Четвъртата власт – за и против

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Още от грехопадението на човешкия род лъжата се е вселила в света, в хорските думи, в делата им в отношенията и институциите. Но никога досега струва ми се бащата  на лъжата не е изобретявал такъв сплит, както в нашето смутно време, когато отвсякъде ни заливат с лъжливи думи за истината. С усложняването на формите на обществен живот възникват нови лъжовни отношения и дори се формират цели институции с тази цел. Така например ни заставят да вярваме, че гласът на списанията и вестниците, или т.н. преса, изразява общественото мнение. Уви! Това е велика лъжа, а пресата и медиите са едни от най-лъжливите институции на нашето време.Кой би дръзнал да се противопостави срещу силата на мнението, което имат хората за даден човек или институция. Такава е човешката ни природа, че всеки от нас, каквото ще да казва или прави, винаги се оглежда как ще го възприемат хората и какво мислят за него. Не е имало и няма човек, който да не е подвластен на действието на тази сила. Тази сила в наше време придобива организиран вид и се нарича обществено мнение. И действително, влиянието на печата е огромно, то е най-характерния признак на нашето време, по-характерен едва ли не от всички велики открития  и изобретения в областта на техниката. Няма правителство, закон или обичай, които биха могли да устоят на разрушителното действие на пресата и медиите в държавата, ако от страниците и всеки ден, в продължение на години, се повтаря и внушава на масите една и съща мисъл, насочена срещу една или друга институция или личност.

При това журналистът, чиято власт е практически безгранична, няма нужда от никаква санкция. Него не го избира никой и никой не го упълномощава. Вестникът или медията се налага като авторитет в държавата и единствено за този авторитет не се изисква никакво признание. Всеки който пожелае може да се обяви за орган на тази власт, за представител на този авторитет, при това напълно безотговорно, като никоя друга власт по света.

В крайна сметка, въпреки всички произведени смутове, погроми и обществени бедствия за които е бил причина, журналистът се измъква сух от водата. Той излиза тържествуващ, усмихнат и бодро се залавя за следващото си разрушително дело.

Съдията има право да ни отнема честта и да ни лишава от имущество и свобода едва, след като бъде одобрен от държавата и заслужи своето звание с цената на упорит труд и изпитания. Той се подчинява на строги закони – всяка негова грешка или залитане е под контрол на висшестоящите власти и всяка присъда подлежи на отмяна и поправяне. Докато на журналиста му се дава изцяло възможността да петни и позори честта ни, да накърнява имуществените ни права, да ни приписва престъпления дори, като следствие на това може и да ограничи свободата ни, като затрудни чрез нападките си или да направи невъзможно пребиваването ни на дадено място. Тази ,,съдийска власт“ над хората той сам си я е присвоил: никакъв по-висш авторитет не му е дал това звание и право, не е доказвал своята пригодност на изпити, по никакъв начин не е удостоверил, че притежава лични качества като благонадежност и безпристрастност,  неговия  съд срещу хората не е от никакъв формален процес и присъдите му не подлежат на обжалване. Истината според защитниците на печата, сама лекува нанесените рани. Но всеки що-годе разумен човек знае, че това са само празни думи. Нападките на печата и медиите срещу дадено частно лице могат да му нанесат непоправими щети. И никакви опровержения и обяснения не могат да му донесат пълно удовлетворение. Не всеки читател, прочел първата клеветническа публикация ще прочете втората – оправдателната, а като се има в предвид лекомислието на масовия читател, позорящото внушение и ругателството остават много по-трайна диря и най-лошото – формират общественото мнение. Съдебното преследване за клевета, както виждаме (примери много) не дава надеждна защита, а процесът за клевета се възприема по-често не като разобличение на позорящия, а като допълнително оскърбление за опозорения. Освен това журналистът разполага с хиляди начини да уязви и притисне някого, без да му дава преки поводи за възбуждане на съдебно преследване. Например, като направи така, че набелязания потърпевш да бъде уволнен от работа. Нима можем да си представим по-жесток и безотговорен деспотизъм от деспотизма на печатното слово? И нима не е страшно, дивашко и безразсъдно, че тъкмо за поддържането и охраната на този деспотизъм се застъпват все по-ожесточено т.н. борци за свобода и демокрация, викащи с озлобление срещу всяко насилие, срещу всяко законно ограничение, срещу всяко по-строго разпореждане на действителната власт.

След 10 ноември и настъпването на  ,,т.н. демокрация“, а и въвеждането на  новите технологии за комуникация и отсъствието на цензура улесниха удивително много бързото разпространение на информацията, включително и на печатните произведения. В началните години след 10-ти ноември 1989, значението на вестниците нарасна изключително много. Например в. ,,Труд“ през 1999 година излизаше с тираж над 500 000 броя дневно.  Днес, двадесет години по-късно, ролята на вестниците постепенно намалява  поради бурното развитие на комуникациите в интернет и социалните мрежи. Признавайки всички удобства и ползи от разпространението на масовата информация и обмяна на мисли и мнения посредством вестниците и социалните мрежи, не бива да си затваряме очите за вредата, която произтича за обществото от безграничното разпространение на  фалшива информация.  Няма как да не признаем с известно чувство на страх, че в ежедневния печат и информационни източници се съдържа някаква фатална, тайнствена, разлагаща сила надвиснала над човечеството. И всички тези притеснения възникват защото осъзнаваме, че липсва какъвто и да е контрол върху написаната информация във вестниците и социалните мрежи, формираща манталитета на нацията и манипулираща визията и към света и обществото. Нека не се заблуждаваме, във вестниците и средствата за масова информация  не се поднасят само новини. Предлагат се готови съждения по всички въпроси и така малко по-малко, чрез силата на навика се отучват читателите да  си съставят собствено мнение. Мнението се налага и така се формира общественото мнение в полза на някого. С тази цел се формираха ,,империи“ от вестници и списания обслужващи определени групи от хора и интереси.  Много малко са хората със собствена преценка, но в крайна сметка поради заетост и други грижи за оцеляването си, най-често читателя се оставя ,,вестника да мисли вместо него“. Ето този феномен се използва от ,,тъмните сили“ (няма да уточняваме кои са те) да формират тенденциозно мислене в голямата част от хората и в този случай вестника или медиите  се явяват най-силното оръжие за постигане на уравниловка, отслабваща всяко самостоятелно развитие на мисълта, волята и характера. Това е една от причините поради които  нашето съвремие е така бедно на целеустремени личности и дейци с характер, готови да са лидери в обществото. И това е така, защото общественото мнение и законодателството най-вече,  все още гарантират на пресата в  нашата страна недосегаемост и ненаказаност.

При сегашното състояние на устройството и обществото, пресата и медиите станаха институция с която трябва да се съобразяваш и то стриктно, наред с другите институции, свързани с държавната власт и подлежащи на контрол и отговорност, макар, че не би следвало да съществува институция, която да се смята за безконтролна и безотговорна. Но колкото повече се разраства  влиянието на печата и информационните източници, толкова по-явни стават  обществените язви породени от тях,  редом с очевидните ползи от една разумна съвестна гласност. Една от тези язви на печата и медиите се състои в това, че те произвеждат и плодят до безкрай цяло съсловие от журналисти, предприемачи и писатели ,,хранещи се и богатеещи от перото“. Хора които нямат нито съвест, нито страх от Бога или правосъдието. Съсловието, което се образува и от което се срамуват сериозните представители на редовния печат и информационни източници, от тази сбирщина драскачи, режисьори и информатори в развитите демокрации неслучайно се нарича обществен паразит. Ще попитате не ги ли е срам тези хора? Ни най-малко,  даже ще ви се изсмеят в очите на този въпрос: напротив, те са убедени, че вършат велико дело в служба на обществото.

Всичко това щеше да е смешно, ако не беше толкова вредно. Вредно е за това защото печатът се превърна в арена, на която не само се обсъждат, но и се решават важни въпроси на вътрешната и външната държавна  политика, икономиката и администрацията, въпроси свързани с жизненоважни национални интереси. Ето защо в името на оцеляването и прогреса на нацията е жизнено важно да се сложи ред и законност по отношение истинността на информацията излизаща чрез медиите. Нямам в предвид въвеждането на ограничения или цензура върху изданията (електронни, печатни и т.н.), а издигане в  култ на закона контролиращ изданията и информационните източници. В масовите средства за информация трябва да се изнася истината и само истината. Законът трябва да е много строг и да се прилага безкомпромисно и безпристрастно във всички случаи на доказани злоупотреби с фалшива информация уродливо предложена на хората с користни цели. Изданията, журналистите и всички други писачи и информатори трябва да са наясно, че ги грози строго наказание за извършеното от тях доказано престъпление посредством средствата за масова информация. С особена сила това важи за държавите т.н. ,,млади демокрации“ в които закона е като врата в полето. Правната система трябва да ,,виси, като Дамоклев меч“ над главите на всички източници и  автори на информация предназначена за масово разпространение така, че поднесената от тях информация да бъде обективна, безпристрастна, безкористна и наистина достоверна.

Авторът на статията е оклеветен във в. ,,Труд“ от журналистката Румяна Йорданова Пенкова. След 20 годишна ,,съдебна сага“ успява да осъди наследниците и, и в.,,Труд“. Въпросната журналистка му приписва в няколко статии не само различни квалификации, но дори и престъпления. Следствие на статиите във в. ,,Труд“ се съсипва  кариерата му на учен и специалист, разбива се семейството му, рязко се влошава здравословното му състояние, уволняван е и няколко пъти от работа.  Стига се до там, че работи като охрана, строителен работник и таксиметров шофьор за да издържа и изучи децата си независимо, че е дипломиран ветеринарен лекар, има защитена дисертация, научна степен, както и повече от 50 научни и научнопопулярни статии, както и международно признание за научната му дейност. Със сигурност животът му може да послужи за пример за написаното в тази статия за журналистиката.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Видове култивиран пипер – класификация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 
 

В България пиперът се явява традиционен зеленчук. Появява се по нашите земи само няколко десетилетия след откриването на Америка. За тези няколко столетия от тогава са създадени някои наистина висококачествени сортове. За съжаление, обаче, сортовото разнообразие у нас не е чак толкова голямо (противно на някои твърдения). На практика всички сортове пипер, които се отглеждат в България принадлежат само към един вид – Capsicum annuum (изключенията са само по дворовете на някои любители). Този вид е най-разпространеният и в световен мащаб. Но това не означава, че няма други видове с ценни качества. Съществуват над 20 вида в род Capsicum. Освен Capsicum annuum в култивация са въведени още 4 вида, но те се отглеждат ограничено – най-вече в Южна и Централна Америка, Мексико, Карибите, също и ограничено в Индия и Китай. В рамките на тези 4 вида има доста сортове, които биха могли да се отглеждат при нашия климат (няколко такива сорта са представени по-надолу).Петте вида въведени в култивация са:

Capsicum annuum – това са пиперите, които се отглеждат у нас. Annuum означава едногодишен, но това име е дадено погрешка, въпреки това е останало така и до наши дни. Името е погрешно, защото всички видове от род Capsicum са многогодишни растения.

Capsicum baccatum – този вид се отглежда предимно в Южна Америка и е познат под името „аджи“ (всъщност това означава просто „пипер“, но в някои страни от тази част на света така се нарича вида baccatum). Baccatum означава „като ягода“. На практика плодовете на всички видове от семейство картофови – пипер, домати, патладжан и т. н. са ягоди в ботаническия смисъл на думата (не се бъркайте с градинската ягода, чийто плод всъщност не е ягода, както между впрочем и орехите не са ботанически орехи). На повечето сортове дръжките на плодовете са доста дълги. Множество от пиперите от този вид имат по-различни аромати.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но някои от сортовете са по късни, затова е добре семената за разсада да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Другото важно нещо е, че растенията са по-големи (на някои от сортовете до есента образуват храст висок до 1,5 м.), затова трябва да се сеят при по големи разстояния, примерно 100 х 30 см. (вместо 60 х 15). Растенията от този вид се разпознават лесно, като се видят цветовете им. За разлика от тези на annuum, chinense и frutescens, чиито цветове са бели, цветовете на baccatum имат петна в основата на венчелистчетата (виж снимката):

Capsicum chinense – този вид е вторият по разпространение след annuum. Макар и рядко, го има в много страни. И на този вид името е дадено погрешка. Chinense означава „от Китай“, а всички видове пипер произхождат от Америка. Специално този вид произхожда от северната част на Южна Америка. Ботанически е много близък до annuum и дори има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Има няколко групи сортове (в зависимост от формата на чушките), като най-известната е тази на типа хабанеро (в превод: „от Хавана“), често с това име се отъждествява целия вид C. chinense. Като цяло чушките на различните сортове принадлежащи към този вид имат следните характеристики:
– Най-популярното им качество е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА лютивина на много от сортовете. Най-лютивите сортове пипер принадлежат именно към този вид. Тези чушки рядко се използват за пряка консумация, защото малцина могат да ги ядат, но са отлични за приготвянето на лютиви ястия и особено сосове. Използват се и за приготвянето на лютиви спрейове за защита от хора и/или животни. Нелютивите сортове са сравнително малко. Повечето чушки от този вид имат много характерен, най-често силен аромат, който не се харесва на всекиго (не е лош, просто е много по различен от този на обикновения пипер). Повечето пиперки са с причудливи форми. Едроплодните (над 7-8 см.) сортове са рядкост.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но трябва да се знае, че семената се нуждаят от повече топлина и време (2-5 седмици), за да изникнат, като често никнат не едновременно. Вегетационният им период е по-дълъг и затова семената за разсада е най-добре да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Растенията обикновено са по-разклонени и затова е добре да им се даде малко повече място, примерно 80 х 30 см. С този вид пипер лично аз имам значителни проблеми. Всяка година голяма част от растенията загиват, вероятно от някоя от вирусните болести.

