Видове култивиран пипер – класификация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 
 

В България пиперът се явява традиционен зеленчук. Появява се по нашите земи само няколко десетилетия след откриването на Америка. За тези няколко столетия от тогава са създадени някои наистина висококачествени сортове. За съжаление, обаче, сортовото разнообразие у нас не е чак толкова голямо (противно на някои твърдения). На практика всички сортове пипер, които се отглеждат в България принадлежат само към един вид – Capsicum annuum (изключенията са само по дворовете на някои любители). Този вид е най-разпространеният и в световен мащаб. Но това не означава, че няма други видове с ценни качества. Съществуват над 20 вида в род Capsicum. Освен Capsicum annuum в култивация са въведени още 4 вида, но те се отглеждат ограничено – най-вече в Южна и Централна Америка, Мексико, Карибите, също и ограничено в Индия и Китай. В рамките на тези 4 вида има доста сортове, които биха могли да се отглеждат при нашия климат (няколко такива сорта са представени по-надолу).Петте вида въведени в култивация са:

Capsicum annuum – това са пиперите, които се отглеждат у нас. Annuum означава едногодишен, но това име е дадено погрешка, въпреки това е останало така и до наши дни. Името е погрешно, защото всички видове от род Capsicum са многогодишни растения.

Capsicum baccatum – този вид се отглежда предимно в Южна Америка и е познат под името „аджи“ (всъщност това означава просто „пипер“, но в някои страни от тази част на света така се нарича вида baccatum). Baccatum означава „като ягода“. На практика плодовете на всички видове от семейство картофови – пипер, домати, патладжан и т. н. са ягоди в ботаническия смисъл на думата (не се бъркайте с градинската ягода, чийто плод всъщност не е ягода, както между впрочем и орехите не са ботанически орехи). На повечето сортове дръжките на плодовете са доста дълги. Множество от пиперите от този вид имат по-различни аромати.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но някои от сортовете са по късни, затова е добре семената за разсада да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Другото важно нещо е, че растенията са по-големи (на някои от сортовете до есента образуват храст висок до 1,5 м.), затова трябва да се сеят при по големи разстояния, примерно 100 х 30 см. (вместо 60 х 15). Растенията от този вид се разпознават лесно, като се видят цветовете им. За разлика от тези на annuum, chinense и frutescens, чиито цветове са бели, цветовете на baccatum имат петна в основата на венчелистчетата (виж снимката):

Capsicum chinense – този вид е вторият по разпространение след annuum. Макар и рядко, го има в много страни. И на този вид името е дадено погрешка. Chinense означава „от Китай“, а всички видове пипер произхождат от Америка. Специално този вид произхожда от северната част на Южна Америка. Ботанически е много близък до annuum и дори има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Има няколко групи сортове (в зависимост от формата на чушките), като най-известната е тази на типа хабанеро (в превод: „от Хавана“), често с това име се отъждествява целия вид C. chinense. Като цяло чушките на различните сортове принадлежащи към този вид имат следните характеристики:
– Най-популярното им качество е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА лютивина на много от сортовете. Най-лютивите сортове пипер принадлежат именно към този вид. Тези чушки рядко се използват за пряка консумация, защото малцина могат да ги ядат, но са отлични за приготвянето на лютиви ястия и особено сосове. Използват се и за приготвянето на лютиви спрейове за защита от хора и/или животни. Нелютивите сортове са сравнително малко. Повечето чушки от този вид имат много характерен, най-често силен аромат, който не се харесва на всекиго (не е лош, просто е много по различен от този на обикновения пипер). Повечето пиперки са с причудливи форми. Едроплодните (над 7-8 см.) сортове са рядкост.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но трябва да се знае, че семената се нуждаят от повече топлина и време (2-5 седмици), за да изникнат, като често никнат не едновременно. Вегетационният им период е по-дълъг и затова семената за разсада е най-добре да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Растенията обикновено са по-разклонени и затова е добре да им се даде малко повече място, примерно 80 х 30 см. С този вид пипер лично аз имам значителни проблеми. Всяка година голяма част от растенията загиват, вероятно от някоя от вирусните болести.

Capsicum  frutescens – този вид също е сравнително разпространен по света (макар и рядко) и също като chinense е ботанически много близък до annuum и има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Frutescens означава „като храст“. Разнообразието на сортовете от този вид по отношение на форма и размер на плодовете е най-малкото сред петте вида. Не ми е известно да има нелютиви сортове. Най-популярният сорт от този вид е Табаско, от който се прави едноименният лютив сос.

