ОРАНЖЕРИИ ОТ БЪЛГАРИЯ

През седемдесетте години на миналия век в гр.Радомир към завода за тежко машиностроене е създадено поделение за проектиране и изработка на оранжерии.
Когато у нас се внедряват оранжериите популярни като „шахтов“ тип или 6.40 в едно малко холандско градче на границата с Германия започва разработване на най-модерната и масово употребявана в света днес оранжерия. Това е типа „Venlo”, получил наименованието си от името на градчето. Последва модернизиране на съоръжението на народен принцип, като всеки ползвател допринася по нещо за да се получи днешния завършен вид на този модел.

Тогавашното успешното развитие  на оранжерийното  производство  в България се дължи на строителство по линия на икономически съюз СИВ, където България е водеща в областта. Строим във всички социалистическо ориентирани страни и у нас. Огромен екип от специалисти внедрява модел, който по света вече е стар и отречен. Новите концепции за голяма височина, лека конструкция и голям обем са далече от нас и спираме развитието си за бранша на ниво 70 те години за десетилетия напред. Холандски фирми ни доставят морално старите модели, а по късно сами ги произвеждаме. Случайно или не и днес Холандия има програми за изнасяне на стари разработки, стимулирайки внедряването на иновации у тях. Икономическа конспирация и диверсия или не, факт е, че независимо от добрите ни минали позиции и климатични дадености днес сме далеч от лидерите  в този бранш. Скъпото съоръжение тип “Venlo” днес е трудно за внедряване. Ревниво са пазени и скъпо продавани и технологичните новости в тази област. Без държавна подкрепа дози дял на земеделието ни се развива бавно на принципа на семеен бизнес и е далеч от световните новости. Новостроящите се оранжерии са основно малки по размер и са основно втора ръка съоръжения.  Това ни прави слабо икономически ефективни и с незначителни позиции не само на външните, но и на вътрешните пазари.

 

oranj00a

oranj1

През 2013 година един малък екип от разнородни специалисти, организирани от инж. Добромир Колев започва разработки по усвояване на оранжерии тип „Venlo” у нас. В цеховете на металния завод „БМТ“ гр Лом на Руа груп се произвеждат металните елементи, а в „Етем“ ЕАД София, тези от алуминий. Проветрителните и засенчващи системи се сглобяват с елементи на световните лидери от  Холандия Snelder и  Ridder Drive Systems, доставяни от Виссер опора ООД. През 2014 е направена демоверсията, а 2015 оранжерията е въведена в производство. Съоръжението се проектира индивидуално за  всеки район съгласно Европейски стандарт EN 13031-1/1.2001 и българските норми за проектиране. Разчетните натоварвания на оранжериите надвишават повече от два пъти тези на внасяните у нас съоръжения от Холандия, Франция, Испания и други  страни.

oranj12 oranj123 oranj1234

Стандартно съоръжението се изпълнява с  дължина на фермите/шеда/ 9,60 и височина  4 или 5 м, като тези и други параметри могат да се променят индивидуално. Клиентите получават гаранции на производител за всяка част от съоръжението.

Оранжериите са по-леко внедрими поради по-ниската им цена от вносните такива и възможностите за индивидуално договорено плащане.

След повече от тридесет години България е върната сред производителите на оранжерии от един малък екип специалисти и подкрепата на няколко български завода. Да се надяваме, че това ще допринесе да се върнем и сред световните лидери в областта на оранжерийното производство.

 

за контакт: 0882366166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

ОРАНЖЕРИЯ „АЛФА“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНСТРУКЦИЯ

ТИП: VENLO

РАЗМЕР: 6,4/9,6

ПРОИЗХОД: БЪЛГАРИЯ/ХОЛАНДИЯ

Този проект съчетава в себе си двете световни тенденции за максимална височина на съоръженията и олекотени конструкции. С многократни опити, световната практика останови, че височината влияе положително на растежната среда, като с това не повишава топлинните раходи. Височината позволява да се монтират допълнително един или повече защитни екрани.