Capsicum  frutescens – този вид също е сравнително разпространен по света (макар и рядко) и също като chinense е ботанически много близък до annuum и има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Frutescens означава „като храст“. Разнообразието на сортовете от този вид по отношение на форма и размер на плодовете е най-малкото сред петте вида. Не ми е известно да има нелютиви сортове. Най-популярният сорт от този вид е Табаско, от който се прави едноименният лютив сос.

Capsicum pubescens – този вид се отличава значително от всички останали. Почти не се отглежда извън Южна Америка. Pubescens означава „овласен/покрит с мъх“. Цялото растение е покрито с къси власинки, което му придава сребрист вид (прилича повече на физалис, отколкото на пипер). Растението не расте изправено, а се стели. Цветовете най-често са виолетови. Най-интересният отличителен белег е, че семената са черни! Плодовете са доста сочни и почти винаги много люти. Този вид има дълъг вегетационен период, а и не понася добре високите температури (опадват му цветовете) и затова нашият климат не е подходящ за него – завързва късно и до първия мраз не може да узрее.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Малко информация за лютивата химия от гостуващия ракетен учен Д-р Иван Лалев Колев

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Лютивите чушки са членове на семейство Capsicum. Лютивият/топлинният диапазон е разнообразен, вариращ от много лек до изключително див и агресивен. Специфичният клас вещества, които определят тяхното действие и разположение в класациите, са известни от тези учени, които изучават такива неща, като капсаициноидите. Двата най-често срещани компонента в този клас са капсаицин и ди-хидрокапсаицин (Capsaicin and Di-Hydrocapsaicin), които изглеждат така:Capsaicin

H3CO

\____       O            CH3

/    \      |            |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)4-C=C-C-CH3

\____/  | |          | | |

H2 H          H H H

Di-Hydrocapsaicin

H3CO

\____       O        CH3

/    \      |        |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)6-C-CH3

\____/  | |

H2 H

Капсаицинът и дихидрокапсаицинът заедно съставляват около 80-90 % от капсаициноидите, открити в лютивите чушки. При видовете Capsicum annum общото съдържание на капсаициноид варира от 0,1 до 1,0 %, а съотношението капсаицин към дихидрокапсаицин е около 1: 1. В Capsicum frutescens общото съдържание варира от 0.4 – 1.0 %  със съотношение около 2: 1.

Останалите, по-малките капсациноиди включват Nordihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2) 6], Homocapsaicin [Capsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2)4 и Homodihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin със (CH2)7 вместо със (CH2)6].

Различните капсаициноподобни съединения, намиращи се в лютивите чушки, имат леки структурни изменения в въглеводородната опашка, променяйки способността им да се свързват с нервните рецептори и способността им да проникват в слоя от рецептори на езика, устата и гърлото. Това може да обясни защо някои люти чушки изгарят  устата, докато други лютят дълбоко в гърлото.

Капсаициноидите не са разтворими във вода, но са много разтворими в мазнини, масла и алкохол. Ето защо пиенето на вода, след като добили смелост да ядете извънредно лютивото Habanero Чили, няма да спре изгарянето. Поглъщането на студена бира е традиционното лекарство, но малкият процент алкохол няма да измие много от капсаицина. За да получите известно облекчение от лютивото изгаряне  (не може да измислите по-добра причина за да не се ,,наслаждавате на силната лютивина“), пийте мляко или яжте сладолед. Млякото съдържа казеин, липофилно (мазно-любиво) вещество, което обгражда и измива молекулите на мастните капсаицини по същия начин, по който сапунът измива мазнините.

Възприятието, че чушката е „лютива“, не бива да се счита за  трагедия. Капсациновият ключ отваря врати в клетъчната мембрана, която позволява калциевите йони да навлязат масово в клетката. Това в крайна сметка незабавно предизвиква сигнал за болка/парене, който се предава на следващата клетка. Когато клетките са изложени на лютивата топлина, възникват същите събития. Изгарянето от лютивото и изгарянията от температура са сходни на молекулярно, клетъчно и сензорно ниво.

Парадоксалното в случая е, че способността на капсаицина да причинява болка го прави полезен за облекчаване на болката. Въздействието на капсаицина намалява чувствителността към болката и се прилага като противодействащо на болката средство при лечение на артрит и други хронични болезнени състояния.

Капсаициноидите са уникални в сравнение с други пикантни вещества, като пиперин (черен пипер) и джингерол (джинджифил), в който капсаицинът причинява дълготрайна селективна десенсибилизация (прави ни по-малко чувствителни) към болката и дискомфорта в резултат на многократно повтарящи се дози. Резултатът е нарастващата способност да се толерират все по-лютивите храни и позволява на човек да поеме накратко титлата „Лютиво-манияк“ или „ЛМ“ за по кратко.

Хората, които ядат често много пикантни храни, богати на капсаицин, изграждат толерантност към него. Стимул: След като човек е станал до известна степен десенсибилизиран до екстремната лютивина на „горещите“ люти чушки, той или тя може да започне на ново кулинарно приключение. Тъй като не се задвижва достатъчно от топлинно-лютивия  фактор, небцето и вкусовите рецептори вече имат способността да изследва разнообразните вкусове, предлагани от безбройните различни Лютиви чушки, които понастоящем са достъпни от цял свят. Също така за някои Лютиво-манияци  доброто разтърсване от капсаицина възбужда и стимулира нервната система за производство на ендорфини, които спомагат за приятното усещане за благополучие, което може да продължи няколко часа. Ендорфиновия лифт или „издигането“, прави пикантните храни леко пристрастяващи, а за някои дори мания.

Предлагам информацията и структурните химични формули показани по-долу за хора, които наистина са в науката за лютивите чушки.

Това са химичните формули, както обещахме да покажем, като включих и структурите на някои от малките, незначителни капсаициноиди

Има две версии (a и b) на всяка структура, съответстващи на различни конвенции на рисуване. Те са еднакво правилни и недвусмислени, а вие сте свободни да избирате коя да е версия, която предпочитате. Конвенцията „а“ най-често се използва от химиците, но конвенцията „б“ може да бъде малко по-лесна за разбиране за нехимиците.

Capsaicin-a

Capsaicin-b

Dihydrocapsaicin-a


Dihydrocapsaicin-b

Homocapsaicin-a


Homocapsaicin-b

Homodihydrocapsaicin-a

Homodihydrocapsaicin-b

Nordihydrocapsaicin-a

Nordihydrocapsaicin-b

Не на последно място (само в случай, че искате да знаете всичко за капсаициноидите): Точка на топене: 65 ° С; Точка на кипене: 210-220 ° C при налягане 0,01 torr

 

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Гората

Гората e като жената.

За да си в мир с нея трябва да я изучаваш, познаваш и обичаш.