Capsicum pubescens – този вид се отличава значително от всички останали. Почти не се отглежда извън Южна Америка. Pubescens означава „овласен/покрит с мъх“. Цялото растение е покрито с къси власинки, което му придава сребрист вид (прилича повече на физалис, отколкото на пипер). Растението не расте изправено, а се стели. Цветовете най-често са виолетови. Най-интересният отличителен белег е, че семената са черни! Плодовете са доста сочни и почти винаги много люти. Този вид има дълъг вегетационен период, а и не понася добре високите температури (опадват му цветовете) и затова нашият климат не е подходящ за него – завързва късно и до първия мраз не може да узрее.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Малко информация за лютивата химия от гостуващия ракетен учен Д-р Иван Лалев Колев

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Лютивите чушки са членове на семейство Capsicum. Лютивият/топлинният диапазон е разнообразен, вариращ от много лек до изключително див и агресивен. Специфичният клас вещества, които определят тяхното действие и разположение в класациите, са известни от тези учени, които изучават такива неща, като капсаициноидите. Двата най-често срещани компонента в този клас са капсаицин и ди-хидрокапсаицин (Capsaicin and Di-Hydrocapsaicin), които изглеждат така:Capsaicin

H3CO

\____       O            CH3

/    \      |            |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)4-C=C-C-CH3

\____/  | |          | | |

H2 H          H H H

Di-Hydrocapsaicin

H3CO

\____       O        CH3

/    \      |        |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)6-C-CH3

\____/  | |

H2 H

Капсаицинът и дихидрокапсаицинът заедно съставляват около 80-90 % от капсаициноидите, открити в лютивите чушки. При видовете Capsicum annum общото съдържание на капсаициноид варира от 0,1 до 1,0 %, а съотношението капсаицин към дихидрокапсаицин е около 1: 1. В Capsicum frutescens общото съдържание варира от 0.4 – 1.0 %  със съотношение около 2: 1.

Останалите, по-малките капсациноиди включват Nordihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2) 6], Homocapsaicin [Capsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2)4 и Homodihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin със (CH2)7 вместо със (CH2)6].

Различните капсаициноподобни съединения, намиращи се в лютивите чушки, имат леки структурни изменения в въглеводородната опашка, променяйки способността им да се свързват с нервните рецептори и способността им да проникват в слоя от рецептори на езика, устата и гърлото. Това може да обясни защо някои люти чушки изгарят  устата, докато други лютят дълбоко в гърлото.

Капсаициноидите не са разтворими във вода, но са много разтворими в мазнини, масла и алкохол. Ето защо пиенето на вода, след като добили смелост да ядете извънредно лютивото Habanero Чили, няма да спре изгарянето. Поглъщането на студена бира е традиционното лекарство, но малкият процент алкохол няма да измие много от капсаицина. За да получите известно облекчение от лютивото изгаряне  (не може да измислите по-добра причина за да не се ,,наслаждавате на силната лютивина“), пийте мляко или яжте сладолед. Млякото съдържа казеин, липофилно (мазно-любиво) вещество, което обгражда и измива молекулите на мастните капсаицини по същия начин, по който сапунът измива мазнините.

Възприятието, че чушката е „лютива“, не бива да се счита за  трагедия. Капсациновият ключ отваря врати в клетъчната мембрана, която позволява калциевите йони да навлязат масово в клетката. Това в крайна сметка незабавно предизвиква сигнал за болка/парене, който се предава на следващата клетка. Когато клетките са изложени на лютивата топлина, възникват същите събития. Изгарянето от лютивото и изгарянията от температура са сходни на молекулярно, клетъчно и сензорно ниво.

Парадоксалното в случая е, че способността на капсаицина да причинява болка го прави полезен за облекчаване на болката. Въздействието на капсаицина намалява чувствителността към болката и се прилага като противодействащо на болката средство при лечение на артрит и други хронични болезнени състояния.

Капсаициноидите са уникални в сравнение с други пикантни вещества, като пиперин (черен пипер) и джингерол (джинджифил), в който капсаицинът причинява дълготрайна селективна десенсибилизация (прави ни по-малко чувствителни) към болката и дискомфорта в резултат на многократно повтарящи се дози. Резултатът е нарастващата способност да се толерират все по-лютивите храни и позволява на човек да поеме накратко титлата „Лютиво-манияк“ или „ЛМ“ за по кратко.

Хората, които ядат често много пикантни храни, богати на капсаицин, изграждат толерантност към него. Стимул: След като човек е станал до известна степен десенсибилизиран до екстремната лютивина на „горещите“ люти чушки, той или тя може да започне на ново кулинарно приключение. Тъй като не се задвижва достатъчно от топлинно-лютивия  фактор, небцето и вкусовите рецептори вече имат способността да изследва разнообразните вкусове, предлагани от безбройните различни Лютиви чушки, които понастоящем са достъпни от цял свят. Също така за някои Лютиво-манияци  доброто разтърсване от капсаицина възбужда и стимулира нервната система за производство на ендорфини, които спомагат за приятното усещане за благополучие, което може да продължи няколко часа. Ендорфиновия лифт или „издигането“, прави пикантните храни леко пристрастяващи, а за някои дори мания.

Предлагам информацията и структурните химични формули показани по-долу за хора, които наистина са в науката за лютивите чушки.

