Публикации

ОРАНЖЕРИЯ „АЛФА“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНСТРУКЦИЯ

ТИП: VENLO

РАЗМЕР: 6,4/9,6

ПРОИЗХОД: БЪЛГАРИЯ/ХОЛАНДИЯ

Този проект съчетава в себе си двете световни тенденции за максимална височина на съоръженията и олекотени конструкции. С многократни опити, световната практика останови, че височината влияе положително на растежната среда, като с това не повишава топлинните раходи. Височината позволява да се монтират допълнително един или повече защитни екрани.

Алуминиевата конструкция на покривите повишава уплътняването и позволява да се увеличат с пъти устойчивостите на натоварвания, поради по-ниското си собствено тегло. Наред с въведените световни тенденции разработката запазва наложени пространствени стандарти, както и отчита спецификата на разположението на България. Предлаганите механично разработки за страни като Холандия, Испания, Франция,  Италия, Гърция и др. категорично не са приложими за суров зимен климат. Конструктивните изисквания за натоварвания от сняг или вятър в два съседни града с растояние от 100-120 км се различават понякога в пъти. Това означава, че съоръженията следва да се адаптират/преизчислят/ след пренасяне на няколко хиляди километра.

Представяното съоръжение е с устойчивости до четри пъти над допустимите, което го прави изключително стабилно. Специализираното оборудване  е с материали доставени от световни лидери в областта на проветряване, термоекрани и напояване. Оранжерията е подходяща както за модерното производство тип “Хидропоника“, така и за традиционното производство върху почва. Подходяща е и за екологично чисти производства.

bgfa2

bgfa3

ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ

Основните носещи елементи – колони, ферми и улуци се изчисляват за допустими натоварвания съгласно строителни норми на РБългария и ЕС, вторичните носещи елементи, както общо конструкцията също са разчетени за тези натоварвания, отговарящи на климатичните условия за района.

Нормативи и стандарти за проектиране и строителство:

–          БДС EN 13031-1:2003 Оранжерии. Проектиране и конструкция. Част 1: Оранжерии за търговски продукти

–          ОРАНЖЕРИИ.НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ.Утвърдени със заповед № 4716 от 02.11.1979 г. на МССМ и № 1322 от 01.11.1979 г. на КАБ (Отпечатани в БСА, бр. 12 от 1979 г.)

–          НАРЕДБА №2/2004 г. за топлоснабдяване;

-НАРЕДБА №6 /ДВ бр.107/ от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ;

-НАРЕДБА №7 от 15.12.2004 г. за топлосъхраняване и икономия на енергия в сгради;

-НАРЕДБА №8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места;

-НАРЕДБА №15/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;

-НАРЕДБА №18-21 от ЗЕЕ;

-Правилник за устройство на електрически уредби;

-Противопожарни строително технически норми.

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част І, проф.Ст.Стамов и колектив;

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част ІІ, проф.Ст.Стамов и колектив;

-НАРЕДБА №1 от 13.06.1991 г. за екологични изисквания към териториално градоустройственото планиране и инвестиционните проекти;

-НАРЕДБА №1 в сила от 08.12.2004 г. за правилата и нормативи за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация7

-НАРЕДБА №2 от 05.05.1987 г. (ДВ бр.58 от 1987 г.; изменение и допълнение, ДВ бр.33 от 1994 г.) за противопожарните строително-технически норми;

-НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СКЛАДОВАТА                                                                                                         БАЗА, ТРАНСПОРТИРАНЕТО И СЪХРАНЕНИЕТО НА ПРОДУКТИ

ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАприета с ПМС № 322 от 05.12.2006 г.

Обн. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.2 от 9

Януари 2009г

-ЗУТ

-Всички български стандарти, отнасящи се за отделните аспекти на ОВКИ дейностите

bgfa7

Този вид съоръжения се стопанисват задължително в отоплителен режим.

 

Допустими, разчетни натоварвания:

Улуци     242.5 N сняг за m².

Покрив   242.5 N сняг за m².

Укрепващи конструкции  с реколта  150 N за m².

450 N сняг за m².

30 N за един линеен m улук

Вятър   70 + 150 N  за m².

Ветроупорите по зададени конструктивни чертежи са задължитлни за всяко съоръжение.

Стоманената конструкция е горещо поцинкована според стандарт NEN 1275.

Алуминиевите фронтони, покрива и проветрителите се доставят с неръждаеми болтове и  гайки.

