъчна програма.

 

  1. Основни принципи на тренинг на конете

 

При тренинга на конете трябва да се спазват няколко основни принципа, защото не може да се пренебрегне сложният механизъм при адаптацията на организма към физическо натоварване.

Първи принцип – многократно повторение на едни и същи движения и упражнения.
По този начин се развиват двигателните навици и качества на конете. Многократното повторение е изключително важно за развитието на издръжливостта.

Втори принцип – индивидуален подход.

Този принцип важи не само при индивидуалния, но и при груповия тренинг. Добре е младите животни да се групират не само по възраст и пол, но и по индивидуални качества.

Трети принцип – постепенно натоварване. Много слабото или много силното натоварване не водят до очаквания резултат.Необходимо е конете постепенно да се натоварват, за да успеят да се адаптират и да могат да извършват повече работа.

Четвърти принцип – етап на максимално натоварване. Той се цели при изпитвания и състезания.За да се постигне тази цел по време на тренировката организмът на конете трябва да бъде подготвен за внезапни и тежки натоварвания.

Пети принцип – интервали между натоварванията при тренировките.
Функционално организмът след работа преминава през три фази на работоспособност – умора, възстановяване и повишена работоспособност.Първата фаза започва и се появява по време на тренировката. Втората започва едновременно с първата, но е по-продължителна – от няколко дни до няколко седмици.Тази фаза е критична в тренировъчния процес, тъй като ако не е завършена и е започнала третата фаза следващите максимални натоварвания ще имат отрицателно влияние – преумора, претренираност, понижаване на работоспособността.

Шести принцип – разностранност в работата. Този принцип трябва да се спазва като на практика се осигурява разнообразие чрез последователно редуване на различни упражнения и смяна на условията, при които се провежда тренировката.

Седми принцип – постигане на спортна форма. За да се доведе организмът на коня до момент на спортна форма, необходимо е продължителна работа. Като състояние на организма спортна форма е характерно за края на предсъстезателния период. Продължителността на този период е различна и зависи от много фактори.Обикновено продължава 3-4 месеца, след което работоспособността намалява. Много важен е тренировъчния процес, разглеждан в частност той продължава 6 – 7 месеца, след което започват изпитванията и състезанията

 

  1. Групов тренинг на коне

Тренингът на конете се разделя на групов и индивидуален. Ако до започването на индивидуалния тренинг младите коне не са минали групов тренинг, при индивидуалния те имат по-малко шансове за успех и при тях по-често се получават различни възпаления по крайниците, като тендинити, тендовагинити и др.

Тренингът на младите кончета започва още след раждането. През бозайния период кобилите-майки трябва да се изкарват редовно на пасището, за да могат малките кончета да играят на воля и още от млада възраст да започне правилното развитие на органите и системите, свързани с движението.

След отбиването кончетата се разделят по породи и пол и с тях се започва груповият тренинг. Груповият тренинг на конете се провежда по определена програма в заградени от двете страни писти или коридори с дължина не по-малко от 600 до 800 м и ширина 10-12 м.

Програмата, по която се провежда груповият тренинг, зависи от породата и типа на животните. Кончетата се разделят на групи според типа – ездови, ездово-впрегатни, лековпрегатни и тежковозни. Тренингът на кончетата се ръководи от двама или трима табунджии, като един води групата, а другите се движат зад нея. Първите седмици кончетата изминават 2-3 км, като се редуват движенията в ходом и свободен тръс по 5 минути. Всеки месец разстоянието се увеличава, като към година и половина достига до 8 – 10 км. При кончетата от леките ездови и универсалните породи се включва свободен галоп първоначално 2 – 3 км, който постепенно достига до 6 – 8 – 10 км. При кончетата от рисистите породи тренингът се води предимно в ходом и тръс по два реприза за всеки алюр по 5 минути, като постепенно се увеличава до 10 минути. Ако в групата има по-слаби или болни кончета, те се оставят в почивка. След провеждането на груповия тренинг кончетата се оставят свободно на пасището или в падок. При лошо и студено време, за да не изстинат запотените кончета, след тренировката се прибират в конюшнята.

Груповият тренинг на конете спомага много за правилното развитие на дихателната, кръвоносната система и мускулатурата и за заякчаване на сухожилията и ставите. Той е залог за по-нататъшни успехи на индивидуалния тренинг.

 

  1. Подготовка и тренинг на малки кончета

Много по-лесно е да се подготвя и обучава малко конче, отколкото кон, завършил растежа си, но подготовката на конче задължително изисква много грижи и търпение. Не го предприемайте, докато не започнете да контролирате своя собствен характер. Ранният тренинг на кончето оказва голямо влияние върху неговата стойност и използваемост. Някои неудачи от ваша страна, независимо дали са ви направили впечатление, могат да имат по-късно осезаем  ефект върху вашето конче. Например, ако не успеете да  уловите веднъж вашето конче, ще бъде много по-трудно да го уловите и по-късно. Ако то успее да се измъкне, докато го водите с повод, ще опитва да го прави отново всеки следващ път.

Обучавайте вашето конче правилно, като помните, че вие не трябва да се отвличате с други проблеми. Най-добре е да го поставите в затворено помещение само, така че вниманието му да е съсредоточено единствено и само върху урока.

Има три основни правила, които трябва да следвате:

  • Учете вашето конче само на едно нещо в определен момент.
  • Не искайте от него да прави нещо ново, докато не сте заели позиция да наблюдавате как го изпълнява – никога не спирайте, докато не го изпълни както желаете. Насилието и принудата може би са нужни понякога, но те трябва да бъдат спокойно приложени.
  • Когато искате вашето конче да направи нещо ново, повтаряйте урока, докато се запечата стабилно в неговото съзнание.

Най-лесния начин да научите конче да има доверие във вас, е като винаги се придвижвате бавно и спокойно. В повечето случаи кончето ще идва към вас по собствено желание, докосвайки ви с носа си. Когато това се случи, погалете го по шията, холката и бута. Така вашето конче ще започне да идва при вас, за да го погалите отново.

Вече сте готови да обучавате вашето конче правилно. Бъдете убедителни, като работите бавно и спокойно.

Ако имате по-стар, внимателен кон, приближете кончето в ъгъл, така че конят да прегражда пътя му и спокойно наденете оглавника му. Уверете се, че закопчаването е сигурно и повода е добре прикрепен и,  че можете да държите кончето сигурно и здраво.

След като престане да се бори с вас, вържете го някъде, където не би могло да нарани себе си или някой друг. Оставете го за час или повече. Уверено го галете и му говорете през това време. Шепа овес и внимание могат да направят чудо със спокойствието на кончето.

Водене

Кончето трябва да бъде внимателно приучено на водене докато е съвсем малко. Някои лакомства, като овес или бонбон преди и по време на първия урок подпомагат възпитанието на кончето и му показват, че вие нямате лоши намерения. Четкайте или избърсвайте кончето често, но никога не използвайте грубо чесало или твърда четка.

След като поставите оглавника на вашето конче, закопчайте го внимателно. Ако го приеме спокойно, наградете го с потупване по шията и почесване или с лакомство. Може да се използва незатягаща се примка, поставена върху задната част на кончето за да се направи воденето по-лесно и приучаването по-бързо. Много важно е да се работи с кончето внимателно, по около половин час на урок всеки ден, в няколко последователни дни.

Повдигане на краката

След това вие трябва да научите своето конче да вдига краката си. Повтаряйте урока докато започне да вдига краката си доброволно. Потупвайте и погалвайте кончето нежно винаги когато изпълни вашето желание.

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Advertisement

коментарите за затворени.