Видове култивиран пипер – класификация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 
 

В България пиперът се явява традиционен зеленчук. Появява се по нашите земи само няколко десетилетия след откриването на Америка. За тези няколко столетия от тогава са създадени някои наистина висококачествени сортове. За съжаление, обаче, сортовото разнообразие у нас не е чак толкова голямо (противно на някои твърдения). На практика всички сортове пипер, които се отглеждат в България принадлежат само към един вид – Capsicum annuum (изключенията са само по дворовете на някои любители). Този вид е най-разпространеният и в световен мащаб. Но това не означава, че няма други видове с ценни качества. Съществуват над 20 вида в род Capsicum. Освен Capsicum annuum в култивация са въведени още 4 вида, но те се отглеждат ограничено – най-вече в Южна и Централна Америка, Мексико, Карибите, също и ограничено в Индия и Китай. В рамките на тези 4 вида има доста сортове, които биха могли да се отглеждат при нашия климат (няколко такива сорта са представени по-надолу).Петте вида въведени в култивация са:

Capsicum annuum – това са пиперите, които се отглеждат у нас. Annuum означава едногодишен, но това име е дадено погрешка, въпреки това е останало така и до наши дни. Името е погрешно, защото всички видове от род Capsicum са многогодишни растения.

Capsicum baccatum – този вид се отглежда предимно в Южна Америка и е познат под името „аджи“ (всъщност това означава просто „пипер“, но в някои страни от тази част на света така се нарича вида baccatum). Baccatum означава „като ягода“. На практика плодовете на всички видове от семейство картофови – пипер, домати, патладжан и т. н. са ягоди в ботаническия смисъл на думата (не се бъркайте с градинската ягода, чийто плод всъщност не е ягода, както между впрочем и орехите не са ботанически орехи). На повечето сортове дръжките на плодовете са доста дълги. Множество от пиперите от този вид имат по-различни аромати.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но някои от сортовете са по късни, затова е добре семената за разсада да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Другото важно нещо е, че растенията са по-големи (на някои от сортовете до есента образуват храст висок до 1,5 м.), затова трябва да се сеят при по големи разстояния, примерно 100 х 30 см. (вместо 60 х 15). Растенията от този вид се разпознават лесно, като се видят цветовете им. За разлика от тези на annuum, chinense и frutescens, чиито цветове са бели, цветовете на baccatum имат петна в основата на венчелистчетата (виж снимката):

Capsicum chinense – този вид е вторият по разпространение след annuum. Макар и рядко, го има в много страни. И на този вид името е дадено погрешка. Chinense означава „от Китай“, а всички видове пипер произхождат от Америка. Специално този вид произхожда от северната част на Южна Америка. Ботанически е много близък до annuum и дори има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Има няколко групи сортове (в зависимост от формата на чушките), като най-известната е тази на типа хабанеро (в превод: „от Хавана“), често с това име се отъждествява целия вид C. chinense. Като цяло чушките на различните сортове принадлежащи към този вид имат следните характеристики:
– Най-популярното им качество е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА лютивина на много от сортовете. Най-лютивите сортове пипер принадлежат именно към този вид. Тези чушки рядко се използват за пряка консумация, защото малцина могат да ги ядат, но са отлични за приготвянето на лютиви ястия и особено сосове. Използват се и за приготвянето на лютиви спрейове за защита от хора и/или животни. Нелютивите сортове са сравнително малко. Повечето чушки от този вид имат много характерен, най-често силен аромат, който не се харесва на всекиго (не е лош, просто е много по различен от този на обикновения пипер). Повечето пиперки са с причудливи форми. Едроплодните (над 7-8 см.) сортове са рядкост.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но трябва да се знае, че семената се нуждаят от повече топлина и време (2-5 седмици), за да изникнат, като често никнат не едновременно. Вегетационният им период е по-дълъг и затова семената за разсада е най-добре да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Растенията обикновено са по-разклонени и затова е добре да им се даде малко повече място, примерно 80 х 30 см. С този вид пипер лично аз имам значителни проблеми. Всяка година голяма част от растенията загиват, вероятно от някоя от вирусните болести.

Capsicum  frutescens – този вид също е сравнително разпространен по света (макар и рядко) и също като chinense е ботанически много близък до annuum и има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Frutescens означава „като храст“. Разнообразието на сортовете от този вид по отношение на форма и размер на плодовете е най-малкото сред петте вида. Не ми е известно да има нелютиви сортове. Най-популярният сорт от този вид е Табаско, от който се прави едноименният лютив сос.

