ТОРФ „Т.Б.“

recepta-1 Представете си влажна среда с оптимални за развитие на растения температура.

Бързият им растеж, без да развиват съществена коренова система ги прави крехки и с краткотраен живот.

Загинали тези растителни организми стават среда за развитие на следващи.

Наглед нормален кръговрат и почвообразуване. Няколко съществени разлики правят това развитие при торфа различно. Това е  влажната среда, почти водна или блатна и безкислородното гниене.

В тези условия растителната маса , която се формира се характеризира с висока киселинност, което е характерно за всеки гнилостен процес, при който се поглъща кислород и отделя въглероден окис. В заблатените райони, където се формира торфа гниенето е безкислородно и няма възможност за отделянето на въглеродния окис. За това процесът на гниене не завършва както е нормално с пълен разпад и съдържанието на въглероден окис е в голяма концентрация. Така се натрупва маса с хоризонт до няколко десетки метри. Естественият торф е с високо съдържание на въглеродед, кисела реакция на средата и с лоши хранителни характеристики. Това се вижда и от естествените находища на торф у нас и по света. В тях няма развита мощна растителност, а продължава да се развиват само определени водорасли, мъхове и водолюбиви видове.

Основната причина за да има голямо приложение този субстрат са неговите слаби страни – стерилност и ниска степен на запасеност с хранителни елементи.

При поникващите растения в първата фаза на развитие семената имат нужда само от топлина и влага. Наличието на хранителни елементи може да доведе до развитие на гъби и бактерии, което е нежелателно. Постепенно с времето при този субстрат се правят хранения, което вече коригора средата на торфа и така се подават необходимите вещества в необходимата фаза на развитие.

Стерилната среда е задължителна за да няма атака от патогени върху крехкия поник. Малко хора знаят, че ползването на торфа всъщност е нещо като модно течение от около десет години. Преди това растениевъдите са правели торопочвена смеска с добра/лека/ почва, оборска тор и пясък в равни съотношения. Тази смеска се е пресявала и обезаразявала. Резултатите при ползването и могат да се прочетат от класациите на производството ни на зеленчуци от преди двадесет години.

Важен елемент, който следва да се знае при ползването на торвените смески е, че те трудно се влагозапасява. Особенно при поставяне в саксии или форми те задължително се намокрят добре преди внасянето им. При пропускане да се навлажнят водата не прониква достатъчно в дълбочина. За корекция на този недостатък се внасят влагозадърчащи съставки като перлит или дори пясък. Това допринася и за по-добра аерация на субстрата и недопускане на уплътняване, което при торфа е често явление. Без аератори той прави тънка корица при която водата се плъзга без да прониква към корените на растенията. На по-късна фаза тази корица позеленява. Високата естествена киселинност в торфа се регулира с алкални внасяния във вазата на подготовка включваща смилане, пресяване и хомогенизиране. Торфът в естествен вид е на влакна от растенията или мъха, но в зависимост от предназначението на субстрата се разделя на фракции. Основно се дели на рупи за разсади, саксийни цветя, пикиране на разстения, а в страните без почва и като почвен субстрат. Деленията са различни фракции и смеси.

Останалите деления за различни растителни групи зеленчуци, цветя и едва ли не конкретно видове като рози или пипер са вече пазарни приоми от рода на „т.б. „. Тази  абревиатурата беше включил мой познат в на името на фирмата си.

На въпроса какво означава, отговора беше

„Търси будали“.

 

д-р Градинаров

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар