Kонните бази и конюшните – организация, предназначение, проекиране, строителство, експлоатация

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 
 

Конна база – всичко за конните бази.

Конните бази са специализирани съоръжения, които са създадени и се използват с много и разнообразни цели, свързани с отглеждането на конете и предлагането на различни услуги в областта на конния спорт и конния туризъм. Услугите и дейностите, които обичайно предлага една съвременна конна база са отглеждане и грижа за коня, развъждане и продажба на коне, училище за конна езда, пансион за коне, провеждане и подготовка за състезания по конен спорт, екипировка под наем и транспорт, хипотерапия, ветеринарно обслужване и др.

Всяка конна база трябва да е изградена и да отговаря на определени изисквания и стандарти във връзка с хуманното отглеждане на конете. Помещенията и конюшните в конните бази, както и грижата за конете са съобразени с определени стандарти и препоръки на световни и национални асоциации по конен спорт. Във всяка конна база е редно да се съблюдават определени норми на хранене и поене на конете, вентилация и хигиена, да се спазват общоприети стандарти при изграждането на конюшните, помещенията за персонала, манежите, плацовете и боксовете, в които живеят и тренират конете. Съвременните конни бази предлагат и допълнителни модерни условия и грижа за конете като солариум за коне, въртележки за раздвижване на конете, пътеки за коне, машини за пресоване на фураж и други.


Конна база, конюшни и боксове за коне

Конюшните в конните бази се състоят от така наречените боксове, в които конете са настанени. Обичайно, за всеки кон има отделен бокс, който отговаря на определени изисквания и е снабден с различни аксесоари. Отделните боксове предотвратяват случайни наранявания между самите коне, както и служат за разделяне на конете един от друг, на кобилите от жребците и подпомагат отглеждането на конете в случай на специален режим или индивидуален хранителен режим на даден кон. Дизайнът на конюшните и боксовете в една конна база може да бъде разнообразен като е съобразен с дадения климат, страна, културна и географска принадлежност, брой на отглежданите коне и използваните материали и препоръките на съответните национални и регионални организации. Материалите, които се използват в строежа на конюшните и боксовете са предимно от камък, дърво или стомана. Боксовете трябва да са снабдени с хранилки за фураж и поилки за прясна вода, както и постели от качествен материал, съобразен с индивидуалните нужди на коня. Боксовете са два вида:

  • Бокс, който позволява свобода на движенията на коня и той може да се завърта в различни посоки и да избира в коя посока да гледа или да легне.
  • Бокс с ограничени движения на коня, който позволява конят да гледа само в едната посока и е възможно или не, да легне на земята. Обичайните размери за този вид боксове са между 1.20 м. и 1.50 м. широчина и между 2.40 и 3 метра дължина.

Изборът на бокс зависи от наличното място, местните обичаи и организации, които правят препоръки за минимален размер за отглеждането на конете. Във Великобритания, Британската асоциация по конен спорт препоръчва боксовете във всяка една конна база да позволяват свобода на движенията на коня и да са с размер поне 3 х 3 метра за понита и минимум 3.70 х 4 метра за коне. Боксовете за жребците понякога са с по-големи размери и могат да достигнат до 4.3 метра.

Услуги, предлагани в конните бази

Конните бази могат да бъдат предназначени само за коне на собственика или собствениците на базата, но могат и да предлагат отглеждането на конете на други собственици на пансионен принцип. Пансионът може да бъде без допълнителни услуги и всички необходими грижи по гледането на коня да се поема от самия собственик, но може и да включва цялата необходима комплексна грижа по отглеждането на коня, включително обучение, тренировки и конна езда.

Често конните бази предлагат уроци по конна езда и конен спорт, както и услуги от конния туризъм – планинска езда, конни преходи с водач, екстремни преходи, езда в манеж с инструктор и други. Много от съвременните конни бази предлагат също така и допълнителни услуги като ветеринарно обслужване, наем на екипировка, транспортиране на коне и други. В някои случаи конната база може да предлага и услуги за отглеждане на конете в оградени пасбища и падоци на открито.

Уроци по езда, манежи, плацове и съоръжения  в конните бази

Във всяка конна база има обособени специални места за езда и тренировка на конете, които може да са вътрешни и външни. Обикновено това са закрити манежи и открити плацове, които са изградени от различни материали и са в различен вид и размер – пясъчен манеж, тревен плац, текстилно-пясъчен плац и други. Най-малките кръгли манежи (корал) започват от размер 12 метра в диаметър, а най-големите, които са подходящи за състезания могат да достигнат до 91 метра. Уроците по езда, които обичайно се предлагат в конните бази могат да бъдат – конна езда в манеж с инструктор или любителска езда с водач в природата, почасова езда, екстремни преходи и други.

Грижа за конете в конюшнята

Конете прекарват една голяма част от живота си в конюшнята. По природа конете са свободни, скитащи, стадни животни и това е неестествено за тях да живеят постоянно в условията на полузатвор. Поради тази причина за да се поддържат толкова бодри и жизнени, колкото и здрави не е напълно достатъчно само да знаеш как, кога и с какво да ги храниш. За да се приспособят сравнително по-добре към изкуствената околна среда изпълнена с присъствието на хора, те трябва да се справят толкова добре психически, колкото и физически. И каквото и мнение да имаме за интелигентността на конете не може да се отрече, че коня има интелект добър колкото и тяло. От това следва, че грижите, които са необходими да прилага неговия господар не са само физически грижи, но и добро разбиране на характерните нужди на коня като цяло. Конете също както нас могат да изпитват досада и отегчение и това е специфично за конете в конюшнята тъй като те са отрязани от свободната „компания” в табуна. Също така като нас конете са индивидуални сами по-себе си, някои са по-чувствителни други по-малко или повече интелигентни. Точно обратното на нас всички коне по-природа са нервни и подозрителни към всичко ново и странно, към внезапно движение и шумни, дразнещи гласове. На свобода тяхната реакция на страха и поведението е борбата, но конете в конюшнята, които са станали нервни от грубите коняри, които са им викали и са ги блъскали и удряли с дръжките на вилите за да ги преместят за тях няма бягство. Вместо това те са принудени да реагират като се защитят и ако грубия гледач не се замени незабавно това ще се отрази върху конете, като станат извънредно нервни, уплашени и трудни за удържане. Всички коне и в частност конете от конюшнята, би трябвало да се отнасяме към тях с непоколебима твърда добрина.

Конюшнята

Конете в конюшните се нуждаят от пространство, въздух и светлина. Помещението или конюшнята трябва да е достатъчно голяма за коня за да може да се движи свободно, да лежи, да се търкаля и да става без опасност да се самонарани (да се доближи прекалено близо до стената и да не може да се завърти свободно). Идеалните размери са 3,5 на 3,5 м., задоволителни размери са 3,5 на 3,0 м. и достатъчни размери за понита са 3,0 на 3,0 м. Всички по-големи размери са безсмислени(с изключение на родилните помещения).

Конете се нуждаят от свеж въздух. Застоелия въздух в помещенията допринася до податливостта на конете към заболявания и бронхити.
Конете се нуждаят и от светлина, като не е добре за очите на всяко едно животно да стои на неестествена тъмнина, като тъмнината не се различава от тази през нощта.

В миналото конюшните са били строени в домовете на собствениците. Те са имали тухлени подове и метален обков на масивни дървени врати, ясли за сеното и обикновено конюшните са имали по две врати. Дали помещението е свободно правостоящо със сграда или хамбар ще са необходими ясли за концентрираното хранене, решетка за сеното или пръстен, на който да се закачи мрежата за сеното и пръстен (може да бъде същият използван за мрежата на сеното), за да се завързва коня за него докато се храни.

