Видове култивиран пипер – класификация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 
 

В България пиперът се явява традиционен зеленчук. Появява се по нашите земи само няколко десетилетия след откриването на Америка. За тези няколко столетия от тогава са създадени някои наистина висококачествени сортове. За съжаление, обаче, сортовото разнообразие у нас не е чак толкова голямо (противно на някои твърдения). На практика всички сортове пипер, които се отглеждат в България принадлежат само към един вид – Capsicum annuum (изключенията са само по дворовете на някои любители). Този вид е най-разпространеният и в световен мащаб. Но това не означава, че няма други видове с ценни качества. Съществуват над 20 вида в род Capsicum. Освен Capsicum annuum в култивация са въведени още 4 вида, но те се отглеждат ограничено – най-вече в Южна и Централна Америка, Мексико, Карибите, също и ограничено в Индия и Китай. В рамките на тези 4 вида има доста сортове, които биха могли да се отглеждат при нашия климат (няколко такива сорта са представени по-надолу).Петте вида въведени в култивация са:

Capsicum annuum – това са пиперите, които се отглеждат у нас. Annuum означава едногодишен, но това име е дадено погрешка, въпреки това е останало така и до наши дни. Името е погрешно, защото всички видове от род Capsicum са многогодишни растения.

Capsicum baccatum – този вид се отглежда предимно в Южна Америка и е познат под името „аджи“ (всъщност това означава просто „пипер“, но в някои страни от тази част на света така се нарича вида baccatum). Baccatum означава „като ягода“. На практика плодовете на всички видове от семейство картофови – пипер, домати, патладжан и т. н. са ягоди в ботаническия смисъл на думата (не се бъркайте с градинската ягода, чийто плод всъщност не е ягода, както между впрочем и орехите не са ботанически орехи). На повечето сортове дръжките на плодовете са доста дълги. Множество от пиперите от този вид имат по-различни аромати.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но някои от сортовете са по късни, затова е добре семената за разсада да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Другото важно нещо е, че растенията са по-големи (на някои от сортовете до есента образуват храст висок до 1,5 м.), затова трябва да се сеят при по големи разстояния, примерно 100 х 30 см. (вместо 60 х 15). Растенията от този вид се разпознават лесно, като се видят цветовете им. За разлика от тези на annuum, chinense и frutescens, чиито цветове са бели, цветовете на baccatum имат петна в основата на венчелистчетата (виж снимката):

Capsicum chinense – този вид е вторият по разпространение след annuum. Макар и рядко, го има в много страни. И на този вид името е дадено погрешка. Chinense означава „от Китай“, а всички видове пипер произхождат от Америка. Специално този вид произхожда от северната част на Южна Америка. Ботанически е много близък до annuum и дори има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Има няколко групи сортове (в зависимост от формата на чушките), като най-известната е тази на типа хабанеро (в превод: „от Хавана“), често с това име се отъждествява целия вид C. chinense. Като цяло чушките на различните сортове принадлежащи към този вид имат следните характеристики:
– Най-популярното им качество е ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА лютивина на много от сортовете. Най-лютивите сортове пипер принадлежат именно към този вид. Тези чушки рядко се използват за пряка консумация, защото малцина могат да ги ядат, но са отлични за приготвянето на лютиви ястия и особено сосове. Използват се и за приготвянето на лютиви спрейове за защита от хора и/или животни. Нелютивите сортове са сравнително малко. Повечето чушки от този вид имат много характерен, най-често силен аромат, който не се харесва на всекиго (не е лош, просто е много по различен от този на обикновения пипер). Повечето пиперки са с причудливи форми. Едроплодните (над 7-8 см.) сортове са рядкост.
Отглеждане: Отглеждат се като обикновения пипер, но трябва да се знае, че семената се нуждаят от повече топлина и време (2-5 седмици), за да изникнат, като често никнат не едновременно. Вегетационният им период е по-дълъг и затова семената за разсада е най-добре да се засеят 60-75 дни преди последните възможни слани за вашия район. Растенията обикновено са по-разклонени и затова е добре да им се даде малко повече място, примерно 80 х 30 см. С този вид пипер лично аз имам значителни проблеми. Всяка година голяма част от растенията загиват, вероятно от някоя от вирусните болести.