Capsicum pubescens – този вид се отличава значително от всички останали. Почти не се отглежда извън Южна Америка. Pubescens означава „овласен/покрит с мъх“. Цялото растение е покрито с къси власинки, което му придава сребрист вид (прилича повече на физалис, отколкото на пипер). Растението не расте изправено, а се стели. Цветовете най-често са виолетови. Най-интересният отличителен белег е, че семената са черни! Плодовете са доста сочни и почти винаги много люти. Този вид има дълъг вегетационен период, а и не понася добре високите температури (опадват му цветовете) и затова нашият климат не е подходящ за него – завързва късно и до първия мраз не може да узрее.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Малко информация за лютивата химия от гостуващия ракетен учен Д-р Иван Лалев Колев

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Лютивите чушки са членове на семейство Capsicum. Лютивият/топлинният диапазон е разнообразен, вариращ от много лек до изключително див и агресивен. Специфичният клас вещества, които определят тяхното действие и разположение в класациите, са известни от тези учени, които изучават такива неща, като капсаициноидите. Двата най-често срещани компонента в този клас са капсаицин и ди-хидрокапсаицин (Capsaicin and Di-Hydrocapsaicin), които изглеждат така:Capsaicin

H3CO

\____       O            CH3

/    \      |            |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)4-C=C-C-CH3

\____/  | |          | | |

H2 H          H H H

Di-Hydrocapsaicin

H3CO

\____       O        CH3

/    \      |        |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)6-C-CH3

\____/  | |

H2 H

Капсаицинът и дихидрокапсаицинът заедно съставляват около 80-90 % от капсаициноидите, открити в лютивите чушки. При видовете Capsicum annum общото съдържание на капсаициноид варира от 0,1 до 1,0 %, а съотношението капсаицин към дихидрокапсаицин е около 1: 1. В Capsicum frutescens общото съдържание варира от 0.4 – 1.0 %  със съотношение около 2: 1.

Останалите, по-малките капсациноиди включват Nordihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2) 6], Homocapsaicin [Capsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2)4 и Homodihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin със (CH2)7 вместо със (CH2)6].

Различните капсаициноподобни съединения, намиращи се в лютивите чушки, имат леки структурни изменения в въглеводородната опашка, променяйки способността им да се свързват с нервните рецептори и способността им да проникват в слоя от рецептори на езика, устата и гърлото. Това може да обясни защо някои люти чушки изгарят  устата, докато други лютят дълбоко в гърлото.

Капсаициноидите не са разтворими във вода, но са много разтворими в мазнини, масла и алкохол. Ето защо пиенето на вода, след като добили смелост да ядете извънредно лютивото Habanero Чили, няма да спре изгарянето. Поглъщането на студена бира е традиционното лекарство, но малкият процент алкохол няма да измие много от капсаицина. За да получите известно облекчение от лютивото изгаряне  (не може да измислите по-добра причина за да не се ,,наслаждавате на силната лютивина“), пийте мляко или яжте сладолед. Млякото съдържа казеин, липофилно (мазно-любиво) вещество, което обгражда и измива молекулите на мастните капсаицини по същия начин, по който сапунът измива мазнините.

Възприятието, че чушката е „лютива“, не бива да се счита за  трагедия. Капсациновият ключ отваря врати в клетъчната мембрана, която позволява калциевите йони да навлязат масово в клетката. Това в крайна сметка незабавно предизвиква сигнал за болка/парене, който се предава на следващата клетка. Когато клетките са изложени на лютивата топлина, възникват същите събития. Изгарянето от лютивото и изгарянията от температура са сходни на молекулярно, клетъчно и сензорно ниво.

Парадоксалното в случая е, че способността на капсаицина да причинява болка го прави полезен за облекчаване на болката. Въздействието на капсаицина намалява чувствителността към болката и се прилага като противодействащо на болката средство при лечение на артрит и други хронични болезнени състояния.

Капсаициноидите са уникални в сравнение с други пикантни вещества, като пиперин (черен пипер) и джингерол (джинджифил), в който капсаицинът причинява дълготрайна селективна десенсибилизация (прави ни по-малко чувствителни) към болката и дискомфорта в резултат на многократно повтарящи се дози. Резултатът е нарастващата способност да се толерират все по-лютивите храни и позволява на човек да поеме накратко титлата „Лютиво-манияк“ или „ЛМ“ за по кратко.

