Четвъртата власт – за и против

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Още от грехопадението на човешкия род лъжата се е вселила в света, в хорските думи, в делата им в отношенията и институциите. Но никога досега струва ми се бащата  на лъжата не е изобретявал такъв сплит, както в нашето смутно време, когато отвсякъде ни заливат с лъжливи думи за истината. С усложняването на формите на обществен живот възникват нови лъжовни отношения и дори се формират цели институции с тази цел. Така например ни заставят да вярваме, че гласът на списанията и вестниците, или т.н. преса, изразява общественото мнение. Уви! Това е велика лъжа, а пресата и медиите са едни от най-лъжливите институции на нашето време.Кой би дръзнал да се противопостави срещу силата на мнението, което имат хората за даден човек или институция. Такава е човешката ни природа, че всеки от нас, каквото ще да казва или прави, винаги се оглежда как ще го възприемат хората и какво мислят за него. Не е имало и няма човек, който да не е подвластен на действието на тази сила. Тази сила в наше време придобива организиран вид и се нарича обществено мнение. И действително, влиянието на печата е огромно, то е най-характерния признак на нашето време, по-характерен едва ли не от всички велики открития  и изобретения в областта на техниката. Няма правителство, закон или обичай, които биха могли да устоят на разрушителното действие на пресата и медиите в държавата, ако от страниците и всеки ден, в продължение на години, се повтаря и внушава на масите една и съща мисъл, насочена срещу една или друга институция или личност.

При това журналистът, чиято власт е практически безгранична, няма нужда от никаква санкция. Него не го избира никой и никой не го упълномощава. Вестникът или медията се налага като авторитет в държавата и единствено за този авторитет не се изисква никакво признание. Всеки който пожелае може да се обяви за орган на тази власт, за представител на този авторитет, при това напълно безотговорно, като никоя друга власт по света.

В крайна сметка, въпреки всички произведени смутове, погроми и обществени бедствия за които е бил причина, журналистът се измъква сух от водата. Той излиза тържествуващ, усмихнат и бодро се залавя за следващото си разрушително дело.

Съдията има право да ни отнема честта и да ни лишава от имущество и свобода едва, след като бъде одобрен от държавата и заслужи своето звание с цената на упорит труд и изпитания. Той се подчинява на строги закони – всяка негова грешка или залитане е под контрол на висшестоящите власти и всяка присъда подлежи на отмяна и поправяне. Докато на журналиста му се дава изцяло възможността да петни и позори честта ни, да накърнява имуществените ни права, да ни приписва престъпления дори, като следствие на това може и да ограничи свободата ни, като затрудни чрез нападките си или да направи невъзможно пребиваването ни на дадено място. Тази ,,съдийска власт“ над хората той сам си я е присвоил: никакъв по-висш авторитет не му е дал това звание и право, не е доказвал своята пригодност на изпити, по никакъв начин не е удостоверил, че притежава лични качества като благонадежност и безпристрастност,  неговия  съд срещу хората не е от никакъв формален процес и присъдите му не подлежат на обжалване. Истината според защитниците на печата, сама лекува нанесените рани. Но всеки що-годе разумен човек знае, че това са само празни думи. Нападките на печата и медиите срещу дадено частно лице могат да му нанесат непоправими щети. И никакви опровержения и обяснения не могат да му донесат пълно удовлетворение. Не всеки читател, прочел първата клеветническа публикация ще прочете втората – оправдателната, а като се има в предвид лекомислието на масовия читател, позорящото внушение и ругателството остават много по-трайна диря и най-лошото – формират общественото мнение. Съдебното преследване за клевета, както виждаме (примери много) не дава надеждна защита, а процесът за клевета се възприема по-често не като разобличение на позорящия, а като допълнително оскърбление за опозорения. Освен това журналистът разполага с хиляди начини да уязви и притисне някого, без да му дава преки поводи за възбуждане на съдебно преследване. Например, като направи така, че набелязания потърпевш да бъде уволнен от работа. Нима можем да си представим по-жесток и безотговорен деспотизъм от деспотизма на печатното слово? И нима не е страшно, дивашко и безразсъдно, че тъкмо за поддържането и охраната на този деспотизъм се застъпват все по-ожесточено т.н. борци за свобода и демокрация, викащи с озлобление срещу всяко насилие, срещу всяко законно ограничение, срещу всяко по-строго разпореждане на действителната власт.