Capsicum  frutescens – този вид също е сравнително разпространен по света (макар и рядко) и също като chinense е ботанически много близък до annuum и има спорове дали не трябва да бъде причислен към него. Frutescens означава „като храст“. Разнообразието на сортовете от този вид по отношение на форма и размер на плодовете е най-малкото сред петте вида. Не ми е известно да има нелютиви сортове. Най-популярният сорт от този вид е Табаско, от който се прави едноименният лютив сос.

Capsicum pubescens – този вид се отличава значително от всички останали. Почти не се отглежда извън Южна Америка. Pubescens означава „овласен/покрит с мъх“. Цялото растение е покрито с къси власинки, което му придава сребрист вид (прилича повече на физалис, отколкото на пипер). Растението не расте изправено, а се стели. Цветовете най-често са виолетови. Най-интересният отличителен белег е, че семената са черни! Плодовете са доста сочни и почти винаги много люти. Този вид има дълъг вегетационен период, а и не понася добре високите температури (опадват му цветовете) и затова нашият климат не е подходящ за него – завързва късно и до първия мраз не може да узрее.

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Малко информация за лютивата химия от гостуващия ракетен учен Д-р Иван Лалев Колев

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
Лютивите чушки са членове на семейство Capsicum. Лютивият/топлинният диапазон е разнообразен, вариращ от много лек до изключително див и агресивен. Специфичният клас вещества, които определят тяхното действие и разположение в класациите, са известни от тези учени, които изучават такива неща, като капсаициноидите. Двата най-често срещани компонента в този клас са капсаицин и ди-хидрокапсаицин (Capsaicin and Di-Hydrocapsaicin), които изглеждат така:Capsaicin

H3CO

\____       O            CH3

/    \      |            |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)4-C=C-C-CH3

\____/  | |          | | |

H2 H          H H H

Di-Hydrocapsaicin

H3CO

\____       O        CH3

/    \      |        |

HO-<      >-C-N-C-(CH2)6-C-CH3

\____/  | |

H2 H

Капсаицинът и дихидрокапсаицинът заедно съставляват около 80-90 % от капсаициноидите, открити в лютивите чушки. При видовете Capsicum annum общото съдържание на капсаициноид варира от 0,1 до 1,0 %, а съотношението капсаицин към дихидрокапсаицин е около 1: 1. В Capsicum frutescens общото съдържание варира от 0.4 – 1.0 %  със съотношение около 2: 1.

Останалите, по-малките капсациноиди включват Nordihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2) 6], Homocapsaicin [Capsaicin с (СН2) 5 вместо (СН2)4 и Homodihydrocapsaicin [Dihydrocapsaicin със (CH2)7 вместо със (CH2)6].

Различните капсаициноподобни съединения, намиращи се в лютивите чушки, имат леки структурни изменения в въглеводородната опашка, променяйки способността им да се свързват с нервните рецептори и способността им да проникват в слоя от рецептори на езика, устата и гърлото. Това може да обясни защо някои люти чушки изгарят  устата, докато други лютят дълбоко в гърлото.

Капсаициноидите не са разтворими във вода, но са много разтворими в мазнини, масла и алкохол. Ето защо пиенето на вода, след като добили смелост да ядете извънредно лютивото Habanero Чили, няма да спре изгарянето. Поглъщането на студена бира е традиционното лекарство, но малкият процент алкохол няма да измие много от капсаицина. За да получите известно облекчение от лютивото изгаряне  (не може да измислите по-добра причина за да не се ,,наслаждавате на силната лютивина“), пийте мляко или яжте сладолед. Млякото съдържа казеин, липофилно (мазно-любиво) вещество, което обгражда и измива молекулите на мастните капсаицини по същия начин, по който сапунът измива мазнините.

