Публикации

ОРАНЖЕРИИ ОТ БЪЛГАРИЯ

През седемдесетте години на миналия век в гр.Радомир към завода за тежко машиностроене е създадено поделение за проектиране и изработка на оранжерии.
Когато у нас се внедряват оранжериите популярни като „шахтов“ тип или 6.40 в едно малко холандско градче на границата с Германия започва разработване на най-модерната и масово употребявана в света днес оранжерия. Това е типа „Venlo”, получил наименованието си от името на градчето. Последва модернизиране на съоръжението на народен принцип, като всеки ползвател допринася по нещо за да се получи днешния завършен вид на този модел.

Тогавашното успешното развитие  на оранжерийното  производство  в България се дължи на строителство по линия на икономически съюз СИВ, където България е водеща в областта. Строим във всички социалистическо ориентирани страни и у нас. Огромен екип от специалисти внедрява модел, който по света вече е стар и отречен. Новите концепции за голяма височина, лека конструкция и голям обем са далече от нас и спираме развитието си за бранша на ниво 70 те години за десетилетия напред. Холандски фирми ни доставят морално старите модели, а по късно сами ги произвеждаме. Случайно или не и днес Холандия има програми за изнасяне на стари разработки, стимулирайки внедряването на иновации у тях. Икономическа конспирация и диверсия или не, факт е, че независимо от добрите ни минали позиции и климатични дадености днес сме далеч от лидерите  в този бранш. Скъпото съоръжение тип “Venlo” днес е трудно за внедряване. Ревниво са пазени и скъпо продавани и технологичните новости в тази област. Без държавна подкрепа дози дял на земеделието ни се развива бавно на принципа на семеен бизнес и е далеч от световните новости. Новостроящите се оранжерии са основно малки по размер и са основно втора ръка съоръжения.  Това ни прави слабо икономически ефективни и с незначителни позиции не само на външните, но и на вътрешните пазари.

 

oranj00a

oranj1

През 2013 година един малък екип от разнородни специалисти, организирани от инж. Добромир Колев започва разработки по усвояване на оранжерии тип „Venlo” у нас. В цеховете на металния завод „БМТ“ гр Лом на Руа груп се произвеждат металните елементи, а в „Етем“ ЕАД София, тези от алуминий. Проветрителните и засенчващи системи се сглобяват с елементи на световните лидери от  Холандия Snelder и  Ridder Drive Systems, доставяни от Виссер опора ООД. През 2014 е направена демоверсията, а 2015 оранжерията е въведена в производство. Съоръжението се проектира индивидуално за  всеки район съгласно Европейски стандарт EN 13031-1/1.2001 и българските норми за проектиране. Разчетните натоварвания на оранжериите надвишават повече от два пъти тези на внасяните у нас съоръжения от Холандия, Франция, Испания и други  страни.

oranj12 oranj123 oranj1234

Стандартно съоръжението се изпълнява с  дължина на фермите/шеда/ 9,60 и височина  4 или 5 м, като тези и други параметри могат да се променят индивидуално. Клиентите получават гаранции на производител за всяка част от съоръжението.

Оранжериите са по-леко внедрими поради по-ниската им цена от вносните такива и възможностите за индивидуално договорено плащане.

След повече от тридесет години България е върната сред производителите на оранжерии от един малък екип специалисти и подкрепата на няколко български завода. Да се надяваме, че това ще допринесе да се върнем и сред световните лидери в областта на оранжерийното производство.

 

за контакт: 0882366166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

Саксията или живота

design-inspired-by-nature-pot-1

Купувате на жена си саксийно цвете и полагате грижи за него като за тъщата, а то залинява и умира.

Да е тъщата да се напие човек от мъка, но с цветята не е така. Жена ви започва да определя това като лоша поличба, че вече не е обичана. Това, разбира се, никога не е далеч от истината, но защо трябва да го установява по такъв нелеп начин. Започват съмнения и подозрения, които водят, ако не до разкрития, то до много лишения от рода на съботната риба, вечерната бира и неделния бридж.

