Kонните бази и конюшните – организация, предназначение, проекиране, строителство, експлоатация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 

Конна база – всичко за конните бази.

Конните бази са специализирани съоръжения, които са създадени и се използват с много и разнообразни цели, свързани с отглеждането на конете и предлагането на различни услуги в областта на конния спорт и конния туризъм. Услугите и дейностите, които обичайно предлага една съвременна конна база са отглеждане и грижа за коня, развъждане и продажба на коне, училище за конна езда, пансион за коне, провеждане и подготовка за състезания по конен спорт, екипировка под наем и транспорт, хипотерапия, ветеринарно обслужване и др.

Всяка конна база трябва да е изградена и да отговаря на определени изисквания и стандарти във връзка с хуманното отглеждане на конете. Помещенията и конюшните в конните бази, както и грижата за конете са съобразени с определени стандарти и препоръки на световни и национални асоциации по конен спорт. Във всяка конна база е редно да се съблюдават определени норми на хранене и поене на конете, вентилация и хигиена, да се спазват общоприети стандарти при изграждането на конюшните, помещенията за персонала, манежите, плацовете и боксовете, в които живеят и тренират конете. Съвременните конни бази предлагат и допълнителни модерни условия и грижа за конете като солариум за коне, въртележки за раздвижване на конете, пътеки за коне, машини за пресоване на фураж и други.


Конна база, конюшни и боксове за коне

Конюшните в конните бази се състоят от така наречените боксове, в които конете са настанени. Обичайно, за всеки кон има отделен бокс, който отговаря на определени изисквания и е снабден с различни аксесоари. Отделните боксове предотвратяват случайни наранявания между самите коне, както и служат за разделяне на конете един от друг, на кобилите от жребците и подпомагат отглеждането на конете в случай на специален режим или индивидуален хранителен режим на даден кон. Дизайнът на конюшните и боксовете в една конна база може да бъде разнообразен като е съобразен с дадения климат, страна, културна и географска принадлежност, брой на отглежданите коне и използваните материали и препоръките на съответните национални и регионални организации. Материалите, които се използват в строежа на конюшните и боксовете са предимно от камък, дърво или стомана. Боксовете трябва да са снабдени с хранилки за фураж и поилки за прясна вода, както и постели от качествен материал, съобразен с индивидуалните нужди на коня. Боксовете са два вида:

  • Бокс, който позволява свобода на движенията на коня и той може да се завърта в различни посоки и да избира в коя посока да гледа или да легне.
  • Бокс с ограничени движения на коня, който позволява конят да гледа само в едната посока и е възможно или не, да легне на земята. Обичайните размери за този вид боксове са между 1.20 м. и 1.50 м. широчина и между 2.40 и 3 метра дължина.

Изборът на бокс зависи от наличното място, местните обичаи и организации, които правят препоръки за минимален размер за отглеждането на конете. Във Великобритания, Британската асоциация по конен спорт препоръчва боксовете във всяка една конна база да позволяват свобода на движенията на коня и да са с размер поне 3 х 3 метра за понита и минимум 3.70 х 4 метра за коне. Боксовете за жребците понякога са с по-големи размери и могат да достигнат до 4.3 метра.

Услуги, предлагани в конните бази

Конните бази могат да бъдат предназначени само за коне на собственика или собствениците на базата, но могат и да предлагат отглеждането на конете на други собственици на пансионен принцип. Пансионът може да бъде без допълнителни услуги и всички необходими грижи по гледането на коня да се поема от самия собственик, но може и да включва цялата необходима комплексна грижа по отглеждането на коня, включително обучение, тренировки и конна езда.

Често конните бази предлагат уроци по конна езда и конен спорт, както и услуги от конния туризъм – планинска езда, конни преходи с водач, екстремни преходи, езда в манеж с инструктор и други. Много от съвременните конни бази предлагат също така и допълнителни услуги като ветеринарно обслужване, наем на екипировка, транспортиране на коне и други. В някои случаи конната база може да предлага и услуги за отглеждане на конете в оградени пасбища и падоци на открито.

Уроци по езда, манежи, плацове и съоръжения  в конните бази

Във всяка конна база има обособени специални места за езда и тренировка на конете, които може да са вътрешни и външни. Обикновено това са закрити манежи и открити плацове, които са изградени от различни материали и са в различен вид и размер – пясъчен манеж, тревен плац, текстилно-пясъчен плац и други. Най-малките кръгли манежи (корал) започват от размер 12 метра в диаметър, а най-големите, които са подходящи за състезания могат да достигнат до 91 метра. Уроците по езда, които обичайно се предлагат в конните бази могат да бъдат – конна езда в манеж с инструктор или любителска езда с водач в природата, почасова езда, екстремни преходи и други.

Грижа за конете в конюшнята

Конете прекарват една голяма част от живота си в конюшнята. По природа конете са свободни, скитащи, стадни животни и това е неестествено за тях да живеят постоянно в условията на полузатвор. Поради тази причина за да се поддържат толкова бодри и жизнени, колкото и здрави не е напълно достатъчно само да знаеш как, кога и с какво да ги храниш. За да се приспособят сравнително по-добре към изкуствената околна среда изпълнена с присъствието на хора, те трябва да се справят толкова добре психически, колкото и физически. И каквото и мнение да имаме за интелигентността на конете не може да се отрече, че коня има интелект добър колкото и тяло. От това следва, че грижите, които са необходими да прилага неговия господар не са само физически грижи, но и добро разбиране на характерните нужди на коня като цяло. Конете също както нас могат да изпитват досада и отегчение и това е специфично за конете в конюшнята тъй като те са отрязани от свободната „компания” в табуна. Също така като нас конете са индивидуални сами по-себе си, някои са по-чувствителни други по-малко или повече интелигентни. Точно обратното на нас всички коне по-природа са нервни и подозрителни към всичко ново и странно, към внезапно движение и шумни, дразнещи гласове. На свобода тяхната реакция на страха и поведението е борбата, но конете в конюшнята, които са станали нервни от грубите коняри, които са им викали и са ги блъскали и удряли с дръжките на вилите за да ги преместят за тях няма бягство. Вместо това те са принудени да реагират като се защитят и ако грубия гледач не се замени незабавно това ще се отрази върху конете, като станат извънредно нервни, уплашени и трудни за удържане. Всички коне и в частност конете от конюшнята, би трябвало да се отнасяме към тях с непоколебима твърда добрина.

Конюшнята

Конете в конюшните се нуждаят от пространство, въздух и светлина. Помещението или конюшнята трябва да е достатъчно голяма за коня за да може да се движи свободно, да лежи, да се търкаля и да става без опасност да се самонарани (да се доближи прекалено близо до стената и да не може да се завърти свободно). Идеалните размери са 3,5 на 3,5 м., задоволителни размери са 3,5 на 3,0 м. и достатъчни размери за понита са 3,0 на 3,0 м. Всички по-големи размери са безсмислени(с изключение на родилните помещения).

Конете се нуждаят от свеж въздух. Застоелия въздух в помещенията допринася до податливостта на конете към заболявания и бронхити.
Конете се нуждаят и от светлина, като не е добре за очите на всяко едно животно да стои на неестествена тъмнина, като тъмнината не се различава от тази през нощта.

В миналото конюшните са били строени в домовете на собствениците. Те са имали тухлени подове и метален обков на масивни дървени врати, ясли за сеното и обикновено конюшните са имали по две врати. Дали помещението е свободно правостоящо със сграда или хамбар ще са необходими ясли за концентрираното хранене, решетка за сеното или пръстен, на който да се закачи мрежата за сеното и пръстен (може да бъде същият използван за мрежата на сеното), за да се завързва коня за него докато се храни.