Това са химичните формули, както обещахме да покажем, като включих и структурите на някои от малките, незначителни капсаициноиди

Има две версии (a и b) на всяка структура, съответстващи на различни конвенции на рисуване. Те са еднакво правилни и недвусмислени, а вие сте свободни да избирате коя да е версия, която предпочитате. Конвенцията „а“ най-често се използва от химиците, но конвенцията „б“ може да бъде малко по-лесна за разбиране за нехимиците.

Capsaicin-a

Capsaicin-b

Dihydrocapsaicin-a


Dihydrocapsaicin-b

Homocapsaicin-a


Homocapsaicin-b

Homodihydrocapsaicin-a

Homodihydrocapsaicin-b

Nordihydrocapsaicin-a

Nordihydrocapsaicin-b

Не на последно място (само в случай, че искате да знаете всичко за капсаициноидите): Точка на топене: 65 ° С; Точка на кипене: 210-220 ° C при налягане 0,01 torr

 

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

ОРАНЖЕРИИ ОТ БЪЛГАРИЯ

През седемдесетте години на миналия век в гр.Радомир към завода за тежко машиностроене е създадено поделение за проектиране и изработка на оранжерии.
Когато у нас се внедряват оранжериите популярни като „шахтов“ тип или 6.40 в едно малко холандско градче на границата с Германия започва разработване на най-модерната и масово употребявана в света днес оранжерия. Това е типа „Venlo”, получил наименованието си от името на градчето. Последва модернизиране на съоръжението на народен принцип, като всеки ползвател допринася по нещо за да се получи днешния завършен вид на този модел.

Тогавашното успешното развитие  на оранжерийното  производство  в България се дължи на строителство по линия на икономически съюз СИВ, където България е водеща в областта. Строим във всички социалистическо ориентирани страни и у нас. Огромен екип от специалисти внедрява модел, който по света вече е стар и отречен. Новите концепции за голяма височина, лека конструкция и голям обем са далече от нас и спираме развитието си за бранша на ниво 70 те години за десетилетия напред. Холандски фирми ни доставят морално старите модели, а по късно сами ги произвеждаме. Случайно или не и днес Холандия има програми за изнасяне на стари разработки, стимулирайки внедряването на иновации у тях. Икономическа конспирация и диверсия или не, факт е, че независимо от добрите ни минали позиции и климатични дадености днес сме далеч от лидерите  в този бранш. Скъпото съоръжение тип “Venlo” днес е трудно за внедряване. Ревниво са пазени и скъпо продавани и технологичните новости в тази област. Без държавна подкрепа дози дял на земеделието ни се развива бавно на принципа на семеен бизнес и е далеч от световните новости. Новостроящите се оранжерии са основно малки по размер и са основно втора ръка съоръжения.  Това ни прави слабо икономически ефективни и с незначителни позиции не само на външните, но и на вътрешните пазари.

 

oranj00a

oranj1

През 2013 година един малък екип от разнородни специалисти, организирани от инж. Добромир Колев започва разработки по усвояване на оранжерии тип „Venlo” у нас. В цеховете на металния завод „БМТ“ гр Лом на Руа груп се произвеждат металните елементи, а в „Етем“ ЕАД София, тези от алуминий. Проветрителните и засенчващи системи се сглобяват с елементи на световните лидери от  Холандия Snelder и  Ridder Drive Systems, доставяни от Виссер опора ООД. През 2014 е направена демоверсията, а 2015 оранжерията е въведена в производство. Съоръжението се проектира индивидуално за  всеки район съгласно Европейски стандарт EN 13031-1/1.2001 и българските норми за проектиране. Разчетните натоварвания на оранжериите надвишават повече от два пъти тези на внасяните у нас съоръжения от Холандия, Франция, Испания и други  страни.

oranj12 oranj123 oranj1234

Стандартно съоръжението се изпълнява с  дължина на фермите/шеда/ 9,60 и височина  4 или 5 м, като тези и други параметри могат да се променят индивидуално. Клиентите получават гаранции на производител за всяка част от съоръжението.

Оранжериите са по-леко внедрими поради по-ниската им цена от вносните такива и възможностите за индивидуално договорено плащане.

След повече от тридесет години България е върната сред производителите на оранжерии от един малък екип специалисти и подкрепата на няколко български завода. Да се надяваме, че това ще допринесе да се върнем и сред световните лидери в областта на оранжерийното производство.

 

за контакт: 0882366166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

Биопроизводство – такова животно нема

bio

Много популярно и модерно стана да се говори за био земеделие. Появиха се такива регистрации, сертифициращи организации и съответно магазини. Разбираема е носталгията към онези времена, когато хората са живели близко до природата, отнасяли се се с уважение и респект към нея и са ползвали продукти без замърсители и съмнения за генни вмешателства.