Алуминиевата конструкция на покривите повишава уплътняването и позволява да се увеличат с пъти устойчивостите на натоварвания, поради по-ниското си собствено тегло. Наред с въведените световни тенденции разработката запазва наложени пространствени стандарти, както и отчита спецификата на разположението на България. Предлаганите механично разработки за страни като Холандия, Испания, Франция,  Италия, Гърция и др. категорично не са приложими за суров зимен климат. Конструктивните изисквания за натоварвания от сняг или вятър в два съседни града с растояние от 100-120 км се различават понякога в пъти. Това означава, че съоръженията следва да се адаптират/преизчислят/ след пренасяне на няколко хиляди километра.

Представяното съоръжение е с устойчивости до четри пъти над допустимите, което го прави изключително стабилно. Специализираното оборудване  е с материали доставени от световни лидери в областта на проветряване, термоекрани и напояване. Оранжерията е подходяща както за модерното производство тип “Хидропоника“, така и за традиционното производство върху почва. Подходяща е и за екологично чисти производства.

bgfa2

bgfa3

ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ

Основните носещи елементи – колони, ферми и улуци се изчисляват за допустими натоварвания съгласно строителни норми на РБългария и ЕС, вторичните носещи елементи, както общо конструкцията също са разчетени за тези натоварвания, отговарящи на климатичните условия за района.

Нормативи и стандарти за проектиране и строителство:

–          БДС EN 13031-1:2003 Оранжерии. Проектиране и конструкция. Част 1: Оранжерии за търговски продукти

–          ОРАНЖЕРИИ.НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ.Утвърдени със заповед № 4716 от 02.11.1979 г. на МССМ и № 1322 от 01.11.1979 г. на КАБ (Отпечатани в БСА, бр. 12 от 1979 г.)

–          НАРЕДБА №2/2004 г. за топлоснабдяване;

-НАРЕДБА №6 /ДВ бр.107/ от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ;

-НАРЕДБА №7 от 15.12.2004 г. за топлосъхраняване и икономия на енергия в сгради;

-НАРЕДБА №8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места;

-НАРЕДБА №15/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;

-НАРЕДБА №18-21 от ЗЕЕ;

-Правилник за устройство на електрически уредби;

-Противопожарни строително технически норми.

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част І, проф.Ст.Стамов и колектив;

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част ІІ, проф.Ст.Стамов и колектив;

-НАРЕДБА №1 от 13.06.1991 г. за екологични изисквания към териториално градоустройственото планиране и инвестиционните проекти;

-НАРЕДБА №1 в сила от 08.12.2004 г. за правилата и нормативи за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация7

-НАРЕДБА №2 от 05.05.1987 г. (ДВ бр.58 от 1987 г.; изменение и допълнение, ДВ бр.33 от 1994 г.) за противопожарните строително-технически норми;

-НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СКЛАДОВАТА                                                                                                         БАЗА, ТРАНСПОРТИРАНЕТО И СЪХРАНЕНИЕТО НА ПРОДУКТИ

ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАприета с ПМС № 322 от 05.12.2006 г.

Обн. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.2 от 9

Януари 2009г

-ЗУТ

-Всички български стандарти, отнасящи се за отделните аспекти на ОВКИ дейностите

bgfa7

Този вид съоръжения се стопанисват задължително в отоплителен режим.

 

Допустими, разчетни натоварвания:

Улуци     242.5 N сняг за m².

Покрив   242.5 N сняг за m².

Укрепващи конструкции  с реколта  150 N за m².

450 N сняг за m².

30 N за един линеен m улук

Вятър   70 + 150 N  за m².

Ветроупорите по зададени конструктивни чертежи са задължитлни за всяко съоръжение.

Стоманената конструкция е горещо поцинкована според стандарт NEN 1275.

Алуминиевите фронтони, покрива и проветрителите се доставят с неръждаеми болтове и  гайки.

Опорната конструкция и фронтоните се доставят с механично поцинковани болтове и гайки.

 

Качество на стоманата              S235.

Номер на теста за :

1.Улуци                                          ПТ 11/2014

2.Покрив                                        ПТ 12/2014

3.Проветрители                             ПТ 13/2014

4.Фронтони                                   ПТ 14/2014

5.Механизъм проветряване          ПТ 15/2014

 

 

bgfa6

ТИП ОРАНЖЕРИЯ „VENLO”

 

Размери 

Размер на фермата/шеда/                               6.40 m. / 9.60 m

Размер между колоните                                 4.00 m.

Височина на колонатаа                                 4.50 m.