Водата може да се дава чрез използването на автоматични поилки, които конете бързо научават как да използват или във ведра. Ако се използват ведра необходимо е да са от тежък тип и да не преобръщат лесно от конете, трябва да се поставят в някои ъгъл застопорени за напречно парче дърво. Ведрата трябва да се пазят чисти, тъй като при постоянното поене слюнката на конете се смесва с водата и се образува слуз по вътрешността на ведрото, ако не се отстранява периодично. Най-добре е дъното на яслата да не е на по-малко от 60 см. от земята, като всъщност действителната височина ще зависи от животните. Ясно е, че малките понита няма да могат да достигнат до яслите, които са за големите коне. Някои хора предпочитат да имат ясли на нивото на земята съобразявайки се с територията, че нормално конете ядът с нормално наведена глава. Недостатъка на тези ясли е че лесни за замърсяване с постеля и фекалии. Най-лесния начин да се поддържат чисти са подвижните ясли, които се поставят в ъглите. След всяко хранене те могат да се изкарват отвън и лесно да се почистят и измият. Важно е да се поддържат яслите чисти-също както ние не обичаме да ядем в мръсни чинии, конете намират своята храна по-апетитна, ако тя не е хвърлена в яслата където има спластени слоеве, спарена храна, която е залепнала по дъното и стените. Също така друго заради, което е важно конете да ядът от чисти ясли е запарената храна да не може да ферминтира и да стане нездравословна за тях. Ако коня не си изяде цялата дажба тя трябва да се извади от яслата преди залагането на новата храна. Най-лесните решетки за сено и за коне и за гледачите са извитите триъгълни решетки поставени в ъгъла. Основата на решетката би трябвало да бъде на 120 см. от земята така няма да има опасност за коня да се заклещи под нея когато става. Ако решетката е поставена твърде на високо всеки прах или семена в сеното може да попадне в очите на коня до като той се храни. Мрежата за сено и завързаните пръстени би трябвало да се свързват чрез дъски на стената, на височината на човешки бой (рамо) от земята. Ако са поставени на по-високо ще бъде трудно за ниски хора да залагат с тежките мрежи за сено. Мрежите за сено винаги трябва да се връзват с плъзгащ се възел (примка на въже), при дърпането на въжето на мрежата нишката се затяга от само себе си, това е да се избегне спускането на мрежата твърде ниско докато коня яде от сеното, от което ниво коня може да си заплете краката в мрежата.
Боксовете в конюшните (оборите) ще се проветряват от прозорците и вратите в помещението, така че вратите в индивидуалните боксове могат да бъдат самостоятелни. В помещенията за коне е добре вратите да са от двете половини като долната половина да има два лоста отвън, от горе и от долу. За гледача (коняра), който е почти винаги носещ нещо добре е ако долния лост се плъзга лесно и вратата може да се отваря с крак. Горната половина на врата е добре да бъде закачена отзад и затворена само в редки случаи когато може да има буря, виелица или лапавица (суграшица), ако вали директно в помещението. Това не е само защото конете се нуждаят от свеж въздух,  който е също толкова важен, но и коня да бъде способен и да може да гледа навън, за да вижда съседите си и какво става на двора. Кои са така наречените лоши навици като: гризане на яслата, гълтане на въздух са вследствие на нервна основа (скучаене) и главно започват, защото коня няма нищо какво да прави или да гледа навън. Изолирания в строгия затвор кон ще доведе (предизвика) безпокойство както при човека така и при звяра, а какво остава за такива стадни животни като конете. Боксовете трябва да имат прозорци с части, които могат да се отварят, иначе това не е необходимо ако помещенията са направени с вентилация на покрива. Прозорците трябва да има решетка или мрежа отвътре така, че да не могат да бъдат счупени от конете или невнимателно използване на инструменти когато се чисти на конете. Ключовете за светлината трябва да са поставени извън бокса или изчислени или избрани така че само пръст може да работи с тях, тъй като конете доста бързо научават да работят с ключовете за светлината.

Особено внимание трябва да се обръща на настилката в боксовете. Настилката на боксовете не трябва да е твърде гладка. Специални тухли за конюшни са подходящи както и грубия бетон е сравнително добър. Подовата настилка е особено важен елемент за поддържане не копитата на конете в добро физическо  състояние. Твърдият и влажен под може да стане причина за развитието на различни копитни заболявания, като пододерматити, копитни ламинити, разтежение на сухожилията и т.н. Подът трябва да има лек наклон в посока предната част на помещението, за предпочитане към ъглите далеч от вратата, където малка дупка може да води към отводнителен канал. Покритите канали вътре в помещението са трудни да бъдат поддържани чисти.

