Предимствата на орехите

Орехът е един от най-ценните овощни видове. Приложение намират почти всички части и органи на растението – плодове, листа, кора, дървесина и др.

Ядките на ореха имат висока хранителна стойност. Те съдържат мазнини – 68-74 на сто, белтъчини – 12-15 на сто, въглехидрати – 11-13 на сто. Денонощната ни потребност от мазнини и 16 процента от необходимите ни белтъчини се осигуряват от 100 г ядки. Те съдържат и минерални соли – фосфорни, калиеви, магнезиеви, калциеви и други. Много богато е витаминното им съдържание особено след беритбата.

Ореховите ядки съдържат витамините С, В 1, В 2, РР, каротин, пантотенова киселина и други. Особено богати са на витамин С зелените плодчета, които се използват за приготовлението на диетично орехово сладко. В листата има много голямо количество витамини – С, В 1, Р, провитамин А, багрилни, дъбилни и други вещества.

Те намират приложение в медицинската практика при възпаление на венците, при кожни заболявания, гнойни рани, за подобряване на храносмилането, възбуждане на апетита, против глисти и други. Орехът има значително предимство в сравнение с редица други овощни култури, отглеждани у нас.

По време на отглеждането му – резитба, борба с болести и неприятели и др., не са необходими много грижи, вследствие на което продукцията е с по-ниска себестойност.

Плодовете съдържат малко вода (4-5 на сто), притежават голяма съхраняемост, не изискват специален амбалаж и не се повреждат при транспортирането. Лесно се сортират и с тях може да се търгува и в най-отдалечените пазари в икономически изгоден момент. Ареалът на разпространение на ореха са топлите райони на умерения климат, където се отглежда и лозата.

В нашата страна той се среща повсеместно, главно до 800 м надморска височина. Обстоятелството, че орехът се отглежда в топлите райони на умерения климат, ни поставя в особено благоприятно положение, което би трябвало да се използва, защото той е чувствителен към екстремните ниски температури през зимата и ранните и късните пролетни мразове.

Районите, които имат по-малко от 150 дни между късните пролетни и ранните есенни мразове, са непригодни за отглеждането му.

Критичната температура по време на естествения покой през зимата е около минус 30 градуса. У нас повреди по дърветата нанасят главно повратните зимни и късните пролетни мразове. Орехът не е влаголюбива култура, но той не може успешно да расте и се развива и при много сухи условия. При оптимално овлажнени месторастения край непресъхващи реки, канали и др. дърветата имат нормален растеж, придобиват големи размери и дават редовни, високи и по-качествени добиви. Не е много взискателен към почвените условия. Вирее върху различни почвени типове, като предпочита дълбоки, свежи, пропускливи, топли и богати на хранителни вещества почви. Той е светлолюбиво растение. Засенчените растения не образуват характерната за вида корона, имат потиснат растеж и дават незадоволителни и некачествени добиви.

Перспективни сортове са: ИЗВОР 10. Плодовете узряват обикновено в периода 10-20 септември. Те са средно едри.

Черупката е тънка, със светъл цвят. Ядката е охранена, с висок рандеман – около 56 на сто, с много добър вкус и със светлосламеножълта кожица. Сортът е скорозрял, с отлична родовитост. СЛИВЕНСКИ. Плодовете узряват обикновено в периода от 20 до 30 септември. Те са едри, с продълговата форма. Черупката е тънка, почти гладка. Ядката е със светъл цвят и лесно се отделя. Средното тегло на плода е 14 грама. Има висок рандеман – около 57 на сто. КУКЛЕНСКИ. Плодовете обикновено узряват в периода от 1 до 15 септември. Те са средно едри. Черупката е тънка, сивопепелява, слабо нагъната, със сламеножълти нюанси. Ядката е много добре охранена, с висок рандеман – около 58 на сто. Има добър вкус и сламеножълта кожица. Сортът има отлична родовитост.

Пресметливият стопанин знае, че влог с висок лихвен процент може да се направи, като се засадят овощни дървета. Ореховата градина, засадена с перспективни сортове, може да гарантира печеливш бизнес върху слабите, полупланински и планински земи.

Перспективни сортове есенно-зимни круши

Боскова масловка – френски сорт.