 

bgfa 1

ОСНОВИ

 

Тип бетон  B-25  (320 kg бетон / m3)

 

Арматура Ø 12 mm качество FeB 500, за армировка на обиколката с бигли Ø 6

Основи на колоните – бетонни колчета 12x12x100 cm с планка за посрещане колона

Подложния бетон под точка на замръзване на почвата  за района армиран с  арматура

Ø 8 mm.       

Наклонът на оранжерията е 0,5 mm за линеен метър. Предава се чрез основите от двете страни на пътеката.

 

КОНСТРУКЦИЯ

 

Ферма 6,40 m , Състоящи се от:

Горен квадратен профил на фермите

долен квадратен профил на фермите

Диагонални тръби (подсилени)

Посрещащи ленти за улуците

Колони – профил.Посрещаща лентис болтова връзка за улука

Ветроопори

Ветроопори (подсилени) Ø 10 mm, 2/4 броя за един ред колони.

Свързващи тръби квадратен профилда се монтират между колоните при ветроопори.

Те се монтират 100 mmпод горен квадратен профил на фермите.

Хоризонтални ветроопори(подсилени) Ø 8 mmсъс закопчалки на две секции за 6,40 m.

Всички части от оранжерийната конструкция се произвеждат и доставят от фирма РУА ГРУП, България.

 

 

ФРОНТОНИ

 

Фронтоните са с дължина 4,5 m.

Върху тях се поставят три/четри реда пояси  за опора на крайните шпороси.

Ветроупорита на фронтоните са  Ø 10 mm          4 броя в двата края.

Поставят се допълнителни подпори за отоплителна система квадратен профил 60x30x3 mm, дължина 250 mm (120 mm отвън на стълба) с 2 дупки Ø 10 mm

 

 

 

 

 

СТРАНИЦИ

 

Страниците са на 4.00 m.  и са колони правоъгълен профил.

Ветроупори – правоъгълен  профил

Надлъжни греди 2/3 броя U образни 40x80x40x2 mm, за поставяне на екран.

Странични ветроупори (подсилени) Ø 10 mm. Бройки по конструктиван проект.

Страничните шпроси стъпват на странична основа върху Т образен профил.

АЛУМИНИЕВО-ПОКРИВНА СИСТЕМА

 

Шпроси –                                   алуминиев профил .

Профили за стъклата            кухи алуминиеви профили подходящи за 1 x 4 mm единично стъкло.

Профили на улуците              алуминиеви профили

 

ВРАТИ

 

Плъзгаща се врата – 2 броя всяка с размер 3,000 x 3,000 mm (w x h).

Рамка на вратата – алуминиев профил, дръжка, уплътнители. Горните панели са подходящи за поликарбонат.

 

УЛУЦИ

 

Ширина 180 mm.  Дължина 460 м

Железни улуци – отвеждат водата в края на оранжерията. Отворите за болтовете са уплътнени с оловни шайби и силикон. Улуците са снабдени с алуминиеви отвеждащи водата профили.

Дъждовната вода се оттича през тръба Ø 125 mm до земната повърхност канафките. Тръбите се свързват с крайния фронтон със скоба. PVC са колекторните тръби .

Препоръчителната дължина на улук в посока /лява,дясно от пътека/ е до 40 м.

 

КОНДЕНЗНИ УЛУЦИ

 

Кондензната вода се оттича по вътрешните алуминиеви улуци.

Конденза се оттича по хоризонтални алуминиеви тръби Ø 50 mm, монтирани под улуците, които се  заустват в отточните тръби.

 

 

ПОКРИВ

Ъгъл  30°.

Разстояние между алуминиевите била е 320 mm в средната част.

Носещите профили са алуминиеви шпроси, кухи алуминиеви тръби. Всички отвори за стъклото са с улеи за вода.

Била – всички те с дължина 600 mm ще бъдат закрепени със с клип от горе и долу.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛИ 

3-панелен стъклен прозорец с размери 3 x 800 x 0,800 mm. Обща отваряема повърхност от 15 до 20 % в зависимост как се разглежда – като покривна или проекционна на земята площ.

Ветрова защита от отварянена покрив при отворени проветрители – връзка било-улук-било свързващи V връзки с въже от неръждаема стомана Ø 4 mm. Във всеки край по една връзка.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛНА СИСТЕМА 

 

Основните рамена са поцинковани тръби  Ø 27×1.5 mm.  Движението се предава през

рамена/хамути/ – тръба Ø 19×1.5 mm.