Водата може да се дава чрез използването на автоматични поилки, които конете бързо научават как да използват или във ведра. Ако се използват ведра необходимо е да са от тежък тип и да не преобръщат лесно от конете, трябва да се поставят в някои ъгъл застопорени за напречно парче дърво. Ведрата трябва да се пазят чисти, тъй като при постоянното поене слюнката на конете се смесва с водата и се образува слуз по вътрешността на ведрото, ако не се отстранява периодично. Най-добре е дъното на яслата да не е на по-малко от 60 см. от земята, като всъщност действителната височина ще зависи от животните. Ясно е, че малките понита няма да могат да достигнат до яслите, които са за големите коне. Някои хора предпочитат да имат ясли на нивото на земята съобразявайки се с територията, че нормално конете ядът с нормално наведена глава. Недостатъка на тези ясли е че лесни за замърсяване с постеля и фекалии. Най-лесния начин да се поддържат чисти са подвижните ясли, които се поставят в ъглите. След всяко хранене те могат да се изкарват отвън и лесно да се почистят и измият. Важно е да се поддържат яслите чисти-също както ние не обичаме да ядем в мръсни чинии, конете намират своята храна по-апетитна, ако тя не е хвърлена в яслата където има спластени слоеве, спарена храна, която е залепнала по дъното и стените. Също така друго заради, което е важно конете да ядът от чисти ясли е запарената храна да не може да ферминтира и да стане нездравословна за тях. Ако коня не си изяде цялата дажба тя трябва да се извади от яслата преди залагането на новата храна. Най-лесните решетки за сено и за коне и за гледачите са извитите триъгълни решетки поставени в ъгъла. Основата на решетката би трябвало да бъде на 120 см. от земята така няма да има опасност за коня да се заклещи под нея когато става. Ако решетката е поставена твърде на високо всеки прах или семена в сеното може да попадне в очите на коня до като той се храни. Мрежата за сено и завързаните пръстени би трябвало да се свързват чрез дъски на стената, на височината на човешки бой (рамо) от земята. Ако са поставени на по-високо ще бъде трудно за ниски хора да залагат с тежките мрежи за сено. Мрежите за сено винаги трябва да се връзват с плъзгащ се възел (примка на въже), при дърпането на въжето на мрежата нишката се затяга от само себе си, това е да се избегне спускането на мрежата твърде ниско докато коня яде от сеното, от което ниво коня може да си заплете краката в мрежата.
Боксовете в конюшните (оборите) ще се проветряват от прозорците и вратите в помещението, така че вратите в индивидуалните боксове могат да бъдат самостоятелни. В помещенията за коне е добре вратите да са от двете половини като долната половина да има два лоста отвън, от горе и от долу. За гледача (коняра), който е почти винаги носещ нещо добре е ако долния лост се плъзга лесно и вратата може да се отваря с крак. Горната половина на врата е добре да бъде закачена отзад и затворена само в редки случаи когато може да има буря, виелица или лапавица (суграшица), ако вали директно в помещението. Това не е само защото конете се нуждаят от свеж въздух,  който е също толкова важен, но и коня да бъде способен и да може да гледа навън, за да вижда съседите си и какво става на двора. Кои са така наречените лоши навици като: гризане на яслата, гълтане на въздух са вследствие на нервна основа (скучаене) и главно започват, защото коня няма нищо какво да прави или да гледа навън. Изолирания в строгия затвор кон ще доведе (предизвика) безпокойство както при човека така и при звяра, а какво остава за такива стадни животни като конете. Боксовете трябва да имат прозорци с части, които могат да се отварят, иначе това не е необходимо ако помещенията са направени с вентилация на покрива. Прозорците трябва да има решетка или мрежа отвътре така, че да не могат да бъдат счупени от конете или невнимателно използване на инструменти когато се чисти на конете. Ключовете за светлината трябва да са поставени извън бокса или изчислени или избрани така че само пръст може да работи с тях, тъй като конете доста бързо научават да работят с ключовете за светлината.

Особено внимание трябва да се обръща на настилката в боксовете. Настилката на боксовете не трябва да е твърде гладка. Специални тухли за конюшни са подходящи както и грубия бетон е сравнително добър. Подовата настилка е особено важен елемент за поддържане не копитата на конете в добро физическо  състояние. Твърдият и влажен под може да стане причина за развитието на различни копитни заболявания, като пододерматити, копитни ламинити, разтежение на сухожилията и т.н. Подът трябва да има лек наклон в посока предната част на помещението, за предпочитане към ъглите далеч от вратата, където малка дупка може да води към отводнителен канал. Покритите канали вътре в помещението са трудни да бъдат поддържани чисти.

На свободните помещения покрива трябва да има надвиснала част, това е с наклон навънка минимум 1 м. от предната част на бокса, така че в дъждовно време конете могат да гледат навън и гледачите могат да ходят от бокс на бокс без да се мокрят.  През пролетта и лятото според района и географската ширина конете нямат нужда от никаква храна освен от трева и сол и минерали (под формата на камък или брикети). Гризането на кората на дърветата и дъвченето на оградите не са навици на коня, а просто това често означава, че имат нужда от минерали, които могат да бъдат набавени чрез близане. Тази каменна сол и минерали под формата на брикети се поставя в яслата подобно на тези за останалите видове добитък. Разточително е да се слага яденето по земята тъй като става „пропита каша в мокро време”. Най-лесния начин за хранене се концентрира на дългото дървено корито. Ако новите коне са склонни към агресия един към друг, ще се отделят и ще се хранят от двете страни на яслата. Храненето от кофи е разточителство защото конете разливат, потъпкват, накланят и ги ритат. Коня титуляр е в състояние да обърне кофата на земята. Ако два коня се хранят заедно те се задоволяват, но ако са повече това може да доведе до борба за лакомство и да започнат да ядът бързо. Не е възможно да се уточни колко храна за запасяване ще трябва на един кон през зимата. Това зависи от времето (колко студено ще е през зимата и каква е концентрацията необходима да създава топлина на тялото),размера и вида на коня.Възрастта на коня също е от значение: млади коне под 5 години и възрастни коне над 15 години ще им трябва повече храна отколкото на кон на средна възраст. Количество от пасящи 4 животни в обширно пасище с различни треви не могат да се хранят през зимата. Грубо 1 тон сено може да стигне на едно животно през зимата. Ако зимата започне по-рано ще имаме по-гляма нужда от храна и обратното, ако климата е по мек от по-малко храна. Самите коне предпочитат доброто пасище пред сеното. През есента ако прекарват повече време навън и просто си стоят от това има изход(това показва че пашата е била слаба) и им се дава още слама. От средата на зимата коня има нужда от 7 – 9 кг. на ден храна. Царевицата е добър зимен фураж за коня, но трябва да бъде смесена с трици овес или ечемик. Сварения ечемик добре се обърква с трици и е топъл и отличен фураж за студените сутрини, а триците и кашите на меласата са добри за смилането. През зимата едно хранене с концентрат и сено е достатъчно да държи конете в добро състояние. През студените дни е добре храненето да бъде сутрин и вечер. Бременните кобили трябва да бъдат хранени добре и да получават всички витамини и минерали(дажбите да бъдат добре балансирани). При малките жребчета се хранят със слама когато настъпи вечерта.

Всекидневна грижа

Конете и понитата боледуващи и неработещи трябва да бъдат посещавани ежедневно. Ако са били държани много дълго време на паша, вероятно са сформирали групи и са пасели на дълги разстояния, ако някое животно липсва трябва да се провери дали се е заклещило в оградата или е легнало в ъгъла на оградата (повръща или си почива). Всички коне трябва да се проверяват за драскотини и бучки (получени от бодили и храсти), а клончетата, които са се оплели в гривата и опашката трябва да се отстранят. Късна зима и ранна пролет гривата, корена на опашката и краката трябва да бъдат внимателно прегледани за въшки, които могат да доведат коня до буен характер.

Постеля

За конете не е добре да стоят за никакъв период от време на голия цимент или тухли. Конете в конюшните се нуждаят от постеля и през деня и нощта, макар че със сламената постеля има разлика между нощната и дневната.
Пшеничната слама е най-добрата постеля, но често е най-трудна за намиране и най – скъпа. Овесената постеля е твърде апетитна и конете биха яли от нея. Ечемичната слама е бодлива и дразни конската кожа, макар че ако е в комбинация с друга слама, грубите, бодливите осили обикновено са липсващи и я прави добра постеля. Сламеното легло трябва да бъде с достатъчна дебелина. Грешно твърдение е че тънкото легло (да се стеснява, икономисва),  поема много по-малко влага и много повече трябва да се отстрани. Целта на дебелата нощна постеля е да предразположи да лежат конете. Ако постелята е твърде тънка части от тялото на коня могат да лежат на голия под, което скоро ще доведе до нараняването на скакателните стави и лакти. Освен това на коня ще му е трудно да стане от пода (пода е хлъзгав) и няма никакво покритие, за което да се захване. Сламата трябва да бъде разпръсната добре при залагането и, струпването и около страните на бокса и отвътре на вратата. Дневната постеля се прави чрез метене и издухване на пода и заменянето на чиста слама останала след почистването. Новата слама се добавя вечерта за оформянето на дълбока нощна постеля.

Благополучие, комфорт и хуманно отношение към конете.

Основните изисквания за благополучие и комфорт при конете е да се прилага такава система на отглеждане , която да е съобразена и подходяща за техния физиологичен комфорт и здравословно състояние, както и да осигурява квалифицирани грижи и добро отношение към животните.
Конете са стадни животни , които предпо4итат да живеят в групи и са животни , които са привикнали към контакта с човека.Ако те се отглеждат индивидуално то тогава имат нужда от по-чести контакти с тези , които ги обслужват.
Дори когато конете се отглеждат групово, отношението на човека към тях трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на всяко животно.
Отношението на хората, отговорни за отглеждането на конете е ключов момент при осигуряване на тяхното благополучие без значение каква система или технология на отглеждане се прилага. Допълнителното обучение и повишаване квалификацията им е задължителен момент от доброто управление не фермата и осигуряване благополучието, комфорта и хуманното отношение към конете.

Информация за коня. Как спят конете?

Тишина! Всички спят!

В природата всички коне, с изключение на господстващия жребец или кобилата, когато не са заети с ядене, игра, с изясняване на отношенията и сприятеляване, дремят. Тази форма на почивка е най-безопасна – в случай на заплаха табунът веднага е готов за бягство. В естествените природни условия конят спи около шест-осем часа на ден, смятайки дрямката, почивката и дълбокия сън. Кончетата спят по всяко време, под закрилата на майките. Инстинктът подсказва на болните коне въобще да не лягат – те се страхуват, че няма да могат да станат.

При отглеждането на коня в конюшнята нещата се променят. Конят не се чувства в опасност, не му се налага непрекъснато да се придвижва в търсене на препитание, няма възможност да бъде социално активен, мотае се от безделие и много повече време дреме.