На свободните помещения покрива трябва да има надвиснала част, това е с наклон навънка минимум 1 м. от предната част на бокса, така че в дъждовно време конете могат да гледат навън и гледачите могат да ходят от бокс на бокс без да се мокрят.  През пролетта и лятото според района и географската ширина конете нямат нужда от никаква храна освен от трева и сол и минерали (под формата на камък или брикети). Гризането на кората на дърветата и дъвченето на оградите не са навици на коня, а просто това често означава, че имат нужда от минерали, които могат да бъдат набавени чрез близане. Тази каменна сол и минерали под формата на брикети се поставя в яслата подобно на тези за останалите видове добитък. Разточително е да се слага яденето по земята тъй като става „пропита каша в мокро време”. Най-лесния начин за хранене се концентрира на дългото дървено корито. Ако новите коне са склонни към агресия един към друг, ще се отделят и ще се хранят от двете страни на яслата. Храненето от кофи е разточителство защото конете разливат, потъпкват, накланят и ги ритат. Коня титуляр е в състояние да обърне кофата на земята. Ако два коня се хранят заедно те се задоволяват, но ако са повече това може да доведе до борба за лакомство и да започнат да ядът бързо. Не е възможно да се уточни колко храна за запасяване ще трябва на един кон през зимата. Това зависи от времето (колко студено ще е през зимата и каква е концентрацията необходима да създава топлина на тялото),размера и вида на коня.Възрастта на коня също е от значение: млади коне под 5 години и възрастни коне над 15 години ще им трябва повече храна отколкото на кон на средна възраст. Количество от пасящи 4 животни в обширно пасище с различни треви не могат да се хранят през зимата. Грубо 1 тон сено може да стигне на едно животно през зимата. Ако зимата започне по-рано ще имаме по-гляма нужда от храна и обратното, ако климата е по мек от по-малко храна. Самите коне предпочитат доброто пасище пред сеното. През есента ако прекарват повече време навън и просто си стоят от това има изход(това показва че пашата е била слаба) и им се дава още слама. От средата на зимата коня има нужда от 7 – 9 кг. на ден храна. Царевицата е добър зимен фураж за коня, но трябва да бъде смесена с трици овес или ечемик. Сварения ечемик добре се обърква с трици и е топъл и отличен фураж за студените сутрини, а триците и кашите на меласата са добри за смилането. През зимата едно хранене с концентрат и сено е достатъчно да държи конете в добро състояние. През студените дни е добре храненето да бъде сутрин и вечер. Бременните кобили трябва да бъдат хранени добре и да получават всички витамини и минерали(дажбите да бъдат добре балансирани). При малките жребчета се хранят със слама когато настъпи вечерта.

Всекидневна грижа

Конете и понитата боледуващи и неработещи трябва да бъдат посещавани ежедневно. Ако са били държани много дълго време на паша, вероятно са сформирали групи и са пасели на дълги разстояния, ако някое животно липсва трябва да се провери дали се е заклещило в оградата или е легнало в ъгъла на оградата (повръща или си почива). Всички коне трябва да се проверяват за драскотини и бучки (получени от бодили и храсти), а клончетата, които са се оплели в гривата и опашката трябва да се отстранят. Късна зима и ранна пролет гривата, корена на опашката и краката трябва да бъдат внимателно прегледани за въшки, които могат да доведат коня до буен характер.

Постеля

За конете не е добре да стоят за никакъв период от време на голия цимент или тухли. Конете в конюшните се нуждаят от постеля и през деня и нощта, макар че със сламената постеля има разлика между нощната и дневната.
Пшеничната слама е най-добрата постеля, но често е най-трудна за намиране и най – скъпа. Овесената постеля е твърде апетитна и конете биха яли от нея. Ечемичната слама е бодлива и дразни конската кожа, макар че ако е в комбинация с друга слама, грубите, бодливите осили обикновено са липсващи и я прави добра постеля. Сламеното легло трябва да бъде с достатъчна дебелина. Грешно твърдение е че тънкото легло (да се стеснява, икономисва),  поема много по-малко влага и много повече трябва да се отстрани. Целта на дебелата нощна постеля е да предразположи да лежат конете. Ако постелята е твърде тънка части от тялото на коня могат да лежат на голия под, което скоро ще доведе до нараняването на скакателните стави и лакти. Освен това на коня ще му е трудно да стане от пода (пода е хлъзгав) и няма никакво покритие, за което да се захване. Сламата трябва да бъде разпръсната добре при залагането и, струпването и около страните на бокса и отвътре на вратата. Дневната постеля се прави чрез метене и издухване на пода и заменянето на чиста слама останала след почистването. Новата слама се добавя вечерта за оформянето на дълбока нощна постеля.