Опорната конструкция и фронтоните се доставят с механично поцинковани болтове и гайки.

 

Качество на стоманата              S235.

Номер на теста за :

1.Улуци                                          ПТ 11/2014

2.Покрив                                        ПТ 12/2014

3.Проветрители                             ПТ 13/2014

4.Фронтони                                   ПТ 14/2014

5.Механизъм проветряване          ПТ 15/2014

 

 

bgfa6

ТИП ОРАНЖЕРИЯ „VENLO”

 

Размери 

Размер на фермата/шеда/                               6.40 m. / 9.60 m

Размер между колоните                                 4.00 m.

Височина на колонатаа                                 4.50 m.

 

bgfa 1

ОСНОВИ

 

Тип бетон  B-25  (320 kg бетон / m3)

 

Арматура Ø 12 mm качество FeB 500, за армировка на обиколката с бигли Ø 6

Основи на колоните – бетонни колчета 12x12x100 cm с планка за посрещане колона

Подложния бетон под точка на замръзване на почвата  за района армиран с  арматура

Ø 8 mm.       

Наклонът на оранжерията е 0,5 mm за линеен метър. Предава се чрез основите от двете страни на пътеката.

 

КОНСТРУКЦИЯ

 

Ферма 6,40 m , Състоящи се от:

Горен квадратен профил на фермите

долен квадратен профил на фермите

Диагонални тръби (подсилени)

Посрещащи ленти за улуците

Колони – профил.Посрещаща лентис болтова връзка за улука

Ветроопори

Ветроопори (подсилени) Ø 10 mm, 2/4 броя за един ред колони.

Свързващи тръби квадратен профилда се монтират между колоните при ветроопори.

Те се монтират 100 mmпод горен квадратен профил на фермите.

Хоризонтални ветроопори(подсилени) Ø 8 mmсъс закопчалки на две секции за 6,40 m.

Всички части от оранжерийната конструкция се произвеждат и доставят от фирма РУА ГРУП, България.

 

 

ФРОНТОНИ

 

Фронтоните са с дължина 4,5 m.

Върху тях се поставят три/четри реда пояси  за опора на крайните шпороси.

Ветроупорита на фронтоните са  Ø 10 mm          4 броя в двата края.

Поставят се допълнителни подпори за отоплителна система квадратен профил 60x30x3 mm, дължина 250 mm (120 mm отвън на стълба) с 2 дупки Ø 10 mm

 

 

 

 

 

СТРАНИЦИ

 

Страниците са на 4.00 m.  и са колони правоъгълен профил.

Ветроупори – правоъгълен  профил

Надлъжни греди 2/3 броя U образни 40x80x40x2 mm, за поставяне на екран.

Странични ветроупори (подсилени) Ø 10 mm. Бройки по конструктиван проект.

Страничните шпроси стъпват на странична основа върху Т образен профил.

АЛУМИНИЕВО-ПОКРИВНА СИСТЕМА

 

Шпроси –                                   алуминиев профил .

Профили за стъклата            кухи алуминиеви профили подходящи за 1 x 4 mm единично стъкло.

Профили на улуците              алуминиеви профили

 

ВРАТИ

 

Плъзгаща се врата – 2 броя всяка с размер 3,000 x 3,000 mm (w x h).

Рамка на вратата – алуминиев профил, дръжка, уплътнители. Горните панели са подходящи за поликарбонат.

 

УЛУЦИ

 

Ширина 180 mm.  Дължина 460 м

Железни улуци – отвеждат водата в края на оранжерията. Отворите за болтовете са уплътнени с оловни шайби и силикон. Улуците са снабдени с алуминиеви отвеждащи водата профили.

Дъждовната вода се оттича през тръба Ø 125 mm до земната повърхност канафките. Тръбите се свързват с крайния фронтон със скоба. PVC са колекторните тръби .

Препоръчителната дължина на улук в посока /лява,дясно от пътека/ е до 40 м.

 

КОНДЕНЗНИ УЛУЦИ

 

Кондензната вода се оттича по вътрешните алуминиеви улуци.

Конденза се оттича по хоризонтални алуминиеви тръби Ø 50 mm, монтирани под улуците, които се  заустват в отточните тръби.

 

 

ПОКРИВ

Ъгъл  30°.

Разстояние между алуминиевите била е 320 mm в средната част.