 

7as

 

Неща, които не са присъщи на самоопределилата се като национален партиен елит прослойка. Националният ни политически елит внесе в лесовъдството на България, на първо място най- вредното за свободата на човек чувство-страхът. В цялата страна след всеки избори се започваха партийни назначения на послушковци, които биеха чела през следващите четири години, без оглед на лесовъдски и човешки принципи. Появиха се и такива професионални лакеи, които се сковаха в кръста за постоянно. От системата бяха отстреляни повечето достойни хора, неподлежащи на превъзпитание. След наложения страх и отрицателна селекция, гората изчезваше въпреки уверения на болните от дископатия специалисти и национални статисти, че всичко ни е наред. Не е необходимо, да си специалист за да видиш изсечените гори, разорани горски пътища, оголените от ветрова ерозия площи, изнесените от пороища терени и пълната безстопанственост и в тази област на икономиката ни. Как да е иначе, като цялата система създадена да стопанисва и възпроизвежда гората се е превърнала в мафия, контролирана от партии за да пълни касите и провежда политиката им.
На второ място в гората да стопанисват се допуснаха неуки, некомпетентни хора, които за кратко акумулираха средства и също започнаха да селектират контролиращите ги специалисти. Това в симбиоза с партийните централи по места осигуряваше избиратели и власт, разбирайте пари. Днес фирмите за добив на дървесина са формално консултирани от лесовъди. Разбирайте всяка си е купила по един и му ползва правата без да има контрол и разбира се отговорност. Нещо повече, готов съм да заложа неползваната си диплома на лесовъд, с който пожелае и да ми посочи само едно сечище изпълнено по правилата.
Дадените равни права на лесовъди и средни специалисти обезличи, обезценената и без това професия. Без да се принизяват познанията на специалистите с подготовка от техникуми, нашите законотворци унищожиха авторитета на българския инженер-лесовъд.
В тази преди военизирана структора, сега няма йерархично поделяне на права и отговорности. Охраната на гората е възложена на някакви измислени мобилни групи. Мобилна е и отгорността при престъпленията срещу природата. А всъщност е просто. Когато всяка територия си има стопанин той е ясен, откриваем и може да носи отговорност. Това е гора, не е мома да минеш и заминеш. При стопанисване на териториален принцип, при всяко посегателство ще има и виновни-извършителите или стопанисващите. В природата средно положение няма, защото следва безводие, пожари, ерозия, наводнения и по-страшни разбира се последствия.
През последните години стана актуално да се назначават преподаватели от Лесотехически университет за ръководители на Агенцията за горите. Няма по-неподходящ вариант за управление на лесовъдската система от този. Това не са практици. Не познават системата и отношенията в нея. Далече са от материята, защото те по презумция са тип хора предпочели науката, а тази професия започва с калните ботуши и свършва пак при тях. Те са употребявани за нелепи заменки, покриване на кражбите в системата, зад крехките си гърбове и разбит авторитет сред възпитаниците им.
Стигнахме до най-значимото. За да има гора трябва в нея да се провикне Хайтовия Метю Деликадиров „Е-е-ей, хора-а-а, не кърдисвайте гората, лошо ще ви стигне!“.
Защото гора,жена и родина се пазят от мъже и то истински.

 

Д.Колев

Още нещо за органичното производство на храни от животински произход

… или защо пасищно отглежданите  животни  (крави, кози, овце, птици…)  са с по-качествени месo, мляко и яйца от оборно отглежданите ?

Д-р Иван Лалев Колев двм, GSM: 0876679108; e-mail: firmus@abv.bg   (copyright ®)

goatcow

Отговорът на този въпрос е колкото лесен, толкова и труден. Лесен защото това е толкова логично, че няма как да се обясни, а труден защото за да се отговори изчерпателно ще ни трябва едва ли не цял един човешки живот може би. Когато ми е трудно да обясня нещо, избирам най-простия пример и чрез него се опитвам да убедя аудиторията в моята теза, разбирай верую. Така ще постъпя и сега.

Имам двама сина, по-малкият от които 16 годишен вече, от скоро започна да си пържи яйца сам. Разбира се, че е много горд със себе си от този факт. Но какво се случи? Един ден решава да си изпържи няколко яйца и намира в хладилника две  купени от супермаркета и десетина други в плик, донесени от мен от провинцията. Двете яйца от супермаркета са му малко и решава да счупи още две от плика. След като изяжда яйцата, коментира с мен следното: Тате, защо яйцата от плика се различават от купените в супермаркета?  Разбрах веднага за какво става дума и питам: Какви разлики забеляза, по какво се различават яйцата от плика от тези купени в супермаркета? Отговорът беше следния: – ,,Първо бяха много по-едри от тях, второ жълтъците им са много по-жълти, направо оранжеви, самите яйца сякаш са малко  по-мазнички, а за това колко са  по-вкусни няма да ти обяснявам“. Моят отговор се състоеше от едно изречение само: Да различават се, защото са снесени от кокошки, които се отглеждат на свобода, на пасището и по този начин имат възможност да  консумират храни, които те си пожелаят.

Дадох пример с яйцата, защото разликата веднага се набива в очи, но реално подобна  разлика съществува при всички видове храни, меса, млека и продуктите от тях. Природосъобразното отглеждане на животните се отразява на качеството на тяхното мляко и месо.  Понякога повече, понякога по-малко забележима, но разликата винаги съществува.

Животновъдството в България е традиционен отрасъл със сериозни предимства, породени от благоприятните природни условия, културата на земеделие и вековните традиции. Това предопределя развитието на много подотрасли – говедовъдство, биволовъдство, птицевъдство, свиневъдство, овцевъдство, козевъдство, коневъдство, зайцевъдство, рибовъдство, бубарство и пчеларство. Страхотно разнообразие, за което ни завижда цял свят.
В стремежа си да произвежда повече и по-бързо, човекът създаде технологии при които животните се затварят в промишлени комплекси, осигурява им се необходимата храна и вода и за определен период от живота им се отглеждат, експлоатират и в крайна сметка приключват живота си в кланицата, абсолютно откъснати от земята и естествената си среда, а понякога без да видят дневна светлина през целия си живот. Тези технологии се използват и до днес, защото осигуряват до известна степен евтина продукция, но се оказа, че е за сметка на качеството. Нито една технология не успя да създаде 100 % идентични условия с природните. Никога животните не успяха  да получат в клетката всичко онова, което биха получили, ако са на свобода в природата.  От това произтича и факта, че те не могат да създадат онзи качествен продукт, който биха създали, ако са свободни да избират сами как и с какво да се хранят. Това бе забелязано от хората и се появиха призивите от типа ,,Да се върнем към природата“. Паралелно с това се появиха и понятия, като ,,Хуманно отношение към животните“, ,,Биологично земеделие“, ,,Органично производство“ и т.н. Постепенно с течение на времето термините се изпълниха и със съдържание, като в днешно време на много места по света бихме открили реални примери за това, че тези идеи са напълно осъществими.