Хората, които ядат често много пикантни храни, богати на капсаицин, изграждат толерантност към него. Стимул: След като човек е станал до известна степен десенсибилизиран до екстремната лютивина на „горещите“ люти чушки, той или тя може да започне на ново кулинарно приключение. Тъй като не се задвижва достатъчно от топлинно-лютивия  фактор, небцето и вкусовите рецептори вече имат способността да изследва разнообразните вкусове, предлагани от безбройните различни Лютиви чушки, които понастоящем са достъпни от цял свят. Също така за някои Лютиво-манияци  доброто разтърсване от капсаицина възбужда и стимулира нервната система за производство на ендорфини, които спомагат за приятното усещане за благополучие, което може да продължи няколко часа. Ендорфиновия лифт или „издигането“, прави пикантните храни леко пристрастяващи, а за някои дори мания.

Предлагам информацията и структурните химични формули показани по-долу за хора, които наистина са в науката за лютивите чушки.

Това са химичните формули, както обещахме да покажем, като включих и структурите на някои от малките, незначителни капсаициноиди

Има две версии (a и b) на всяка структура, съответстващи на различни конвенции на рисуване. Те са еднакво правилни и недвусмислени, а вие сте свободни да избирате коя да е версия, която предпочитате. Конвенцията „а“ най-често се използва от химиците, но конвенцията „б“ може да бъде малко по-лесна за разбиране за нехимиците.

Capsaicin-a

Capsaicin-b

Dihydrocapsaicin-a


Dihydrocapsaicin-b

Homocapsaicin-a


Homocapsaicin-b

Homodihydrocapsaicin-a

Homodihydrocapsaicin-b

Nordihydrocapsaicin-a

Nordihydrocapsaicin-b

Не на последно място (само в случай, че искате да знаете всичко за капсаициноидите): Точка на топене: 65 ° С; Точка на кипене: 210-220 ° C при налягане 0,01 torr

 

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

ОРАНЖЕРИИ ОТ БЪЛГАРИЯ

През седемдесетте години на миналия век в гр.Радомир към завода за тежко машиностроене е създадено поделение за проектиране и изработка на оранжерии.
Когато у нас се внедряват оранжериите популярни като „шахтов“ тип или 6.40 в едно малко холандско градче на границата с Германия започва разработване на най-модерната и масово употребявана в света днес оранжерия. Това е типа „Venlo”, получил наименованието си от името на градчето. Последва модернизиране на съоръжението на народен принцип, като всеки ползвател допринася по нещо за да се получи днешния завършен вид на този модел.

Тогавашното успешното развитие  на оранжерийното  производство  в България се дължи на строителство по линия на икономически съюз СИВ, където България е водеща в областта. Строим във всички социалистическо ориентирани страни и у нас. Огромен екип от специалисти внедрява модел, който по света вече е стар и отречен. Новите концепции за голяма височина, лека конструкция и голям обем са далече от нас и спираме развитието си за бранша на ниво 70 те години за десетилетия напред. Холандски фирми ни доставят морално старите модели, а по късно сами ги произвеждаме. Случайно или не и днес Холандия има програми за изнасяне на стари разработки, стимулирайки внедряването на иновации у тях. Икономическа конспирация и диверсия или не, факт е, че независимо от добрите ни минали позиции и климатични дадености днес сме далеч от лидерите  в този бранш. Скъпото съоръжение тип “Venlo” днес е трудно за внедряване. Ревниво са пазени и скъпо продавани и технологичните новости в тази област. Без държавна подкрепа дози дял на земеделието ни се развива бавно на принципа на семеен бизнес и е далеч от световните новости. Новостроящите се оранжерии са основно малки по размер и са основно втора ръка съоръжения.  Това ни прави слабо икономически ефективни и с незначителни позиции не само на външните, но и на вътрешните пазари.

 

oranj00a

oranj1

През 2013 година един малък екип от разнородни специалисти, организирани от инж. Добромир Колев започва разработки по усвояване на оранжерии тип „Venlo” у нас. В цеховете на металния завод „БМТ“ гр Лом на Руа груп се произвеждат металните елементи, а в „Етем“ ЕАД София, тези от алуминий. Проветрителните и засенчващи системи се сглобяват с елементи на световните лидери от  Холандия Snelder и  Ridder Drive Systems, доставяни от Виссер опора ООД. През 2014 е направена демоверсията, а 2015 оранжерията е въведена в производство. Съоръжението се проектира индивидуално за  всеки район съгласно Европейски стандарт EN 13031-1/1.2001 и българските норми за проектиране. Разчетните натоварвания на оранжериите надвишават повече от два пъти тези на внасяните у нас съоръжения от Холандия, Франция, Испания и други  страни.

oranj12 oranj123 oranj1234

Стандартно съоръжението се изпълнява с  дължина на фермите/шеда/ 9,60 и височина  4 или 5 м, като тези и други параметри могат да се променят индивидуално. Клиентите получават гаранции на производител за всяка част от съоръжението.

