Публикации

Артишок по Италиански

15042013521

Има няколко начина да се разбере дали нашият климат е подходящ за производство на артишок. Ние го проверихме в Италия, а на вас предаваме готова информацията.

Непозната култура за територията на България. Няма данни да е отглеждана и в миналото. Това поставя въпроса дали климатичните ни условия са подходящи за нея. Растението е топлолюбиво с родина Северна Африка, отглеждано в южните райони на Европа, Южна Америка и Калифорния. Критичните температури за него са -1 до -2, след което измръзва.

15042013522

Намираме култура от 150 дка в непосредствена близост до Рим, на десетина километра, до летище Фиумичино. Засетите площи са част от семеен бизнес, започнат със сеитба на артишок и стигнал до манипулационна фабрика. Сега тези площи се засяват  като семейна традиция.

През септември се засяват растения след ин витро размножения. Поради високата им цена се купува приблизително 50% от необходимия разсад. Останалите площи, след месец, се покриват с пензирани (прекъснати) връхчета  и оформят реколта втора вълна. Растенията до януари стават високи около метър и залагат глави, които са готовите продукти. Рекултира се до края на май. За това насаждение се използва сорт „Римски“. Ниският добив, от около 70-80 кг на декар, прави този продукт доста скъп. При температури под -2,-4 заложените глави стават негодни за пазара, а при по-ниски стойности растенията загиват.

117

 

На борсите една глава се търгува за 40-50 цента, а в малките ресторанчета на стария Рим порцията е 20-30  евро. Италианците го консумират задушен, пържен и за тях е голям деликатес. Но само за тях. Като прибавим към това, че няма вкус на агнешко и ниските температури съветът ни е да не опитвате да засявате тази култура. Тези, които няма да се доверят на вкуса ни, да го поръчат в някое ресторантче до Пиаца ди Спагна и се убедят сами.

За сеитбата категорично ни се доверете.

 

ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ

ИДЕЕН ПРОЕКТ:

,,БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ”

АВТОР: Д-р Иван Лалев Колев двм, e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

 

-goat-farm-full

КРАТКО ОПИСАНИЕ:

Сложността на проекта произтича от това, че за да се спазят условията за органично/биологично производство, трябва да се затвори производствения цикъл.  На практика това означава, че се започва с обработка на земята за отглеждане на фуражите и се завърши с готовия продукт (козе сирене, кашкавал, извара) предназначен за пазара, при което се дава абсолютна гаранция за неговия произход и състав.
За целта се наема/купува земя, произвеждат се фуражи, организират се козеферми и млекодобив и се построява мандра за преработка на млякото, като всеки етап от производството се сертифицира и е под непрекъснат мониторинг за гарантиране на високото качество.

kozi38

 

ЗАЩО КОЗИ? :

1. Дребни преживни животни, които най-добре оползотворяват грубите фуражи с високо съдържание на целулоза. Отглеждат се успешно в полупланинските пасища, разположени на  терени недостъпни и неизползваеми от останалите видове селскостопански животни;

2. Устойчиви на паразитни и някои инфекциозни заболявания включително на туберкулоза. Няма регистриран случай на боледуваща от рак коза;

3. Козите се отличават с висока ефективност. Дават повече продукция на килограм ж.т. в сравнение с останалите видове животни (крави, овце, биволи) и 5-10 пъти повече мляко на кв. метър обработваема площ. Козите са плодовити животни, като при някои породи плодовитостта надхвърля 200 %;

4. Козите са скорозрели, рано достигат полово развитие и на практика родените през февруари козички се заплождат през октомври или ноември и на 12 месечна възраст раждат и започват да дават продукция. За сравнение биволите започват да дават продукция едва на 3,5 – 4 годишна възраст. Това гарантира бърза възвръщаемост на вложените капитали.

5. Основно предимство е, че съществува неограничен пазар за продуктите от козе мляко  в Европейския съюз, като цените им са 20 – 30 % по-високи от традиционните произведени от краве мляко.

6. Отглеждането на кози изисква сравнително ниски капиталовложения в сравнение с останалите видове селскостопански животни. Козефермата е особено подходящ модел за фамилна ферма от типа ,,малък семеен бизнес”, напълно покриващ се с народопсихологията на българите.

НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ:

Размера на инвестицията трудно може да се определи, понеже зависи от избора на подход при организиране на бизнеса. Авторът на проекта разполага с екип от специалисти с опит в подобни начинания, готов да изготви проекто-сметна документация и бизнес план по задание на инвеститора. За стартиране изпълнението на проекта е необходимо да се направят разходи за:

1. За организиране на мандра: нова сграда, реконструкция на съществуваща такава, оборудване на мандрата, персонал;

2. За наемане/купуване на земя и техника за производство на фуражите;

3. За закупуване на кози: внос на високопродуктивни животни, директно закупуване на местни кози, развъждане, микро-кредитиране;

4. За организиране на козеферми: построяване на нови помещения, използване на съществуващи сгради след реконструкция, други алтернативни форми и оборудване на козефермите;

5. За управление на проекта: методично ръководство, финансов контрол, консултации, експертизи, проектиране, селекция и здравеопазване на животните;

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

1. Опитът на автора в  подобни начинания показва, че при добра организация и управление на проекта, инвестицията би могла да се възвърне  в рамките на три до пет години.

2. Всички дейности по организиране на описания в проекта бизнес, може да се извършат посредством проект чрез Европейските фондове, като субсидирането е в размер до 50 % от направената инвестиция.

3.  При така представената бизнес единица  ,,мандра-козеферми-фуражопроизводство”  биха се създали около 60 работни места

 

12.01.2012 год

Гр. София

Изготвил проекта:  /д-р Иван Лалев Колев двм/
e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

Всички права са запазени!

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

Свинско с чесън

През последните пет години един зеленчук поскъпна с повече от 100%.

Голяма част от нашите производители спират да го отглеждат и сега основно се внася от Китай, Иран, Испания и Франция. А перз това време Блгария губи традиции и опит за производството му. Сортове изчезват или се разпадат. Това е природен лек за простудни и вирусни инфекции, понижаващ нивото на съсирване на кръвта и образуването на тромби, предотвратяващ образуването на тумори и много други.

Това, разбира се, е чесъна (Allium sativum) или чесновия лук. Многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция. Вероятно произлиза от вида Allium longicuspis, който расте свободно в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве.
Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Една глава чесън обикновено е от 4 до 8 см в диаметър, бяла до розова или зачервена и е съставена от много (8–25) отделни скилидки.

Листната част се състои от централно стъбло, високо 25–100 см с плоски или ръбести (но не тръбообразни) листа дълги 30–60 см и широко 2–3 см.

На по-големи площи се отглежда във Великотърновски, Ямболски, Шуменски, Силистренски и някои други райони.

Чесънът бива летен и зимен.

Летният чесън е по-дребно растение, с по-малки листа и луковици, които са стегнати и с по-добра съхраняемост. Към него спада сорт 37/57, чийто луковици са с 9–11 скилидки и тегло 34-40 г.

Зимният чесън е с широки сочни листа. Луковиците са по-едри, но с по-малка съхраняемост. Към него спадат сорт №6, 50-70 г и сорт №14, който е с по-малко стегнати, но по-едри луковици. По своите биологични особености и изисквания чесънът се доближава много до лука. Зимният чесън за зелена консумация най-често се отглежда в зеленчуковите сеитбообращения, а летният – в полските. От това трябва да се изхожда при избора на място и при подбиране на предшествениците.

За отглеждане на чесъна се избират богати на органични вещества структурни почви, разположени на проветриви места. Особено важно е те да са чисти от плевели. Чесънът трябва да се отглежда на едно и също място най-рано след 3–4 години.

Подготовката на почвата за летния чесън започва с оран на дълбочина 15–18 см. С нея се унищожава плевелната растителност и се създават условия за поникване на плевелните семена. Дълбоката оран трябва да се извършва до края на август на дълбочина 25–28 см. С нея се унищожават новопоникналите плевели. По-добри резултати се получават, когато дълбоката оран се извършва с обръщателен плуг.

Преди дълбоката оран се прави основно торене с органични и с минерални торове – 9-10 т разложен оборски тор и P2O5 и К2О след почвен анализ и указание от агроном.

Напролет площта се култивира на дълбочина 10–12 см. Заедно с култивирането се внася азот, отново след анализ.