В бокса много коне се чувстват абсолютно спокойни и спят дълбоко, без да обръщат внимание на каквито и да е дразнители. Така че, ако конят е с вас (ако приемем, че той е здрав), това означава, че той е спокоен за себе си, не се чувстват застрашен и му е доста удобно.

Когато конят изпитва психологически дискомфорт, на него му е неуютно, инстинктивно се опитва да бъде нащрек и не може да се отпусне. Ако той се намира под стрес, то тогава не може да спи дълбоко, някои коне може да си позволят да поспят само през нощта, когато е тихо и няма хора.

Много хора смятат, че здравият кон винаги трябва да спи изправен, макар че това е мит. Той действително може да си почива стоейки, благодарение на уникалния „заключващ” се механизъм на колената, който му позволява на стои на краката си много дълго време и при това максимално да отпусне мускулите – и в същото време мълниеносно да препусне, спасявайки се от хищника чрез бягство.

Костите на коляното фиксират сухожилието в изправено положение, докато другите мускули на краката са отпуснати. Грубо казано, връзките, сухожилията и мускулите стабилизират ставите в изправено положение.

Един от най-важните компоненти на този механизъм е коляното: коленните и скакателните стави са стабилизирани чрез специален механизъм на „синхронизация”, благодарение на който скакателните стави се свиват заедно с коляното, и следователно, ако колянната става се разтегне, то и скакателната се намира в същото положение.

Но стоейки, конят не може да спи дълбоко, а само дреме. Забележително е, че понякога конете не се наспиват с години. В природата водачът на табуна с години не спи дълбоко, защото от това може да се възползва някой млад нахален жребец и да нападне кобилите . По правило в табуна всички коне, освен лидера – жребеца или старшата кобила, имат възможност един по един, според йерархията, да поспят, лежейки като се намират в дълбока фаза на съня.

За съжаление, малцина от конярите имат възможност да наблюдават поведението на конете в табуна. За да разберем как се чувства конят в конюшнята, трябва да знаем точно какво представлява почивката.

Дрямка, сън и дълбок сън

Дрямка. В природата възрастните коне през по-голямата част от времето почиват прави, като едва докосват с едно от задните копита земята, с притворени очи, с отпусната шия, с провесена долна устна.

През цялото време ушите улавят и най-малкия шум. Конят се бори с насекомите с помощта на опашката и потрепване на кожата. Именно в тази поза дори най-класният жребец изглежда като кранта.

Сън. При втората фаза на почивката конят е по-уязвим – той лежи, с кръстосани под себе си крака. Това вече не е дрямка, а сън, но все още не е така дълбок, за да не може конят да реагира на дразнителите. От време на време той маха с опашка, кожата потрепва, ушите непрекъснато „сканират” местността. Когато господстващият кон става след подобна почивка, той се прозява, протяга се, протяга задното си копито, изправя гърба си, оправя шията си. След няколко секунди той вече е готов да се движи бързо.

Дълбок сън. Във фазата на дълбокия сън конят лежи на една страна, опънал краката и шията. Понякога той хърка, въздъхва тежко и произвежда невероятни звуци, по които обаче не трябва да се съди за състоянието на дихателните пътища. Не реагират на външни дразнители. Опашката и ушите са неподвижни. Конят е много уязвим в това състояние, тъй като е почти в безсъзнание. За да се събуди, му трябва известно време.

В природата, ако всички членове на табуна спят, то няколко коня не спят, готови да предупредят, ако възникне опасност.

 Сънища

Практически всички учени-хиполози твърдят, че конете сънуват. Понякога може да се наблюдава как жребците дишат тежко, хъркат, отпускат се (полово се възбуждат) във фазата на дълбокия сън, след това скачат рязко и се опитват да оплодят близката кобила. Подобно поведение предполага, че жребците имат еротични сънища.

Условия за отглеждане

Говорейки за пълноценната почивка на конете, не бива да не се оценяват условията, при които те са отглеждани. Ясно е, че лошите услови в конюшнята не могат да не повлияят пагубно на физическото и психическото състояние на коня.

Понякога правата и потребностите на конете не се взимат под особено внимание. Размерът на боксовете в много конюшни може да се сравни с карцер. В такъв бокс или обор конят не може да легне, изпъвайки краката си и следователно неговият сън не може да бъде дълбок и спокоен, а мускулите не могат напълно да се отпуснат.

Застояване

Всички знаят, че застояването е опасно, тъй като конят дълго време се намира в неподвижно положение. Ясно е, че в природата не съществува такова положение.

Често може да се чуе мнението, че конят, лежал на една страна повече от два часа, може да „получи белодробен оток”. Тези опасения не са съвсем абсурдни. Наистина в резултат на продължителна неподвижност и стрес може да възникнат проблеми с метаболизма, затова спящият кон чувства кога трябва да смени позата си и по правило не спи в едно и също положение повече от два часа: става и се обръща на другата страна.

Съществуват многочислени приспособления, които предотвратяват залежаването. Най-ефективни са масажорите и гумените ленти по стените на бокса.

 Музика

На вниманието на меломаните, включващи силна музика в конюшнята: конете имат десет пъти по-добър слух от хората! Конят не може да почива в такава лудница! В най-добрия случай той става нервен и раздразнителен, в най-лошия – се разболява. Има случаи, при които в резултат на принудителното и непрестанно слушане на силна музика, на нервна почва при конете се получават колики, сериозни нервни разстройства и дори аборти при кобилите.

 Нужен е свеж въздух!

Другият проблем – спареният въздух и миризмата в конюшнята. Често конете са лишени от удоволствието да спят в легнало положение поради силната миризма на амоняк, която се е застояла на ниво около 40 см от пода. Проветряването не винаги помага, тъй като пропитата в дъските и стружките урина постоянно мирише, а на повечето „мениджъри” не е познато такова понятие като вентилационна система. През зимата в конюшните става ужасно, когато всички прозорци, пукнатини и дупки са внимателно запечатани и запълнени и съвсем няма как да се диша.

Винаги се опитват да оправдаят неспазването на хигиенните норми с липса на средства, но нима проветряването струва пари?

Помислете, конят, който е създаден от природата да живее сред просторни полета и свеж вятър, стои 23 часа в денонощието в бокса и така цял живот! Може ли да се чувства нормално? В тази ситуация дихателните проблеми са неизбежни! По принцип всички разбират, че въздухът в конюшнята трябва да е свеж, но защо това е толкова важно?

Работата е в това, че амонякът парализира малките косъмчета, покриващи горните дихателни пътища на коня. Функцията на тези косъмчета, които са в непрекъснато движение, е да задържат мръсните частици, вдишвани от въздуха, и да ги изпрати навън със слуз, която ние ежедневно виждаме в ноздрите на конете.

При пълна или частична дисфункция на тези косъмчета целият прах, мръсотия, гъбички и инфекции безпроблемно попадат в белите дробове, в бронхите, а след това и в алвеолите, в резултат на което се развива остро хронично заболяване на дихателните пътища, известно като емфизем. Резултатите винаги в една или друга степен са плачевни. Това е и една от причините, поради която такива коне не достигат добри спортни резултати.

Съветвам ви никога да не определяте дали в конюшнята мирише или не на нивото на своя нос. Повтарям, амонякът се концентрира на ниво 40 см от пода. Не бъдете мързеливи и се наведете към постела в бокса, така че да придобиете представа къде се намират ноздрите на нашия кон, когато спи дълбок сън.

Подове

Една от основните причини за травмите в много „неблагополучни” конюшни са дървените подове. Често конете пропадат в прогнилите дъски на пода. Травмите са несъвместими с живота на спортните коне.

Ставайки след сън от хлъзгавия от урината под, конете се хлъзгат и получават разтежения на ставите, сухожилията, счупвания и други травми. Освен това, ако конят лежи върху твърде тънък постел или дори без него и ако има подкови с шипове, то може да развие бурзит на предния крайник.

Мекия и сух под е предпоставка за запазване копитата на спортните коне здрави и еластични, което е предпоставка за върхови постижения. В миналото са строени конюшни с подове направени от трамбована глина, с под направен от дървени павета и т.н. Аз си спомням за такива подови настилки в Конния завод ,,Клементина“ край гр. Плевен. Тези настилки имат предимства, но имат и недостатъци.

В нашето съвремие са разработени редица варианти на подове за конюшни. Ето и някой от тях:

Еластични плочи – Те притежават следните характеристики водопропускливи са, поставени в боксовете, плочите намаляват до 75% количеството на сламата и оборския тор. За коне с дихателни проблеми могат да се използват без необходимостта от общи постели. Плочите лесно се почистват само като се използва вода под налягане от време на време. Намират приложение за построяване на подове на конюшни, обори, външни и вътрешни клетки за къпане на коне, клетки в краварници, конюшни, заградени места до хиподруми при надбягвания, площи за упражнения, парадни манежи, терени за разходки.

 

Сглобяеми павета – Te са водопропускливи и крайно устойчиви. Дори селскостопанска техника, като трактори може да се използва върху тях.  Комфортът при ходене върху тях, лесното почистване, голямата им трайност са допълнителен бонус. Могат да се комбинират с традиционните бетонни павета. Използват се като настилка в обори, вътрешни и външни клетки за къпане на животни, оградени места до хиподруми при надбягвания,  пешеходни зони, манежи.

