Публикации

Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?

Създаването на стадото е един от най-важните въпроси, стоящи пред начинаещия фермер-козевъд. Ние предлагаме една концепция, или по-скоро вариант за подход и решаване на въпроса.


kozeferma1

 

Изборът на козите като вид животни, които искате да отглеждате, е абсолютно персонален  и е много  променлив. Важно е преди да  вземете решение, да знаете какво точно ще искате от козите и какво може да инвестирате в пари и време при отглеждането им. Първо – трябва много подробно да се проучи въпросът от икономическата му страна,  да се изучи технологията за отглеждане  и  да се подготви базата преди да се купят козите. Повечето публикации относно козите съдържат описания предимно в оптимистичен вариант – какво представлява добрата структура на козето стадо – и представят този бизнес от привлекателните му страни. Не приемайте всичко в най-добрата светлина и цветове.  Трябва да свикнете с мисълта и да приемете козите, като ваша съдба, и да ги отглеждате с внимание и много любов.

За да се купят възможно най-добрите животни с вашите налични пари, трябва да се купува само от достойни за уважение животновъди, не и от пазарите или търговете, защото не знаете историята, произхода на животните, развъдните им стойности и евентуалните заболявания, свързани с животните от пазарите. Добрият фермер най-често има селекционна книга за произхода на животните и вероятно ги продава на различна цена в зависимост от оценката на тяхната развъдна стойност.  Трябва да се  пита фермерът за причините, поради които се продават животните. Освен това трябва да се получи информация от колко години фермерът отглежда козите. Фермерите, отглеждащи години наред кози, притежават стада, в които е извършвана селекция и има отбор и подбор на животните.

Вероятността да купите високопродуктивни животни от ферма с традиции е много голяма.   Да се огледат всички животни от стадото и се сравнят с тези, които се продават, за да се прецени както здравословното, така и кондиционното им състояние.  Поискайте да видите, ако е възможно, дневника с данните от млеконадоя. Подобна информация можете да получите от мандрата, която купува млякото произведено в това стадо. Внимавайте с безплодните и апатични женски, тъй като по правило козите обикновено се бракуват и едва тогава се продават на приемливи цени. Не купувайте кози с видими дефекти, отворени рани, абсцеси или очевидни недостатъци.

cropped-imag005244

 

Много фермери водят селекционни книги и имат педигри за техните животни. Педигрито се използва, за да се документира потеклото на животните. Много ценна информация относно сделката може да се получи от добре записаното педигри в селекционната книга. Много фермери регистрират редовно млеконадоя, отбелязват големите постижения, показват победителите и рекордьорите, класифицират резултатите, както отбелязват и всякаква друга важна информация показваща качествата на животните в педигрито. В официалните документи има няколко символа, които показват индивидуалните данни на козите,  позволяващи да се прецени както настоящата, така бъдещата им продуктивност. За повече информация можете да се обърнете към ветеринарния лекар, обслужващ стадото, както и от асоциацията, в която членува даденият фермер. Много често всяка асоциация си има собствени символи за  дефиниране  на отделните качества на животните, като тези символи  и термини се използват само от тях.

Изложбите на кози са добър начин, за да се запознаем отблизо с атрактивната или привлекателната страна на обстановката и  общодостъпната информация за бизнеса с кози. Като се наблюдават животните в кръга на изложбата и се четат внимателно коментарите на журитата, може да научите много за анатомията на козата и да разпознавате добрите и лошите им качества по техния външен вид. Трябва да се знае обаче, че журито прави сравнение на животните от изложбата и това не означава непременно, че класираните на първо място са най-доброто нещо излъчено откакто е създадена породата. От мнението на журито става ясно, че класираното на първо място животно е по-добро от това класирано на второ място и, че третото по ред е по-лошо от второто и т.н. Показателно за изложбите е, че журито се произнася за качествата на отделните кози, като се посочват и  причините, поради които е класирано или е отпаднало още по време на изложбата.

Когато решите кои животни да купувате се съсредоточете върху критериите  за покупката на козите. Избирайки животни от стадо с високо качество, можете да направите идеалната млечна ферма, която даже да е победител на следващите изложби.

goats-med3

 

Другият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е породата на козите. Изключително важен момент от създаването на козефермата. Различните породи притежават различни качества и е важно да познаваме различните породи, за да изберем най-подходящата за нас. Смятаме, че френската Алпийска коза е най-подходяща за нашите условия, но поради рeдица причини не е възможно да се купи у нас чисто породно стадо от тази порода, а вносът на животните от Франция е много скъпо начинание. Освен това няма гаранция, че ще купите най-добрите и продуктивни животни посредством внос. Въпросите, свързани с аклиматизацията и адаптирането на вносните животни, също не са за подценяване. Много са примерите за пълен провал на ферми с вносни високопродуктивни  животни, независимо че са осигурени всички възможни екстри по отношение на технологията, микроклимата и храненето. Най-често поради това, че не успяват да се аклиматизират и адаптират към условията, се разболяват и измират, или не изявяват напълно продуктивните си качества.