Дървото има умерен растеж. Образува рядка, широкопирамидална корона. Цъфтежът е късен. Сортът е добър опрашител. Опрашва се от Вилямова масловка, Д-р Жюл Гюйо, Жифардова масловка, Пас Красан, Хардиева масловка и др. В плододаване встъпва средно рано. Плододава обилно и редовно. Средно чувствителен е към струпясване, средно устойчив на зимни студове и слабо устойчив на повратни пролетни мразове. Изисква плодородни почви и напояване. Плодовете узряват края на септември – началото на октомври. Те са много едри с кремаво-жълто месо. Имат мускатен аромат и много добро качество. При хладилни условия плодовете се съхраняват 2 – 3 месеца, а при обикновени 2-3 седмици. Плодовете изискват внимателна манипулация. Конференция – английски сорт. Дървото има умерен растеж. Има добра съвместимост с дюлева подложка. Образува високопирамидална, умерено гъста корона. Цъфтежът е средно късен. Сортът е добър опрашител. Опрашва се от Вилямова масловка, Боскова масловка, Пас Красан и Хардиева масловка. Встъпва рано в плододаване и има голяма и редовна родовитост. Устойчив е на струпясване и има добра устойчивост на зимни и повратни студове. Плодовете придобиват беритбена зрелост през втората половина на септември, а консумативна – в началото на октомври. Те са над средно едри с бяло- жълтеникаво, сочно, умерено сладко месо. Съхраняват се много добре в хладилници – до февруари, а при обикновени условия издържат до ноември. Използват се предимно в прясно състояние. Пас Красан – френски сорт с умеренорастящо дърво. Проявява добра съвместимост с дюлева подложка. Цъфтежът е средно ран. Добри опрашители за него са Вилямова масловка, Деканка на комисията, Жифардова масловка и Харденпонтова масловка. Родовитостта му е добра и редовна. Устойчив е на струпясване и повратни пролетни мразове. Чувствителен е на огнен пригор и ниски зимни температури. Плодовете са много едри, кълбовидни, зеленикаво-жълти до матовожълти с ръждавини. Узряват през второто и третото десетдневие на октомври. При хладилни условия се съхраняват до април. Деканка на комисията – френски сорт. Дървото има средно силен растеж. Проявява добра съвместимост с дюлева подложка. Цъфтежът е средно късен. Опрашва се от Вилямова масловка, Добра Луиза, Хардиева масловка и Харденпонтова масловка. Родовитостта му е умерена и редовна. Сортът е чувствителен на огнен пригор, слабо чувствителен на струпясване, устойчив на зимни студове и средно устойчив на повратни пролетни мразове. Плодовете са много едри, късокрушовидни, слабо несиметрични, бледожълти с ръждиви петна и точки. Придобиват беритбена зрелост през третото десетдневие на септември. При хладилни условия се съхраняват до края на декември – началото на януари.

Картофи за семе

Картофите са трудоемка култура, а събирането им е една от най-трудните задачи. Всички клубени се складират на едно място, а след това се пробират средните по размер. Така се работи в елитните стопанства, но в частните градини поразените от вируси растения осигуряват на стопаните клубени от средната фракция.
Прочистването на растенията от болните не се отдава на всеки градинар. Трябва и да се отчита, че вирусите се разпространяват не само чрез насекомите, но и при пряк контакт на растенията и чрез съприкосновение със заразени със сок ръце или инструменти. Купуването на обеззаразен посадъчен материал също не е за всеки, тъй като той е достатъчно скъп.

Изберете здрави растения
Най-надеждният и отдавна проверен начин на подготовка на качествен посадъчен материал е събирането на клубени от здрави растения. Разпознаването не е трудно: доброто растение се развива добре, има няколко стъбла, а главното – има голям брой равни и достатъчно големи клубени. Ето от такива храсти трябва да се отбират и клубените за семе. Не е беда, ако те са големи колкото кокоше яйце. От добрия храст могат всички клубени да се вземат за семена, като се отделят само много големите и съвсем малките.

Как се прави отборът
Методиката на отбор може да бъде различна в зависимост от конкретните условия:
* преди началото на масовото събиране се изкопават най-здравите, силни растения;
* по време на събирането реколтата от най-добрите храсти се съхранява отделно за семе;
* ако към момента на събиране стъблата на листата са изсъхнали, се отбират клубени от най-родовитите растения.

Трябва да се обръща внимание не само на размера и количеството клубени, но и на тяхната форма. Картофът трябва да изглежда така, както е характеристиката му според сорта.

“Елитните” се засаждат отделно
При дадения начин на отбор се увеличава разходът за посадъчния материал, а и времето за събиране ще се увеличи. Възможно е през първата година материалът да не ви стигне, за да засадите цялата площ. Тогава на дял от площта се садят “елитните”, а на останалата – от средната фракция. След няколко години ще имате “елитен” материал за цялата площ.

Не забравяйте есенно-зимните резитби

 

През есенния сезон се извършва резитба на всички овощни видове, която започва след листопада и приключва рано напролет, преди началото на сокодвижението.

При това най-напред се режат по-устойчивите на студ видове (ябълка, круша, слива и др.), а в края на зимата – по-топлолюбивите (праскова, бадем, лешник и др.).

В зависимост от възрастта на растенията резитбата бива три вида – за формиране на короната, за плододаване и за подмладяване. Те се различават твърде съществено помежду си, но единственото, което ги обединява, е, че чрез тях се поддържа равновесието между растежа и плододаването.