Системата ,,земя – животно“ е един уникален пример за взаимна обвързаност на елементите на устойчивостта. Ако е устойчива,  тя е икономически силна и конкурентоспособна и предполага положителни социални постижения, като осигуряване на заетост на много хора, стабилни доходи, опазване на здравето на хора и животни. Същевременно,  тя ще осигурява значими екологични ефекти, като осигуряване на чиста земя и околна среда, растителни и животински продукти с висока екологична чистота. Тези продукти имат по–висока стойност, а разбира се и по-висока  цена, което повишава икономическия ефект от системата.

Връзката ,,земеделие – екология“ е двупосочна, защото функционирайки земеделието променя околната среда в посока на изтощаване и деградация на природните ресурси (земя, вода), замърсява околната среда, нарушава екологичното равновесие. Тези отрицателни последствия са резултат на неправилно прилагани агротехнически практики – торене, растителна защита, напояване, лошо използване на пасищните системи, недостатъчни грижи за отглеждане на животните и за съхраняване и прилагане на органичните отпадъци. Социалните предимства се отнасят до подобряване качеството на живота на фермерите и на потребителите на техните продукти, подобряване на жизнената среда за човека и животните, до по – хуманно отношение към животните.  Хуманното отношение към животните се свързва и с биологичното земеделие.

Биологичното земеделие е производствен метод, който запазва структурата и плодородието на почвата, осигурява висок стандарт на хуманно отношение към животните и избягва използването на продукти, позволени в конвенционалното земеделие, като например синтетични пестициди, хербициди, химични торове, стимулатори на растежа,  като антибиотици или генно модифицирани организми. При биологичната преработка на храни могат да се използват само ограничен брой безвредни добавки и помощни вещества.

Хуманното отношение към животните е преди всичко подход за осигуряване на  подходящи условия за хранене и гледане на отглежданите животни. Важна идея в биологичното животновъдство е, че на животните трябва да се осигури среда, която е подходяща за специфичните за вида им нужди. В това отношение, най-практикуваните методи включват:

Постоянен достъп до отворени пространства – с цел осигуряване на относителна свобода на животните;
Добра паша, за да се посрещнат адекватно хранителните им и поведенчески нужди – да им се осигури шанс да подбират сами до голяма степен вида и количествата на изяжданата от тях храна;
Забрана на връзването или изолирането на животните – свободата преди всичко е мото в прилагането на биологичното земеделие, както и шанса да общуват постоянно и непрекъснато със себеподобни;
Подходящ подслон – на животните трябва да се подсигурят помещения за подслоняване, които да им гарантират адекватна защита от природните бедствия и да им създават подходящ микроклимат (температура, влажност, вентилация) за да се чувстват комфортно. Не се  допуска използването на рeшетъчни и силно релефни (оребрени) подове в помещенията за почивка;
Малка гъстота на животните – мярка основно свързана с микроклимата и жизненото пространство, което пък има пряко отношение към здравето на животните;
Усилия да се намали времето при транспорт на животните – почти всички видове животни приемат транспорта,  като екстремно преживяване, което предизвиква отрицателни емоции в тях и крайна сметка се явява мощен стрес-фактор.
Биологичното животновъдство ограничава или изключва отстраняването или подрязването на опашките, както и кастрацията на овцете, свинете, кучета, котки и други; клюновете на пилетата, пуйките и другите птици; рогата на едрия (крави, биволи) и дребен добитък (овце и кози). Логично е, че  в биoлогичното животновъдство третирането на животните е съобразено с техните естествени, специфични за вида нужди. Така например, любителите на биологичното производство осигуряват на кокошките и други носещи птици дълги, „свободни“ периоди на почивка между периодите, в които те носят яйца. Често птиците са отглеждани в малки групи, за да могат да установят своите „социални йерархии“, както това е в дивата природа. Съвсем естествено е изискването персоналът, зает с отглеждането на животните,  да има необходимите основни познания и умения по въпросите на здравето и хуманното отношение към животните. Според принципите на биологичното земеделие болката и страданието трябва да бъдат сведени до минимум през целия живот на животното. Оттук произтичат изискванията за намаляване на времето при транспортиране на животните и контрола върху начините за умъртвяване – те трябва да бъдат максимално бързи и безболезнени.

При прилагането на органичното производство на мляко и месо особено внимание се обръща на храненето и здравето  на животните. Тъй като качеството и съставът на биологичния фураж са важни при производството на биологично месо, мляко  и други животински продукти, тези фактори са стриктно регламентирани. Регламента  на ЕС за биологичното производство изисква от биологичния производител да храни животните си с минимум 85% биологичен фураж (в зависимост от вида), а от 1 януари 2008 г. производителите  трябва да осигуряват 100 % биологична храна за добитъка, за да имат правото да продават продукцията си като „биологична“ и да използват логото на ЕС за означаване на биологичните продукти. Принципите на биологичното земеделие, както и нормативната му уредба, изискват от биологичния производител да осигури свободно пасищно отглеждане на животните и достъп до храна, която отговаря на хранителните им нужди във всеки етап от развитието им. В съответствие с принципа за използване на ресурсите „на място“, биологичният фураж трябва да бъде произведен по възможност в самото стопанство, в което биват отглеждани и животните. Биологичният фураж не може да съдържа следните съставки: растежни хормони;  синтетични аминокиселини и генетично модифицирани организми, както растителн, така и животински. Други съставки като: небиологични суровини от растителен произход, фуражни суровини от животински и минерален произход, фуражни добавки, ензими и микроорганизми, както и технологични спомагателни вещества могат да бъдат използвани само при определени обстоятелства.

Убеждение на любителите на органичното производство е, че по време на ранното си развитие животни като телетата, агнетата и яретата трябва да бъдат хранени само с естествено мляко – за предпочитане от собствените им майки. Отглеждането на здрави и щастливи животни е един от основните принципи на хуманното отношение към животните.

Основният проблем при биологичното производство на животински продукти е здравеопазването на животните. Също както при биологичното растениевъдство, здравето и хуманното отношение към животните се постига почти изцяло без използването на синтетични средства, като антибиотици или други лекарства, и в идеалния случай прилаганите превантивни мерки изключват или поне намаляват риска от болести и вредители.

Първата стъпка за постигане на задоволително здраве на животните е изборът на подходящи породи според тяхната жизненост, адаптивност към местните условия и устойчивост на заболявания. Предпочитанията  към местните породи и видове, доказано подходящи за конкретната среда, помага много за постигането на тази цел.

Производителите на органични храни полагат усилия за укрепване на естествената имунна защита на животните чрез: подходящ и с високо качество фураж; осигуряване на физическа активност; достъп до подходящи пасища; хигиенични и издържани в технологично отношение помещения за подслоняване и поддържане на подходяща гъстота, както в помещенията, така и в откритите пространства и пасищата.