Това време е безвъзвратно отминало и ние сме разрушили мостовете с него. Причините са много прости – човешката алчност и безхаберие. На първо място е политиката ни към земеделието. Водят я хора без познания към природни закономерности, без мъдрост и прозорливост. Това са автори на поземлени реформи от недалечното минало самоопределили се като демократи, а всъщност се оказаха шайка бездарници. Кой нормален народ разгражда и руши без визия какво ще стане и направи след това. И ето го резултата – хаотично селско стопанско производство недостигащо за изхранване на собствения ни народ. Липсващи качествени продукти за налагане на световни пазари. Липса на суровина за последващи производства от леката промишленост. Последващите реформи носят белега на общия хаус и безхаберие, типичен за развитието на обществото в последните десетилетия. Безлични чиновници без познания в конкретиката на процеси и развитие, шаблонно приложиха европейска визия за стопанството ни без да отчетат индивидуалност на природа, разположение на страната ни, та ако щете и народопсихология на българина.

Европейската политика ни присъедини към житницата си, като унищожи всички останали дялове в селското ни стопанство, наред с достиженията в тях, наред с пазарите и на първо място с приходите от износ на тази продукция. Но да се върнем на темата за био земеделие.

В това производство като навсякъде другаде се появяват тенденции, които професионалистите наричат „модни“. Те се зараждат в глави на невежи чиновници и са благородна среда за последващо развитие. Такава мода е и „био“ производството. Когато нещо е ново и модно започва да се тиражира и спекулира с него под хиляди форми. Такива са сертифициращи организации, производствата на суровини и продукти за това производство, вериги магазини и така нататък. Всъщност какво е „био“ производство.

Производство без използване на торове и препарати. Всеки професионалист знае, че това е невъзможно в днешни нарушени природни и климатични условия. В година като 2014 с огромно количество на валежите, ако не се работи със препарати за гъбни болести щеше да фалират всички стопанства без изключение. Така е с пандемии от насекоми – съществуващи и нови и други аномалии. Особено е невъзможно това производство в оранжерии, където процесите се развиват много по-бързо. Тези, които правят това производство имат в пъти по слаби добиви с много занижено качество, разбирайте външен вид, както е прието.

Има такива, които маркират и само спекулират с думата „био“ и трети които само спекулират защото продуктите им не изискват специални грижи – орехи, шипки, чай липа и т.н.

За съжаление трябва да признаем, че до преди 15-20 години ние имахме производство, което по съвременни критерии би могло да се нарича „био“. То беше базирано на десетилетно наслагвани опити да се оптимизира близко до природата производство със съвременни методи. Това включва контролирано хранене с биологични и химични торове, умерено ползване на хербициди и после регулиране на болести и вредители с безвредни химични средства. Спазваха се карантинни срокове . Тези процеси се прилагаха от високообразовани специалисти, а крайния резултат се контролираше по ясна нормативно уредена система.

Така потвърждаваме старата максима, че гениалните неща са прости – спазване на правила. Сега остава да ги определим, съставим и само да ги приложим.

В заключение ще ви върна на друго модно за времето си определение за почвообработка. При зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство се е изисквало се е да се сее на „ломски ямки“.

Днес не е ясно какъвто е било това, какъв ефект е имало, нито, коя умна глава го е родило. Единствено остава, предположението по името му, че се родило около град Лом. Месторазположение, което не се радва с други световно известни открития. В миналото си имаме достатъчно грешки за да се поучим и намерим път и посока на развитие.

 

 

 

ОРАНЖЕРИЯ „АЛФА“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНСТРУКЦИЯ

ТИП: VENLO

РАЗМЕР: 6,4/9,6

ПРОИЗХОД: БЪЛГАРИЯ/ХОЛАНДИЯ

Този проект съчетава в себе си двете световни тенденции за максимална височина на съоръженията и олекотени конструкции. С многократни опити, световната практика останови, че височината влияе положително на растежната среда, като с това не повишава топлинните раходи. Височината позволява да се монтират допълнително един или повече защитни екрани.

Алуминиевата конструкция на покривите повишава уплътняването и позволява да се увеличат с пъти устойчивостите на натоварвания, поради по-ниското си собствено тегло. Наред с въведените световни тенденции разработката запазва наложени пространствени стандарти, както и отчита спецификата на разположението на България. Предлаганите механично разработки за страни като Холандия, Испания, Франция,  Италия, Гърция и др. категорично не са приложими за суров зимен климат. Конструктивните изисквания за натоварвания от сняг или вятър в два съседни града с растояние от 100-120 км се различават понякога в пъти. Това означава, че съоръженията следва да се адаптират/преизчислят/ след пренасяне на няколко хиляди километра.

Представяното съоръжение е с устойчивости до четри пъти над допустимите, което го прави изключително стабилно. Специализираното оборудване  е с материали доставени от световни лидери в областта на проветряване, термоекрани и напояване. Оранжерията е подходяща както за модерното производство тип “Хидропоника“, така и за традиционното производство върху почва. Подходяща е и за екологично чисти производства.

bgfa2

bgfa3

ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ

Основните носещи елементи – колони, ферми и улуци се изчисляват за допустими натоварвания съгласно строителни норми на РБългария и ЕС, вторичните носещи елементи, както общо конструкцията също са разчетени за тези натоварвания, отговарящи на климатичните условия за района.