При по-неустойчивите и неподготвени индивиди на женски мъчения може това да стигне до тежки рецидиви –  като издевателства от рода да се тупат килими, мият тераси и други извращения – с човешката природа на, която са способни половината от човечество, което по някакво недoразумение му викат нежна.

Нежна е само външността им и то до момента на оплитане в мрежите им. После разбирате, че сте в плен на праисторическа жестокост, на страст за унищожение движела светата инквизиция, лудостта на няколко човека запалили малко световни войни и всичко това взето заедно, събрано в един нежен образ на твоята половинка. За по-вулгарно нарекла се слаб пол.

След като описахме ситуацията, в която невинно всеки е попадал, и главните действащи лица, ще се опитаме да облекчим поне малко тежкия живот на българския мъж.

Flower-Pot-Ring

Разбиваме една съкровена женска мечта. Да живее сред много и хубави цветя. Тези растения в по-голямата си част произхождат от долните етажи на джунгли и тропици. Във вида, в който са днес, се получават след многогодишна селекция и лабораторна работа, разработване на естествени мутации. Независимо от това изискванията на видовете към жизнената среда се запазват.

Това е относително константна висока температура с малки колебания. Средно 22-30 градуса. Висока влажност почти 80-90%. Някои от тях изискват много светлина, други обратно. При видове като хризантема и коледна звезда светлината се променя в зависимост фазата на развитие. Така се получава търсеният ефект за оцветяване или разклоняване. Когато се отглеждат тези растения, дори в оранжерия, трудно се покриват изискванията им.

Всяко растение има жизнен цикъл и след приключването му то естествено преминава в друга форма. Класически пример е коледната звезда. Първо, чрез редуциране на осветлението, се стимулира залагане и развитие на листа с червен цвят. Това е така програмирано, че да ви радва в подходящия момент на Коледа. След което на растението му падат листата и за вас то умира. Но не е така. Просто свършва един цикъл и следва друг – заспиване. По-упоритите домакини го знаят и след грижи растението им оживява. Никога обаче не прави отново кърваво червените листа. За да се повтори тази магия някъде по света се вземат през март резници от старите растения, вкореняват ги и цикълът се повтаря. Може да го правите и вие и ще ви достави удоволствие.

Аз съм го правил и затова се считам за магьосник. Правил съм и много други магии, но за това друг път.

За да имате здрави цветя е добре да са произведени у нас. Малко по-грозни са от вносните, но са доста по- устойчиви. Те са внесени преди няколко поколения, или поне едно, и са се приспособили към условията на живот.

Интродукцията, или пренасяне на вид няколко хиляди километра, е невинаги успешна. Така на доставеното цвете от Коста Рика и попаднало във вашия хол не му е комфортно.

Цветята днес у нас са от Еквадор, Мароко, Коста Рика, ЮАР и къде ли не. Това е. Освен сакъз, мушкато и петуния.

Съветът ми е да купувате това, което Ви харесва, но с нагласата, че то може да живее само няколко седмици.

Изследвал дълго индивидите от нежния пол съм запознат, че почти при 90% от тях моите съвети не минават. Те ще държат да превърнат хола в холивудски декор от късно романтичния период с толкова цветя, че всеки път, когато тъщата ви излезе от някъде да си плюете в пазвата. За този скромен процент недоверчиви същества имам решение да се запазят цветята дълго. Фирма „Аквамат про“ са мои колеги професионалисти в напояването. Те ще ви поставят оросителна инсталация, която се включва през определен период от време и повишава въздушната влага. Неудобството е, че трябва да се движите и стоите с дъждобрани. Знаейки на какво е способна нежната част от човечеството, в името на красотата и налагане на мнението си не се съмнявам, че това малко неудобство ще се изтърпи от доста мои събратя. Бог да им е на помощ.

Последен съвет. Цветя да се купуват в краен случай и в комбинация с руска водка за упойка при настъпващите последствия.

Повече магии друг път.

