Човек

7529-632x358

Човек, като се погреши в жененето, се оправя в мренето. Не, че съм много сбъркал с жената, не се оплаквам. Така малко е разногледа и като се засмее и щръква левия зъб, ама рядко се засмива и този кусур много, много не и личи.

Да ти се случи добро се надяваш, предизвикваш го, чакаш, па то я дойде, я не. С лошото не е така. Докато се огледаш и то чука на вратата ти. И при мен така. Един ден се прибирам и гледам камион паркирал пред блока и шест души носят багаж по стълбите. А комшийте ме гледат жално и шушукат в шепи. Викам си новодомци и продължавам, а горе жената ме среща в коридора и шепне:

  • Тихо, че мама почива.
  • Бе каква мама, бе ? – викам аз нервно

А тя:

  • Спасчо, недей така бе, дошла жената за 5-6 дена и правиш циркове.

И аз нали съм си мек, айде и се почнаха приключенията. Първия месец три пъти изгори бойлера, като два пъти направо си го гръмна. Обаждат се от завода производител и викат:

  • Извинявайте господине, може ли да ви включим в програма за тестване на нови

модели. Ние тука не можем да гръмнем един бойлер, а вие за месец три.

Викам им:

  • Абе гледайте си там заводчето, че ще ви пратя терминатора и ще сбирате керемидите

по поляните- и затворих. Те си помислиха, че се майтапя, но не беше тъй.

Следващите два месеца шест пъти се заключва от вън, без ключ и два пъти от терасатa я евакоираха през покрива. Пожарникарите вече като ме видят ми махат за поздрав. Вечер минава по някой от тях за всеки случай да види как сме. Проведоха ни всички инструктажи като за природно бедствие. Сложиха противогази и пожарогасители във всяка стая.

Онзи ден се прибира вампира с двама полицаи и шефа на районното:

  • Г-н Пъдарев, вашата тъща през последния месец е участвала в седем произшествия. По

ни е просто да я придружаваме, като излиза, та ще ви моля да ни викате да не поставяме пред вас пост.

И сега се движи като държавен глава бабишкера.

Четири пъти я вадат от асансьора. Последият вече не издържах. Отидох при техниците и викам:

  • Бе кое е това копеле дето извади тъщата? Вие не сте ли хора, сърца нямате ли? – а те

само гледат и кимат виновно, демек нама вече. Няма вече, ама то свършило . Пропуснат шанс, бабишкера катери вече по стъпалата – било здравословно. Личния лекар като абонат първо минава през нас и после на работа. Питам го леко с надежда след прегледа:

  • Как е докторе?

А той клати глава:

  • Лошо, лошо. Не е добре. Ще ни закопа и двамата.

Реших да взема нещата в свои ръце. Прибирам се и викам на жената:

  • Айде Тинке, че съм записъл мама на екскурзия за Рим- викам си това чудо ще се загуби

там сто на сто.

Че се загуби, загуби се. Още третия ден, ми звъни телефона и вежлив глас

отсреща ми говори:

  • Господине, обажда се консула в Рим. Да знаете Тодорка Мисирска?
  • Не – викам – за първи път я чувам и не ща да я знам.

Затворих и се отпуснах. Заспал съм за първи път от месеци и сънувам една римска фея да ме прегръща и гали. В този момент Тинка ме стресна:

  • Спасчо, колям късмет намерили мама. Обади се от летището. Лично консула и купил

билет за връщане.

Викам си ще купи я къде ще ходи, а тя ме прегръща:

  • Спасчо да си ми жив. Пак да ме пратиш някъде.
  • Да – викам – събират експедиция за северния полюс ама тeбe нама да те вземат, че ще

им избягат белите мечки, като идеш.

А вампира се радва:

  • Чуваш ли ма Тинке, каква е душица Спасчо, ще ме праща на полюса.

Сега мумията ходи на ски и спи на терасата да се адаптирала. Ако я запиша може и да се отърва, но какво са ми направили учените да ги затривам. Там има и други мисии, защо да обезлюдявам лагерите и да се губят сто годишни изследвания. Нека си стои с грейката и спи на терасата. Ще се жертвам в името на хората и човечеството.

Та сега съм като смъртен без право на помилване.
Живея ден за ден.
Казах ви кога се опра вя човек като сбърка в жененето.

chovek1

 

Advertisement

няма коментари.

Оставете коментар