Нормативи и стандарти за проектиране и строителство:

–          БДС EN 13031-1:2003 Оранжерии. Проектиране и конструкция. Част 1: Оранжерии за търговски продукти

–          ОРАНЖЕРИИ.НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ.Утвърдени със заповед № 4716 от 02.11.1979 г. на МССМ и № 1322 от 01.11.1979 г. на КАБ (Отпечатани в БСА, бр. 12 от 1979 г.)

–          НАРЕДБА №2/2004 г. за топлоснабдяване;

-НАРЕДБА №6 /ДВ бр.107/ от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ;

-НАРЕДБА №7 от 15.12.2004 г. за топлосъхраняване и икономия на енергия в сгради;

-НАРЕДБА №8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места;

-НАРЕДБА №15/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;

-НАРЕДБА №18-21 от ЗЕЕ;

-Правилник за устройство на електрически уредби;

-Противопожарни строително технически норми.

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част І, проф.Ст.Стамов и колектив;

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част ІІ, проф.Ст.Стамов и колектив;

-НАРЕДБА №1 от 13.06.1991 г. за екологични изисквания към териториално градоустройственото планиране и инвестиционните проекти;

-НАРЕДБА №1 в сила от 08.12.2004 г. за правилата и нормативи за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация7

-НАРЕДБА №2 от 05.05.1987 г. (ДВ бр.58 от 1987 г.; изменение и допълнение, ДВ бр.33 от 1994 г.) за противопожарните строително-технически норми;

-НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СКЛАДОВАТА                                                                                                         БАЗА, ТРАНСПОРТИРАНЕТО И СЪХРАНЕНИЕТО НА ПРОДУКТИ

ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАприета с ПМС № 322 от 05.12.2006 г.

Обн. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.2 от 9

Януари 2009г

-ЗУТ

-Всички български стандарти, отнасящи се за отделните аспекти на ОВКИ дейностите

bgfa7

Този вид съоръжения се стопанисват задължително в отоплителен режим.

 

Допустими, разчетни натоварвания:

Улуци     242.5 N сняг за m².

Покрив   242.5 N сняг за m².

Укрепващи конструкции  с реколта  150 N за m².

450 N сняг за m².

30 N за един линеен m улук

Вятър   70 + 150 N  за m².

Ветроупорите по зададени конструктивни чертежи са задължитлни за всяко съоръжение.

Стоманената конструкция е горещо поцинкована според стандарт NEN 1275.

Алуминиевите фронтони, покрива и проветрителите се доставят с неръждаеми болтове и  гайки.

Опорната конструкция и фронтоните се доставят с механично поцинковани болтове и гайки.

 

Качество на стоманата              S235.

Номер на теста за :

1.Улуци                                          ПТ 11/2014

2.Покрив                                        ПТ 12/2014

3.Проветрители                             ПТ 13/2014

4.Фронтони                                   ПТ 14/2014

5.Механизъм проветряване          ПТ 15/2014

 

 

bgfa6

ТИП ОРАНЖЕРИЯ „VENLO”

 

Размери 

Размер на фермата/шеда/                               6.40 m. / 9.60 m

Размер между колоните                                 4.00 m.

Височина на колонатаа                                 4.50 m.

 

bgfa 1

ОСНОВИ

 

Тип бетон  B-25  (320 kg бетон / m3)

 

Арматура Ø 12 mm качество FeB 500, за армировка на обиколката с бигли Ø 6

Основи на колоните – бетонни колчета 12x12x100 cm с планка за посрещане колона

Подложния бетон под точка на замръзване на почвата  за района армиран с  арматура

Ø 8 mm.       

Наклонът на оранжерията е 0,5 mm за линеен метър. Предава се чрез основите от двете страни на пътеката.

 

КОНСТРУКЦИЯ

 

Ферма 6,40 m , Състоящи се от:

Горен квадратен профил на фермите

долен квадратен профил на фермите

Диагонални тръби (подсилени)

Посрещащи ленти за улуците

Колони – профил.Посрещаща лентис болтова връзка за улука

Ветроопори

Ветроопори (подсилени) Ø 10 mm, 2/4 броя за един ред колони.

Свързващи тръби квадратен профилда се монтират между колоните при ветроопори.

Те се монтират 100 mmпод горен квадратен профил на фермите.

Хоризонтални ветроопори(подсилени) Ø 8 mmсъс закопчалки на две секции за 6,40 m.

Всички части от оранжерийната конструкция се произвеждат и доставят от фирма РУА ГРУП, България.

 

 

ФРОНТОНИ

 

Фронтоните са с дължина 4,5 m.

Върху тях се поставят три/четри реда пояси  за опора на крайните шпороси.

Ветроупорита на фронтоните са  Ø 10 mm          4 броя в двата края.

Поставят се допълнителни подпори за отоплителна система квадратен профил 60x30x3 mm, дължина 250 mm (120 mm отвън на стълба) с 2 дупки Ø 10 mm

 

 

 

 

 

СТРАНИЦИ

 

Страниците са на 4.00 m.  и са колони правоъгълен профил.