Явно е,  че дори вземането на всички превантивни мерки не бихме могли да предпазим напълно животните от заболявания или инциденти. При такива случаи от производителите на органични продукти се изисква да реагират бързо и адекватно, за да намалят страданието на животното до минимум и да му осигурят възможно най-бързо оздравяване. Методите на лечение трябва  да включват: хомеопатия – алтернативен лечебен метод, използващ силно разредени дози на лечебните вещества, които водят до симптоми, подобни на предизвиканите от болестотворните „агенти“. Това е метод, който мобилизира организма срещу болестта; фитотерапия – билково лечение, използващо растения и растителни екстракти, както и други методи на нетрадиционната ветеринарна медицина. Трябва ясно да заявим, че в борбата със заболяванията по животните, органичното производство разчита предимно на профилактиката, на природосъобразното отглеждане и естествения имунитет на животните.

Разбира се, че болестите се лекуват незабавно с цел предотвратяване на страданието на животното, като при необходимост, когато употребата на фитотерапевтични, хомеопатични и други продукти не е подходяща, се разрешава използването на синтезирани по химически път алопатични ветеринарномедицински продукти, включително антибиотици, при строги условия, по-специално ограничения относно курсовете на лечение и карентните срокове.

Основен принцип в законодателството на ЕС за хуманното отношение към животните е те да не бъдат подлагани на болка или страдание, при всички случаи, когато тези състояния могат да бъдат избегнати. Този принцип е отразен в ясните правила за условията, при които могат да се отглеждат кокошки, свине и телета, и при които могат се транспортират и убиват селскостопански животни. Правилата  се актуализират редовно с оглед на най-новите научни данни и постижения и са едни от най-строгите в света. Имайки предвид практиката у нас, основните проблеми от областта на животновъдството, които могат и трябва да намерят решение в рамките на устойчивото управление на земята  и хуманното отношение към животните трябва да се насочат в следните направления:

1. Осигуряване на нормален здравен статус на животните, като се  отглеждат според физиологичните им потребности и при подходящи зоохигиенни и ветеринарно – медицински условия;

2. Борба с микробиологичното замърсяване (включително салмонела) на почвата, повърхностните и подпочвените води в резултат на недоброто съхраняване и разхвърляне на оборския тор;

3. Следене и борба с микробиологични емисии, паразитози, вируси и други болестотворни агенти, които могат да причинят здравни проблеми;

4. Устойчивост на животните към антибиотици, създаващи проблеми за хората;

5. Непрекъснат мониторинг относно въздействието на различните видове и породи животни върху емисиите в повърхностните и подпочвенитe води и почвите: съдържание на тежки метали, Na, K, CI, N, P, разграждащи се химикали, микрофлора;

6. Следене на ефекта на различните видове и породи животни върху нивата на емисии във въздуха: амоняк, сероводород, въглероден диоксид, летливи химични съединения, прах, шум, миризма;

7. Създаване на възможности за преработване  на  животинските отпадъци и другите екскременти и превръщането им в енергийни ресурси (метанови инсталации) и/или  вермикомпостинг например при което калифорнийските червеи преработват оборския тор в животински биологичен белтъчен концентрат и фин тор за наторяване;

8. Осигуряване на вода за консумация и почистване, както и условия за нейното очистване след употребата и;

9. Грижи за съхраняването на другите остатъци от фермите, натрупани като резултат от допълнителни дейности (масла, лекарства, дезинфектанти, утайки от обработката на отпадъчни води).

До тук накратко разгледахме принципите и правилата за прилагане на органичното производство в животновъдството, които напълно съвпадат с природосъобразното отглеждане на животните с цел получаване на висококачествен екологичен продукт от тях. Задълбоченото разглеждане на въпроса предполага изследване влиянието на всеки елемент от околната среда върху качеството на добиваните месо и мляко. Проследяване на влиянието му върху биохимичните процеси в организма и т.н., което е сложен и дълъг подход. Намираме за целесъобразно да проследим елементарното  влияние на един от най-важните фактори, а именно светлината,  и как тя влияе на качеството на продуктите произведени от животните отглеждани на пасището. Ще се спрем и на стрес-факторите свързани с храненето на селскостопанските животни, като основен елемент в селскостопанското производство на животинска продукция.

Светлината оказва благоприятно влияние на жизнените дейности на животните, а от там и на техния растеж и продуктивност. Направени са редица проучвания с цел установяване значението на светлината като например – как се разиват телетата в зависимост от осветеността на помещението?  Установено е по безспорен начин, че още в първата десетдневка след раждането,  светлината оказва положително влияние върху развитието на телето. Под влияние на естественото осветление  нараства  активността  на  ферментите,  подобрява  се  работата  на храносмилателния  тракт,  нараства  отлагането  на  протеини,  мазнини  и  минерални вещества в тъканите. Слънчевата светлина подобрява бактерицидните свойства на кръвта, отслабва и разрушава продуктите от дейността на микробите, както и самите микроби. Под влияние на слънчевата светлина например, става превръщането на провитамин Д във витамин Д в кожата на животните, който е активния витамин предотвратяващ развитието на рахит при бозайниците.  Помещението за крави трябва да пропуска достатъчно слънчева светлина. Под достатъчно се разбира: площта, през която в помещението може да влиза светлина да бъде не по- малко от 15% от площта на пода. Желателно е освен това в помещението да влиза не само светлина, но и слънчеви лъчи.   Лошо оформените индивидуални боксове за лежане са не само предпоставка за замърсяване на кравите – те могат да доведат до наранявания на крайниците и на копитата. Неправилно оразмерените и поставени на неподходящи места проходи за движение на кравите водят до стълкновения.

Лошият под и неправилно оразмерена зона за хранене могат  не  само  да  предизвикат  напрежение,  но  и  да  доведат  до  намаляване  на консумацията на фураж с всички последици от това.

Не е възможно да се дадат всички правила за проектиране и построяване  на кравеферма. Опитваме се  да ви запознаем с основните, като много бих искал от това да стане ясно,  че  професионалното фермерство не търпи  любителски  подход  при създаване на базата. Всеки компромис, прекрачил нивото на разумност, рефлектира в икономиката. В личната икономика на фермера, ако искаме да бъдем искрени до край. Голямото решение в никакъв случай не се явява като механичен сбор на конкретните елементи – важно е да се намери функционалната връзка между тях. Защото една ферма може да се направи как да е, но може да се направи и добре. Важни са подробностите.

Относно охарактеризирането на стрес-факторите свързани с храненето ще бъдем предпазливи. Не бива да нагазваме  в чужди води в много специфичната област, каквато  е храненето на животните. Храната, като основен източник на енергия и всички други необходими за животните  вещества оказва непосредствено и категорично  въздействие върху организма. Ще посоча само, че понятието ,,стрес“ отнесено към храненето   не  е  в  никакъв  случай  еквивалент  с гладуването изобщо. За това се разграничават и различни видове стрес, свързани с храненето, а именно: протеинов глад, минерален глад, витаминен глад, воден глад. Като изключим водния глад, всичко останало можем да съберем в понятието „балансирано хранене”. Ако по една или друга причина фермерът не може да избегне стресфакторите, предизвикани от небалансираната дажба, то избягването на водния глад е изцяло в неговите ръце. Водата е универсален разтворител, без който животът е немислим. При недостатъчен прием се нарушават жизнените функции. При възникване на жажда се понижава  дейността  на  секреторния  апарат,  нарастват  гнилостните  процеси  в храносмилателния тракт. Забавя се растежа на младите животни, намалява млечната продуктивност. Всеизвестно е, че ако организмът изгуби над 25% от водата в себе си, той най-често умира.  Тук само ще споменем, че за всеки литър мляко кравата трябва да поеме 4 – 5 литра вода и това е само една от причините достъпът на кравата до чистата вода трябва да бъде свободен. Всеки фермер трябва да знае, че водата е най- евтиния но абсолютно необходим фураж.