Носещите профили са алуминиеви шпроси, кухи алуминиеви тръби. Всички отвори за стъклото са с улеи за вода.

Била – всички те с дължина 600 mm ще бъдат закрепени със с клип от горе и долу.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛИ 

3-панелен стъклен прозорец с размери 3 x 800 x 0,800 mm. Обща отваряема повърхност от 15 до 20 % в зависимост как се разглежда – като покривна или проекционна на земята площ.

Ветрова защита от отварянена покрив при отворени проветрители – връзка било-улук-било свързващи V връзки с въже от неръждаема стомана Ø 4 mm. Във всеки край по една връзка.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛНА СИСТЕМА 

 

Основните рамена са поцинковани тръби  Ø 27×1.5 mm.  Движението се предава през

рамена/хамути/ – тръба Ø 19×1.5 mm.

Движението на рамената се предава в двете посоки със зъбна рейка и реверсивен мотор редуктор. Управлянието се извършва през командни табла, изнесени на оперативно място  с опция за автоматизация / климат контрол / на процеса.

 

 

Ръководител авторски екип

инж. Д.Колев
0882 366 166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

ТОРФ „Т.Б.“

recepta-1 Представете си влажна среда с оптимални за развитие на растения температура.

Бързият им растеж, без да развиват съществена коренова система ги прави крехки и с краткотраен живот.

Загинали тези растителни организми стават среда за развитие на следващи.

Наглед нормален кръговрат и почвообразуване. Няколко съществени разлики правят това развитие при торфа различно. Това е  влажната среда, почти водна или блатна и безкислородното гниене.

В тези условия растителната маса , която се формира се характеризира с висока киселинност, което е характерно за всеки гнилостен процес, при който се поглъща кислород и отделя въглероден окис. В заблатените райони, където се формира торфа гниенето е безкислородно и няма възможност за отделянето на въглеродния окис. За това процесът на гниене не завършва както е нормално с пълен разпад и съдържанието на въглероден окис е в голяма концентрация. Така се натрупва маса с хоризонт до няколко десетки метри. Естественият торф е с високо съдържание на въглеродед, кисела реакция на средата и с лоши хранителни характеристики. Това се вижда и от естествените находища на торф у нас и по света. В тях няма развита мощна растителност, а продължава да се развиват само определени водорасли, мъхове и водолюбиви видове.

Основната причина за да има голямо приложение този субстрат са неговите слаби страни – стерилност и ниска степен на запасеност с хранителни елементи.

При поникващите растения в първата фаза на развитие семената имат нужда само от топлина и влага. Наличието на хранителни елементи може да доведе до развитие на гъби и бактерии, което е нежелателно. Постепенно с времето при този субстрат се правят хранения, което вече коригора средата на торфа и така се подават необходимите вещества в необходимата фаза на развитие.

Стерилната среда е задължителна за да няма атака от патогени върху крехкия поник. Малко хора знаят, че ползването на торфа всъщност е нещо като модно течение от около десет години. Преди това растениевъдите са правели торопочвена смеска с добра/лека/ почва, оборска тор и пясък в равни съотношения. Тази смеска се е пресявала и обезаразявала. Резултатите при ползването и могат да се прочетат от класациите на производството ни на зеленчуци от преди двадесет години.

Важен елемент, който следва да се знае при ползването на торвените смески е, че те трудно се влагозапасява. Особенно при поставяне в саксии или форми те задължително се намокрят добре преди внасянето им. При пропускане да се навлажнят водата не прониква достатъчно в дълбочина. За корекция на този недостатък се внасят влагозадърчащи съставки като перлит или дори пясък. Това допринася и за по-добра аерация на субстрата и недопускане на уплътняване, което при торфа е често явление. Без аератори той прави тънка корица при която водата се плъзга без да прониква към корените на растенията. На по-късна фаза тази корица позеленява. Високата естествена киселинност в торфа се регулира с алкални внасяния във вазата на подготовка включваща смилане, пресяване и хомогенизиране. Торфът в естествен вид е на влакна от растенията или мъха, но в зависимост от предназначението на субстрата се разделя на фракции. Основно се дели на рупи за разсади, саксийни цветя, пикиране на разстения, а в страните без почва и като почвен субстрат. Деленията са различни фракции и смеси.

Останалите деления за различни растителни групи зеленчуци, цветя и едва ли не конкретно видове като рози или пипер са вече пазарни приоми от рода на „т.б. „. Тази  абревиатурата беше включил мой познат в на името на фирмата си.