Ветроупори – правоъгълен  профил

Надлъжни греди 2/3 броя U образни 40x80x40x2 mm, за поставяне на екран.

Странични ветроупори (подсилени) Ø 10 mm. Бройки по конструктиван проект.

Страничните шпроси стъпват на странична основа върху Т образен профил.

АЛУМИНИЕВО-ПОКРИВНА СИСТЕМА

 

Шпроси –                                   алуминиев профил .

Профили за стъклата            кухи алуминиеви профили подходящи за 1 x 4 mm единично стъкло.

Профили на улуците              алуминиеви профили

 

ВРАТИ

 

Плъзгаща се врата – 2 броя всяка с размер 3,000 x 3,000 mm (w x h).

Рамка на вратата – алуминиев профил, дръжка, уплътнители. Горните панели са подходящи за поликарбонат.

 

УЛУЦИ

 

Ширина 180 mm.  Дължина 460 м

Железни улуци – отвеждат водата в края на оранжерията. Отворите за болтовете са уплътнени с оловни шайби и силикон. Улуците са снабдени с алуминиеви отвеждащи водата профили.

Дъждовната вода се оттича през тръба Ø 125 mm до земната повърхност канафките. Тръбите се свързват с крайния фронтон със скоба. PVC са колекторните тръби .

Препоръчителната дължина на улук в посока /лява,дясно от пътека/ е до 40 м.

 

КОНДЕНЗНИ УЛУЦИ

 

Кондензната вода се оттича по вътрешните алуминиеви улуци.

Конденза се оттича по хоризонтални алуминиеви тръби Ø 50 mm, монтирани под улуците, които се  заустват в отточните тръби.

 

 

ПОКРИВ

Ъгъл  30°.

Разстояние между алуминиевите била е 320 mm в средната част.

Носещите профили са алуминиеви шпроси, кухи алуминиеви тръби. Всички отвори за стъклото са с улеи за вода.

Била – всички те с дължина 600 mm ще бъдат закрепени със с клип от горе и долу.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛИ 

3-панелен стъклен прозорец с размери 3 x 800 x 0,800 mm. Обща отваряема повърхност от 15 до 20 % в зависимост как се разглежда – като покривна или проекционна на земята площ.

Ветрова защита от отварянена покрив при отворени проветрители – връзка било-улук-било свързващи V връзки с въже от неръждаема стомана Ø 4 mm. Във всеки край по една връзка.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛНА СИСТЕМА 

 

Основните рамена са поцинковани тръби  Ø 27×1.5 mm.  Движението се предава през

рамена/хамути/ – тръба Ø 19×1.5 mm.

Движението на рамената се предава в двете посоки със зъбна рейка и реверсивен мотор редуктор. Управлянието се извършва през командни табла, изнесени на оперативно място  с опция за автоматизация / климат контрол / на процеса.

 

 

Ръководител авторски екип

инж. Д.Колев
0882 366 166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

ТОРФ „Т.Б.“

recepta-1 Представете си влажна среда с оптимални за развитие на растения температура.

Бързият им растеж, без да развиват съществена коренова система ги прави крехки и с краткотраен живот.

Загинали тези растителни организми стават среда за развитие на следващи.

Наглед нормален кръговрат и почвообразуване. Няколко съществени разлики правят това развитие при торфа различно. Това е  влажната среда, почти водна или блатна и безкислородното гниене.

В тези условия растителната маса , която се формира се характеризира с висока киселинност, което е характерно за всеки гнилостен процес, при който се поглъща кислород и отделя въглероден окис. В заблатените райони, където се формира торфа гниенето е безкислородно и няма възможност за отделянето на въглеродния окис. За това процесът на гниене не завършва както е нормално с пълен разпад и съдържанието на въглероден окис е в голяма концентрация. Така се натрупва маса с хоризонт до няколко десетки метри. Естественият торф е с високо съдържание на въглеродед, кисела реакция на средата и с лоши хранителни характеристики. Това се вижда и от естествените находища на торф у нас и по света. В тях няма развита мощна растителност, а продължава да се развиват само определени водорасли, мъхове и водолюбиви видове.

Основната причина за да има голямо приложение този субстрат са неговите слаби страни – стерилност и ниска степен на запасеност с хранителни елементи.

При поникващите растения в първата фаза на развитие семената имат нужда само от топлина и влага. Наличието на хранителни елементи може да доведе до развитие на гъби и бактерии, което е нежелателно. Постепенно с времето при този субстрат се правят хранения, което вече коригора средата на торфа и така се подават необходимите вещества в необходимата фаза на развитие.

Стерилната среда е задължителна за да няма атака от патогени върху крехкия поник. Малко хора знаят, че ползването на торфа всъщност е нещо като модно течение от около десет години. Преди това растениевъдите са правели торопочвена смеска с добра/лека/ почва, оборска тор и пясък в равни съотношения. Тази смеска се е пресявала и обезаразявала. Резултатите при ползването и могат да се прочетат от класациите на производството ни на зеленчуци от преди двадесет години.