Подложни настилки в боксове и клетки за коне – Имат профилирана долна част, което осигурява добро дрениране. Положени в клетките или боксовете, водопропускливите подложки редуцират количеството слама и оборски тор до 75%. За коне с дихателни проблеми могат да се използват без необходимостта от общи постели.  Подложните настилки лесно се почистват  и поддържат само с вода под налягане от време на време. Инсталират се върху бетонна или асфалтова основа.       Намират приложение, като настилка в конюшни, боксове,  обори, клетки за къпане на животни, оградени места до хиподруми при надбягвания,  пешеходни зони, манежи.

Rigupol – Regupol e настилката за каравани за коне. Тя е трайна, лесна за инасталиране, както всички oстанали настилки Regupol за комплексно ослужване на конете. Предпазва конете от всякави наранявания по време на транспорт. Намира приложение предимно, като подова и стенна облицовка на конските каравани.

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Технология за отглеждане на спортни коне

  1. Хранене и технологии на отглеждане на спортните коне

Като тясно специализирани за езда и състезания спортните коне са много взискателни към условията на живот. За да се постигнат големи спортни постижения, трябва да се създадат условия за нормално отглеждане още от заплождането на кобилата. Не бива да се допуска никакъв компромис в храненето и отглеждането на конете. Това ще рече, че не трябва да се допуска нарушаване на нормалния растеж и развитие на кончето още от ембрионалния период.

Храненето на спортните коне от различните физиологични категории трябва да бъде пълноценно, с достатъчни количества концентриран фураж. Храната на новородените и подрастващите кончета трябва да включва висококалорични и богати с витамини и минерални вещества фуражи.

На младите кончета още през първите месеци след раждането трябва да се дават люцерново сено и качествен овес, като количеството им се увеличава с оглед до отбиването да свикнат да поемат достатъчни количества фураж.

Подрастващите кончета до преминаването им в отделенията за тренинг трябва да получават богати дажби, за да могат да израснат и да се развият добре.

Конете в тренинг се хранят съобразно с етапа от подготовката им. В началото, когато работата е по-малко, трябва да получават около 2 кръмни единици на 100 кг живо тегло. В усиления тренинг дажбите се завишават и достигат до 2,5 кръмни единици на 100 кг живо тегло. Протеиновото съдържание при всички категории подрастващи кончета не трябва да бъде по-малко от 120 гр на 1 кръмна единица.

За кобилите-майки също са необходими нормални условия за хранене. В никой от периодите не бива да се допуска недохранване, тъй като те в повечето случаи са в състояние на бременност и кърмене и всяко недохранване се отразява както на ембриона, така и на бозаещото конче.

Гледането на чистокръвните ездови коне се различава от гледането на конете от останалите породи. Всички категории коне се отглеждат самостоятелно свободно боксово. Това изисква скъпо и солидно строителство, без което е невъзможно постигането на голяма скорост при изпитванията на хиподрума.

За всички коне трябва да има заградени падоци за паша с дължина от 300 до 400 м, за да имат достатъчно зелена трева, паша и простор за движение. Задължително условие при работата със спортните  коне е да има хиподруми, за да се тренират и изпитват всички кончета още след като навършат 2-годишна възраст.

Спортните коне и особено Чистокръвният английски кон се развъждат не само за нуждите на спорта. Неговото най-голямо значение е като световен подобрител при всички полукръвни породи. Той се използва за кръстосване и е взел участие при създаването на по-голяма част от тях. Утвърдените му качества се предават много сигурно на потомството.

 

  1. Технология за оборно отглеждане на спортни коне

Колкото по-интензивна е системата за оборно отглеждане на конете, толкова по-големи са изискванията на животните към параметрите за осигуряване на благополучие и комфорт. Тези нужди включват осигуряване на оптимални параметри на микроклимата в сградите,  редовно и съобразено с изискванията на животните хранене и поене, грижи на обслужващия ги персонал, поддържане на добро здраве и физическо натоварване.

Сградите за отглеждане на коне трябва да бъдат ситуирани и изградени съобразно изискванията за благополучие и комфорт на животните. Особено важно е планирането на боксовете, пътеките и проходите в конюшните, достъпът до тях, осигуряването на достатъчно площ за почивка и движение на животните, добра канализационна и вентилационна системи. Сградите, съораженията и оборудването в тях трябва да са изработени от материали, които са безвредни за животните и тяхната повърхност или конструкция не води до нараняване или дискомфорт.

Подът на помещенията трябва да бъде топъл, плътен, с гладка повърхност,  но не хлъзгав, да има подходяща дренажна система от канали за оттичане на урината и торовата течност височината на помещенията трябва да е по-голяма така, че да има най-малко 60 – 90 см. свободно пространство над главата на коня в изправено положение с цел осигуряване на добра циркулация на въздуха в помещенията.

Прозорците или вентилаторите трябва да бъдат разположени на подходяща височина, без да предполагат възникването на силни въздушни течения в сградата.

Индивидуалните боксове трябва да имат размери, които да осигуряват достатъчно площ на животното да се движи, обръща, ляга и става свободно, без дискомфорт или възможност за нараняване.

Размерите на боксовете (см.) за отделните категории коне трябва да са:

  • жребци пепиниери – 360 x 360
  • жребци стационери – 360 x 360
  • коне в тренинг – 360 x 340
  • кобили с кончета – 360 x 360
  • жребчета от 1-3 годишна възраст – 280 x 280
  • жребчета от 6 месечна до 1 годишна възраст – 250 x 130

Преградите между отделните боксове не трябва да са изцяло плътни. Наличието на решетъчна част позволява осъществяването на визуален контакт между отделните животни, което е от особена важност за тяхното благополучие.

Общата височина, височината на плътната и решетъчната част на преградите за различните категории коне в см. са:

  • жребци пепениери – 130 Плътна част / 150 Решетъчна част / 280 Обща височина
  • жребци стационери – 130 Плътна част / 150 Решетъчна част / 280 Обща височина
  • коне в тренинг – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • кобили с кончета – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • жребчета от 1-3 годишна възраст – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина
  • жребчета от 6 месечна до 1 годишна възраст – 130 Плътна част / 100 Решетъчна част / 230 Обща височина

При отглеждане на конете в групови боксове за всяко животно трябва да има осигурена достатъчна площ от пода за почивка.

Леглата трябва да имат дължина поне 285 – 310 см. и ширина 160 – 180 см. в зависимост от размерите на животните. Постелята трябва да осигурява топло, сухо и чисто място за почивка на животните и да предпазва крайниците им от наранявания. Въздушнопреносимите замърсители на въздуха като прахта (от постелята, храната и животните) и амонячните изпарения от процесите на разграждане на урината, фекалиите и постелята могат да причинят сериозни вреди на здравословното състояние на конете, най-често появата на респираторни заболявания. Конете са много по-чувствителни, дори от хората, по отношение съдържанието на амоняк във въздуха. За това редовното почистване, зареждането с чиста и суха слама, както и осигуряването на добра вентилация е задължително.

Вентилационната система в сградите за отглеждане на коне трябва да осигурява параметри на микроклимата в следните граници:

1) Температура на въздуха(градус по целзии)

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-минимум 8, оптимална 13-15, максимум 25;
  • Кобили и млади коне-минимум 12, оптимална 16-18, максимум 25.

2) Влажност на въздуха, в %

  • За всички категории коне-минимум 50, оптимална 60 – 70, максимум 80

3) Скорост на движение на въздуха, m/s:

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-есен,зима,пролет-0,3; лято 1,0
  • Кобили майки и млади коне-есен, зима, пролет – 0,2; лято – 0,5

Сградите за отглеждане на коне трябва да има технически изправна електрическа система в следните параметри:

1) Естествено осветление

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг-СК 1/12, КЕО минимум 0,5 % ;
  • Кобили майки и млади коне-СК 1/12 – 1/15, КЕО минимум 0,5 %

2) Изкуствено осветление:

  • Жребци, работни коне и коне в тренинг – 30 – 50 LX ;
  • Кобили майки и млади коне – 40 – 50 LX.

Отглежданите коне в помещенията трябва да имат неограничен достъп до прясна и чиста вода. Ежедневно всеки кон се нуждае средно от 20 – 40 л. Количеството може да бъде по-високо поради изхранването със сено и концентрати с ниско водно съдържание, ниво на влажност и температура, различно физиологично състояния и др. Препоръчва се използването на автоматични поилки. Когато се използват водопойни корита те трябва да са пълни до определено ниво с прясна и чиста вода.

Водопойните съоражения трябва да са изработени от материали, които позволяват редовно почистване, измиване и дезинфикциране, като използваните за целта препарати да са безвредни за животните.

Яслите за груб и концентриран фураж трябва да са позиционирани и изработени така, че да се избягва риска от нараняване, особено в областта на очите. Материалите, от които са изработени трябва да позволяват лесно почистване, измиване и да са безвредни за животните. Спазването да хранителен режим е предпоставка за избягване на стресови ситуации и поява на агресивно поведение.

Яслите в боксовете трябва да имат следните размери в см.

  • Височина от пода до горния ръб – 100(60);
  • Горна ширина – 60;
  • Долна ширина – 30;
  • Дълбочина – 40.

Опасността от пожари в конюшните винаги е високо рисков фактор поради наличието на много дървени конструкции и слама за постеля на животните. Планирането на боксовете и технологичните пътеки трябва да бъде съобразено и с това да се осигури възможност за бързо и лесно извеждане на животните от помещенията. За целта технологичните пътеки трябва да имат ширина най-малко 310 см. за племенни коне и 250 см помещенията за работни коне.