Възприятието, че чушката е „лютива“, не бива да се счита за  трагедия. Капсациновият ключ отваря врати в клетъчната мембрана, която позволява калциевите йони да навлязат масово в клетката. Това в крайна сметка незабавно предизвиква сигнал за болка/парене, който се предава на следващата клетка. Когато клетките са изложени на лютивата топлина, възникват същите събития. Изгарянето от лютивото и изгарянията от температура са сходни на молекулярно, клетъчно и сензорно ниво.

Парадоксалното в случая е, че способността на капсаицина да причинява болка го прави полезен за облекчаване на болката. Въздействието на капсаицина намалява чувствителността към болката и се прилага като противодействащо на болката средство при лечение на артрит и други хронични болезнени състояния.

Капсаициноидите са уникални в сравнение с други пикантни вещества, като пиперин (черен пипер) и джингерол (джинджифил), в който капсаицинът причинява дълготрайна селективна десенсибилизация (прави ни по-малко чувствителни) към болката и дискомфорта в резултат на многократно повтарящи се дози. Резултатът е нарастващата способност да се толерират все по-лютивите храни и позволява на човек да поеме накратко титлата „Лютиво-манияк“ или „ЛМ“ за по кратко.

Хората, които ядат често много пикантни храни, богати на капсаицин, изграждат толерантност към него. Стимул: След като човек е станал до известна степен десенсибилизиран до екстремната лютивина на „горещите“ люти чушки, той или тя може да започне на ново кулинарно приключение. Тъй като не се задвижва достатъчно от топлинно-лютивия  фактор, небцето и вкусовите рецептори вече имат способността да изследва разнообразните вкусове, предлагани от безбройните различни Лютиви чушки, които понастоящем са достъпни от цял свят. Също така за някои Лютиво-манияци  доброто разтърсване от капсаицина възбужда и стимулира нервната система за производство на ендорфини, които спомагат за приятното усещане за благополучие, което може да продължи няколко часа. Ендорфиновия лифт или „издигането“, прави пикантните храни леко пристрастяващи, а за някои дори мания.

Предлагам информацията и структурните химични формули показани по-долу за хора, които наистина са в науката за лютивите чушки.

Това са химичните формули, както обещахме да покажем, като включих и структурите на някои от малките, незначителни капсаициноиди

Има две версии (a и b) на всяка структура, съответстващи на различни конвенции на рисуване. Те са еднакво правилни и недвусмислени, а вие сте свободни да избирате коя да е версия, която предпочитате. Конвенцията „а“ най-често се използва от химиците, но конвенцията „б“ може да бъде малко по-лесна за разбиране за нехимиците.

Capsaicin-a

Capsaicin-b

Dihydrocapsaicin-a


Dihydrocapsaicin-b

Homocapsaicin-a


Homocapsaicin-b

Homodihydrocapsaicin-a

Homodihydrocapsaicin-b

Nordihydrocapsaicin-a

Nordihydrocapsaicin-b

Не на последно място (само в случай, че искате да знаете всичко за капсаициноидите): Точка на топене: 65 ° С; Точка на кипене: 210-220 ° C при налягане 0,01 torr

 

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Свинско с чесън

През последните пет години един зеленчук поскъпна с повече от 100%.

Голяма част от нашите производители спират да го отглеждат и сега основно се внася от Китай, Иран, Испания и Франция. А перз това време Блгария губи традиции и опит за производството му. Сортове изчезват или се разпадат. Това е природен лек за простудни и вирусни инфекции, понижаващ нивото на съсирване на кръвта и образуването на тромби, предотвратяващ образуването на тумори и много други.

Това, разбира се, е чесъна (Allium sativum) или чесновия лук. Многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция. Вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте свободно в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве.
Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Една глава чесън обикновено е от 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена и е съставена от много (8–25) отделни скилидки.

Листната част се състои от централно стъбло, високо 25–100 см с плоски или ръбести (но не тръбообразни) листа дълги 30–60 см и широко 2–3 см.

На по-големи площи се отглежда във Великотърновски, Ямболски, Шуменски, Силистренски и някои други райони.

Чесънът бива летен и зимен.

Летният чесън е по-дребно растение, с по-малки листа и луковици, които са стегнати и с по-добра съхраняемост. Към него спада сорт 37/57, чийто луковици са с 9–11 скилидки и тегло 34-40 г.