 

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Симбиоза

Светът на растенията е толкова богат на отношения, колкото и човешкия. В него могат да се видят борбите за надмощие, както и и нормалното съжителство, наречено симбиоза. От хилядолетия хората се хранят с растения и живеят с тях в една все по-трудно запазваща се симбиоза.

В последно време все повече и повече се тиражира идеята как дори познатите и обичани растения могат да бъдат опасни. Предозиране с торове, нитрати, пестициди – обикновения читател настръхва само при споменаването им… Храненето с плодове и зеленчуци се превръща в хазартна игра. Дали обаче това наистина е така? Или това е поредната широкоразпространена заблуда?


Торовете
Може ли обикновен човек да изяде десет пържоли на едно хранене? Не, разбира се. При растенията е същото. Азотът е основният градивен елемент за развитието им, т.е. тяхната храна. Но и най-евтиният хербицид е с едва 10% разтвор на амониев нитрат. Това е най-масово използвания тор.
При висока концентрация на разтвора, напръсканите растения пожълтяват и загиват. Всички учебници и книги, разглеждащи растителните болести, завършват с нарушения, причинени от завишени елементи при хранене.
Категорично, при предозиране с азот растенията или загиват, или се стимулира вегетативния им разстеж, като се намалява плододаването и устойчивостта от заболяване. Резултатът е липса на плодове т.е. те не стигат до потребление. Изключение са листните зеленчуци. Там обаче така и няма категорично лекарско становище какви са вредите от нитратите.

Аналогично е положението и с останалите елементи, например фосфор и калий, и с микроелементите. С тази разлика, че те са значително по-трудно усвоими от растенията и натрупвания като цяло са редки. Ако това се случи, отново се получават деформации и резултатът е същия като с азота.

Изследванията и производителите
Потребителите са заблуждавани относно това, че едва ли не растениевъдството е в ръцете на лаици.
Производителят на първо място се стреми да развие нормално и плододаващо растение. А това се получава с хармонично и балансирано хранене.  Затова земеделецът прави многократни почвени проби както преди засаждане, така и по време на вегетацията.

Професионалните производители правят и листни анализи. Често пробите на българските лаборатории се проверяват отново и в чужбина.
Почти няма производител, който да не ползва професионални консултанти-агрономи. Има такива, които канят специалисти отвън, които да следят растенията им. Добър професионалист може да контролира една култура дори и със съвети по телефона. Големи производители следят растенията по интернет с климатичен контрол.
В условията на силна конкуренция и световна криза, земеделецът прави детайлни разчети за разходите си, като всеки разход е под стриктен контрол. Никой не си позволява да допусне предозиране с торене, защото това са излишни средства, които възлизат на повече от 10% от себестойността на продукцията.

Моралът
Не на последно място стои и още един важен фактор. Моралът на земеделците. Във време, в което това е дума с често изтъняло значение, много е важно да е знае за чий морал става въпрос. Какви са тези хора?

Съзидатели, които са на работа 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Когато нормалния човек празнува, те са тези, които осигуряват хляба, виното и салатата на масата му. Техният успех идва от доброто качество на продукта им. Тежък бизнес, изискващ много саможертви, кураж и постоянство.
Няма как такива хора да допуснат опасни продукти на пазара.

Пестицидите
Въпросът с пестицидите обаче седи по по-различен начин. Контролът при тях е наистина тежък. Все по-честото им приложение и вредите от тях водят до нуждата от повече познания за тях. При някои култури използването им започва веднага след засаждане и продължава през 10-15 дни през цялата вегетация. Достига се до 12-15 пръскания. А в оранжерийни условия са многократно повече.Това е сложен и наболял въпрос, който ще бъде разгледан по-обстойно в друга тема.

А за край на тази може да се каже само едно – най-опасното същество в природата е именно човекът.

Никое друго живо същество не повтаря грешките си.

И само той има емблематичната фраза: „Този път няма да сбъркам!“.