При резитбата за формиране на короната обикновено се оставят 3-4 скелетни клони на първия етаж и по 1-2 на следващите, както и съответните скелетни разклонения и обрастваща дървесина. Всички излишни, преплитащи се и повредени клони и клонки се премахват. Особено важно е по това време да се прави по-слаба резитба, като разположението на отделните скелетни части се поддържа чрез разпонки и превивки. Формираните по този начин дръвчета встъпват по-рано в плододаване.При резитбата за плододаване е необходимо да се създадат условия за оптимално образуване на плодни пъпки всяка година.

Затова през този период се извършва резитба само на сгъстяващите, преплитащите се, повредените и засъхналите клони и клонки. Когато растежът на овощните дървета и плододаването намаляват, се извършва резитба за подмладяване. При тази резитба освен посочената детайлна резитба се извършва и съкращаване на скелетните части – скелетни клони и разклонения. Степента на това съкращаване зависи преди всичко от нарушеното равновесие между растежа и плододаването.

Освен агротехническите средства, които безспорно имат изключително важно значение за реколтата, през този сезон се използват и някои химични средства за борба с болестите и неприятелите. При ябълката и крушата за борба със струпясването се използва 5-6-процентов разтвор на карбамид, при прасковата срещу къдрясването – 1,5-2-процентов бордолезов разтвор, при малината за борба срещу гъбните болести – двупроцентов бордолезов разтвор или 1,5 на сто разтвор на нитрозан и др.

За борба с някои неприятели като щитоносни въшки и зимуващи форми на акарите обикновено се използват 1 на сто разтвор на нитрозан, 3 на сто разтвор на минерално масло ЕМ-80 и др. За да се получи желаният ефект от третирането, растенията трябва да се обливат добре със съответния разтвор, при което разходната норма обикновено възлиза на 120-150 л/дка. Освен това пръскането трябва да се извършва при средна дневна температура на въздуха 8-10 градуса, за да не замръзне разтворът.

Употребата на химични средства за борба с болестите и неприятелите може да се намали значително за сметка на агротехническите, когато те се извършват своевременно и правилно.

Това ще допринесе до опазване на околната среда и от химично замърсяване, а плодовете – от остатъчни количества пестициди над пределно допустимите количества.

Лимец – най-чистата пшеница

 Лимецът (на немски Einkorn) расте в две разновидности – дива (Triticum boeoticum) и домашна (Triticum monococcum). Той е една от най-старите култивирани форми на пшеницата – зърна от лимец са били открити в селища от палеолитната епоха, и е считан за най-чистата нейна форма. За първи път е бил отглеждан като култура в близост до днешна югоизточна Турция 7500 години пр. Хр. Култивирането му спира през Бронзовата ера, а днес лимецът намира нова популярност като здравословна храна. Сравнен със съвременната пшеница, лимецът съдържа повече антиоксиданти като бета-каротен, витамин а, лутеин и рибофлавин.

Зърното е по-издръжливо на топлинна обработка и запазва по-голямата част от хранителната си стойност. Според проучване лимецът съдържа 35 пъти повече витамин А, 4 пъти повече лутеин и 5 пъти повече концентриран рибофлавин от обикновената пшеница. Освен това той е по-подходящ за хора с глутенова непоносимост, чиято храносмилателна система не може да усвои гиладина (алкохолноразтворимият белтъчен компонент на пшеницата). Той се оказва по-нетоксичен за пациенти с така наречената цьолиакия, но има необходимост от още изследвания, преди да бъде одобрен за включване в неглутенова диета.

Лимецът съдържа глутен, но има само 14 хромозома (42 в обикновената пшеница), което видоизменя глутеновата структура и го прави по-поносим за страдащите от непоносимост.
7 предимства на лимеца

  • 1. По-поносим за страдащите от глутенова непоносимост
  • 2. По-лесен за храносмилане заради ниското хромозомно съдържание
  • 3. Съдържа 3-4 пъти повече бета-каротен от обикновената пшеница, което подсилва имунната система, възпрепятства ракови и сърдечни заболявания)
  • 4. Съдържа 35 пъти повече витамин А от обикновената пшеница, който подобрява здравето на очите и репродуктивните органи.
  • 5. Съдържа 3-4 пъти повече лутеин от обикновената пшеница, който възпрепятства макуларната дегенерация и катарактите.
  • 6. Съдържа 4-5 пъти повече рибофлавин (използван от тялото за енергия и като забавящ стареенето антиоксидант)
  • 7. По-чист е от обикновената пшеница, защото расте в шлюпки, които го предпазват от пестициди и насекоми.

Пълнозърнест хляб от лимец.

Съдържа цинк и магнезий, които са полезни и необходими на атлети при мускулна треска и крампи.

Сила БГ Тийм