ТОРФ „Т.Б.“

recepta-1 Представете си влажна среда с оптимални за развитие на растения температура.

Бързият им растеж, без да развиват съществена коренова система ги прави крехки и с краткотраен живот.

Загинали тези растителни организми стават среда за развитие на следващи.

Наглед нормален кръговрат и почвообразуване. Няколко съществени разлики правят това развитие при торфа различно. Това е  влажната среда, почти водна или блатна и безкислородното гниене.

В тези условия растителната маса , която се формира се характеризира с висока киселинност, което е характерно за всеки гнилостен процес, при който се поглъща кислород и отделя въглероден окис. В заблатените райони, където се формира торфа гниенето е безкислородно и няма възможност за отделянето на въглеродния окис. За това процесът на гниене не завършва както е нормално с пълен разпад и съдържанието на въглероден окис е в голяма концентрация. Така се натрупва маса с хоризонт до няколко десетки метри. Естественият торф е с високо съдържание на въглеродед, кисела реакция на средата и с лоши хранителни характеристики. Това се вижда и от естествените находища на торф у нас и по света. В тях няма развита мощна растителност, а продължава да се развиват само определени водорасли, мъхове и водолюбиви видове.

Основната причина за да има голямо приложение този субстрат са неговите слаби страни – стерилност и ниска степен на запасеност с хранителни елементи.

При поникващите растения в първата фаза на развитие семената имат нужда само от топлина и влага. Наличието на хранителни елементи може да доведе до развитие на гъби и бактерии, което е нежелателно. Постепенно с времето при този субстрат се правят хранения, което вече коригора средата на торфа и така се подават необходимите вещества в необходимата фаза на развитие.

Стерилната среда е задължителна за да няма атака от патогени върху крехкия поник. Малко хора знаят, че ползването на торфа всъщност е нещо като модно течение от около десет години. Преди това растениевъдите са правели торопочвена смеска с добра/лека/ почва, оборска тор и пясък в равни съотношения. Тази смеска се е пресявала и обезаразявала. Резултатите при ползването и могат да се прочетат от класациите на производството ни на зеленчуци от преди двадесет години.

Важен елемент, който следва да се знае при ползването на торвените смески е, че те трудно се влагозапасява. Особенно при поставяне в саксии или форми те задължително се намокрят добре преди внасянето им. При пропускане да се навлажнят водата не прониква достатъчно в дълбочина. За корекция на този недостатък се внасят влагозадърчащи съставки като перлит или дори пясък. Това допринася и за по-добра аерация на субстрата и недопускане на уплътняване, което при торфа е често явление. Без аератори той прави тънка корица при която водата се плъзга без да прониква към корените на растенията. На по-късна фаза тази корица позеленява. Високата естествена киселинност в торфа се регулира с алкални внасяния във вазата на подготовка включваща смилане, пресяване и хомогенизиране. Торфът в естествен вид е на влакна от растенията или мъха, но в зависимост от предназначението на субстрата се разделя на фракции. Основно се дели на рупи за разсади, саксийни цветя, пикиране на разстения, а в страните без почва и като почвен субстрат. Деленията са различни фракции и смеси.

Останалите деления за различни растителни групи зеленчуци, цветя и едва ли не конкретно видове като рози или пипер са вече пазарни приоми от рода на „т.б. „. Тази  абревиатурата беше включил мой познат в на името на фирмата си.

На въпроса какво означава, отговора беше

„Търси будали“.

 

д-р Градинаров

Сляпо куче за 30 лв.

Част II

Борба със сляпо куче

За да не претоварвам читателите с полезна информация относно борбата със сляпо куче я разделих на две части. Патентът за този метод е народен и произходът му е някъде назад във вековете. Прекъснат е за кратко по времето на Хан Крум, защото по негово време са се загубили пияниците или по-точно не са се афиширали открито. Той се състои в следното:

Влиза се внимателно в селската кръчма. Наблюдава се за индивиди с първични пиянски белези – червен нос, разкопчана риза и други такива. Приближавате се към подобен индивид и му показвате небрежно 32 лева. След многократно преглъщане от негова страна, го черпите с двата лева, а останалите – се обещават, след като донесе сляпото куче от ливадата ви.

Сляпото куче е особенно активно между 5 и 7 часа сутрин. По това време се движи дори навън, и е лесна мишена за вила или лопата. Този интервал от време е и единственият период, в който наемният ви убиец е трезвен. Методът е безотказен и многократно проверен.