 

За проектите, промените и прогреса

От години се интересувам от различни проекти, свързани със селското стопанство. Един ден случайно до мен достигна информация за насаждение от лешник , намиращо се недалеч от София. Беше изпълнено по европейска програма. Но когато тръгнах да го търся, се сблъсках с противоречива информация къде е, как се е развивало. От залесяването му бяха минали доста години и би трябвало да видя активно плододаващо насаждение. След много питане и търсене обаче, по слухове от рода на „тука има ,тука нема“, накрая намерих мястото. На площ от неколкостотин декара намерих три хилави растения, които може би преживяваха последния си сезон. Времето за мониторинг явно беше преминало. На това поле всички българи общо сме загубили няколко стотин хиляди лева, а десетината души, които е трябвало да се грижат за тези насаждения, нямат работа.

През годините, в които България е кандидат-член и член на Европейския съюз, работят програми за развитие на инфраструктурни и общински проекти, на земеделски стопанства и въобще на икономиката като цяло. Не влизам в конкретика на цифри и отрасли – идеята е да проследим цялостната картина.

Всяко правителство се стреми към по-голям процент на усвояване и при последния кабинет този показател е значително по-висок.
И какво от това?

Да виждаме промяна в живота си?
Пътуваме с час по-бързо до морето. Гледаме успехите на родния волейбол в нова зала, работят нови трактори около нас, но това не е очакваният тласък.

Не защото управляващите не се стараят, а защото се правят проекти като самоцел.
В родното ми градче се направиха чудни улици. С тротоари, знаци и всичко необходимо. Наистина е похвално, но там няма хора. Там няма препитание и улиците са пусти като във филм на Хичкок. Така е и в повечето малки градове и села. Преди България да стане постоянен декор за филм на ужасите, нека опитаме да променим нещо.

Нека спрат безцелните проекти- и държавни, и общински и частни.
В една община, в която има 40-50 % безработица, вместо да се развива инфраструктурата, нека кметовете да поемат инициативата и да кандидатстват за проекти, в които да работят  хора. Не е страшно след като няма частна инициатива общините да поемат такива функции. Много общински дружества по света функционират нормално. Общините си имат колективни органи за управление и контрол и могат да се справят. Да се правят фурни и мандри, например. Да се раздават земи на безработни и да направят консултантски звена от практици и производители. Да се сдружават и с обща помощ да се купува техника.

Положението на много места е като след война.

Няма хора. Малкото останали са неквалифицирани. Нужни са нестандартни решения за оцеляване на много села. Безработицата е проблем и за така наречената интеграция на ромите. Аз работя цял живот с роми и турци и знам, че са прекрасни хора. Да, етносите имат особености- същото важи и за българите. Просто трябва да се правят компромиси.

Но за да стигнем до етносни проблеми, трябва да е нахранен всеки. Така е в общностите, семействата, навсякъде. Радикалните течения също се развиват там, където виреят мизерията и нищетата. Всичко опира до това да се положат грижи хората да живеят добре. Средствата от Европа са начин, но ако го пропиляваме,  не постигаме нищо, даже задълбочаваме проблемите. Защото дори субсидиите, ако са неправилно разпределени, водят до напрежение и деформации. Създават се олигарси от нов тип, а при едноличните, дори регионални, мини режими обществото спира да функционира по демократичните принципи.

Нека при частните проекти се въведат стимулиране в условия на целесъобразност и санкции в обратната ситуация. Нека тези, които имат насаждения и кандидатстват за хладилници и преработка, например, се стимулират. Да получават преференции, за да могат бързо да пускат мощностите в експлоатация. На други да се отказват инвестиции, които не отговарят на даденостите на регионите. Не може да има инвестиции в хладилник за северна България, да се усвоят средства, а после закономерно фирмата да фалира, защото в този район няма потенциална суровина за това. Идеята някой да получава средства само поради това, че отговаря на измислени, книжни условия, води до трагични последици. Това не е бизнес, а източване на европейски средства по законен начин. Икономиката на Европа няма как да се развива така и нашата, като част от нея, също.