Зимният чесън е с широки сочни листа. Луковиците са по-едри, но с по-малка съхраняемост. Към него спадат сорт №6, 50-70 г и сорт №14, който е с по-малко стегнати, но по-едри луковици. По своите биологични особености и изисквания чесънът се доближава много до лука. Зимният чесън за зелена консумация най-често се отглежда в зеленчуковите сеитбообращения, а летният – в полските. От това трябва да се изхожда при избора на място и при подбиране на предшествениците.

За отглеждане на чесъна се избират богати на органични вещества структурни почви, разположени на проветриви места. Особено важно е те да са чисти от плевели. Чесънът трябва да се отглежда на едно и също място най-рано след 3–4 години.

Подготовката на почвата за летния чесън започва с оран на дълбочина 15–18 см. С нея се унищожава плевелната растителност и се създават условия за поникване на плевелните семена. Дълбоката оран трябва да се извършва до края на август на дълбочина 25–28 см. С нея се унищожават новопоникналите плевели. По-добри резултати се получават, когато дълбоката оран се извършва с обръщателен плуг.

Преди дълбоката оран се прави основно торене с органични и с минерални торове – 9-10 т разложен оборски тор и P2O5 и К2О след почвен анализ и указание от агроном.

Напролет площта се култивира на дълбочина 10–12 см. Заедно с култивирането се внася азот, отново след анализ.

Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика. Почвата се изорава на дълбочина 15–18 см, а по-късно се бранува и се заравнява. Непосредствено преди засаждането се оформят лехи с удобна за обработка ширина, които се разделят една от друга на разстояние за стъпване на механизацията, широка 30–40 см. Дължината на лехите е в зависимост от наклона на терена и механичния състав на почвата. Браздите служат за пътеки и за отвеждане на излишната вода при валеж или напояване.

Зимният чесън се засажда до 15 октомври.

Подготовката на посадъчния материал започва с разделянето на скилидките и сортирането им по големина. Те се засаждат ръчно в предварително направени малки браздички. Те от своя страна също могат да се правят ръчно или пък с машини на разстояние 15–20 см и дълбочина 6–8 см. Вътре в тях скилидките се засаждат на разстояние 7–8 см една от друга. За засяване на един декар, в зависимост от едрината, са необходими 150–300 кг скилидки.

Летният чесън се засажда по същия начин, както зимният. Разликата е в сроковете. Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари до началото на март.


След засаждане площите и при двата вида чесън се третират с хербицид преди поникването, и още веднъж във фаза 3-ти – 4-ти лист. След тези периоди чесънът трудно понася хербициди и е задължително да се окопава.

След поникване и двата вида чесън се третират с инсектицид за чеснова муха. При ранни затопляния през месец януари и февруари се пръска отново. При трайно високи температури над 15 градуса се влиза в график и се пръска през 15-20 дни до началото на образуване на глава.

Ако се появи бяло гниене, нападнатите растения се изскубват и се унищожават.
При температури над 30 градуса и чести превалявания обикновено след 20 май се пръска против гъбични заболявания, в график през 20 дни до прибиране.

Чесънът има нужда от редовно поливане, затова и се полива равномерно без да се преовлажнява до 20 дни преди прибирането му.

Когато чесънът се отглежда на слабо запасени песъчливи почви, препоръчва се подхранване поне 2 пъти с 10–15 кг азот на декар.

Грижите през вегетацията включват минимум две окопавания.

При зимния чесън прибирането става до 15 юни, а при летния- месец по-късно. Растението се прибира със стъблата, които се почистват след изсушаване. При закъсняване дори с няколко дни стъблата бързо изсъхват и падат (прегарят). Така прибирането става трудно с машини и почти невъзможно на ръка. В този случай загубите са големи, поради трудно откриване. Горната ципа също изгнива и се влошава качеството на главите. Оголва се горния слой скилидки и главите изглеждат лошо. Старите хора казват, че ако чесънът не се прибере навреме, той изчезва. И в преносен смисъл е точно така.