На въпроса какво означава, отговора беше

„Търси будали“.

 

д-р Градинаров

СЪДИИ ВАДЯТ КАРТОФИ В ТРЪНСКО

Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори…

Като няма прокопсия,

Плюл съм в тази орисия!

 

qq1475

Няма оран. Събираме дружината и започваме да творим. Работата е много, и тежка. Ще започнем с банковите тарифи и общите им правила. После ще променяме тарифи на адвокати, нотариуси, съдия–изпълнители, застрахователи и безброй други. Всяко от изброените съсловия си направи на времето лоби в парламента, гласуваха си закони, правилници по силата на които, дори за финансовата криза, е виновен всеки българин извън тях. Не само е виновен, а и криминално проявен при търсене на права. Към тях се присъединиха армия от чиновници, полицаи, журналисти и други лизачи на обществената паница. Ние, като една малка група дежурни виновни, сме на изчезване. Има един проблем, поради който съвсем не са ни утрепали, това е, че трябва да се хранят, обличат и обслужват слугите на народа. Трябва обаче да им е комфортно при живеене и основно евтино.

За да живеят природосъобразно  тези групи, на които много им харесва да се наричат хора, трябва някой да стане през нощта по първи петли, да издои козе мляко и то да е доставено прясно на закуската им около десет часа. Това, разбира се, трябва да е на цената на лимонада, правена от американски гиганти. Желателно е и при другите продукти да е така – като зеленчуци, сирене, месо. За да е нормален животът, и без сътресения да ни обслужват хората, си назначават избрани високоеродирани представители в почти всички икономически сфери, като  изискванията към икономиката на страната са да се поддържа от тях нормален жизнен стандарт с поносими цени. Така ставаме свидетели – производители да са обвинявани в спекула. Това е в условията на пазарна икономика и свободен пазар. Този икономически термин, изваден от плановата икономика, сработва само за яйца, домати, хляб и ярешко, но не и за услуги като нотариална такса или банкова такава. Продуктите, потребявани от хората, следва да имат нормална печалба. Тя да е измерима с 15-20 %. Независимо че някои производства правят едногодишен производствен цикъл – за да произвеждаш се изискват огромни инвестиции и рискове, изисква се голям и разнороден интелектуален потенциал.

Тези съсловия, самоопределили са като хора, са си гласували и закон за тяхна защита на потребителя. Това определя производителите от само себе си като опасни хора извън закона.

Много интересен факт е, че отрасълът, който от десетилетия се ръководи от адвокати, икономисти и за нюанс от някакви други, е точно земеделието. От такива се пишат национални, и по-тяхно предложение се приемат, европейски програми. С други думи, за по-лесно хората, които са ползватели, си контролират този икономически отрасъл.

При производството на всички продукти има едно правило, според което се осчетоводяват и разпределят количествено и стойностно направените разходи. Това е технологичната карта. В нея се нормира всеки разход от материали, амортизации и труд – кой обществен продукт или услуга го има. На производителите никой не отговаря как една салата с домати от два лева, става пет за двеста грама. Как съдия-изпълнител взема пет хиляди лева за петнадесет минутен опис. Защо застраховката на едно съоръжение е няколко хиляди, пък и никой не плаща при събитие. Обяснява ни се, че е много сложно. Нищо, нека се публикува как е определено, по коя методика и ако не се справим вината ще е наша. Никой обаче не публикува как. В най-добрия случай се обяснява, че има тарифи, определени от съюзи и обединения. Но как?  Няма никой, който да ти каже.

asdzz

Това неравнопоставяне води до деформации, като отлив от производствения сектор, бягство от професии, обезлюдяване на села и много други. Ще последват сътресения от рода на това, че ще изчезнат гъшият дроб, агнешките дреболии и други основни продукти от първа необходимост на банкерските вечери. Това ще се замени с други – от сорта филе от сьомга и хайвер, но и това ще е до време. Както е тръгнал щастливо животът на изброените групи, самонарекли се хора, ще доведе до това да си останат сами. И тогава? Не знам. Може би ще си правят дежурства от рода днес Райфайзен банк ще отговаря за чистене на южните квартали, прокуратурата ще бере домати в Пазаржишко, а пък съдия-изпълнителите ще доят козите във фермите в района на Мездра и Враца.