Благополучие, комфорт и хуманно отношение към конете.

Основните изисквания за благополучие и комфорт при конете е да се прилага такава система на отглеждане , която да е съобразена и подходяща за техния физиологичен комфорт и здравословно състояние, както и да осигурява квалифицирани грижи и добро отношение към животните.
Конете са стадни животни , които предпо4итат да живеят в групи и са животни , които са привикнали към контакта с човека.Ако те се отглеждат индивидуално то тогава имат нужда от по-чести контакти с тези , които ги обслужват.
Дори когато конете се отглеждат групово, отношението на човека към тях трябва да бъде съобразено с индивидуалните особености на всяко животно.
Отношението на хората, отговорни за отглеждането на конете е ключов момент при осигуряване на тяхното благополучие без значение каква система или технология на отглеждане се прилага. Допълнителното обучение и повишаване квалификацията им е задължителен момент от доброто управление не фермата и осигуряване благополучието, комфорта и хуманното отношение към конете.

Информация за коня. Как спят конете?

Тишина! Всички спят!

В природата всички коне, с изключение на господстващия жребец или кобилата, когато не са заети с ядене, игра, с изясняване на отношенията и сприятеляване, дремят. Тази форма на почивка е най-безопасна – в случай на заплаха табунът веднага е готов за бягство. В естествените природни условия конят спи около шест-осем часа на ден, смятайки дрямката, почивката и дълбокия сън. Кончетата спят по всяко време, под закрилата на майките. Инстинктът подсказва на болните коне въобще да не лягат – те се страхуват, че няма да могат да станат.

При отглеждането на коня в конюшнята нещата се променят. Конят не се чувства в опасност, не му се налага непрекъснато да се придвижва в търсене на препитание, няма възможност да бъде социално активен, мотае се от безделие и много повече време дреме.

В бокса много коне се чувстват абсолютно спокойни и спят дълбоко, без да обръщат внимание на каквито и да е дразнители. Така че, ако конят е с вас (ако приемем, че той е здрав), това означава, че той е спокоен за себе си, не се чувстват застрашен и му е доста удобно.

Когато конят изпитва психологически дискомфорт, на него му е неуютно, инстинктивно се опитва да бъде нащрек и не може да се отпусне. Ако той се намира под стрес, то тогава не може да спи дълбоко, някои коне може да си позволят да поспят само през нощта, когато е тихо и няма хора.

Много хора смятат, че здравият кон винаги трябва да спи изправен, макар че това е мит. Той действително може да си почива стоейки, благодарение на уникалния „заключващ” се механизъм на колената, който му позволява на стои на краката си много дълго време и при това максимално да отпусне мускулите – и в същото време мълниеносно да препусне, спасявайки се от хищника чрез бягство.

Костите на коляното фиксират сухожилието в изправено положение, докато другите мускули на краката са отпуснати. Грубо казано, връзките, сухожилията и мускулите стабилизират ставите в изправено положение.

Един от най-важните компоненти на този механизъм е коляното: коленните и скакателните стави са стабилизирани чрез специален механизъм на „синхронизация”, благодарение на който скакателните стави се свиват заедно с коляното, и следователно, ако колянната става се разтегне, то и скакателната се намира в същото положение.

Но стоейки, конят не може да спи дълбоко, а само дреме. Забележително е, че понякога конете не се наспиват с години. В природата водачът на табуна с години не спи дълбоко, защото от това може да се възползва някой млад нахален жребец и да нападне кобилите . По правило в табуна всички коне, освен лидера – жребеца или старшата кобила, имат възможност един по един, според йерархията, да поспят, лежейки като се намират в дълбока фаза на съня.

За съжаление, малцина от конярите имат възможност да наблюдават поведението на конете в табуна. За да разберем как се чувства конят в конюшнята, трябва да знаем точно какво представлява почивката.