Изхождайки от изброените съображения, предлагаме един изпитан от нас и проверен във  времето подход за сформиране на продуктивно стадо от кози. Моделът е приложим и за други видове селскостопански животни. За да приложите този начин за закупуване на животни и сформиране на стадо е нужно да разполагате със собствен транспорт за транспортиране на животните и отделно помещение за карантиниране на новозакупените животни. Собственият транспорт е необходим, за да можете да реагирате навреме. За какво точно става дума?  В България най-често животни се купуват по обяви. Информацията в обявите е обикновено оскъдна, и след телефонен разговор с продавача трябва да отидете на място, за да огледате животните и да направите своя избор. Най-често за да се купят на изгодна цена трябва да се вземат всички налични животни и след това да се карантинират за 45 дни в отделно помещение, през което време става истинският отбор и подбор. Избират се здравите, продуктивните и младите животни.

Особено внимание трябва да се обърне на породната принадлежност на всяко животно, като се стремим максимално към поставената си цел, а именно да създадем високопродуктивно еднородно, с изравнени показатели, стадо.  При всички случаи за това време ще проличат и здравословното състояние, и продуктивните качества на всяко отделно животно. Избраните животни се преместват в основното стадо, а останалите е най-добре да се бракуват и заколят или продадат на приемлива цена. След това може да се реагира на друга обява и отново да се разиграе същата схема. Може едновременно да се закупят кози от няколко места, но е задължително да се карантинират за 45 дни в  различни обори. Ако това не се направи, рискуваме да допуснем разпространение на редица заболявания и да си навлечем  неприятности, свързани със здравето на закупените вече животни.  По този начин максимално бързо може да се създаде продуктивно стадо, върху което да се работи чрез целенасочена селекция за увеличаване на неговата продуктивност. Обикновено в следващите години се използват разплодници от желаната високопродуктивна порода и чрез поглъщателно кръстосване, разширено възпроизводство и, прилагайки стриктно селекционна програма, да се постигне желаният резултат.

Основното предимство на предлагания от нас подход за стартиране на козеферма е, че е евтин и ефективен.

С наличните пари от бюджета може да се закупят максимално добри животни, без да се рискува със скъпи вносни кози, които трудно ще се аклиматизират при нашите условия.  Рисковете в този случай са по отношение на здравето на закупуваните кози и, че подходът е приложим и ефективен при положение, че се ръководи и направлява от висококвалифицирани и опитни специалисти ветеринарни лекари.

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.
e-mail: firmus@abv.bg
0876679108

СЪДИИ ВАДЯТ КАРТОФИ В ТРЪНСКО

Недей дочаква и зори,

Върви ори, ори, ори…

Като няма прокопсия,

Плюл съм в тази орисия!

 

qq1475

Няма оран. Събираме дружината и започваме да творим. Работата е много, и тежка. Ще започнем с банковите тарифи и общите им правила. После ще променяме тарифи на адвокати, нотариуси, съдия–изпълнители, застрахователи и безброй други. Всяко от изброените съсловия си направи на времето лоби в парламента, гласуваха си закони, правилници по силата на които, дори за финансовата криза, е виновен всеки българин извън тях. Не само е виновен, а и криминално проявен при търсене на права. Към тях се присъединиха армия от чиновници, полицаи, журналисти и други лизачи на обществената паница. Ние, като една малка група дежурни виновни, сме на изчезване. Има един проблем, поради който съвсем не са ни утрепали, това е, че трябва да се хранят, обличат и обслужват слугите на народа. Трябва обаче да им е комфортно при живеене и основно евтино.

За да живеят природосъобразно  тези групи, на които много им харесва да се наричат хора, трябва някой да стане през нощта по първи петли, да издои козе мляко и то да е доставено прясно на закуската им около десет часа. Това, разбира се, трябва да е на цената на лимонада, правена от американски гиганти. Желателно е и при другите продукти да е така – като зеленчуци, сирене, месо. За да е нормален животът, и без сътресения да ни обслужват хората, си назначават избрани високоеродирани представители в почти всички икономически сфери, като  изискванията към икономиката на страната са да се поддържа от тях нормален жизнен стандарт с поносими цени. Така ставаме свидетели – производители да са обвинявани в спекула. Това е в условията на пазарна икономика и свободен пазар. Този икономически термин, изваден от плановата икономика, сработва само за яйца, домати, хляб и ярешко, но не и за услуги като нотариална такса или банкова такава. Продуктите, потребявани от хората, следва да имат нормална печалба. Тя да е измерима с 15-20 %. Независимо че някои производства правят едногодишен производствен цикъл – за да произвеждаш се изискват огромни инвестиции и рискове, изисква се голям и разнороден интелектуален потенциал.