Движението на рамената се предава в двете посоки със зъбна рейка и реверсивен мотор редуктор. Управлянието се извършва през командни табла, изнесени на оперативно място  с опция за автоматизация / климат контрол / на процеса.

 

 

Ръководител авторски екип

инж. Д.Колев
0882 366 166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

Артишок по Италиански

15042013521

Има няколко начина да се разбере дали нашият климат е подходящ за производство на артишок. Ние го проверихме в Италия, а на вас предаваме готова информацията.

Непозната култура за територията на България. Няма данни да е отглеждана и в миналото. Това поставя въпроса дали климатичните ни условия са подходящи за нея. Растението е топлолюбиво с родина Северна Африка, отглеждано в южните райони на Европа, Южна Америка и Калифорния. Критичните температури за него са -1 до -2, след което измръзва.

15042013522

Намираме култура от 150 дка в непосредствена близост до Рим, на десетина километра, до летище Фиумичино. Засетите площи са част от семеен бизнес, започнат със сеитба на артишок и стигнал до манипулационна фабрика. Сега тези площи се засяват  като семейна традиция.

През септември се засяват растения след ин витро размножения. Поради високата им цена се купува приблизително 50% от необходимия разсад. Останалите площи, след месец, се покриват с пензирани (прекъснати) връхчета  и оформят реколта втора вълна. Растенията до януари стават високи около метър и залагат глави, които са готовите продукти. Рекултира се до края на май. За това насаждение се използва сорт „Римски“. Ниският добив, от около 70-80 кг на декар, прави този продукт доста скъп. При температури под -2,-4 заложените глави стават негодни за пазара, а при по-ниски стойности растенията загиват.

117

 

На борсите една глава се търгува за 40-50 цента, а в малките ресторанчета на стария Рим порцията е 20-30  евро. Италианците го консумират задушен, пържен и за тях е голям деликатес. Но само за тях. Като прибавим към това, че няма вкус на агнешко и ниските температури съветът ни е да не опитвате да засявате тази култура. Тези, които няма да се доверят на вкуса ни, да го поръчат в някое ресторантче до Пиаца ди Спагна и се убедят сами.

За сеитбата категорично ни се доверете.

 

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

Симбиоза

Светът на растенията е толкова богат на отношения, колкото и човешкия. В него могат да се видят борбите за надмощие, както и и нормалното съжителство, наречено симбиоза. От хилядолетия хората се хранят с растения и живеят с тях в една все по-трудно запазваща се симбиоза.

В последно време все повече и повече се тиражира идеята как дори познатите и обичани растения могат да бъдат опасни. Предозиране с торове, нитрати, пестициди – обикновения читател настръхва само при споменаването им… Храненето с плодове и зеленчуци се превръща в хазартна игра. Дали обаче това наистина е така? Или това е поредната широкоразпространена заблуда?


Торовете
Може ли обикновен човек да изяде десет пържоли на едно хранене? Не, разбира се. При растенията е същото. Азотът е основният градивен елемент за развитието им, т.е. тяхната храна. Но и най-евтиният хербицид е с едва 10% разтвор на амониев нитрат. Това е най-масово използвания тор.
При висока концентрация на разтвора, напръсканите растения пожълтяват и загиват. Всички учебници и книги, разглеждащи растителните болести, завършват с нарушения, причинени от завишени елементи при хранене.
Категорично, при предозиране с азот растенията или загиват, или се стимулира вегетативния им разстеж, като се намалява плододаването и устойчивостта от заболяване. Резултатът е липса на плодове т.е. те не стигат до потребление. Изключение са листните зеленчуци. Там обаче така и няма категорично лекарско становище какви са вредите от нитратите.

Аналогично е положението и с останалите елементи, например фосфор и калий, и с микроелементите. С тази разлика, че те са значително по-трудно усвоими от растенията и натрупвания като цяло са редки. Ако това се случи, отново се получават деформации и резултатът е същия като с азота.

Изследванията и производителите
Потребителите са заблуждавани относно това, че едва ли не растениевъдството е в ръцете на лаици.
Производителят на първо място се стреми да развие нормално и плододаващо растение. А това се получава с хармонично и балансирано хранене.  Затова земеделецът прави многократни почвени проби както преди засаждане, така и по време на вегетацията.