Това е напълно възможно, ако не се изпише закон за създаване, отглеждане и пазене на производителите. И като се забрани на чужди банки да ги отстрелват за кеф; като се наложи на чиновниците да не ги рекетират; като им се организира подкрепа от местната и държавната власт; като търговските аташета в чужбина тръгнат да им осигуряват пазари; като дойдат да управляват икономиката съзидателни хора.

При всички други случаи ще се настъпи мотиката, а за някои ще е… с дългата дръжка.

Д.Колев

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

За проектите, промените и прогреса

От години се интересувам от различни проекти, свързани със селското стопанство. Един ден случайно до мен достигна информация за насаждение от лешник , намиращо се недалеч от София. Беше изпълнено по европейска програма. Но когато тръгнах да го търся, се сблъсках с противоречива информация къде е, как се е развивало. От залесяването му бяха минали доста години и би трябвало да видя активно плододаващо насаждение. След много питане и търсене обаче, по слухове от рода на „тука има ,тука нема“, накрая намерих мястото. На площ от неколкостотин декара намерих три хилави растения, които може би преживяваха последния си сезон. Времето за мониторинг явно беше преминало. На това поле всички българи общо сме загубили няколко стотин хиляди лева, а десетината души, които е трябвало да се грижат за тези насаждения, нямат работа.

През годините, в които България е кандидат-член и член на Европейския съюз, работят програми за развитие на инфраструктурни и общински проекти, на земеделски стопанства и въобще на икономиката като цяло. Не влизам в конкретика на цифри и отрасли – идеята е да проследим цялостната картина.

Всяко правителство се стреми към по-голям процент на усвояване и при последния кабинет този показател е значително по-висок.
И какво от това?

Да виждаме промяна в живота си?
Пътуваме с час по-бързо до морето. Гледаме успехите на родния волейбол в нова зала, работят нови трактори около нас, но това не е очакваният тласък.

Не защото управляващите не се стараят, а защото се правят проекти като самоцел.
В родното ми градче се направиха чудни улици. С тротоари, знаци и всичко необходимо. Наистина е похвално, но там няма хора. Там няма препитание и улиците са пусти като във филм на Хичкок. Така е и в повечето малки градове и села. Преди България да стане постоянен декор за филм на ужасите, нека опитаме да променим нещо.

Нека спрат безцелните проекти- и държавни, и общински и частни.
В една община, в която има 40-50 % безработица, вместо да се развива инфраструктурата, нека кметовете да поемат инициативата и да кандидатстват за проекти, в които да работят  хора. Не е страшно след като няма частна инициатива общините да поемат такива функции. Много общински дружества по света функционират нормално. Общините си имат колективни органи за управление и контрол и могат да се справят. Да се правят фурни и мандри, например. Да се раздават земи на безработни и да направят консултантски звена от практици и производители. Да се сдружават и с обща помощ да се купува техника.

Положението на много места е като след война.

Няма хора. Малкото останали са неквалифицирани. Нужни са нестандартни решения за оцеляване на много села. Безработицата е проблем и за така наречената интеграция на ромите. Аз работя цял живот с роми и турци и знам, че са прекрасни хора. Да, етносите имат особености- същото важи и за българите. Просто трябва да се правят компромиси.

Но за да стигнем до етносни проблеми, трябва да е нахранен всеки. Така е в общностите, семействата, навсякъде. Радикалните течения също се развиват там, където виреят мизерията и нищетата. Всичко опира до това да се положат грижи хората да живеят добре. Средствата от Европа са начин, но ако го пропиляваме,  не постигаме нищо, даже задълбочаваме проблемите. Защото дори субсидиите, ако са неправилно разпределени, водят до напрежение и деформации. Създават се олигарси от нов тип, а при едноличните, дори регионални, мини режими обществото спира да функционира по демократичните принципи.

Нека при частните проекти се въведат стимулиране в условия на целесъобразност и санкции в обратната ситуация. Нека тези, които имат насаждения и кандидатстват за хладилници и преработка, например, се стимулират. Да получават преференции, за да могат бързо да пускат мощностите в експлоатация. На други да се отказват инвестиции, които не отговарят на даденостите на регионите. Не може да има инвестиции в хладилник за северна България, да се усвоят средства, а после закономерно фирмата да фалира, защото в този район няма потенциална суровина за това. Идеята някой да получава средства само поради това, че отговаря на измислени, книжни условия, води до трагични последици. Това не е бизнес, а източване на европейски средства по законен начин. Икономиката на Европа няма как да се развива така и нашата, като част от нея, също.