Дрямка, сън и дълбок сън

Дрямка. В природата възрастните коне през по-голямата част от времето почиват прави, като едва докосват с едно от задните копита земята, с притворени очи, с отпусната шия, с провесена долна устна.

През цялото време ушите улавят и най-малкия шум. Конят се бори с насекомите с помощта на опашката и потрепване на кожата. Именно в тази поза дори най-класният жребец изглежда като кранта.

Сън. При втората фаза на почивката конят е по-уязвим – той лежи, с кръстосани под себе си крака. Това вече не е дрямка, а сън, но все още не е така дълбок, за да не може конят да реагира на дразнителите. От време на време той маха с опашка, кожата потрепва, ушите непрекъснато „сканират” местността. Когато господстващият кон става след подобна почивка, той се прозява, протяга се, протяга задното си копито, изправя гърба си, оправя шията си. След няколко секунди той вече е готов да се движи бързо.

Дълбок сън. Във фазата на дълбокия сън конят лежи на една страна, опънал краката и шията. Понякога той хърка, въздъхва тежко и произвежда невероятни звуци, по които обаче не трябва да се съди за състоянието на дихателните пътища. Не реагират на външни дразнители. Опашката и ушите са неподвижни. Конят е много уязвим в това състояние, тъй като е почти в безсъзнание. За да се събуди, му трябва известно време.

В природата, ако всички членове на табуна спят, то няколко коня не спят, готови да предупредят, ако възникне опасност.

 Сънища

Практически всички учени-хиполози твърдят, че конете сънуват. Понякога може да се наблюдава как жребците дишат тежко, хъркат, отпускат се (полово се възбуждат) във фазата на дълбокия сън, след това скачат рязко и се опитват да оплодят близката кобила. Подобно поведение предполага, че жребците имат еротични сънища.

Условия за отглеждане

Говорейки за пълноценната почивка на конете, не бива да не се оценяват условията, при които те са отглеждани. Ясно е, че лошите услови в конюшнята не могат да не повлияят пагубно на физическото и психическото състояние на коня.

Понякога правата и потребностите на конете не се взимат под особено внимание. Размерът на боксовете в много конюшни може да се сравни с карцер. В такъв бокс или обор конят не може да легне, изпъвайки краката си и следователно неговият сън не може да бъде дълбок и спокоен, а мускулите не могат напълно да се отпуснат.

Застояване

Всички знаят, че застояването е опасно, тъй като конят дълго време се намира в неподвижно положение. Ясно е, че в природата не съществува такова положение.

Често може да се чуе мнението, че конят, лежал на една страна повече от два часа, може да „получи белодробен оток”. Тези опасения не са съвсем абсурдни. Наистина в резултат на продължителна неподвижност и стрес може да възникнат проблеми с метаболизма, затова спящият кон чувства кога трябва да смени позата си и по правило не спи в едно и също положение повече от два часа: става и се обръща на другата страна.

Съществуват многочислени приспособления, които предотвратяват залежаването. Най-ефективни са масажорите и гумените ленти по стените на бокса.

 Музика

На вниманието на меломаните, включващи силна музика в конюшнята: конете имат десет пъти по-добър слух от хората! Конят не може да почива в такава лудница! В най-добрия случай той става нервен и раздразнителен, в най-лошия – се разболява. Има случаи, при които в резултат на принудителното и непрестанно слушане на силна музика, на нервна почва при конете се получават колики, сериозни нервни разстройства и дори аборти при кобилите.

 Нужен е свеж въздух!

Другият проблем – спареният въздух и миризмата в конюшнята. Често конете са лишени от удоволствието да спят в легнало положение поради силната миризма на амоняк, която се е застояла на ниво около 40 см от пода. Проветряването не винаги помага, тъй като пропитата в дъските и стружките урина постоянно мирише, а на повечето „мениджъри” не е познато такова понятие като вентилационна система. През зимата в конюшните става ужасно, когато всички прозорци, пукнатини и дупки са внимателно запечатани и запълнени и съвсем няма как да се диша.

Винаги се опитват да оправдаят неспазването на хигиенните норми с липса на средства, но нима проветряването струва пари?