Професионалните производители правят и листни анализи. Често пробите на българските лаборатории се проверяват отново и в чужбина.
Почти няма производител, който да не ползва професионални консултанти-агрономи. Има такива, които канят специалисти отвън, които да следят растенията им. Добър професионалист може да контролира една култура дори и със съвети по телефона. Големи производители следят растенията по интернет с климатичен контрол.
В условията на силна конкуренция и световна криза, земеделецът прави детайлни разчети за разходите си, като всеки разход е под стриктен контрол. Никой не си позволява да допусне предозиране с торене, защото това са излишни средства, които възлизат на повече от 10% от себестойността на продукцията.

Моралът
Не на последно място стои и още един важен фактор. Моралът на земеделците. Във време, в което това е дума с често изтъняло значение, много е важно да е знае за чий морал става въпрос. Какви са тези хора?

Съзидатели, които са на работа 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Когато нормалния човек празнува, те са тези, които осигуряват хляба, виното и салатата на масата му. Техният успех идва от доброто качество на продукта им. Тежък бизнес, изискващ много саможертви, кураж и постоянство.
Няма как такива хора да допуснат опасни продукти на пазара.

Пестицидите
Въпросът с пестицидите обаче седи по по-различен начин. Контролът при тях е наистина тежък. Все по-честото им приложение и вредите от тях водят до нуждата от повече познания за тях. При някои култури използването им започва веднага след засаждане и продължава през 10-15 дни през цялата вегетация. Достига се до 12-15 пръскания. А в оранжерийни условия са многократно повече.Това е сложен и наболял въпрос, който ще бъде разгледан по-обстойно в друга тема.

А за край на тази може да се каже само едно – най-опасното същество в природата е именно човекът.

Никое друго живо същество не повтаря грешките си.

И само той има емблематичната фраза: „Този път няма да сбъркам!“.

 

Български ендемити

България е изключително красива и няма такава природа като нейната! Това всеки го е чувал. Но дали повечето хора знаят какво всъщност стои зад тези думи?

Това не е само празен израз, лишен от смисъл. Част от уникалната природа на страната са балканската петлюга, бялата мура, планинският явор, жълтият равнец, златистата кандилка, пиринският чай, родопският крем, силиврякът, витошкото лале, родопското омайниче, българската къпина, както и още много други. Повечето се срещат само тук, в България, някои и на Балканите.

Това са така наречените ендемити на България, като изброените са сред диворастящите растения. Но такива има и сред насекомите, рибите, бозайниците. Има и при културните видове растения и тази статия е посветена точно на тях.

Предстои една разходка из България в търсене на тези уникални сортове.

 

Пътят започва наесен, когато земята е готова да даде щедрите си плодове. Магистрала Хемус води до първата точка от маршрута, която се намира след село Малка Брестница, до Български извор. Там около пътя се продава сплетен на плитки, по стар обичай, продълговат лук. Той е нелютив и подходящ за директна консумация. Отглежда се в речното легло на река Вит на песъчливи и леки почви. Някога местните са го наричали Торошко сирене, по името на близкото село Торос, където се е отглеждал основно. Той вирее  и в село Пещерна, както и в някои околни села. Традиционните годишни събори на тези населени места са през есента и тогава там няма мъж, който да не е преметнал през рамо такава плитка, приготвена за коледното прасе. А ако има някой с по няколко, то той задължително идва от далече, за да се подготви по подобаващ начин за идващите празници!

Недалеч от Тороския лук се отглежда друг подобен, не толкова известен, но с невероятни качества. Това е Реселешкият лук.

Реселец се намира на брега на река Искър, недалеч от град Червен бряг. Наносните почви до реката са идеални за отглеждането на този сорт. Той е толкова вкусен, че съвсем скоро след прибирането му се продава без остатък. Това е една от гордостите на Реселец, затова и когато отиде на гости, човекът от селото носи от прочутия лук – хубавите неща трябва да се споделят! А ако в гостуващата компания има и жител на Орешака, който е донесъл и сливова ракия и мезе, настроението и добрата трапеза са гарантирани!

След тази обилна гощавка, обиколката продължава. От другата страна на Балкана, в полите на Рила, се намира град Сапарева баня, а близо до него – малкото китно селце Сапарево, в което от поколения се отглежда Сапаревския лук.