Оранжериите са по-леко внедрими поради по-ниската им цена от вносните такива и възможностите за индивидуално договорено плащане.

След повече от тридесет години България е върната сред производителите на оранжерии от един малък екип специалисти и подкрепата на няколко български завода. Да се надяваме, че това ще допринесе да се върнем и сред световните лидери в областта на оранжерийното производство.

 

за контакт: 0882366166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

Артишок по Италиански

15042013521

Има няколко начина да се разбере дали нашият климат е подходящ за производство на артишок. Ние го проверихме в Италия, а на вас предаваме готова информацията.

Непозната култура за територията на България. Няма данни да е отглеждана и в миналото. Това поставя въпроса дали климатичните ни условия са подходящи за нея. Растението е топлолюбиво с родина Северна Африка, отглеждано в южните райони на Европа, Южна Америка и Калифорния. Критичните температури за него са -1 до -2, след което измръзва.

15042013522

Намираме култура от 150 дка в непосредствена близост до Рим, на десетина километра, до летище Фиумичино. Засетите площи са част от семеен бизнес, започнат със сеитба на артишок и стигнал до манипулационна фабрика. Сега тези площи се засяват  като семейна традиция.

През септември се засяват растения след ин витро размножения. Поради високата им цена се купува приблизително 50% от необходимия разсад. Останалите площи, след месец, се покриват с пензирани (прекъснати) връхчета  и оформят реколта втора вълна. Растенията до януари стават високи около метър и залагат глави, които са готовите продукти. Рекултира се до края на май. За това насаждение се използва сорт „Римски“. Ниският добив, от около 70-80 кг на декар, прави този продукт доста скъп. При температури под -2,-4 заложените глави стават негодни за пазара, а при по-ниски стойности растенията загиват.

117

 

На борсите една глава се търгува за 40-50 цента, а в малките ресторанчета на стария Рим порцията е 20-30  евро. Италианците го консумират задушен, пържен и за тях е голям деликатес. Но само за тях. Като прибавим към това, че няма вкус на агнешко и ниските температури съветът ни е да не опитвате да засявате тази култура. Тези, които няма да се доверят на вкуса ни, да го поръчат в някое ресторантче до Пиаца ди Спагна и се убедят сами.

За сеитбата категорично ни се доверете.

 

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Приготвяне на хляб от лимец – във фокуса на Фестивала на хляба

Възстановката на жътва на лимец ще е един от акцентите на третото издание на Фестивала на хляба в с. Рабово, Община Стамболово (Източните Родопи), който се организира от 27 до 29 юли.

Гостите на фестивала ще могат да видят с очите си пътя на хляба от лимец, смятан за най-старата житна култура в България – от жътвата до изпичането му, както и да опитат прясно изпечен хляб, съобщиха организаторите.

Кулминацията на фестивала е на 28 юли, когато е автентичната жътва на лимеца, вършитбата, отвяването на зърното, меленето, месенето и печенето на хляба, както и коктейлът с биохрани и продукти от лимец. В късния следобед ще бъдат обявени победителите в организирания за първи път в България конкурс за най-интересен, вкусен и уникален хранителен продукт от лимец. На 29 юли се предвижда дискусия на тема „Лимецът – храна на бъдещето” , както и учредяването на Асоциация на производителите на стари сортове зърнено-житни култури.

За първи път Фестивал на хляба в с. Рабово беше организиран през юли 2010 година. Гостите наединствения по рода си Фестивал на хляба в Източните Родопи през миналата година бяха 180. Тазигодина инициаторът на фестивала Петко Ангелов очаква над 200 гости. Интересът към автентичнитесортове зърнени култури нараства постоянно поради повишеното търсене на биохрани и на храни сдиетични и здравословни качества.