Важен елемент, който следва да се знае при ползването на торвените смески е, че те трудно се влагозапасява. Особенно при поставяне в саксии или форми те задължително се намокрят добре преди внасянето им. При пропускане да се навлажнят водата не прониква достатъчно в дълбочина. За корекция на този недостатък се внасят влагозадърчащи съставки като перлит или дори пясък. Това допринася и за по-добра аерация на субстрата и недопускане на уплътняване, което при торфа е често явление. Без аератори той прави тънка корица при която водата се плъзга без да прониква към корените на растенията. На по-късна фаза тази корица позеленява. Високата естествена киселинност в торфа се регулира с алкални внасяния във вазата на подготовка включваща смилане, пресяване и хомогенизиране. Торфът в естествен вид е на влакна от растенията или мъха, но в зависимост от предназначението на субстрата се разделя на фракции. Основно се дели на рупи за разсади, саксийни цветя, пикиране на разстения, а в страните без почва и като почвен субстрат. Деленията са различни фракции и смеси.

Останалите деления за различни растителни групи зеленчуци, цветя и едва ли не конкретно видове като рози или пипер са вече пазарни приоми от рода на „т.б. „. Тази  абревиатурата беше включил мой познат в на името на фирмата си.

На въпроса какво означава, отговора беше

„Търси будали“.

 

д-р Градинаров

Как да използваме продуктивните пасища?

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg m.tel: 0876679108

grass2

Добре е да се знае, че и най-правилно създаденото пасище с отличен тревостой, при неправилен режим на експлоатацията му, може за кратко време да бъде унищожено. Обратно – пасища с по-лош видов състав и незадоволителна продукция, каквито най-често са естествените пасища, при правилна технология на използването им, съчетана с прилагане на подходящи мероприятия (торене, подсяване, поливане, валиране и др.) може да се превърнат във високопродуктивни тревостои.

През пролетта, когато тревата е сочна и нараства интензивно, животните поставени при условията на свободна паша имат възможност да приемат големи количества зелена трева. Често явление през тези месеци са стомашно-чревните разстройства, в резултат на които оползотворяването на зеления фураж е незадоволително. През лятото, когато нарастването на тревите поради комплекс причини намалява, животните нямат какво да пасат и се налага да бъдат подхранвани с фуражи произведени на обработваеми земи. Така се намаляват възможностите за производство на обемисти, груби фуражи (сено, сенаж, силаж и др.) за нуждите на животните през зимата.

Дългогодишната практика показва, че най-подходяща е двудневната паша на животните в един парцел. Тогава натоварването може да достигне 3 – 5 т жива маса на декар, или 6 – 10 условни глави (една условна глава или условна животинска единица се равнява на 500 кг жива маса с дневна нужда от зелена трева от около 60 кг). При тази система оползотворяването на тревата достига 75-80%. При определяне на броя на парцелите се взимат под внимание първо – средната продължителност на периода на подрастване на тревите между пасищните цикли, второ – предвидената (планираната) продължителност на паша на животните в парцела (в дни) и трето – броят на групите, които пасат в пасището.

Големината на парцелите зависи от продуктивността на пасището и от броя на животните, които го използват, или по-точно от дневната им нужда от трева. Следователно тя е динамичен елемент и при равни други условия (брой животни, дневна потребност от паша и продължителност на престоя в парцела) трябва да варира през отделните сезони и различните години. Въвеждането на електропастири направи възможно регулирането на размера на парцелите, както налагат нуждите през различните цикли и отделните години. Електропастирите са сигурно средство за ограждане не само на парцелите, но и на периферните страни на пасището, ако има в близост пътни комуникации с голямо движение, оврази, съседни полета с интензивни култури и др.

farmland-along-hwy3s-green-pastures-2

Във ферма с интензивна тревна фуражна база голямо значение придобиват дажбената паша и пашата на ивици. Принципът на дажбената паша се състои в това, че с помощта на електроиастирен шнур се отмерва такава площ от пасището, чийто моментен запас от трева може да задоволи дневната или полудневната нужда от тревна биомаса на животните. Сухото вещество и необходимите въглехидрати се добавят чрез рационално подхранване.

Загубите на зелена маса при тази система са незначителни – средно 10-15%. Затова след установяване на фактическата продуктивност, площта трябва да се завиши с посочените проценти така, че животните реално да получават необходимото им количество зелена трева. Дажбената паша е най-рационалната система за използване на продуктивните пасища. С приложението й животните получават редовно свежа зелена трева, в резултат на което продуктивността им е изравнена през целия пасищен период.

За правилната експлоатация на пасищата освен броят голямо значение имат формата и разположението на парцелите в пасищния участък. Отделните парцели може да са с различна големина, но те трябва да осигуряват еднакво количество тревна биомаса. Формата им трябва да е правоъгълна, по възможност близка до квадратната. Това се налага от чисто икономически съображения. При ограждане например на парцел от 10 декара с размери 100х100 м общата дължина на оградата ще бъде 850 м. Важно значение има разположението на клетките (парцелите), особено при планински условия с пресечен терен. При такива случаи дългата страна на клетките се разполага по хоризонталите, защото интензивното движение на животните по наклона по-силно уврежда пасищния чим.