Той има червени и жълти глави, които са силно сплескани. За разлика от предните два сорта, този лук е доста лют, затова се оставя да измръзне навън през мразовитите нощи, след което става по-подходящ за прясна употреба.
Общото при всички тези растения е, че се отглеждат от семена и разсад, които се засяват рано пролетта и се разсаждат края на март и април. Те искат леки почви и висока почвена влага през почти цялата вегетация.

У нас се среща и друг уникален вид. Празът се отглежда по цял свят, но само старозагорският камуш е дълъг над един метър. Освен всичко, той се слави и с невероятната си крехкост.

След краткото отскачане до Стара Загова, разходката отново продължава от околностите на Сапарева баня. Освен лук, там се гледа и боб, чието семе се предава от поколение на поколение

Той има неголеми, равни и бели зърна. Увира бързо и е превъзходен сготвен по всякъкъв начин. От другата страна на Рила планина, в село Радуил, се гледа малко по-едър и с превъзходни вкусови качества Радуилски боб. Това растение е препитание за хората в селото и е на особенна почит. Затова на него е посветен цял фестивал с богата фолклорна програма – Бобфестът се провежда всяка година в началото на месец септември.

Когато става дума за български бобови растения, няма как да се мине без Смилянския боб. Несъмнено това е един от най-известните деликатерси, които раждат магнетичните Родопи. Той е много едър, с черно-бели зърна. Прочутата бобена салата е емблема за Родопите и кулинарните традиции на този район. Смилянският боб отстъпва по качества само на родопското чеверме.

У нас се срещат и други ендемити, прословути с вкусовите си качества. Незаменими за разпалване на апетита са българските чушки. Такива са Куртовската и Софийската капии, сортове разработени от местни растения, гледани у нас в тези райони. Такава е и Джулюнската шипка, която е вече люта.

Родните чушки няма вкусов аналог в Европа

Преди десетина години една от световните фирми за семепроизводство се опитва да произведе хибрид въз основата на българските чушки, но не успява. Лошото е, че семепроизводството у нас е почти загинало и вече се сеят турски, македонски, сръбски и холандски сортове.

На места, в отделни малки региони, все още се сеят уникални, местни, непопулярни сортове. Пример за такова място е село Крива бара, намиращо се между селата Бутан и
Хайредин. Там отглеждат така наречените чушки- кривабарки. Те приличат на кози рог – като чорбаджийските са, но за тях е характерно, че са люти и са нацепени от множество чертици по периферията. Имат много тънка ципа, за разлика от всички свои лютиви събратя. Казват, че салатата и хапването с тях получават неповторим вкус. За съжаление е трудна тяхната доставка– доста често познатите, които ги носят, ги изяждат още по пътя!

Българската земя е помислила и за още нещо – за десерта!

Какво е пищна българска софра без тиквеник? Жителите на Предбалкана са облагодетелствани, защото в техния регион се среща крехка черно-кафява тиква. Нарича се свинска, поради голямата дружба между тези два вида – растителен и животински.

В Кюстендилско подобна тиква, но бяла на цвят, носи името Печенка. Среща се само там и е предпочитан деликатес, самото и име подсказва как да се приготви.

Разходката обаче не свършва тук

Може би насладата от българските дарове на земята, изкривява времето и пространоството и пътят сякаш води в стари времена, в които това богатство е било още по-голямо. В градините до този отминал път, са останали крушите караманци, гнилурците и петровците, ябълките червенки, момиците и други, които са опиянявали със сладостта си поколения наред, но вече вече са добре забравени.

В голямото движение напред в развитието си, с непозволена скорост, цялата човешка цивилизация минава като валяк през природата.

Засега тя не е отвърнала.

Дано обаче, преди да се е стигнало до сблъсък, пътят да се връне в рамките на допустимото. И покрай него да цъфти цялото разнообразие от дарове, които земята е готова да даде в замяна на отговорното отношение към нея.

 

 

 

 

 

Босилек (Ocimum basilicum) – Технология за отглеждане

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Азия. Познато е на всички от вкусните гозби – отглежда се като подправка, но и като декоративно растение. Ароматът му е причина да бъде известен като „кралска билка“. Може би заради това с него са свързани и много поверия и легенди. В Индия той е растението на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която убива с очи. В Египет пък се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил признание в любов. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.