Нека да се въведат изисквания за назначаване на хора след усвояване на средства, и то на определен брой души за всеки лев субсидия. Защото вариантът, при който се купува мощен трактор, но се намалява персонала с няколко човека, работили на по-малки машини, не обслужва обществото. А в крайна сметка, парите ги дава то.

Всичко това може да звучи малко архаично като подход и противоречащо на пазарните принципи, но няма как да се продължава по принципи, в чиято основа е безпринципността.
Нали в основата на всички наши действия е човек да живее по-добре? За това е хубаво и обществото като цяло да търси начини как да го направи. Това е целият смисъл на обществения, политически и икономически живот в една държава.

Не е важно да усвоим едни пари, нито да влезем в нечие пространство. Важно е всеки човек да живее добре, защото това се случва веднъж и то само за 70-80 години. Звучат много, а всъщност не са. Не и когато се използват за Живеене.

Зелена Легенда

Да се построи оранжерия (не) е лесно!

Да се построи оранжерия е просто нещо. Избира се конструкция, купува се терен и се строи. Да, така е в Гърция. Строил съм там и е точно така. Чувал съм, че е подобно в Испания и Турция. С бързи резолюции за строителсво. У нас чиновникът е решил в своя полза този въпрос. Законодателят пък не е стигнал до него. Едва последнта година се взе решение, че за оранжерии земеделските земи не се преотреждат. Преди това се дължаха и огромни държавни такси за преотреждане/ 2-3 000 лв./ на декар.

 

По ЗУТ обаче за да се въведе една оранжерия в експлоатация, следва да се получи виза за проектиране, да се проектират всички строителни части без озеленяване.

Как се прави това? Първо трябва да се изготвят геологията и геодезията. На тяхна база започва следващото проектиране, което обхваща следните части:

1. Архитектура:

  •   генерален план – ситуация;
  •   общ план – подложка;
  •   фасади.

2. Конструктивна част:

  • план основи с привързване към терена (фундаменти);
  • общи – констуктивен чертеж на оранжерийната конструкция.

3. Отоплителна инсталация:

  • водогрейна с параметри на топлоносителя 90/70°С – общ план, аксонометрични схеми.

4. Проветрителна инсталация:

  • общ план на кинематичната верига (мотор редуктор, валове, проветрители) /ако съществува/.

5. Термоекран:

  • общ план на кинематичната верига (мотор редуктор, платно, укрепване) /ако съществува/.

6. Поливна инсталация:

  • капкова система;
  • дъждуваща инсталация /ако е предвидена/.

7. Електрическа инсталация:

  • вътрешни инсталации в оранжерията;
  • автоматично управление на проветрителна инсталация и термоекран;
  • заземление и гръмозащита;
  • главно командно табло, реверсивни табла, табла захранване.

8. Технологична част

След предаване на тези части се получава разрешително за строеж от архитект на общината и строежът може да започне. Построеното съоръжение се въвежда в експлоатация и работата с него може да стартира.

Този процес обаче е доста скъп и за това голям брой оранжерии у нас са незаконно построени.

Описаното до тук обаче не покрива всичко необходимо за изграждане на оранжерия. Човек трябва да се запознае и с начина на разрешаване и изграждане на сондаж,  защото трябва да има поне един такъв. Нужно е да се провери и как съоръжението се свързва към националната електрическа мрежа и как може да се изгради трафопост.

Има и допълнителни задачки за тези, преодолели психотеста до тук, като газифициране на обект, ползване на гориво въглища и схватка за димните газове с институциите. Ако оранжерията не е за лично ползване, за пускане в експлоатация се иска и комплексно разрешително от РИОСВ, като за него всеки компонент на околната среда трябва да бъде доказан– емисиите във въздуха, водите, включително подземните, както и водата за поливане, нормите и вида на торенето, както и вида на отглежданите култури.

Като цяло изграждането на оранжерия коства доста време, средства и усилия. Дали процесът ще бъде улеснен– тепърва предстои да разберем. А до тогава– документацията чака…

 

Зелена Легенда