При невнимание може да се провали дори такова съвършено творение на човешката мисъл. Както казва народът „Будала човек и вързано куче го хапе.“ Тук народният ум е имал предвид, ако се доверите и дадете предварително 30 лв., при този случай будалата, т.е. вие, трябва да си дебнете кучето сами на сутринта.

Аз имам и друг подобен нескопосан опит за борба със сляпото куче. След  няколко и две ракии обявих в кръчмата на всеослушание офертата с 30 лв. за куче. На следващата вечер платих към петнадесетина броя, а в околността на селото дълго време я нямаше тази гад.

Виж част I

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Симбиоза

Светът на растенията е толкова богат на отношения, колкото и човешкия. В него могат да се видят борбите за надмощие, както и и нормалното съжителство, наречено симбиоза. От хилядолетия хората се хранят с растения и живеят с тях в една все по-трудно запазваща се симбиоза.

В последно време все повече и повече се тиражира идеята как дори познатите и обичани растения могат да бъдат опасни. Предозиране с торове, нитрати, пестициди – обикновения читател настръхва само при споменаването им… Храненето с плодове и зеленчуци се превръща в хазартна игра. Дали обаче това наистина е така? Или това е поредната широкоразпространена заблуда?


Торовете
Може ли обикновен човек да изяде десет пържоли на едно хранене? Не, разбира се. При растенията е същото. Азотът е основният градивен елемент за развитието им, т.е. тяхната храна. Но и най-евтиният хербицид е с едва 10% разтвор на амониев нитрат. Това е най-масово използвания тор.
При висока концентрация на разтвора, напръсканите растения пожълтяват и загиват. Всички учебници и книги, разглеждащи растителните болести, завършват с нарушения, причинени от завишени елементи при хранене.
Категорично, при предозиране с азот растенията или загиват, или се стимулира вегетативния им разстеж, като се намалява плододаването и устойчивостта от заболяване. Резултатът е липса на плодове т.е. те не стигат до потребление. Изключение са листните зеленчуци. Там обаче така и няма категорично лекарско становище какви са вредите от нитратите.

Аналогично е положението и с останалите елементи, например фосфор и калий, и с микроелементите. С тази разлика, че те са значително по-трудно усвоими от растенията и натрупвания като цяло са редки. Ако това се случи, отново се получават деформации и резултатът е същия като с азота.

Изследванията и производителите
Потребителите са заблуждавани относно това, че едва ли не растениевъдството е в ръцете на лаици.
Производителят на първо място се стреми да развие нормално и плододаващо растение. А това се получава с хармонично и балансирано хранене.  Затова земеделецът прави многократни почвени проби както преди засаждане, така и по време на вегетацията.

Професионалните производители правят и листни анализи. Често пробите на българските лаборатории се проверяват отново и в чужбина.
Почти няма производител, който да не ползва професионални консултанти-агрономи. Има такива, които канят специалисти отвън, които да следят растенията им. Добър професионалист може да контролира една култура дори и със съвети по телефона. Големи производители следят растенията по интернет с климатичен контрол.
В условията на силна конкуренция и световна криза, земеделецът прави детайлни разчети за разходите си, като всеки разход е под стриктен контрол. Никой не си позволява да допусне предозиране с торене, защото това са излишни средства, които възлизат на повече от 10% от себестойността на продукцията.

Моралът
Не на последно място стои и още един важен фактор. Моралът на земеделците. Във време, в което това е дума с често изтъняло значение, много е важно да е знае за чий морал става въпрос. Какви са тези хора?

Съзидатели, които са на работа 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Когато нормалния човек празнува, те са тези, които осигуряват хляба, виното и салатата на масата му. Техният успех идва от доброто качество на продукта им. Тежък бизнес, изискващ много саможертви, кураж и постоянство.
Няма как такива хора да допуснат опасни продукти на пазара.

Пестицидите
Въпросът с пестицидите обаче седи по по-различен начин. Контролът при тях е наистина тежък. Все по-честото им приложение и вредите от тях водят до нуждата от повече познания за тях. При някои култури използването им започва веднага след засаждане и продължава през 10-15 дни през цялата вегетация. Достига се до 12-15 пръскания. А в оранжерийни условия са многократно повече.Това е сложен и наболял въпрос, който ще бъде разгледан по-обстойно в друга тема.

А за край на тази може да се каже само едно – най-опасното същество в природата е именно човекът.

Никое друго живо същество не повтаря грешките си.

И само той има емблематичната фраза: „Този път няма да сбъркам!“.