Тези съсловия, самоопределили са като хора, са си гласували и закон за тяхна защита на потребителя. Това определя производителите от само себе си като опасни хора извън закона.

Много интересен факт е, че отрасълът, който от десетилетия се ръководи от адвокати, икономисти и за нюанс от някакви други, е точно земеделието. От такива се пишат национални, и по-тяхно предложение се приемат, европейски програми. С други думи, за по-лесно хората, които са ползватели, си контролират този икономически отрасъл.

При производството на всички продукти има едно правило, според което се осчетоводяват и разпределят количествено и стойностно направените разходи. Това е технологичната карта. В нея се нормира всеки разход от материали, амортизации и труд – кой обществен продукт или услуга го има. На производителите никой не отговаря как една салата с домати от два лева, става пет за двеста грама. Как съдия-изпълнител взема пет хиляди лева за петнадесет минутен опис. Защо застраховката на едно съоръжение е няколко хиляди, пък и никой не плаща при събитие. Обяснява ни се, че е много сложно. Нищо, нека се публикува как е определено, по коя методика и ако не се справим вината ще е наша. Никой обаче не публикува как. В най-добрия случай се обяснява, че има тарифи, определени от съюзи и обединения. Но как?  Няма никой, който да ти каже.

asdzz

Това неравнопоставяне води до деформации, като отлив от производствения сектор, бягство от професии, обезлюдяване на села и много други. Ще последват сътресения от рода на това, че ще изчезнат гъшият дроб, агнешките дреболии и други основни продукти от първа необходимост на банкерските вечери. Това ще се замени с други – от сорта филе от сьомга и хайвер, но и това ще е до време. Както е тръгнал щастливо животът на изброените групи, самонарекли се хора, ще доведе до това да си останат сами. И тогава? Не знам. Може би ще си правят дежурства от рода днес Райфайзен банк ще отговаря за чистене на южните квартали, прокуратурата ще бере домати в Пазаржишко, а пък съдия-изпълнителите ще доят козите във фермите в района на Мездра и Враца.

Това е напълно възможно, ако не се изпише закон за създаване, отглеждане и пазене на производителите. И като се забрани на чужди банки да ги отстрелват за кеф; като се наложи на чиновниците да не ги рекетират; като им се организира подкрепа от местната и държавната власт; като търговските аташета в чужбина тръгнат да им осигуряват пазари; като дойдат да управляват икономиката съзидателни хора.

При всички други случаи ще се настъпи мотиката, а за някои ще е… с дългата дръжка.

Д.Колев

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Български ендемити

България е изключително красива и няма такава природа като нейната! Това всеки го е чувал. Но дали повечето хора знаят какво всъщност стои зад тези думи?

Това не е само празен израз, лишен от смисъл. Част от уникалната природа на страната са балканската петлюга, бялата мура, планинският явор, жълтият равнец, златистата кандилка, пиринският чай, родопският крем, силиврякът, витошкото лале, родопското омайниче, българската къпина, както и още много други. Повечето се срещат само тук, в България, някои и на Балканите.

Това са така наречените ендемити на България, като изброените са сред диворастящите растения. Но такива има и сред насекомите, рибите, бозайниците. Има и при културните видове растения и тази статия е посветена точно на тях.

Предстои една разходка из България в търсене на тези уникални сортове.

 

Пътят започва наесен, когато земята е готова да даде щедрите си плодове. Магистрала Хемус води до първата точка от маршрута, която се намира след село Малка Брестница, до Български извор. Там около пътя се продава сплетен на плитки, по стар обичай, продълговат лук. Той е нелютив и подходящ за директна консумация. Отглежда се в речното легло на река Вит на песъчливи и леки почви. Някога местните са го наричали Торошко сирене, по името на близкото село Торос, където се е отглеждал основно. Той вирее  и в село Пещерна, както и в някои околни села. Традиционните годишни събори на тези населени места са през есента и тогава там няма мъж, който да не е преметнал през рамо такава плитка, приготвена за коледното прасе. А ако има някой с по няколко, то той задължително идва от далече, за да се подготви по подобаващ начин за идващите празници!

Недалеч от Тороския лук се отглежда друг подобен, не толкова известен, но с невероятни качества. Това е Реселешкият лук.