Помислете, конят, който е създаден от природата да живее сред просторни полета и свеж вятър, стои 23 часа в денонощието в бокса и така цял живот! Може ли да се чувства нормално? В тази ситуация дихателните проблеми са неизбежни! По принцип всички разбират, че въздухът в конюшнята трябва да е свеж, но защо това е толкова важно?

Работата е в това, че амонякът парализира малките косъмчета, покриващи горните дихателни пътища на коня. Функцията на тези косъмчета, които са в непрекъснато движение, е да задържат мръсните частици, вдишвани от въздуха, и да ги изпрати навън със слуз, която ние ежедневно виждаме в ноздрите на конете.

При пълна или частична дисфункция на тези косъмчета целият прах, мръсотия, гъбички и инфекции безпроблемно попадат в белите дробове, в бронхите, а след това и в алвеолите, в резултат на което се развива остро хронично заболяване на дихателните пътища, известно като емфизем. Резултатите винаги в една или друга степен са плачевни. Това е и една от причините, поради която такива коне не достигат добри спортни резултати.

Съветвам ви никога да не определяте дали в конюшнята мирише или не на нивото на своя нос. Повтарям, амонякът се концентрира на ниво 40 см от пода. Не бъдете мързеливи и се наведете към постела в бокса, така че да придобиете представа къде се намират ноздрите на нашия кон, когато спи дълбок сън.

Подове

Една от основните причини за травмите в много „неблагополучни” конюшни са дървените подове. Често конете пропадат в прогнилите дъски на пода. Травмите са несъвместими с живота на спортните коне.

Ставайки след сън от хлъзгавия от урината под, конете се хлъзгат и получават разтежения на ставите, сухожилията, счупвания и други травми. Освен това, ако конят лежи върху твърде тънък постел или дори без него и ако има подкови с шипове, то може да развие бурзит на предния крайник.

Мекия и сух под е предпоставка за запазване копитата на спортните коне здрави и еластични, което е предпоставка за върхови постижения. В миналото са строени конюшни с подове направени от трамбована глина, с под направен от дървени павета и т.н. Аз си спомням за такива подови настилки в Конния завод ,,Клементина“ край гр. Плевен. Тези настилки имат предимства, но имат и недостатъци.

В нашето съвремие са разработени редица варианти на подове за конюшни. Ето и някой от тях:

Еластични плочи – Те притежават следните характеристики водопропускливи са, поставени в боксовете, плочите намаляват до 75% количеството на сламата и оборския тор. За коне с дихателни проблеми могат да се използват без необходимостта от общи постели. Плочите лесно се почистват само като се използва вода под налягане от време на време. Намират приложение за построяване на подове на конюшни, обори, външни и вътрешни клетки за къпане на коне, клетки в краварници, конюшни, заградени места до хиподруми при надбягвания, площи за упражнения, парадни манежи, терени за разходки.

 

Сглобяеми павета – Te са водопропускливи и крайно устойчиви. Дори селскостопанска техника, като трактори може да се използва върху тях.  Комфортът при ходене върху тях, лесното почистване, голямата им трайност са допълнителен бонус. Могат да се комбинират с традиционните бетонни павета. Използват се като настилка в обори, вътрешни и външни клетки за къпане на животни, оградени места до хиподруми при надбягвания,  пешеходни зони, манежи.

Подложни настилки в боксове и клетки за коне – Имат профилирана долна част, което осигурява добро дрениране. Положени в клетките или боксовете, водопропускливите подложки редуцират количеството слама и оборски тор до 75%. За коне с дихателни проблеми могат да се използват без необходимостта от общи постели.  Подложните настилки лесно се почистват  и поддържат само с вода под налягане от време на време. Инсталират се върху бетонна или асфалтова основа.       Намират приложение, като настилка в конюшни, боксове,  обори, клетки за къпане на животни, оградени места до хиподруми при надбягвания,  пешеходни зони, манежи.

Rigupol – Regupol e настилката за каравани за коне. Тя е трайна, лесна за инасталиране, както всички oстанали настилки Regupol за комплексно ослужване на конете. Предпазва конете от всякави наранявания по време на транспорт. Намира приложение предимно, като подова и стенна облицовка на конските каравани.

Автор: д-р Иван Лалев Колев двм e-mail: firmus@abv.bg  тел.: 0876679108
 

Advertisement

коментарите за затворени.