Холандски мелници

header_8p5t7s4g9i

На тези, които не са били в Националния музей в Амстердам, ще поясня, че има два начина да влезеш в него. Единят е като се кланяш половин час на стометрова опашка от японци и влизаш, а другият – е като минаваш покрай тия балами и заставаш най- отпред, иначе казано, кат си му е реда. Аз като достоен наследник на деда Коце Ватмана предпочетох втория. Викаха му Ватмана щото спрял на линията да се олаби, като на по-високо и не щеш ли иде влака. Свирка оня, свирка, и едва спира. Пита го машинистът: „Що се не пазиш бе, едва спрех?“
А деда се тръска и вика: „Кой може спира“. Корав човек, но за него друг път. Та с още двама, културно зажаднели другари, си се предвижихме небрежно най-отпред и тъкмо да се обогатим духовно се измъкна някакъв нахален холандец и без дума да каже усмихнато ни върна най-отзад, на опашката. Тия, японци ли бяха, китайци ли, се скъсаха от снимане и хилене. Това холандците са лош народ. После, нали влезнах, и за какво чаках – да видя някаква ризница от шестнадесети век на нощен пазач ли, пъдар ли, не го разбрах. Ми то това ли е история. В което и селско музейче у нас да влезеш ще извадиш по две такива ризници, и то с по десетина века по-стари.
Та те тоя пъдар го изрисували и чакахме да го гледаме. Бе кой нормален народ си рисува пъдарите. Виж царе, генерали как да е.

Загубена работа. Те вместо да ме връщат и викат „сори, сори“ да си оправят улиците. То и у нас не е цвете за мирисане от локви и кал, ама поне лодки няма да плуват. А те не стига, че са потънали във вода, ами като минат покрай теб махат ухилено. На кого се хилят толкова и защо не знам. Аз толкова ухилени хора не съм виждал. У нас всеки си се е намръщил като хората и като го настъпиш ти тегли една дълга, а там се хилят и „сори“.

Иначе и аз се похилих като влязах в едни техни кафенета. Нахаках си се така произволно в едно и викам ще отморя и пална една цигара, то пък те ми носят техни, че били по-меки. Няма да им троша хатъра. Бай ти Коста никога не е отказвал почерпка. От възпитанието е. То се оказа едно, та се смях половин ден и бях замязал на холандец. После се пооправих и си се понамръщих. Бях взел и за вуйна ви Паца да се посмее от техните, ама ги взеха на митницата. Нещо джомолеха и ми ги сочат. Разбрах, че са на зор и им ги дадох на хората. На работа са къде да търсят цигари. Та й разказах на вуйна ви Паца и то същото.

30

Та за холандците, бе, те големи балами. Наредили едни луковици за лалета на сергии и никой те не гледа. Скъсах си джобове от пълнене и в ризата турих. После стрина ви Паца нася три декара от градината с тия пущиняци. Иначе ги хвърлихме, че няма какво да ги правим. Нищо ги не яде. Но са си балами. Измислили оранжериите, че на някакъв не му зреело гроздето, та го покрил и то узряло. Ами то, който и от село да питаш ще ти каже, бе като не е узряло твоето, обери на комшията, що ти трябва да се мориш да правиш оранжерии. Бе казвам ви, загубена работа.
И колела, колела да се  неначудиш. Аз си се отвозих. Слезна си от влака, взема си едно колело. Отпред колкото искаш и като се повозя го облегна на някой дувар. Пробвах и тукa да докарам три,  ама на митницата едно женище ми ги прибра и се усмихва и вика „сори“. Бе то яки жени. Малко трудно се отличават от мъжете, но добре, че мъжете имат по-големи бради и се разпознават чат-пат. Разправят, че и на мъж там да налетиш не е страшно, ама аз не съм пробвал.

Бях виждал сирене и череци на витрини, но жени да се харчат така никога. И все сгодни така пооправени и посъблечени и почти готови само да влезеш.
И махат, махат тъжно, демек тебе чакат и ти късат сърцето. Питам една: „К’во ша правим?“, а тя вика: „Двеста юро“. А-а-а викам не става. Аз от жени не вземам ни юро, ни нищо. Принцип и си излезох. Още ме гложде отвътре, тая сгодна женица беше, но в нашия род си има принципи и сме си инатлии. Но това друг път. Те, тия, много залюхани холандците, бе. Гледам ги стоят на една опашка и викам чакай да се наредя да не изтърва нещо.

Почаках половин час, един час, викам да питам к’во чакаме. А то какво било. Някакъв шанток да вземе да си отреже ушото и после се нарисувал и те баламите чакат да го видят. Бе казвам ви загубена работа са тия холандци. У нас на такива им викаме шашави, а тия чакат да го снимат, че е с едно ухо. Няма да им връзваме кусури щото иначе се щурат, сеят, това онова и има нещо понаправено я мелнички, я мостета,
я нещо друго, но Господ като си ги е забравил не могат да наваксат.

Нямат си Кара баир, па да се качат и да ги разроши вятърът, да пият вода от буковите кореняци и да ги втресе под сенките насред лято. Загубени, ама си ми e малко жал за тях. Откъм Бога са позабравени, та за това.

Advertisement

One Response to “Холандски мелници”

  1. mjekov'

    февр. 25. 2014

    Г-н Колев,
    Страхотен разказ за западната култура и нашета байганьовщина!’-

    Отговори на този коментар

Оставете коментар