 

  1. Пасищно отглеждане на коне

По време на пасищното отглеждане конете трябва редовно да бъдат под наблюдение от хората, които се грижат за тях, за да може навреме да се реагира и коригира възникването на неблагоприятна ситуация за тяхното благополучие и здраве.

Броят на животните при пасищното отглеждане трябва да бъде съобразен с площта на пасището, върху което ще се отглеждат животните, количеството тревен фураж, което може да осигури тази площ и възможността на животните да се движат и почиват без ограничения. Ако пасището осигурява повече от достатъчно количество трева за изхранване на животните гъстотата им може да бъде увеличена. През зимата и сухите летни месеци трябва да се осигури допълнително подхранване на конете. Отъпкването на почвата при влажно време или в заграденото място за трениране на конете води до нарушаване на почвената структура, намаляване растежа на тревната растителност и невъзможността тези площи да бъдат използвани за паша. Съобразявайки се с това могат да бъдат предприети мерки за намаляване гъстотата на животните на единица площ.

На един кон трябва да се осигури площ от 4 до 6 дка. средно продуктивно пасище, ако той се отглежда изцяло при пасищни условия. Ако пасищата са ограничени като ресурс или се предвижда увеличение броя на животните в стадото тогава трябва да се осъществи правилна ротация на отделните парцели, с цел осигуряване на достатъчно паша за конете през цялата година. При по-голям брой животни от допустимия и/или необходимия в стадото се проявява конкуренция по отношение на хранителния ресурс. Подхранване на конете с груб и концентриран фураж също трябва да бъде осигурено, особено през периодите когато пашата е недостатъчна. Конете не оползотворяват добре пашата и ако не се прилага добър план за управление на пасищата. В подобни случаи тревните запаси се изчерпват и признаците на недохранване се проявяват бързо.

Конете по време на паша често са застрашени от хранителни отравяния,  поради наличието на отровни растения върху пасището. Те се проявяват най-вече през периодите на оскъдна паша, особено ако конете системно са недохранени. Добре нахранените животни по принцип избягват отровните растения. Най-важно превантивно мероприятие в това отношение е поддържането на пасището, редовната инспекция за поява на отровни за конете растения и тяхното своевременно отстраняване.

Повечето от конете, които се отглеждат пасищно се нуждаят от съоражения, които да бъдат подслонени през много студените или горещи дни. Независимо каква система на отглеждане ще бъде избрана трябва да има осигурено подходящо място за подслон на животните.

Подслоните трябва да са достъпни за всички животни, да са стабилни и здраво закрепени за земята, да предпазват животните от силни ветрове, дъждове и снеговалежи, а през летните месеци от горещото слънце и мухите. Материалите, от които са изградени трябва да бъдат безвредни за животните. Трябва да бъде осигурена адекватна естествена вентилация. Площта в подслоните трябва да е достатъчна и да осигурява на всяко подслонено животно място за свободно движение и почивка. Най-често подслоните имат открита предна страна.

В подслоните трябва да има добре ситуирани и конструирани съоражения за хранене и поене на конете. Препоръчително е осигуряването на покривала (чулове) за старите и слабите коне през зимните месеци. Водопойните съоражения трябва да са изпълнени така, че да не позволяват разливане на водата и намокряне на пода.

Оградните съоражения, проходите, входните зони и електропастирите трябва да се поддържат в изправност, за да не се допуска нараняване на животните или причиняването на ненужна болка, както и възможност животните да преодоляват и избягват от загражденията.

Оградите трябва да бъдат лесно видими от конете. Използваните бои трябва да са безвредни за животните. Използването на електропастири става все по-честа практика поради удобството при ползването им, лесното им разглобяване и преместване. За да изпълняват предназначението си те трябва да се поддържат в добро техническо състояние и протичащия по тях ток да причинява само краткотраен дискомфорт на конете. Мрежестия тип електропастири не са подходящи за използване при отглеждането на коне. Входните съоражения и проходите между отделните парцели на пасището трябва да са обезопасени за животните и достатъчно широки.

Нуждата от вода за един кон е средно 20-40 л. дневно в зависимост от физиологичното му състояние, състава на храната, възрастта и вида на работата, за която се използва. През горещите летни дни трябва да се осигури по-голямо количество вода за конете както за поддържане на температурната хомеостаза на организма, така и поради по-ниското водно съдържание на тревата. Достъпът до прясна и чиста вода през летните месеци трябва да е неограничен, а през зимата да не се допуска замръзване на водата във водопойните корита. Дори при наличие на естествени водоизточници на територията на пасището е добре да бъдат предвидени възможности за допълнително доставяне на вода за животните. Водоизточниците и водопойните корита трябва да се поддържат чисти и да не се допуска появата и развитието на синъо-зелени водорасли, които са отровни за конете.

Разполагането на хранилки за груб фураж на удобно място в парцела, използван за паша е добра мярка за поддържане на животните в добро телесно състояние. Хранилките трябва да са разположени така, че животните да имат достъп до тях от всички страни и осигурен достатъчно свободен хранителен фронт, да са изработени от материали, безвредни за животните и да нямат остри ръбове или повърхности, които могат да причинят наранявания. Задължително трябва да се осигурява редовно подменяне на фуража и почистване на хранителните остатъци. Височината на хранилките трябва да е съобразена с височината на животните и да позволява удобство при хранене.

Не се препоръчва връзване или спъване на конете по време на пасищното им отглеждане. Въжетата или веригите могат да причинят наранявания на крайниците на животните, заплитане, падане на животните и поява да по-тежки травми. Ако по някаква причина се налага връзване то трябва да се извърши по подходящ начин от опитни работници и животните да бъдат под непрекъснато наблюдение. В никакъв случай не трябва да се връзват отделни животни покрай стадото от свободни животни.

 

  1. Изхранване и отглеждане на спортните коне

Храната, която даваме на коня, се нарича фураж. Здравето на коня и силата му зависят от количеството и качеството на дадения фураж. Фуражът бива зърнен и тревен. Към зърнения фураж спадат: овес, ечемик, царевица, ръж и зърната на бобовите растения. Най-добрата храна за коня е овесът. Ечемикът е също хранителен, но е с мъчно смилаема обвивка, поради което се дава смлян под форма на ярма (едро раздробени зърна). Под форма на ярма даваме на конете царевицата, слънчогледа и др.
Към зърнения фураж на коня се прибавя ежедневно и 30 г. сол, разтворена в храната му. Към тревния фураж спадат всички видове сено и слами. Най-хубаво е сеното от естествените балкански ливади, защото съдържа най-ароматични тревни смески. След сеното за предпочитане са люцерната и детелината. Зелената люцерна и детелината обаче трябва да се дават в малки количества, понеже могат да причинят подуване и колики. Когато люцерната и детелината са росни, трябва обезателно да се залагат смесени със сухо сено или слама. Конят се храни едновременно със зърнен и тревен фураж, които се дават приблизително по равни количества. При усилена работа се дава повече овес. Количеството фураж, необходим за поддържане силите на коня, се нарича фуражна дажба. Количеството на тази дажба е в зависимост от хранителността на фуража, от височината, теглото и усилията, изразходвани при ежедневната работа на коня.

Храните, използвани при отглеждането и изхранва­нето на конете, се делят на четири групи:

І група – груби или обемисти храни с типични представители сеното и сламата.
ІІ група
– концентрирани фуражи: овес, ечемик, ръж, царевица и др. За тях е характерно, че в ма­лък обем съдържат голямо количество хранителни вещества.
IІІ група
– сочни храни: моркови, цвекло, картофи, силаж и др.
IV група
– близка до сочните – в добавка на сила­жи и други течни храни. Необходимо е стопанинът да знае, че освен горепо­сочените групи храни голямо значение има даването на конете и на минерални вещества и витамини. Те тряб­ва да се слагат допълнително и често тяхната липса води до сериозни заболявания и нарушаване на расте­жа на организма.

 

Груби или обемисти храни

– Сеното е основна съставка при съставянето на даж­бите при всички категории коне. В зависимост от местността, откъдето е добито, сеното се различава по ботанически състав. За конете най-подходящи са сена­та с по-голям процент съдържание на детелина, люцер­на, еспарзета и др. Доброто качество на сеното зависии от наличието в него на тревисти и бобови растения, а така също и от отсъствието на отровни растения. От тревистите растения с най-добри качества са ливадните треви, метличината, а от бобовите – детелината, посев­ната и дивата люцерна, еспарзетата, комунигата и др.

Присъствието на хвощови растения не е за препо­ръчване поради факта, че действат вредно на хранос­милателната система. В сеното не трябва да има отровни растения като синап, татул, старо биле, млечка, кък­лица. Те са особено опасни в зелено състояние и пре­дизвикват тежки отравяния, които често завършват със смърт. Хранителните качества на сеното зави­сят и от времето на неговото прибиране. Сеното е най – ­добро, когато косенето е извършено в началото на цъф­тежа на тревите. При извършване на по – късна коситба качествата на люцерновото и детелиновото сено се по­нижават поради липсата на най-ценните части – лис­тенцата, които много лесно опадат и остават само стъблата. Недоброто изсушаване на сеното влияе отри­цателно върху неговото качество.