Нека да се въведат изисквания за назначаване на хора след усвояване на средства, и то на определен брой души за всеки лев субсидия. Защото вариантът, при който се купува мощен трактор, но се намалява персонала с няколко човека, работили на по-малки машини, не обслужва обществото. А в крайна сметка, парите ги дава то.

Всичко това може да звучи малко архаично като подход и противоречащо на пазарните принципи, но няма как да се продължава по принципи, в чиято основа е безпринципността.
Нали в основата на всички наши действия е човек да живее по-добре? За това е хубаво и обществото като цяло да търси начини как да го направи. Това е целият смисъл на обществения, политически и икономически живот в една държава.

Не е важно да усвоим едни пари, нито да влезем в нечие пространство. Важно е всеки човек да живее добре, защото това се случва веднъж и то само за 70-80 години. Звучат много, а всъщност не са. Не и когато се използват за Живеене.

Зелена Легенда

Истината за коледното дърво

Коледа! Не просто ден в календара, но празник на Надеждата, Любовта и Истината. Човек празнува вечните ценности в живота и търси красотата около себе си.

Затова и насладата от празника е по-пълна с истинско коледно дърво.

Най-подходяща е елата, защото нейните листа не падат дълго време, но тя се намира трудно. Добри възможности са смърчът и борът. Те са също така красиви и биха внесли част от магията на природата в дома ви. Естествената красота и аромат на коледното дърво не могат да се заменят с нищо друго.

Не дърво в саксия или пластмасово, а отсечено от гората.

Повече от двадесет години невежи еколози въвеждат тази заблуда – заблудата за убитото дърво, което е на празника в дома ни. Това не е вярно – тези дръвчета са отгледани за коледни елхи, а не са част от горско насаждение.
Те имат два произхода. Обикновено се засаждат специално, за да внесат уют в коледната нощ. Отглеждат се на определени полета и то по специфичен начин. На подходящи за целта разстояния за тях се полагат грижи, различни от тези за дърветата  за залесяване. Те не са част от горско насаждение и не са пригодни да бъдат такива. Тези дръвчета са така наречените от хората елхи.
Другият произход на елхите е подлесът на гората. Това са дървета, израстнали под иглолистните гори от попаднали семена в почвата. Те също никога не стават гора, защото дълго време преживяват в условия на липса на светлина под основните насаждения. Дори след изсичане на гората, тези изостанали в развитието и си претърпели деформации дървета не могат да се възстановят. Лесовъдите не разчитат на тях и създават нови насаждения със специално създаден за това материал.

 

Алтернативите са две – изкуствени елхи и дървета в саксия.

Но за изработката само на една изкуствена елха се отделят 23 килограма въглероден диоксид. Като се добави и транспорта, стават още повече. Според италианските земеделски производители продаваните на Ботуша 500 000 изкуствени китайски коледни елхи годишно спомагат за изхвърлянето в атмосферата на 115 000 тона въглероден диоксид. Същото количество от вредния газ се освобождава, ако човек навърти 6 000 000 километра с автомобил.
Широко рекламираните дървета в саксии от своя страна имат някои недостатъци, които не са познати на повечето от купувачите. Тези елхи са на възраст от четири до шест години, а тя е неподходяща за поставяне на растение на постоянно място и много голям процент от дърветата загиват след разсаждане. Месец януари също не е подходящ. Така незапознат човек със сигурност би убил дървото, което поставя в парка или на двора. Потребителят губи и от високата цена на тези растения.

По този начин, вместо да се изпишат вежди, се вадят очи, както се казва в българската поговорка.

Псевдоеколози лишават икономиката ни от средства, необходими за развитието на гората. Стимулират се купуване на изкуствени китайски елхи и модерни саксиени измислици. Няколко десетки горски стопанства вече не залагат такива насаждения, защото търсенето е намалено. Поради същата причина елхи не се засаждат и в частните разсадници.

Купувайки специално отгледано и отсечено дърво, вие давате своя принос за развитието на гората.

Така не просто, не се нарушава екоравновесието, а напротив – заедно осигуряваме средства за създаване, отглеждане и опазване на живото ни богатство – гората.

Нека всички посрещнем Коледа, този празник на живота, с грижа за тази, която се грижи за нашия живот – Природата!

Честит празник!

Зелена Легенда