Реселец се намира на брега на река Искър, недалеч от град Червен бряг. Наносните почви до реката са идеални за отглеждането на този сорт. Той е толкова вкусен, че съвсем скоро след прибирането му се продава без остатък. Това е една от гордостите на Реселец, затова и когато отиде на гости, човекът от селото носи от прочутия лук – хубавите неща трябва да се споделят! А ако в гостуващата компания има и жител на Орешака, който е донесъл и сливова ракия и мезе, настроението и добрата трапеза са гарантирани!

След тази обилна гощавка, обиколката продължава. От другата страна на Балкана, в полите на Рила, се намира град Сапарева баня, а близо до него – малкото китно селце Сапарево, в което от поколения се отглежда Сапаревския лук.

Той има червени и жълти глави, които са силно сплескани. За разлика от предните два сорта, този лук е доста лют, затова се оставя да измръзне навън през мразовитите нощи, след което става по-подходящ за прясна употреба.
Общото при всички тези растения е, че се отглеждат от семена и разсад, които се засяват рано пролетта и се разсаждат края на март и април. Те искат леки почви и висока почвена влага през почти цялата вегетация.

У нас се среща и друг уникален вид. Празът се отглежда по цял свят, но само старозагорският камуш е дълъг над един метър. Освен всичко, той се слави и с невероятната си крехкост.

След краткото отскачане до Стара Загова, разходката отново продължава от околностите на Сапарева баня. Освен лук, там се гледа и боб, чието семе се предава от поколение на поколение

Той има неголеми, равни и бели зърна. Увира бързо и е превъзходен сготвен по всякъкъв начин. От другата страна на Рила планина, в село Радуил, се гледа малко по-едър и с превъзходни вкусови качества Радуилски боб. Това растение е препитание за хората в селото и е на особенна почит. Затова на него е посветен цял фестивал с богата фолклорна програма – Бобфестът се провежда всяка година в началото на месец септември.

Когато става дума за български бобови растения, няма как да се мине без Смилянския боб. Несъмнено това е един от най-известните деликатерси, които раждат магнетичните Родопи. Той е много едър, с черно-бели зърна. Прочутата бобена салата е емблема за Родопите и кулинарните традиции на този район. Смилянският боб отстъпва по качества само на родопското чеверме.

У нас се срещат и други ендемити, прословути с вкусовите си качества. Незаменими за разпалване на апетита са българските чушки. Такива са Куртовската и Софийската капии, сортове разработени от местни растения, гледани у нас в тези райони. Такава е и Джулюнската шипка, която е вече люта.

Родните чушки няма вкусов аналог в Европа

Преди десетина години една от световните фирми за семепроизводство се опитва да произведе хибрид въз основата на българските чушки, но не успява. Лошото е, че семепроизводството у нас е почти загинало и вече се сеят турски, македонски, сръбски и холандски сортове.

На места, в отделни малки региони, все още се сеят уникални, местни, непопулярни сортове. Пример за такова място е село Крива бара, намиращо се между селата Бутан и
Хайредин. Там отглеждат така наречените чушки- кривабарки. Те приличат на кози рог – като чорбаджийските са, но за тях е характерно, че са люти и са нацепени от множество чертици по периферията. Имат много тънка ципа, за разлика от всички свои лютиви събратя. Казват, че салатата и хапването с тях получават неповторим вкус. За съжаление е трудна тяхната доставка– доста често познатите, които ги носят, ги изяждат още по пътя!

Българската земя е помислила и за още нещо – за десерта!

Какво е пищна българска софра без тиквеник? Жителите на Предбалкана са облагодетелствани, защото в техния регион се среща крехка черно-кафява тиква. Нарича се свинска, поради голямата дружба между тези два вида – растителен и животински.

В Кюстендилско подобна тиква, но бяла на цвят, носи името Печенка. Среща се само там и е предпочитан деликатес, самото и име подсказва как да се приготви.

Разходката обаче не свършва тук

Може би насладата от българските дарове на земята, изкривява времето и пространоството и пътят сякаш води в стари времена, в които това богатство е било още по-голямо. В градините до този отминал път, са останали крушите караманци, гнилурците и петровците, ябълките червенки, момиците и други, които са опиянявали със сладостта си поколения наред, но вече вече са добре забравени.

В голямото движение напред в развитието си, с непозволена скорост, цялата човешка цивилизация минава като валяк през природата.

Засега тя не е отвърнала.

Дано обаче, преди да се е стигнало до сблъсък, пътят да се връне в рамките на допустимото. И покрай него да цъфти цялото разнообразие от дарове, които земята е готова да даде в замяна на отговорното отношение към нея.