– Сламата е вторият по значение обемист фураж, който се използва при храненето на конете. В зависи­мост от фуражната култура сламата бива овесена, ечемичена, пшеничена, ръжена и др. Най-хранителна е овесената слама, като често тя се добавя като състав­ка на дажбите за подсилване на организма. Изхранва­нето на конете със слама трябва да става обаче много внимателно, като голямо внимание се обръща на ней­ното качество.

При даването на слама, поразена от вредни гъбни болести и плесени, се предизвикват тежки заболявания, често водещи до смърт на конете, а при кобилите – до масо­ви аборти.

Концентрирани фуражи

– Овесът се счита за най-подходяща храна на конете. В него се съдържат в голямо количество въглехидрати, мазнини и белтъчини. За най-добър се смята овесът, който е обвит от бяла или светложълта тънка люспа, с едри зърна и добре изсушен.

– Ечемикът по своята хранителност превъзхожда ове­са, но по разпространение и по начин на даване той трябва да бъде поставен на второ място, защото непре­менно трябва да е надробен.

– Царевицата също се използва за храна при конете, но не е желателно тя да се дава на подрастващи кон­чета и бременни кобили. При работните породи коне обаче тя напълно може да замени необходимостта от овес. Конете, приучени да се хранят с царевица, могат да я приемат до 5-6 кг на глава в денонощие, без това да се отрази неблагоприятно на тяхното здраве. При прехранване на конете с царевица те бързо наддават на тегло, ко­жата им става лъскава и гладка, но при работа рязко отслабват и бързо се уморяват. Това е причината хра­ненето само с царевица да не се препоръчва.

При съставяне на хранителни дажби за коне участие вземат и други концентрирани фуражи – трици, шрото­ве, ленено семе, зърна от бобови растения, ръж и др. От триците най-ценни са пшеничните, които са изключи­телно подходяща храна за конете поради съдържанието на минерални вещества (особено фосфор) и белтъци.

Прибавянето на пшенични трици към храната е не­обходимо особено за коне, които не се движат много. Триците спомагат и за правилното смилане и усвояване на храната от жи­вотните, като не предизвикват хранителни отоци, поя­вяващи се при изхранване с цели зърна в областта на крайниците. Шротовете също могат да се използват при храненето, но те са бедни на витамини и минерал­ни вещества. Конете, заети в селскостопанска работа, могат да получават до 3 кг шрот на ден, но препоръ­чително е да е в комбинация с фуражи, богати на ви­тамини.

– Ръжта обикновено се дава заедно с овес или ечемик. Ръж в чисто състояние трябва да се дава мно­го внимателно, защото в стомаха тя набъбва и често предизвиква поява на колики. Същото се отнася и за зърната на бобови култури, много подходящи за жреб­ци и работни коне.

Даването на готови комбинирани фуражи трябва да става много внимателно, като се съблюдават отделни­те съставки на фуража. Изхранването с такъв фураж се извършва само в конезаводите и държавните ферми, докато частните стопани си съставят сами дажбите.

Зелени фуражи

Тревистите растения имат изключително значение при отглеждането и храненето на конете. Освен че съдър­жат всичко необходимо, зелените растения са лесно ус­воима и вкусна храна за конете. Поемането на зелена трева при пасищни условия благоприятства подобрява­нето на здравето на конете и възстановява обмяната на веществата. Конете не бива да се пускат на паша веднага след дъжд или роса поради опасност от поява на колики.

Сочни храни

Към сочните храни спадат кореноплодните, силажи­раните фуражи и др. Използването на този вид фуражи дава възможност целогодишно конете да получават пълноценни дажби, богати на витамини, особено необ­ходими през зимните месеци. Те оказват благоприятно въздействие при бременните кобили, спомагат за по­ – бързото възстановяване на конете след извършване на тежка и изморителна работа и са изключително ценна и необходима храна за подрастващите животни.

Включването в дажбата на кореноплодни растения трябва винаги да се съпътства от фуражи, богати на белтъци и минерални вещества.

Подготовка на фуражите при хранене на конете

С цел подобряване на вкусовите качества, хранител­ната стойност и лесната усвоимост е необходимо да се извърши предварителна подготовка на фуражите, из­ползвани за хранене на конете.

За подготвяне на зърна и шротове се използват яр­момелки, зърномелки и други машини. Възрастните коне приемат овеса в цял вид, но той трябва да бъде надробен при хранене на коне с лоши зъби и малки кончета. Ечемикът най-добре се приема надробен и в смес с нарязана слама. Царевицата задължително тряб­ва да се смели или надроби поради твърдостта на зър­ната, а стъблата да се нарежат или да се приемат във вид на силаж. Големината на шротовете трябва да бъде не по-голяма от орех или да се размекват предварител­но във вода.

Слама се приема от конете без никаква предвари­телна обработка. В случаите, когато сламата представ­лява основна част от дажбата, тя трябва да се нареже, за да не предизвика колики или наранява­ния на устната кухина.

Кореноплодните и картофите е нужно да се мият преди даване и да се надробят на малки парчета. На­личието на земя или пясък затруднява усвояването на фуражите и предизвиква така наречената „пясъчна ко­лика“ при конете. Приемат се и в сварено състояние.

 

  1. Водопой на спортните коне

Конят се пои до насита с чиста, без странични примеси и миризми вода, не по-студена от 8 градуса С и не по-топла от 18 градуса С. Най-добрата за поене на конете е чешмяната, изворната, речната и езерната. За едно денонощие за коня е необходима 25 – 40 кг вода. Ако водата е много студена, а водопоят се налага, ездачите трябва предварително да поставят във водата слама или храсти, за да може конят да прецежда водата през тях. След езда конят не трябва да се пои по-рано от половин до един час, а при походни движения, поенето с вода се разрешава само ако след това предстои продължаване на ездата поне още 2 – 4 км. Ако конете са много изпотени, водопоят се забранява. Две-три глътки вода след работа само освежават животното. Конят се пои три пъти на ден, а при студени дни – два пъти. Водопоят се прави половин час след като му е дадено сено, за да не поеме водата на празен стомах. Най-малко половин час след водопоя се дава и зърнения фураж. Трябва да се запомни, че водопоят се извършва винаги преди зърнената дажба, защото в обратен случай водата разрежда част от стомашния сок, измива и увлича със себе си цели зърна, без да бъдат смляни, а част от несмляната храна ферментира и конят заболява.

 

  1. Хранене на кончета през бозайния период и след това.

Храненето на кончетата през бозайния период е свързано със закономерностите в тяхното развитие. На изобилното или недоимъчното хранене през този период най-силно реагират онези телесни части на кончетата, които имат най-интензивен растеж. Нарушението на храненето през утробния период се отразява най-силно върху развитието на тръбестите кости, което не може да се компенсира през периода след раждането.

През първите дни копчетата се хранят с коластра, която е богата с редица хранителни вещества. През този период кончето бозае средно веднъж на час, или около 24 пъти в денонощието. Малката вместимост на вимето на кобилата и на стомаха на кончето налагат то често да бозае. Ето защо кобилата през първия месец, докато кончето не е укрепнало, не трябва да се използва за работа, за да може то редовно да бозае. Развитието на кончето през този период зависи от количеството и от състава на млякото на кобилата. Независимо от млечността на майката още от края на първия месец на разположение на кончетата се поставят в специални ясли овес и доброкачествено сено. Първоначално кончето поема по 100 гр. овес, но с напредване на възрастта количеството му се увеличава. Към края на бозайния период кончето приема 3 – 4 кг овес и 1-2 кг сено. На малките кончета трябва да се дава на воля чиста вода.

Критичен момент в храненето на кончетата е периодът след отбиването. Тогава обикновено развитието им частично се прекъсва. За да се избегне това прекъсване, необходимо е през последните месеци от бозайния период (5 – 6 месеца след раждането) да им се дава достатъчно количество сено и овес, за да може след отбиването да получават нормалното количество хранителни вещества за постигане на среден дневен прираст от 700 до 1000 гр. При хранене на чистокръвни кончета към храната се включва допълнително от 4 до 6 литра пълномаслено или обезмаслено мляко.

Растежът на кончетата от различните породи е различен в зависимост от скорозрелостта на породата. Така например растежът на тежковозните и чистокръвните кончета към края на третата година почти е завършен, докато на дунавските той завършва едва към 5-ата и 6-ата година. Тези различия трябва да се имат предвид при храненето.

През последните години при храненето на чистокръвни кончета се използват комбинирани смески. От балансираните смески се получават значително по-добри резултати при храненето на подрастващи кончета.

При хранене на чистокръвни кончета до 2 годишна възраст се препоръчва следната смеска:

 

  1. Техника на заплождане и развъждане на конете

Конете спадат към много- или полицикличните животни, поради това случната кампания при тях продължава 4 – 5 месеца през годината. Достигането на полова зрелост на мъжките и женските кончета настъпва от 10- до 18-месечна възраст. Разплодната възраст обикновено при ездовите и лековпрегатните жребци е 4 години, а при кобилите – 3 години. При тежковозните коне тя е с 1 година по-рано поради това, че те се развиват по-бързо от ездитните породи. Конете може да се използват за разплод до 14 – 16-годишна възраст, като за отделни животни тя би могла да се увеличи или намали в зависимост от изискванията и индивидуалните особености на животните.