След 10 ноември и настъпването на  ,,т.н. демокрация“, а и въвеждането на  новите технологии за комуникация и отсъствието на цензура улесниха удивително много бързото разпространение на информацията, включително и на печатните произведения. В началните години след 10-ти ноември 1989, значението на вестниците нарасна изключително много. Например в. ,,Труд“ през 1999 година излизаше с тираж над 500 000 броя дневно.  Днес, двадесет години по-късно, ролята на вестниците постепенно намалява  поради бурното развитие на комуникациите в интернет и социалните мрежи. Признавайки всички удобства и ползи от разпространението на масовата информация и обмяна на мисли и мнения посредством вестниците и социалните мрежи, не бива да си затваряме очите за вредата, която произтича за обществото от безграничното разпространение на  фалшива информация.  Няма как да не признаем с известно чувство на страх, че в ежедневния печат и информационни източници се съдържа някаква фатална, тайнствена, разлагаща сила надвиснала над човечеството. И всички тези притеснения възникват защото осъзнаваме, че липсва какъвто и да е контрол върху написаната информация във вестниците и социалните мрежи, формираща манталитета на нацията и манипулираща визията и към света и обществото. Нека не се заблуждаваме, във вестниците и средствата за масова информация  не се поднасят само новини. Предлагат се готови съждения по всички въпроси и така малко по-малко, чрез силата на навика се отучват читателите да  си съставят собствено мнение. Мнението се налага и така се формира общественото мнение в полза на някого. С тази цел се формираха ,,империи“ от вестници и списания обслужващи определени групи от хора и интереси.  Много малко са хората със собствена преценка, но в крайна сметка поради заетост и други грижи за оцеляването си, най-често читателя се оставя ,,вестника да мисли вместо него“. Ето този феномен се използва от ,,тъмните сили“ (няма да уточняваме кои са те) да формират тенденциозно мислене в голямата част от хората и в този случай вестника или медиите  се явяват най-силното оръжие за постигане на уравниловка, отслабваща всяко самостоятелно развитие на мисълта, волята и характера. Това е една от причините поради които  нашето съвремие е така бедно на целеустремени личности и дейци с характер, готови да са лидери в обществото. И това е така, защото общественото мнение и законодателството най-вече,  все още гарантират на пресата в  нашата страна недосегаемост и ненаказаност.

При сегашното състояние на устройството и обществото, пресата и медиите станаха институция с която трябва да се съобразяваш и то стриктно, наред с другите институции, свързани с държавната власт и подлежащи на контрол и отговорност, макар, че не би следвало да съществува институция, която да се смята за безконтролна и безотговорна. Но колкото повече се разраства  влиянието на печата и информационните източници, толкова по-явни стават  обществените язви породени от тях,  редом с очевидните ползи от една разумна съвестна гласност. Една от тези язви на печата и медиите се състои в това, че те произвеждат и плодят до безкрай цяло съсловие от журналисти, предприемачи и писатели ,,хранещи се и богатеещи от перото“. Хора които нямат нито съвест, нито страх от Бога или правосъдието. Съсловието, което се образува и от което се срамуват сериозните представители на редовния печат и информационни източници, от тази сбирщина драскачи, режисьори и информатори в развитите демокрации неслучайно се нарича обществен паразит. Ще попитате не ги ли е срам тези хора? Ни най-малко,  даже ще ви се изсмеят в очите на този въпрос: напротив, те са убедени, че вършат велико дело в служба на обществото.

Всичко това щеше да е смешно, ако не беше толкова вредно. Вредно е за това защото печатът се превърна в арена, на която не само се обсъждат, но и се решават важни въпроси на вътрешната и външната държавна  политика, икономиката и администрацията, въпроси свързани с жизненоважни национални интереси. Ето защо в името на оцеляването и прогреса на нацията е жизнено важно да се сложи ред и законност по отношение истинността на информацията излизаща чрез медиите. Нямам в предвид въвеждането на ограничения или цензура върху изданията (електронни, печатни и т.н.), а издигане в  култ на закона контролиращ изданията и информационните източници. В масовите средства за информация трябва да се изнася истината и само истината. Законът трябва да е много строг и да се прилага безкомпромисно и безпристрастно във всички случаи на доказани злоупотреби с фалшива информация уродливо предложена на хората с користни цели. Изданията, журналистите и всички други писачи и информатори трябва да са наясно, че ги грози строго наказание за извършеното от тях доказано престъпление посредством средствата за масова информация. С особена сила това важи за държавите т.н. ,,млади демокрации“ в които закона е като врата в полето. Правната система трябва да ,,виси, като Дамоклев меч“ над главите на всички източници и  автори на информация предназначена за масово разпространение така, че поднесената от тях информация да бъде обективна, безпристрастна, безкористна и наистина достоверна.

Авторът на статията е оклеветен във в. ,,Труд“ от журналистката Румяна Йорданова Пенкова. След 20 годишна ,,съдебна сага“ успява да осъди наследниците и, и в.,,Труд“. Въпросната журналистка му приписва в няколко статии не само различни квалификации, но дори и престъпления. Следствие на статиите във в. ,,Труд“ се съсипва  кариерата му на учен и специалист, разбива се семейството му, рязко се влошава здравословното му състояние, уволняван е и няколко пъти от работа.  Стига се до там, че работи като охрана, строителен работник и таксиметров шофьор за да издържа и изучи децата си независимо, че е дипломиран ветеринарен лекар, има защитена дисертация, научна степен, както и повече от 50 научни и научнопопулярни статии, както и международно признание за научната му дейност. Със сигурност животът му може да послужи за пример за написаното в тази статия за журналистиката.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108