Чесънът се суши се на проветриво място, без да се допуска влага. По навлажнените глави се образуват черни петна и те губят търговския си вид.

След добро изсушаване се прибира в мрежести опаковки, като се следи през цялото съхранение.

Чесънът е труден за съхранение и ако не е в камера при контролирана температура и влажност, трябва да се следи за покълване или мухлясване през зимата.

Неприятностите при съхранението могат да се спестят, ако се спазва правилото, че най-добрата стока е продадената навреме.

Чесънът е наглед обикновен продукт.

Но многото особености при отглеждането му, продължителния производствен период, ниската степен на механизация и трудното съхранение го правят неатрактивен за производителя, затова и много земеделци го отбягват. Като се прибавят и лошите в метеорологично отношение години, понякога се случва той да е по-скъп дори от свинското, с което иначе е в отлична комбинация.

Уважението си към този продукт хората от различни краища на България изразяват със задължителното му присъствие на трапезата. Орешачани налагат сланината си с него. Суджукът им също е подправен с тънкия му аромат. В Тетевенско пък се прави уникална рибена чорба – саламура, в която прясната пъстърва си прави компания с голямо количество от лековитата люта подправка. Може би за това балканджиите се славят с дълголетието си. И с още нещо според жените, което обаче не е предмет на тази статия…

Босилек (Ocimum basilicum) – Технология за отглеждане

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Азия. Познато е на всички от вкусните гозби – отглежда се като подправка, но и като декоративно растение. Ароматът му е причина да бъде известен като „кралска билка“. Може би заради това с него са свързани и много поверия и легенди. В Индия той е растението на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която убива с очи. В Египет пък се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил признание в любов. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.

Тези и още други интересни факти са причината тази статия да се посвети на босилека. Тук обаче няма да се акцентира на това какво точно представлява той, а на това как да се отгледа.

Босилекът се засява от средата до края на март.  Ако сеитбата се извършва на лехи на открито, важен показател е температурата на почвата. Когато тя се задържи над 12°С на дълбочина 6–8 см, може да се пристъпи към сеитба.

Семената на босилека са много малки- в 1 грам се съдържат около 800 семена. За засаждането един декар са необходими около 12-14 000 растения. Винаги засявайте с 20-30% повече семена.

Когато се засяват директно върху леха, е добре семената да се смесят с предварително пресят пясък, който е леко влажен. Лехата се подравнява и се притъпква с дъска, така че повърхността й да бъде колкото се може по-равна и притъпкана. Добре е пръстта да е влажна, ако е суха- навлажнете я. Пясъкът със семената се разпределя на равномерен слой с дебелина около 1 сантиметър върху лехата и отново се притъпква. При така описаната технология семената не се подсипват с допълнителен слой субстрат и не се полива след сеитбата. Покрива се с полиетилен. След 5–10 дни, в зависимост от температурата, семената започват да покълват.

Засяването може, и е препоръчително, да се направи в табли, които се пълнят с готова торфена смеска. И двете вече се продават навсякъде по агроаптеките. При тази технология за разсадопроизводтво единствения, ако може така да се нарече, недостатък е, че във всяко гнездо на таблата трябва да се поставя по едно единствено семенце, а както стана ясно, семената са доста малки. За да няма предпоставки за провал на тази операция, тя е по-успешна, когато се извършва от представителки на нежния пол, тъй като изисква голяма концентрация и спокойни деликатни ръце. Има и фирми, които разполагат с пневматични сеялки за точна сеитба в табли, като всяка машина има определен стандарт. Затова е важно първо да се избере фирма и от там да дадат информация какви точно табли ще са нужни.

След като започнат да покълват семената, полиетиленът се вдига над повърхността посредством метални дъгообразни пръчки или подобно приспособление. От тук нататък оптималната температура за развитие на растенията е около 20°С през деня и не повече от 14-15°С през нощта. Полиетиленът в двата края на лехата ( при челата) се държи отворен до толкова, доколкото това да не повлиява за голяма разлика от оптималната температура.

Младите растения се подхранват през около 4-5 дни с водоразтворими комбинирани торове в концентрация около 2 гр/л.