За финал ще обобщим, че според нас спазването на принципите на органичното производство при отглеждането на животните, ще направи така, че да успеем да произведем желания от нас екологичен продукт. С това се надяваме, че даваме и отговор на въпроса защо месото и млякото на животните отглеждане на пасището са по вкусни от произведените в затворените животновъдни комплекси!

Биопроизводство – такова животно нема

bio

Много популярно и модерно стана да се говори за био земеделие. Появиха се такива регистрации, сертифициращи организации и съответно магазини. Разбираема е носталгията към онези времена, когато хората са живели близко до природата, отнасяли се се с уважение и респект към нея и са ползвали продукти без замърсители и съмнения за генни вмешателства.

Това време е безвъзвратно отминало и ние сме разрушили мостовете с него. Причините са много прости – човешката алчност и безхаберие. На първо място е политиката ни към земеделието. Водят я хора без познания към природни закономерности, без мъдрост и прозорливост. Това са автори на поземлени реформи от недалечното минало самоопределили се като демократи, а всъщност се оказаха шайка бездарници. Кой нормален народ разгражда и руши без визия какво ще стане и направи след това. И ето го резултата – хаотично селско стопанско производство недостигащо за изхранване на собствения ни народ. Липсващи качествени продукти за налагане на световни пазари. Липса на суровина за последващи производства от леката промишленост. Последващите реформи носят белега на общия хаус и безхаберие, типичен за развитието на обществото в последните десетилетия. Безлични чиновници без познания в конкретиката на процеси и развитие, шаблонно приложиха европейска визия за стопанството ни без да отчетат индивидуалност на природа, разположение на страната ни, та ако щете и народопсихология на българина.

Европейската политика ни присъедини към житницата си, като унищожи всички останали дялове в селското ни стопанство, наред с достиженията в тях, наред с пазарите и на първо място с приходите от износ на тази продукция. Но да се върнем на темата за био земеделие.

В това производство като навсякъде другаде се появяват тенденции, които професионалистите наричат „модни“. Те се зараждат в глави на невежи чиновници и са благородна среда за последващо развитие. Такава мода е и „био“ производството. Когато нещо е ново и модно започва да се тиражира и спекулира с него под хиляди форми. Такива са сертифициращи организации, производствата на суровини и продукти за това производство, вериги магазини и така нататък. Всъщност какво е „био“ производство.

Производство без използване на торове и препарати. Всеки професионалист знае, че това е невъзможно в днешни нарушени природни и климатични условия. В година като 2014 с огромно количество на валежите, ако не се работи със препарати за гъбни болести щеше да фалират всички стопанства без изключение. Така е с пандемии от насекоми – съществуващи и нови и други аномалии. Особено е невъзможно това производство в оранжерии, където процесите се развиват много по-бързо. Тези, които правят това производство имат в пъти по слаби добиви с много занижено качество, разбирайте външен вид, както е прието.

Има такива, които маркират и само спекулират с думата „био“ и трети които само спекулират защото продуктите им не изискват специални грижи – орехи, шипки, чай липа и т.н.

За съжаление трябва да признаем, че до преди 15-20 години ние имахме производство, което по съвременни критерии би могло да се нарича „био“. То беше базирано на десетилетно наслагвани опити да се оптимизира близко до природата производство със съвременни методи. Това включва контролирано хранене с биологични и химични торове, умерено ползване на хербициди и после регулиране на болести и вредители с безвредни химични средства. Спазваха се карантинни срокове . Тези процеси се прилагаха от високообразовани специалисти, а крайния резултат се контролираше по ясна нормативно уредена система.

Така потвърждаваме старата максима, че гениалните неща са прости – спазване на правила. Сега остава да ги определим, съставим и само да ги приложим.

В заключение ще ви върна на друго модно за времето си определение за почвообработка. При зеленчукопроизводство, овощарство, лозарство се е изисквало се е да се сее на „ломски ямки“.

Днес не е ясно какъвто е било това, какъв ефект е имало, нито, коя умна глава го е родило. Единствено остава, предположението по името му, че се родило около град Лом. Месторазположение, което не се радва с други световно известни открития. В миналото си имаме достатъчно грешки за да се поучим и намерим път и посока на развитие.

 

 

 

Народ под прикритие

prikrit-3
Дойде едно време народът да е под прикритие. Уж го виждаш и е тука, ама всъщност го няма. Нито приема, нито предава дето се вика. Не реагира на никакви провокации на политици и управляващи. Те го крадат и лъжат системно, а народът си издъхва постепенно и стои прикрит, дето се вика, не реагира. Нямам обяснение, но е факт. Появиха се разни анализатори и народопсихолози, опитаха това-онова да обяснят с робски психики, с отрицателна селекция, при която кадърните в нашата история са изтребени, но нищо не се изяснява. Абе толкова ли да сме си изтрепали хората с топки, че да не се намери намери мъж да стъпи в дирите на тая 
държава и да я вкара в ред.

И ако сме изтрепали по етапен ред мъжете пък има жени. Къде ги търсите тях. И те сърца имат и често повече от мъжките. Но няма и няма кой да промени историята. И аз си стоях под прикритие, чисто по народно, докато съдбата не ме изхвърли на повърхността, като гнила дъска от потънала рибарска лодка.

Не знае човек кога и как ще влезне в националната история. Хората се готвят с години, търсят връзки и пак едва се вредят, а аз по чехли се нахендрих насред събитията. Какво да правя, както ти е писано така става. Отивам онази сряда да хвърлям боклука, не по реда си, след новините. То хората са казали, че вечер да хвърляш боклук е на лошо и все едно си хвърляш късмета, ама аз нали съм неверник, викам на Дафинка:

-Дафе, слагай масата идвам – и пак си предизвиквам съдбата. Ти тръгни, пък връщането е Божа работа. И като си насъсках така срещу мен съдбата хубаво, глей какво става. Стоят долу двама, гледат свирепо до един джип, и си говорят.

-Те, т’ва е нашият човек – ме оглежда единя, като стока на пазар.
-Много е мършав, и с очила. На нищо не мяза – вика другият.