Тези и още други интересни факти са причината тази статия да се посвети на босилека. Тук обаче няма да се акцентира на това какво точно представлява той, а на това как да се отгледа.

Босилекът се засява от средата до края на март.  Ако сеитбата се извършва на лехи на открито, важен показател е температурата на почвата. Когато тя се задържи над 12°С на дълбочина 6–8 см, може да се пристъпи към сеитба.

Семената на босилека са много малки- в 1 грам се съдържат около 800 семена. За засаждането един декар са необходими около 12-14 000 растения. Винаги засявайте с 20-30% повече семена.

Когато се засяват директно върху леха, е добре семената да се смесят с предварително пресят пясък, който е леко влажен. Лехата се подравнява и се притъпква с дъска, така че повърхността й да бъде колкото се може по-равна и притъпкана. Добре е пръстта да е влажна, ако е суха- навлажнете я. Пясъкът със семената се разпределя на равномерен слой с дебелина около 1 сантиметър върху лехата и отново се притъпква. При така описаната технология семената не се подсипват с допълнителен слой субстрат и не се полива след сеитбата. Покрива се с полиетилен. След 5–10 дни, в зависимост от температурата, семената започват да покълват.

Засяването може, и е препоръчително, да се направи в табли, които се пълнят с готова торфена смеска. И двете вече се продават навсякъде по агроаптеките. При тази технология за разсадопроизводтво единствения, ако може така да се нарече, недостатък е, че във всяко гнездо на таблата трябва да се поставя по едно единствено семенце, а както стана ясно, семената са доста малки. За да няма предпоставки за провал на тази операция, тя е по-успешна, когато се извършва от представителки на нежния пол, тъй като изисква голяма концентрация и спокойни деликатни ръце. Има и фирми, които разполагат с пневматични сеялки за точна сеитба в табли, като всяка машина има определен стандарт. Затова е важно първо да се избере фирма и от там да дадат информация какви точно табли ще са нужни.

След като започнат да покълват семената, полиетиленът се вдига над повърхността посредством метални дъгообразни пръчки или подобно приспособление. От тук нататък оптималната температура за развитие на растенията е около 20°С през деня и не повече от 14-15°С през нощта. Полиетиленът в двата края на лехата ( при челата) се държи отворен до толкова, доколкото това да не повлиява за голяма разлика от оптималната температура.

Младите растения се подхранват през около 4-5 дни с водоразтворими комбинирани торове в концентрация около 2 гр/л.

Превантивно, когато растенията са със височина около 2 см, се поливат с фунгицид и инсектицид.

Например: в една лейка от 10 литра се смесват 20 гр.Топсин М, 15 мл. Превикур, 20 мл. Б-58. Полива се с около 4 литра на квадратен метър, а когато е в табли, може и по малко.

Важно!

Трябва да се внимава да не се преполиват растенията и да не се допуска висока влажност на въздуха. Предпоставка за това са прекалено гъсто разположени едно до друго растения- в такъв случай се налага да се пикират на разстояние около 4 см едно от друго. Когато са засети в табли, пикиране не се налага.

Не трябва да се допускат високи температури над 25°С.

 

Засаждане

След 10-15 май, или когато понамалее опасността от слани, разсадът се засажда на постоянно място. Естествено, преди това почвата трябва да е наторена с комбиниран гранулиран т.е. бавно действаща NPK (Азот:Фосфор:Калий) тор. След това се прави дълбока оран (над 20 см), като трябва да се внимава да няма буци. Може да се правят и допълнителни обработки, ако има нужда.

Разстоянията на засаждане зависят от начина на напояване и от някои други фактори.

Ако се напоява гравитачно, т.е. водата се пуска да тече по бразди, разстоянието от ред до ред е около 60 см, като вътре в реда растенията стоят едно от друго на около 15-20 см.

Ако се напоява капково, се подготвя повдигната леха, подобно на тази при пиперопроизводството. Лехата може да е дву- или три- редова, като за предпочитане е двуредова. Важно е външните редове да отстоят поне на около 20-25 см от ръба на лехата, тъй като при обилни валежи целостта на лехата е възможно да се наруши, особено по краищата. Така, когато растенията са засадени близо до ръба, корените им се оголват. Разстоянието на редовете един от друг в лехата няма нужда да бъде по-голямо от 30 см, а вътрередовото 15-20 см.