Превантивно, когато растенията са със височина около 2 см, се поливат с фунгицид и инсектицид.

Например: в една лейка от 10 литра се смесват 20 гр.Топсин М, 15 мл. Превикур, 20 мл. Б-58. Полива се с около 4 литра на квадратен метър, а когато е в табли, може и по малко.

Важно!

Трябва да се внимава да не се преполиват растенията и да не се допуска висока влажност на въздуха. Предпоставка за това са прекалено гъсто разположени едно до друго растения- в такъв случай се налага да се пикират на разстояние около 4 см едно от друго. Когато са засети в табли, пикиране не се налага.

Не трябва да се допускат високи температури над 25°С.

 

Засаждане

След 10-15 май, или когато понамалее опасността от слани, разсадът се засажда на постоянно място. Естествено, преди това почвата трябва да е наторена с комбиниран гранулиран т.е. бавно действаща NPK (Азот:Фосфор:Калий) тор. След това се прави дълбока оран (над 20 см), като трябва да се внимава да няма буци. Може да се правят и допълнителни обработки, ако има нужда.

Разстоянията на засаждане зависят от начина на напояване и от някои други фактори.

Ако се напоява гравитачно, т.е. водата се пуска да тече по бразди, разстоянието от ред до ред е около 60 см, като вътре в реда растенията стоят едно от друго на около 15-20 см.

Ако се напоява капково, се подготвя повдигната леха, подобно на тази при пиперопроизводството. Лехата може да е дву- или три- редова, като за предпочитане е двуредова. Важно е външните редове да отстоят поне на около 20-25 см от ръба на лехата, тъй като при обилни валежи целостта на лехата е възможно да се наруши, особено по краищата. Така, когато растенията са засадени близо до ръба, корените им се оголват. Разстоянието на редовете един от друг в лехата няма нужда да бъде по-голямо от 30 см, а вътрередовото 15-20 см.

Босилекът реагира много добре на напояване, затова то се прави го веднъж или два пъти седмично в зависимост от времето и типа почва. Ако е много горещо обаче, а почвата е лека и бързо просъхва, ще се наложи поливане дори и през ден или два.

10-15 дни след засаждането, когато растенията са се прихванали, е добре да се направи едно подхранване с амониева селитра в доза 6-8 кг на декар. На този етап не е нужно по-голямо количество. След около 10 дни може да повторите храненето.

Важно е насаждението да се поддържа чисто от плевели.

Добре е мероприятията да вървят в този ред: премахване на бурена, разхвърляне на амониевата селитра, прекопаване. Идеята е торта леко да се инкорпорира в почвата.

Във фаза цъфтеж се прибира реколтата, растенията се режат над вдървесинената (кафява на цвят) част на стъблото, приблизително на около 15 см от повърхността на земята. За брането може да се използва лозарска ножица.

При добро напояване, преспокойно могат да се прибират и по две реколти. Без напояване не може да разчитате на реколта.

 

Изсушаването на босилека е процес, който не е за подценяване.
Босилекът съхне бавно. Най-добре е да се направи на снопчета и да се закачи на сенчесто или засенчено проветриво място. Процесът на сушене трябва да се следи редовно. След като изсъхне добре, снопчетата босилек може да се балират като се използва пластмасова щайга.

Босилекът се напада от някои гъсеници, но ако положението не е много сериозно, не препоръчвам да се прави третиране с инсектициди, тъй като в България имаме сравнително кратък период на реколтиране и достатъчно бърз растеж на растенията. Няколко гъсеници не биха оказали особено влияние върху добива.

Но ако все пак се наложи третиране, карантинният срок на препарата трябва да се съобрази с датата на прибиране на реколтата.

Босилекът действа репелентно (отблъскващо) на голям брой насекоми. Това негово качество може да се използва и да го превърне в естествена защита – 1-2 реда босилек по края може да предпази цяла градинка от жужащи неприятели. Така всички растения ще са добре предпазени и ще ви радват с цветовете и плодовете си.

Успех!

 

Милан Топалски – агроном