Обърнах се назад, няма никой. Значи за мен става дума.
-Кой е мършав, бе? – им се озъбих и си бърша очилата. Ама като ги оправих забелязах грешката. Те като гардероби и тръгнах да туширам недоразумението – а, слабичък съм малко, такова.
-Сега така ще е по-достоверно – си говорят все едно, че ме няма – новите лица от народа не са се ояли и са почтенни.
Реших да не им преча да си беседват и тръгнах към контейнерите. А единя вика:

-Къде бе? Айде вътре, че измръзнахме докато дойдеш – и отваря вратата.
-Ама, господа, жената, Дафинка, е правила боб и… – понечих да се разберем, но този до мен като ме покани по рамото с ръка се намерих на задната седалка, барабар с кофата. Намести се до мен той и джипът потегли. Стискам си кофата между краката и трескаво мисля. За какво съм им да ме отвличат. Счетоводител на мелница тридесет години, едва плащам тока и парното. Загубена работа. Грешка някаква. Бързо анализирам ситуацията и си спомням, че шансовете ми са с 50% по-големи, ако установя контакт с терористите.
И започвам да комуникирам:

-Теснички са тия джипове отзад – и барабаня по кофата. Този до мен не ме отбелязва.
Промених тактиката и заговорих предния, дето кара:

-Малко е хлъзгаво, ама като карате добре няма проблем – пак нищо. Бре лошо. Взех да правя сметка какво ще стане като ме гръмнат. Ако ме върнат как ще ме свалят с ковчега от дванадесетия етаж. Ужас. Спомних си, че утре трябва да платя тока на входа, нали съм управител. И ако го спрат как ще ме свалят на ръце, без асансьор. И уплашено попитах момчетата:
-Извинете може ли утре някой да плати тока на входа?
Този до мене, дето не ме хареса от началото, изпъшка.
-Леле на каква гнила дъска стъпихме. Егати късмета. Те тоя се побърка. Казах ти, че не е читав и не става. Дай да го хвърлим някъде, че и тая кофа ми осмърде душата.
-Стига, бе. Има данни. Не виждаш ли, че е мишок. Точно отговаря на описание, профил, всичко. Таман сме го намерили, и пак отначало, и утре кой ще представим в сутрешния блок.
-Айде слизай – каза предният и натисна спирачките.

Огледах се, някъде далече светеше градът. Нямах избор.
-А кофата? – питам, колкото да поддържам разговора.

Тоя до мене изсумтя. Слезна до багажника и взе да рови. Предният повтори:
-Слизай и се събличай бързо!
Опа-а-а. Всичко бях премислил, че ще искат откуп, че са терористи, че са ме сбъркали, че им трябва четвърти за бридж даже бях помислил, само това не. Викам си Коце изгоре. По това време се показа онзи отзад и гледам носи костюм.
-Какво си се опулил? Обличай го! – и ми го подаде – ти си новият министър на икономиката. Меткай го бързо, че имаш да учиш програма и утре си при оная мацка от сутрешния блок.
Е те това вече ме срази. То да бях изгорел по щеше да е просто. Викам им:
-Ама как бе, момчета, та нали аз нямам такова, подготовка, и отпуска не съм взел. Да бях питал шефа, Дафинка, дето се вика, да се посъветвам, тъщата какво ще каже. Дайте да го обсъдим пак.
А този дето не ме хареса в началото се затресе от смях:
-Бе, този вярно, е голям мишок. Признавам, подведох се. Та той направо си е перфектен. Как не го знаехме по-рано. Той и за шеф на парламента става. Сладур. Давай господин …. как ти беше името?
-Талибанов ме викат – и се понадух.
-Айде, г-н Трендафилов, че и име трябва да преправяме и да четем и костюма да пипнем, че ти виси. Автобиографията си да учиш. Много задачи имаме.
Та така, малко съм си сменил работата и съм се отдал на родината. Лошо е, че не ми стига времето. Денем управлявам министерството, а вечер се виждам с момчетата да ме инструктират.

И като се прибера Дафинка все е легнала, ама пък нали си имам секретарка, карам я някак си. То за родината човек какво ли не е готов да направи. Като ми дойде куража и ще се отърся и на тия двамата, и на другите с тях, и на Дафинка, че и на тъщата даже ще се отърся. Сега само репетирам и гледам да не ме чуят, но като ми дойде куража и аз ще стана голям българин, за историята.

Никой не е пораснал изведниж.

Та и аз само съм започнал. Сега съм малко българин под прикритие.

Приказка за часовника

1297337858_1-13

Вечния стремеж за възход на човека се олицетворява в един от символите за пътя нагоре-стъпалата на стълбата. В този стремеж за по-добро и съвършенство човечеството гради своята стълба от векове и достига все повече висини. Днес, когато човешките достижения достигат до проучване на нови планети, изпълнението на много дейности е от роботизирани машини и природните ресурси се заменят с изкуствени разработки, откриваме една голяма грешка. Изграждайки стъпала на познанието по вселенската стълба ние сме рушали зад нас тези по които сме минали.

Зад нас е останала една изкривена природа с гори унищожени от дейността ни, с изчезващи видове и изтощена от експлоатация земя. Във водните недра плуват нефтопродукти и отпадъци в милиони тонове. Променяме световни течение и температури на континенти. Газовете, резултат от дейността ни разрушават озона и променят влиянието на слънцето върху земята и организмите ни. В един момент ние започнахме да разбираме, че сме в собсвения си капан. Зад нас е разрушеното и няма стълба, която би могла да съществува без основа си. В един момент разбираме, че без малката пчела няма опрашване и плодородие, а с хербицидите си я убиваме. Земният червей е в основата на почвеното плодородие, заедно с хилядите гъби и бактерии и унищожаването им пречи на почвообразуващите процеси. В морето милиони организми от бактерии до китове формират не само многообразна фауна, но и са регулатор на процесите в него. Топенето на ледове следствие замърсяване и повишаване на температури влияе върху вековно установени водни течения. Променят се местообитания на видове, като повечето са на ръба на оцеляването.

Преди столетия учени са търсели зависимости между световните процеси. Днес ги знаем по един печален начин. Нарушавайки популацията на даден вид разбираме, че се нарушават цели животински и разстителни вериги. Тези отклонения достигат и до нас, до нарушения на биоенергийно ниво. Днес може да кажем – твърдо да, изчезването или дори намаляването на всеки вид е пагубно за нас. Всеки вид руши стъпало от човешката стълба и развитие. Всеки изчезващ вид отброява период от време на световния часовник, водещ към края на чавечеството. В нашите ръце е да спрем това страшно обратно отброяване на време към апокалипсиса. Създателят ни е дал разум да управляваме световните процеси и да самоопределяме движението им. От нас зависи как ще използваме това. Дали ще се погрижим за останалия свят, а от там и за себе си или ще се самоунищожим.

Завършвайки тези редове ще излезна и ще прегърна едно дърво, ще взема в длан калинка и ще и помогна да литне, ще взема цвете от градинката и ще го помириша.

Ще съм щастлив, че ги има и ще дам приноса си за да ги видят и хората след мен.