Подготовката на почвата за засаждане на зимния чесън се извършва веднага след прибирането на предшественика. Почвата се изорава на дълбочина 15–18 см, а по-късно се бранува и се заравнява. Непосредствено преди засаждането се оформят лехи с удобна за обработка ширина, които се разделят една от друга на разстояние за стъпване на механизацията, широка 30–40 см. Дължината на лехите е в зависимост от наклона на терена и механичния състав на почвата. Браздите служат за пътеки и за отвеждане на излишната вода при валеж или напояване.

Зимният чесън се засажда до 15 октомври.

Подготовката на посадъчния материал започва с разделянето на скилидките и сортирането им по големина. Те се засаждат ръчно в предварително направени малки браздички. Те от своя страна също могат да се правят ръчно или пък с машини на разстояние 15–20 см и дълбочина 6–8 см. Вътре в тях скилидките се засаждат на разстояние 7–8 см една от друга. За засяване на един декар, в зависимост от едрината, са необходими 150–300 кг скилидки.

Летният чесън се засажда по същия начин, както зимният. Разликата е в сроковете. Летният чесън се засажда рано напролет, обикновено през втората половина на февруари до началото на март.


След засаждане площите и при двата вида чесън се третират с хербицид преди поникването, и още веднъж във фаза 3-ти – 4-ти лист. След тези периоди чесънът трудно понася хербициди и е задължително да се окопава.

След поникване и двата вида чесън се третират с инсектицид за чеснова муха. При ранни затопляния през месец януари и февруари се пръска отново. При трайно високи температури над 15 градуса се влиза в график и се пръска през 15-20 дни до началото на образуване на глава.

Ако се появи бяло гниене, нападнатите растения се изскубват и се унищожават.
При температури над 30 градуса и чести превалявания обикновено след 20 май се пръска против гъбични заболявания, в график през 20 дни до прибиране.

Чесънът има нужда от редовно поливане, затова и се полива равномерно без да се преовлажнява до 20 дни преди прибирането му.

Когато чесънът се отглежда на слабо запасени песъчливи почви, препоръчва се подхранване поне 2 пъти с 10–15 кг азот на декар.

Грижите през вегетацията включват минимум две окопавания.

При зимния чесън прибирането става до 15 юни, а при летния- месец по-късно. Растението се прибира със стъблата, които се почистват след изсушаване. При закъсняване дори с няколко дни стъблата бързо изсъхват и падат (прегарят). Така прибирането става трудно с машини и почти невъзможно на ръка. В този случай загубите са големи, поради трудно откриване. Горната ципа също изгнива и се влошава качеството на главите. Оголва се горния слой скилидки и главите изглеждат лошо. Старите хора казват, че ако чесънът не се прибере навреме, той изчезва. И в преносен смисъл е точно така.

Чесънът се суши се на проветриво място, без да се допуска влага. По навлажнените глави се образуват черни петна и те губят търговския си вид.

След добро изсушаване се прибира в мрежести опаковки, като се следи през цялото съхранение.

Чесънът е труден за съхранение и ако не е в камера при контролирана температура и влажност, трябва да се следи за покълване или мухлясване през зимата.

Неприятностите при съхранението могат да се спестят, ако се спазва правилото, че най-добрата стока е продадената навреме.

Чесънът е наглед обикновен продукт.

Но многото особености при отглеждането му, продължителния производствен период, ниската степен на механизация и трудното съхранение го правят неатрактивен за производителя, затова и много земеделци го отбягват. Като се прибавят и лошите в метеорологично отношение години, понякога се случва той да е по-скъп дори от свинското, с което иначе е в отлична комбинация.

Уважението си към този продукт хората от различни краища на България изразяват със задължителното му присъствие на трапезата. Орешачани налагат сланината си с него. Суджукът им също е подправен с тънкия му аромат. В Тетевенско пък се прави уникална рибена чорба – саламура, в която прясната пъстърва си прави компания с голямо количество от лековитата люта подправка. Може би за това балканджиите се славят с дълголетието си. И с още нещо според жените, което обаче не е предмет на тази статия…

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Симбиоза

Светът на растенията е толкова богат на отношения, колкото и човешкия. В него могат да се видят борбите за надмощие, както и и нормалното съжителство, наречено симбиоза. От хилядолетия хората се хранят с растения и живеят с тях в една все по-трудно запазваща се симбиоза.