При пасищно отглеждане на животни фермерът добре трябва да знае какво означава общата и фактическата продуктивност на пасището.Общата продуктивност показва наличното количество трева, която животните биха приели при 100% оползотворяване на тревостоя. Определя се чрез окосяване на тревата от площадки с размери 1х2,5 м, или 5 м за всеки декар. Полученото количество зелена трева се умножава по 200, за да се установи реалният (моментният) добив на зелена маса от декар. За практиката обаче представлява интерес онази част от общата продуктивност, която животните действително приемат (изяждат). Това е т.нар. фактическа продуктивност. Тя представлява разликата между общата продуктивност и количеството на неизпасаната трева в килограми от декар, непосредствено след приключване на пашата. Количеството на неизпасаната трева се определя от площадки, както при установяване на общата продуктивност. Ако средната маса на остатъците след паша от 5 кв.м е 1,15 кг, количеството им на 1 декар ще бъде 1,15:5 x 1000=230. При обща продуктивност примерно 1000 кг от декар фактическата продуктивност ще бъде 1000230=770. Изясняването на фактическата продуктивност има голямо значение във връзка с правилното определяне на натовареността на пасищата. За тази цел всички видове и възрастови категории животни се приравняват към една условна животинска единица (крава с жива маса 500 кг и дневна нужда от зелена маса 60 кг).

Натовареността на пасището зависи от фактическата му продуктивност, от продължителността на пасищния период в дни и от дневната дажба на цялата група животни и се определя по следната формула – Например, ако фактическата продуктивност на дадено пасище за целия вегетационен период е 2100 кг зелена маса и пасищният период е 160 дни, възможната му натовареност ще бъде 2100:(160 x 60)=0,218=0,22 условни глави на декар.От казаното се налага да се направи важният извод, че фермерът, който е решил да отглежда пасищно животни, трябва да разполага с достатъчно голяма територия от продуктивни пасища.

Поддържането на пасищата в състояние на висока продуктивност освен от други технологични фактори зависи и от възможността за сенокосното им използване. Периодичното им сенокосно използване се отразява крайно благоприятно върху укрепването в тревостоя на ценните в стопанско отношение треви. То се налага и от обстоятелството, че част от тревостоя напролет не може да се оползотвори пасищно, тъй като тогава тревите растат активно и запасът от тревна биомаса е много голям. Окосената трева през пролетта, в зависимост от времето, се консервира във вид на сено, сенаж или силаж и се дава на животните в края на пасищния период или през лятото (когато настъпва характерната биологична депресия на тревите), евентуално през зимата. През всяка следваща година се оставя различен участък от пасищата за сенокосно използване.

Освен всички други технически съоръжения фермерът трябва да осигури в пасищата и заслон за почивка па животните през периодите, когато не пасат, както и достъп на водопоен източник. Ако няма друга възможност, трябва да се постави цистерна или по-малък резервоар с автоматични поилки. Не бива да се подценява нуждата от стабилно монтирани колове за чесала, както и да се постави каменна сол. В постоянните пасища трябва да се осигурят и необходимите количества слама и подходящи въглехидратни храни за периодите, когато тревата е много сочна и богата с белтъчини. Това еособено наложително през пролетта.

11.09.2013 год. Автор: д-р Иван Лалев Колев двм
Гр. София Всички права запазени!

Сляпо куче за 30 лв.

Част II

Борба със сляпо куче

За да не претоварвам читателите с полезна информация относно борбата със сляпо куче я разделих на две части. Патентът за този метод е народен и произходът му е някъде назад във вековете. Прекъснат е за кратко по времето на Хан Крум, защото по негово време са се загубили пияниците или по-точно не са се афиширали открито. Той се състои в следното:

Влиза се внимателно в селската кръчма. Наблюдава се за индивиди с първични пиянски белези – червен нос, разкопчана риза и други такива. Приближавате се към подобен индивид и му показвате небрежно 32 лева. След многократно преглъщане от негова страна, го черпите с двата лева, а останалите – се обещават, след като донесе сляпото куче от ливадата ви.

Сляпото куче е особенно активно между 5 и 7 часа сутрин. По това време се движи дори навън, и е лесна мишена за вила или лопата. Този интервал от време е и единственият период, в който наемният ви убиец е трезвен. Методът е безотказен и многократно проверен.

При невнимание може да се провали дори такова съвършено творение на човешката мисъл. Както казва народът „Будала човек и вързано куче го хапе.“ Тук народният ум е имал предвид, ако се доверите и дадете предварително 30 лв., при този случай будалата, т.е. вие, трябва да си дебнете кучето сами на сутринта.

Аз имам и друг подобен нескопосан опит за борба със сляпото куче. След  няколко и две ракии обявих в кръчмата на всеослушание офертата с 30 лв. за куче. На следващата вечер платих към петнадесетина броя, а в околността на селото дълго време я нямаше тази гад.

Виж част I