Босилекът реагира много добре на напояване, затова то се прави го веднъж или два пъти седмично в зависимост от времето и типа почва. Ако е много горещо обаче, а почвата е лека и бързо просъхва, ще се наложи поливане дори и през ден или два.

10-15 дни след засаждането, когато растенията са се прихванали, е добре да се направи едно подхранване с амониева селитра в доза 6-8 кг на декар. На този етап не е нужно по-голямо количество. След около 10 дни може да повторите храненето.

Важно е насаждението да се поддържа чисто от плевели.

Добре е мероприятията да вървят в този ред: премахване на бурена, разхвърляне на амониевата селитра, прекопаване. Идеята е торта леко да се инкорпорира в почвата.

Във фаза цъфтеж се прибира реколтата, растенията се режат над вдървесинената (кафява на цвят) част на стъблото, приблизително на около 15 см от повърхността на земята. За брането може да се използва лозарска ножица.

При добро напояване, преспокойно могат да се прибират и по две реколти. Без напояване не може да разчитате на реколта.

 

Изсушаването на босилека е процес, който не е за подценяване.
Босилекът съхне бавно. Най-добре е да се направи на снопчета и да се закачи на сенчесто или засенчено проветриво място. Процесът на сушене трябва да се следи редовно. След като изсъхне добре, снопчетата босилек може да се балират като се използва пластмасова щайга.

Босилекът се напада от някои гъсеници, но ако положението не е много сериозно, не препоръчвам да се прави третиране с инсектициди, тъй като в България имаме сравнително кратък период на реколтиране и достатъчно бърз растеж на растенията. Няколко гъсеници не биха оказали особено влияние върху добива.

Но ако все пак се наложи третиране, карантинният срок на препарата трябва да се съобрази с датата на прибиране на реколтата.

Босилекът действа репелентно (отблъскващо) на голям брой насекоми. Това негово качество може да се използва и да го превърне в естествена защита – 1-2 реда босилек по края може да предпази цяла градинка от жужащи неприятели. Така всички растения ще са добре предпазени и ще ви радват с цветовете и плодовете си.

Успех!

 

Милан Топалски – агроном

 

Картофи за семе

Картофите са трудоемка култура, а събирането им е една от най-трудните задачи. Всички клубени се складират на едно място, а след това се пробират средните по размер. Така се работи в елитните стопанства, но в частните градини поразените от вируси растения осигуряват на стопаните клубени от средната фракция.
Прочистването на растенията от болните не се отдава на всеки градинар. Трябва и да се отчита, че вирусите се разпространяват не само чрез насекомите, но и при пряк контакт на растенията и чрез съприкосновение със заразени със сок ръце или инструменти. Купуването на обеззаразен посадъчен материал също не е за всеки, тъй като той е достатъчно скъп.

Изберете здрави растения
Най-надеждният и отдавна проверен начин на подготовка на качествен посадъчен материал е събирането на клубени от здрави растения. Разпознаването не е трудно: доброто растение се развива добре, има няколко стъбла, а главното – има голям брой равни и достатъчно големи клубени. Ето от такива храсти трябва да се отбират и клубените за семе. Не е беда, ако те са големи колкото кокоше яйце. От добрия храст могат всички клубени да се вземат за семена, като се отделят само много големите и съвсем малките.

Как се прави отборът
Методиката на отбор може да бъде различна в зависимост от конкретните условия:
* преди началото на масовото събиране се изкопават най-здравите, силни растения;
* по време на събирането реколтата от най-добрите храсти се съхранява отделно за семе;
* ако към момента на събиране стъблата на листата са изсъхнали, се отбират клубени от най-родовитите растения.

Трябва да се обръща внимание не само на размера и количеството клубени, но и на тяхната форма. Картофът трябва да изглежда така, както е характеристиката му според сорта.

“Елитните” се засаждат отделно
При дадения начин на отбор се увеличава разходът за посадъчния материал, а и времето за събиране ще се увеличи. Възможно е през първата година материалът да не ви стигне, за да засадите цялата площ. Тогава на дял от площта се садят “елитните”, а на останалата – от средната фракция. След няколко години ще имате “елитен” материал за цялата площ.