В последно време все повече и повече се тиражира идеята как дори познатите и обичани растения могат да бъдат опасни. Предозиране с торове, нитрати, пестициди – обикновения читател настръхва само при споменаването им… Храненето с плодове и зеленчуци се превръща в хазартна игра. Дали обаче това наистина е така? Или това е поредната широкоразпространена заблуда?


Торовете
Може ли обикновен човек да изяде десет пържоли на едно хранене? Не, разбира се. При растенията е същото. Азотът е основният градивен елемент за развитието им, т.е. тяхната храна. Но и най-евтиният хербицид е с едва 10% разтвор на амониев нитрат. Това е най-масово използвания тор.
При висока концентрация на разтвора, напръсканите растения пожълтяват и загиват. Всички учебници и книги, разглеждащи растителните болести, завършват с нарушения, причинени от завишени елементи при хранене.
Категорично, при предозиране с азот растенията или загиват, или се стимулира вегетативния им разстеж, като се намалява плододаването и устойчивостта от заболяване. Резултатът е липса на плодове т.е. те не стигат до потребление. Изключение са листните зеленчуци. Там обаче така и няма категорично лекарско становище какви са вредите от нитратите.

Аналогично е положението и с останалите елементи, например фосфор и калий, и с микроелементите. С тази разлика, че те са значително по-трудно усвоими от растенията и натрупвания като цяло са редки. Ако това се случи, отново се получават деформации и резултатът е същия като с азота.

Изследванията и производителите
Потребителите са заблуждавани относно това, че едва ли не растениевъдството е в ръцете на лаици.
Производителят на първо място се стреми да развие нормално и плододаващо растение. А това се получава с хармонично и балансирано хранене.  Затова земеделецът прави многократни почвени проби както преди засаждане, така и по време на вегетацията.

Професионалните производители правят и листни анализи. Често пробите на българските лаборатории се проверяват отново и в чужбина.
Почти няма производител, който да не ползва професионални консултанти-агрономи. Има такива, които канят специалисти отвън, които да следят растенията им. Добър професионалист може да контролира една култура дори и със съвети по телефона. Големи производители следят растенията по интернет с климатичен контрол.
В условията на силна конкуренция и световна криза, земеделецът прави детайлни разчети за разходите си, като всеки разход е под стриктен контрол. Никой не си позволява да допусне предозиране с торене, защото това са излишни средства, които възлизат на повече от 10% от себестойността на продукцията.

Моралът
Не на последно място стои и още един важен фактор. Моралът на земеделците. Във време, в което това е дума с често изтъняло значение, много е важно да е знае за чий морал става въпрос. Какви са тези хора?

Съзидатели, които са на работа 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Когато нормалния човек празнува, те са тези, които осигуряват хляба, виното и салатата на масата му. Техният успех идва от доброто качество на продукта им. Тежък бизнес, изискващ много саможертви, кураж и постоянство.
Няма как такива хора да допуснат опасни продукти на пазара.

Пестицидите
Въпросът с пестицидите обаче седи по по-различен начин. Контролът при тях е наистина тежък. Все по-честото им приложение и вредите от тях водят до нуждата от повече познания за тях. При някои култури използването им започва веднага след засаждане и продължава през 10-15 дни през цялата вегетация. Достига се до 12-15 пръскания. А в оранжерийни условия са многократно повече.Това е сложен и наболял въпрос, който ще бъде разгледан по-обстойно в друга тема.

А за край на тази може да се каже само едно – най-опасното същество в природата е именно човекът.

Никое друго живо същество не повтаря грешките си.

И само той има емблематичната фраза: „Този път няма да сбъркам!“.

 

Български ендемити

България е изключително красива и няма такава природа като нейната! Това всеки го е чувал. Но дали повечето хора знаят какво всъщност стои зад тези думи?

Това не е само празен израз, лишен от смисъл. Част от уникалната природа на страната са балканската петлюга, бялата мура, планинският явор, жълтият равнец, златистата кандилка, пиринският чай, родопският крем, силиврякът, витошкото лале, родопското омайниче, българската къпина, както и още много други. Повечето се срещат само тук, в България, някои и на Балканите.

Това са така наречените ендемити на България, като изброените са сред диворастящите растения. Но такива има и сред насекомите, рибите, бозайниците. Има и при културните видове растения и тази статия е посветена точно на тях.