От ветеринарна гледна точка ранното заплождане се отразява изключително неблагоприятно, като пречи за нормалното развитие на женското животно, а от друга страна, полученият приплод често е непълноценен и непригоден за живот. Същото се отнася и за жребците, по-млади от 4 години, които изразходват много енергия за получаване на сперма за сметка на изграждането и формирането на своя организъм.

Техника на заплождане на конете

Кобилите обикновено се заплождат след ожребването на 4-тия или 5-ия месец. Разпасаността при тях продължава средно от 4 до 7 дни, а овулацията настъпва от първото до второто денонощие преди края на разпасаността. Трябва да се отбележи обаче, че не при всички кобили този процес е еднакъв, затова те се проверяват посредством жребци пробници. Половият цикъл на кобилите протича в 4 фази. Фазата на покой, или диеструм, продължава от 4 до 10 дни и се характеризира с остра реакция от тяхна страна и недопускане на жребеца. Проеструмът продължава от 4 до 8 дни, еструсът се проявява в границите на 5 до 7 дни и се съпровожда с промяна в половите органи на кобилите, както и в поведението им. Външните полови органи набъбват, появява се често уриниране и те обикновено сами търсят и отиват при жребеца. Овулацията настъпва в последните 24 – 48 часа преди разпасаността, като след това кобилите се успокояват и не допускат повече жребците до себе си. Веднага след установяване на разпасаността кобилите трябва да бъдат отделени и осеменени или ръчно, или по естествен път. При нормални условия кобилата се фиксира с въжета, за да не нарани половия член на жребеца. Той се извежда от конюшнята и се допуска към кобилата първо откъм главата. На неопитни жребци трябва да се осигури достатъчно пространство, за да може бързо да се качат върху нея – в противен случай могат да придобият отрицателни рефлекси.

При пълноценна скачка еякулацията настъпва бързо, което се установява по ритмичните движения на крупата и корена на опашката на жребеца. По време на нея кобилата се освобождава от въжетата. Препоръчително е за стопаните преди естествена случка да се дезинфекцира половият член на жребеца с оглед предпазване от разпространение на заразни заболявания. Въпросът с провеждането на естествена скачка е изключително важен, като той се обуславя и от много други странични фактори. Понякога жребците не желаят да покрият дадена кобила, защото имат неприязън например към цвета на косъма. Осигуряването на спокойствие на животните е от изключителна важност за нормалното протичане на половия акт.

Броят на скачките за младите и старите жребци е индивидуален, но по принцип е около  6 – за една седмица. Скачки се провеждат с почивка от до 10 часа между тях, а на по-младите животни се допуска по една скачка дневно. За един сезон един жребец извършва оплождане на около 40 – 50 кобили.

Изкуственото осеменяване задължително се извършва от ветеринарен специалист, защото само той може да прецени времето и количеството на спермата, което трябва да се въведе в матката на женското животно. За да бъде качествено изкуственото осеменяване, важна роля играят използването на годна семенна течност, състоянието на половите органи на женското животно и начинът на въвеждане на спермата в матката. Семенната течност, получена от жребците, се съхранява по-трудно от тази на другите видове животни, тъй като е изключително чувствителна на външни въздействия. Например топлината, пряката слънчева светлина, водата – убиват сперматозоидите. Токсични за сперматозоидите са и различнита химични вещества, използвани  като дезинфектанти.

Периодът на бременността на кобилите е от 335 до 340 дни. По време на бременността трябва да се полагат допълнителни грижи за животните. След 6-ия месец те трябва да се използват за по-лека работа, като особено се внимава с качеството и количеството на поеманата храна. Последните два месеца преди ожребването бременните кобили се освобождават от всякаква работа, но задължително правят ежедневни разходки, за да се предпазят от силно отичане на крайниците. В последните 10 – 15 дни преди ожребването кобилите трябва да бъдат отделяни в единични боксове, като  се осигури денонощно дежурство, тъй като раждането протича обикновено нощем.

Грижите, проявени към жребната кобила от страна на собственика по време на бременността, са от особено значение за здравословното състояние както на майката, така и на новороденото конче. Самото раждане протича за около 20 – 30 мин.,  често без затруднения. Познаването на признаците за настъпващо раждане от страна на стопанина е важен момент при осигуряването на всички необходими условия, свързани с него. Ко­билата отказва храна, става неспокойна, наблюдава непрекъснато корема си, става и ляга често, изпотява се и заема поза за уриниране.

При поява на някои от тези признаци е необходимо веднага да се уведоми ветеринарният специалист, като същевременно до неговото пристигане животното тряб­ва да се остави на спокойствие и да му се осигури достатъчно място. След раждането новороденото се очиства от околоплодните му обвивки, превързва се пъпната връв и се оставя на майката да го оближе. Засукването на майчината коластра (първото мляко след ожребването) е от важно значение за очистването на червата от чревната кал на новороденото, както и за доставяне в готов вид на младия организъм на специфични защитни средства, имунни антитела, съдържащи се в нея.

На кобилата след ожребването се дават няколко глътки хладка вода, а храненето се възстановява най-рано след 5-6 часа. Храненето на кобилите майки през първите два месеца след ожребването има голямо значение за правилното и хармонично развитие на кончетата и възстановяването на майката.

При добра организация ожребването може да се регулира с оглед използването на пашата и на най-благоприятните месеци за развитието на кончетата (април и май). Стопаните трябва да знаят, че не се препоръчват ожребвания през месеците юни и юли поради големите горещини, в резултат на които кончетата не се развиват добре, не са подготвени за есента и зимата, изостават в растежа си и влошават здравословното си състояние.

За поддържане здравето на майката и малкото конче е необходимо да се полагат много грижи още в самото начало. Често пъти в резултат на отслабване на майчиния организъм, попадане на заразни причинители в родовите пътища или травматизиране на родовия път вследствие на оказана некомпетентна помощ от неспециалисти по време на раждането могат да се появят различни следродилни заболявания при кобилата майка.

Най-често се срещат следните усложнения:

  • изпадане на матката – причината е насилствена и груба некомпетентна родилна помощ. Лечението  се извършва единствено от ветеринарен лекар.
  • задържане на плацентата – това усложнение се появява по-рядко при кобилата за разлика от другите животни. За задържане на плацентата се говори, ако тя не е паднала 6 часа след раждането. В такива случаи най-компетентната пoмощ може да окаже само ветеринарен лекар.
  • следродилна треска – появява се най-често при задържане на неотделени части от плацентата или попадане на бактериални причинители в родовия път. Най-общо признаците се свеждат до повишаване на телесната температура, отказване от храна, изтичане от влагалището на лошо миришеща течност, забавена походка и болки в областта на корема. Ако не се вземат бързи мерки, заболяването може да завърши със смърт. Задължително е при появата на първите признаци да бъде извикан ветеринарен лекар, който да окаже спешна помощ на заболялото животно.

Новороденото конче, като млад организъм, също е изложено на опасност от заболявания. Ненавременното засукване на майчината коластра довежда до не освобождаване на червата от чревната кал, което клинически се проявява чрез колика.

Новороденото престава да суче, гледа продължително корема си, ляга по гръб и заема неестествени пози. Заболяването може да завърши със смърт, ако не се окаже навременна помощ, която се състои  в механично, с помощта на пръста, отстраняване на чревната маса от правото черво и извършване на клизма с топла вода и сапун.

По време на раждането при небрежно отношение към лигирането на пъпната връв може да възникнат проблеми с нея. Болестта протича с появата на оток в областта на пъпния пръстен вследствие на изпаднали чревни гънки и развитие на т.н. пъпна херния. В този случай е необходимо стопанинът да потърси помощта на ветеринарен специалист, тъй като само той може да окаже нужната помощ, изразяваща се във връщане на изпадналите гънки обратно и поставяне на лигатури, бандажи и превръзки. Обикновено заболяването завършва с оздравяване на новороденото животно.

Най-опасни при новородените кончета са заболяванията, възникнали вследствие на бактериални и вирусни агенти. Отбелязват се случаи на салмонелоза – вследствие на попадане и развитие на салмонелна бактерия; колибацилоза – от бактерии ешерихия коли и др.

Общо заболяванията протичат с повишаване на телесната температура, диария, обща отпадналост, безапетитие и голяма смъртност. При навременна намеса на ветеринарен специалист и лечение с подходящи антибиотици, сулфонамиди и общоукрепващи средства усложнения не настъпват и животните оздравяват.

Опазването на новороденото животно здраво и пълноценно зависи най-вече от бързата реакция на собственика, поставянето на бърза и точна диагноза, оказване на навременна ветеринарна помощ и поддържане на добра хигиена и хранене на отглежданите животни.

Стопаните трябва да се съобразяват и да изискват извършване на имунопрофилактични ваксинации на бременните кобили по време на износването на плода с оглед неговото предпазване от най-опасните вирусни и бактериални заболявания.