Земеделският производител Петко Ангелов е част от мрежата на „Новото тракийско злато“ (НТЗ) . Тойсе занимава с възраждането на лимеца от седем години. Започва с една шепа зърна, а днесобработва 120 декара лимец. Хлябът от лимец е една от атракциите, които Петко Ангелов и съпругатаму Стефка предлагат на туристите в къщата си за гости „Тепавицата” в с. Рабово. Българско-холандският проект «Новото тракийско злато“ подпомага Петко Ангелов и биопроизводителите назърно в района на Източните Родопи с машина за почистване и подобряване качеството на зърното,както и чрез инвестиция в подобряване условията за туристите в къщите за гости в региона

Картофи за семе

Картофите са трудоемка култура, а събирането им е една от най-трудните задачи. Всички клубени се складират на едно място, а след това се пробират средните по размер. Така се работи в елитните стопанства, но в частните градини поразените от вируси растения осигуряват на стопаните клубени от средната фракция.
Прочистването на растенията от болните не се отдава на всеки градинар. Трябва и да се отчита, че вирусите се разпространяват не само чрез насекомите, но и при пряк контакт на растенията и чрез съприкосновение със заразени със сок ръце или инструменти. Купуването на обеззаразен посадъчен материал също не е за всеки, тъй като той е достатъчно скъп.

Изберете здрави растения
Най-надеждният и отдавна проверен начин на подготовка на качествен посадъчен материал е събирането на клубени от здрави растения. Разпознаването не е трудно: доброто растение се развива добре, има няколко стъбла, а главното – има голям брой равни и достатъчно големи клубени. Ето от такива храсти трябва да се отбират и клубените за семе. Не е беда, ако те са големи колкото кокоше яйце. От добрия храст могат всички клубени да се вземат за семена, като се отделят само много големите и съвсем малките.

Как се прави отборът
Методиката на отбор може да бъде различна в зависимост от конкретните условия:
* преди началото на масовото събиране се изкопават най-здравите, силни растения;
* по време на събирането реколтата от най-добрите храсти се съхранява отделно за семе;
* ако към момента на събиране стъблата на листата са изсъхнали, се отбират клубени от най-родовитите растения.

Трябва да се обръща внимание не само на размера и количеството клубени, но и на тяхната форма. Картофът трябва да изглежда така, както е характеристиката му според сорта.

“Елитните” се засаждат отделно
При дадения начин на отбор се увеличава разходът за посадъчния материал, а и времето за събиране ще се увеличи. Възможно е през първата година материалът да не ви стигне, за да засадите цялата площ. Тогава на дял от площта се садят “елитните”, а на останалата – от средната фракция. След няколко години ще имате “елитен” материал за цялата площ.

Лимец – най-чистата пшеница

 Лимецът (на немски Einkorn) расте в две разновидности – дива (Triticum boeoticum) и домашна (Triticum monococcum). Той е една от най-старите култивирани форми на пшеницата – зърна от лимец са били открити в селища от палеолитната епоха, и е считан за най-чистата нейна форма. За първи път е бил отглеждан като култура в близост до днешна югоизточна Турция 7500 години пр. Хр. Култивирането му спира през Бронзовата ера, а днес лимецът намира нова популярност като здравословна храна. Сравнен със съвременната пшеница, лимецът съдържа повече антиоксиданти като бета-каротен, витамин а, лутеин и рибофлавин.

Зърното е по-издръжливо на топлинна обработка и запазва по-голямата част от хранителната си стойност. Според проучване лимецът съдържа 35 пъти повече витамин А, 4 пъти повече лутеин и 5 пъти повече концентриран рибофлавин от обикновената пшеница. Освен това той е по-подходящ за хора с глутенова непоносимост, чиято храносмилателна система не може да усвои гиладина (алкохолноразтворимият белтъчен компонент на пшеницата). Той се оказва по-нетоксичен за пациенти с така наречената цьолиакия, но има необходимост от още изследвания, преди да бъде одобрен за включване в неглутенова диета.

Лимецът съдържа глутен, но има само 14 хромозома (42 в обикновената пшеница), което видоизменя глутеновата структура и го прави по-поносим за страдащите от непоносимост.
7 предимства на лимеца

  • 1. По-поносим за страдащите от глутенова непоносимост
  • 2. По-лесен за храносмилане заради ниското хромозомно съдържание
  • 3. Съдържа 3-4 пъти повече бета-каротен от обикновената пшеница, което подсилва имунната система, възпрепятства ракови и сърдечни заболявания)
  • 4. Съдържа 35 пъти повече витамин А от обикновената пшеница, който подобрява здравето на очите и репродуктивните органи.
  • 5. Съдържа 3-4 пъти повече лутеин от обикновената пшеница, който възпрепятства макуларната дегенерация и катарактите.
  • 6. Съдържа 4-5 пъти повече рибофлавин (използван от тялото за енергия и като забавящ стареенето антиоксидант)
  • 7. По-чист е от обикновената пшеница, защото расте в шлюпки, които го предпазват от пестициди и насекоми.

Пълнозърнест хляб от лимец.

Съдържа цинк и магнезий, които са полезни и необходими на атлети при мускулна треска и крампи.

Сила БГ Тийм