 

  1. Философски принципи за класическа обездка

  • Всичко, което правите с коня, трябва да благоприятства неговото физическо и психическо благополучие. Всичко друго трябва да бъде подчинено на това изискване.
  • Всичко, което правим с коня – всяко взаимодействие или помощ, която прилагаме, всяко упражнение или движение в ездата, е преживяване носещо познание за коня, и го прави по-добър или по-лош. Няма средно положение. Следователно, всичко трябва да е насочено към усъвършенстването на коня по някакъв начин.
  • Обучението трябва да прави коня все по-надежден, подчинен и отзивчив към помощите на ездача, независимо от обстановката, в която се язди.
  • Доверието и подчинеността са двете страни на една и съща монета. Не може да имаме едното без другото.
  • Обездката е систематичен гимнастически тренировъчен процес, който помага на коня да носи тежестта на ездача с възможно най-голяма лекота, така че коня да може да се движи със същия обем на движение и великолепие под седлото, както когато е на свобода.
  • Всяка нова стъпка в обучението трябва да бъде подготвена и пояснена на коня, така че той да разбере какво се иска от него и да е способен да изпълни искането.
  • Конят определя скоростта на напредъка, тъй като всяка стъпка на познание трябва да бъде затвърдена и конят да се чувства удобно с нея, преди да е безопасно да се продължи към следващата стъпка.
  • Тренирането трябва да запазва и даже да подобрява здравето и доброто състояние на коня.
  • Ездачът трябва да бъде чувствителен към индивидуалните силни страни, слабости и ограничения на коня, тъй като не всеки кон има физическия капацитет да достигне най-високите нива на обучение.
  • Всяко упражнение и движение въздейства на конския ход и стойка по определен начин. Отговорност на ездача е да избере правилните упражнения за всеки кон, така че естествените му ходове да се усъвършенстват.
  • Тъй като обездката (класическата) би трябвало да е природно ориентиран тип обучение, движенията, на които конят бива учен също трябва да са естествено срещащи се в природата (каквито конете показват на свобода – като летящи смени, пиафе, пасаж), или трябва да са полезни гимнастически инструменти, спомагащи за огъвкавяване, изправяне, уравновесяване и събиране на коня (каквито са латералните движения). Движенията, които не спадат към нито една от тези категории, не следва да бъдат включвани при тренирането.
  • Движенията, които биват яздени без отношение към гимнастическият ефект върху ходовете на коня, са трикове и нямат място в систематичната гимнастическа тренировъчна програма.

 

  1. Основни принципи на тренинг на конете

 

При тренинга на конете трябва да се спазват няколко основни принципа, защото не може да се пренебрегне сложният механизъм при адаптацията на организма към физическо натоварване.

Първи принцип – многократно повторение на едни и същи движения и упражнения.
По този начин се развиват двигателните навици и качества на конете. Многократното повторение е изключително важно за развитието на издръжливостта.

Втори принцип – индивидуален подход.

Този принцип важи не само при индивидуалния, но и при груповия тренинг. Добре е младите животни да се групират не само по възраст и пол, но и по индивидуални качества.

Трети принцип – постепенно натоварване. Много слабото или много силното натоварване не водят до очаквания резултат.Необходимо е конете постепенно да се натоварват, за да успеят да се адаптират и да могат да извършват повече работа.

Четвърти принцип – етап на максимално натоварване. Той се цели при изпитвания и състезания.За да се постигне тази цел по време на тренировката организмът на конете трябва да бъде подготвен за внезапни и тежки натоварвания.

Пети принцип – интервали между натоварванията при тренировките.
Функционално организмът след работа преминава през три фази на работоспособност – умора, възстановяване и повишена работоспособност.Първата фаза започва и се появява по време на тренировката. Втората започва едновременно с първата, но е по-продължителна – от няколко дни до няколко седмици.Тази фаза е критична в тренировъчния процес, тъй като ако не е завършена и е започнала третата фаза следващите максимални натоварвания ще имат отрицателно влияние – преумора, претренираност, понижаване на работоспособността.

Шести принцип – разностранност в работата. Този принцип трябва да се спазва като на практика се осигурява разнообразие чрез последователно редуване на различни упражнения и смяна на условията, при които се провежда тренировката.

Седми принцип – постигане на спортна форма. За да се доведе организмът на коня до момент на спортна форма, необходимо е продължителна работа. Като състояние на организма спортна форма е характерно за края на предсъстезателния период. Продължителността на този период е различна и зависи от много фактори.Обикновено продължава 3-4 месеца, след което работоспособността намалява. Много важен е тренировъчния процес, разглеждан в частност той продължава 6 – 7 месеца, след което започват изпитванията и състезанията

 

  1. Групов тренинг на коне

Тренингът на конете се разделя на групов и индивидуален. Ако до започването на индивидуалния тренинг младите коне не са минали групов тренинг, при индивидуалния те имат по-малко шансове за успех и при тях по-често се получават различни възпаления по крайниците, като тендинити, тендовагинити и др.

Тренингът на младите кончета започва още след раждането. През бозайния период кобилите-майки трябва да се изкарват редовно на пасището, за да могат малките кончета да играят на воля и още от млада възраст да започне правилното развитие на органите и системите, свързани с движението.

След отбиването кончетата се разделят по породи и пол и с тях се започва груповият тренинг. Груповият тренинг на конете се провежда по определена програма в заградени от двете страни писти или коридори с дължина не по-малко от 600 до 800 м и ширина 10-12 м.

Програмата, по която се провежда груповият тренинг, зависи от породата и типа на животните. Кончетата се разделят на групи според типа – ездови, ездово-впрегатни, лековпрегатни и тежковозни. Тренингът на кончетата се ръководи от двама или трима табунджии, като един води групата, а другите се движат зад нея. Първите седмици кончетата изминават 2-3 км, като се редуват движенията в ходом и свободен тръс по 5 минути. Всеки месец разстоянието се увеличава, като към година и половина достига до 8 – 10 км. При кончетата от леките ездови и универсалните породи се включва свободен галоп първоначално 2 – 3 км, който постепенно достига до 6 – 8 – 10 км. При кончетата от рисистите породи тренингът се води предимно в ходом и тръс по два реприза за всеки алюр по 5 минути, като постепенно се увеличава до 10 минути. Ако в групата има по-слаби или болни кончета, те се оставят в почивка. След провеждането на груповия тренинг кончетата се оставят свободно на пасището или в падок. При лошо и студено време, за да не изстинат запотените кончета, след тренировката се прибират в конюшнята.

Груповият тренинг на конете спомага много за правилното развитие на дихателната, кръвоносната система и мускулатурата и за заякчаване на сухожилията и ставите. Той е залог за по-нататъшни успехи на индивидуалния тренинг.

 

  1. Подготовка и тренинг на малки кончета

Много по-лесно е да се подготвя и обучава малко конче, отколкото кон, завършил растежа си, но подготовката на конче задължително изисква много грижи и търпение. Не го предприемайте, докато не започнете да контролирате своя собствен характер. Ранният тренинг на кончето оказва голямо влияние върху неговата стойност и използваемост. Някои неудачи от ваша страна, независимо дали са ви направили впечатление, могат да имат по-късно осезаем  ефект върху вашето конче. Например, ако не успеете да  уловите веднъж вашето конче, ще бъде много по-трудно да го уловите и по-късно. Ако то успее да се измъкне, докато го водите с повод, ще опитва да го прави отново всеки следващ път.

Обучавайте вашето конче правилно, като помните, че вие не трябва да се отвличате с други проблеми. Най-добре е да го поставите в затворено помещение само, така че вниманието му да е съсредоточено единствено и само върху урока.

Има три основни правила, които трябва да следвате:

  • Учете вашето конче само на едно нещо в определен момент.
  • Не искайте от него да прави нещо ново, докато не сте заели позиция да наблюдавате как го изпълнява – никога не спирайте, докато не го изпълни както желаете. Насилието и принудата може би са нужни понякога, но те трябва да бъдат спокойно приложени.
  • Когато искате вашето конче да направи нещо ново, повтаряйте урока, докато се запечата стабилно в неговото съзнание.

Най-лесния начин да научите конче да има доверие във вас, е като винаги се придвижвате бавно и спокойно. В повечето случаи кончето ще идва към вас по собствено желание, докосвайки ви с носа си. Когато това се случи, погалете го по шията, холката и бута. Така вашето конче ще започне да идва при вас, за да го погалите отново.

Вече сте готови да обучавате вашето конче правилно. Бъдете убедителни, като работите бавно и спокойно.

Ако имате по-стар, внимателен кон, приближете кончето в ъгъл, така че конят да прегражда пътя му и спокойно наденете оглавника му. Уверете се, че закопчаването е сигурно и повода е добре прикрепен и,  че можете да държите кончето сигурно и здраво.

След като престане да се бори с вас, вържете го някъде, където не би могло да нарани себе си или някой друг. Оставете го за час или повече. Уверено го галете и му говорете през това време. Шепа овес и внимание могат да направят чудо със спокойствието на кончето.

Водене

Кончето трябва да бъде внимателно приучено на водене докато е съвсем малко. Някои лакомства, като овес или бонбон преди и по време на първия урок подпомагат възпитанието на кончето и му показват, че вие нямате лоши намерения. Четкайте или избърсвайте кончето често, но никога не използвайте грубо чесало или твърда четка.

След като поставите оглавника на вашето конче, закопчайте го внимателно. Ако го приеме спокойно, наградете го с потупване по шията и почесване или с лакомство. Може да се използва незатягаща се примка, поставена върху задната част на кончето за да се направи воденето по-лесно и приучаването по-бързо. Много важно е да се работи с кончето внимателно, по около половин час на урок всеки ден, в няколко последователни дни.

Повдигане на краката

След това вие трябва да научите своето конче да вдига краката си. Повтаряйте урока докато започне да вдига краката си доброволно. Потупвайте и погалвайте кончето нежно винаги когато изпълни вашето желание.

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.