Предстои една разходка из България в търсене на тези уникални сортове.

 

Пътят започва наесен, когато земята е готова да даде щедрите си плодове. Магистрала Хемус води до първата точка от маршрута, която се намира след село Малка Брестница, до Български извор. Там около пътя се продава сплетен на плитки, по стар обичай, продълговат лук. Той е нелютив и подходящ за директна консумация. Отглежда се в речното легло на река Вит на песъчливи и леки почви. Някога местните са го наричали Торошко сирене, по името на близкото село Торос, където се е отглеждал основно. Той вирее  и в село Пещерна, както и в някои околни села. Традиционните годишни събори на тези населени места са през есента и тогава там няма мъж, който да не е преметнал през рамо такава плитка, приготвена за коледното прасе. А ако има някой с по няколко, то той задължително идва от далече, за да се подготви по подобаващ начин за идващите празници!

Недалеч от Тороския лук се отглежда друг подобен, не толкова известен, но с невероятни качества. Това е Реселешкият лук.

Реселец се намира на брега на река Искър, недалеч от град Червен бряг. Наносните почви до реката са идеални за отглеждането на този сорт. Той е толкова вкусен, че съвсем скоро след прибирането му се продава без остатък. Това е една от гордостите на Реселец, затова и когато отиде на гости, човекът от селото носи от прочутия лук – хубавите неща трябва да се споделят! А ако в гостуващата компания има и жител на Орешака, който е донесъл и сливова ракия и мезе, настроението и добрата трапеза са гарантирани!

След тази обилна гощавка, обиколката продължава. От другата страна на Балкана, в полите на Рила, се намира град Сапарева баня, а близо до него – малкото китно селце Сапарево, в което от поколения се отглежда Сапаревския лук.

Той има червени и жълти глави, които са силно сплескани. За разлика от предните два сорта, този лук е доста лют, затова се оставя да измръзне навън през мразовитите нощи, след което става по-подходящ за прясна употреба.
Общото при всички тези растения е, че се отглеждат от семена и разсад, които се засяват рано пролетта и се разсаждат края на март и април. Те искат леки почви и висока почвена влага през почти цялата вегетация.

У нас се среща и друг уникален вид. Празът се отглежда по цял свят, но само старозагорският камуш е дълъг над един метър. Освен всичко, той се слави и с невероятната си крехкост.

След краткото отскачане до Стара Загова, разходката отново продължава от околностите на Сапарева баня. Освен лук, там се гледа и боб, чието семе се предава от поколение на поколение

Той има неголеми, равни и бели зърна. Увира бързо и е превъзходен сготвен по всякъкъв начин. От другата страна на Рила планина, в село Радуил, се гледа малко по-едър и с превъзходни вкусови качества Радуилски боб. Това растение е препитание за хората в селото и е на особенна почит. Затова на него е посветен цял фестивал с богата фолклорна програма – Бобфестът се провежда всяка година в началото на месец септември.

Когато става дума за български бобови растения, няма как да се мине без Смилянския боб. Несъмнено това е един от най-известните деликатерси, които раждат магнетичните Родопи. Той е много едър, с черно-бели зърна. Прочутата бобена салата е емблема за Родопите и кулинарните традиции на този район. Смилянският боб отстъпва по качества само на родопското чеверме.

У нас се срещат и други ендемити, прословути с вкусовите си качества. Незаменими за разпалване на апетита са българските чушки. Такива са Куртовската и Софийската капии, сортове разработени от местни растения, гледани у нас в тези райони. Такава е и Джулюнската шипка, която е вече люта.

Родните чушки няма вкусов аналог в Европа

Преди десетина години една от световните фирми за семепроизводство се опитва да произведе хибрид въз основата на българските чушки, но не успява. Лошото е, че семепроизводството у нас е почти загинало и вече се сеят турски, македонски, сръбски и холандски сортове.

На места, в отделни малки региони, все още се сеят уникални, местни, непопулярни сортове. Пример за такова място е село Крива бара, намиращо се между селата Бутан и
Хайредин. Там отглеждат така наречените чушки- кривабарки. Те приличат на кози рог – като чорбаджийските са, но за тях е характерно, че са люти и са нацепени от множество чертици по периферията. Имат много тънка ципа, за разлика от всички свои лютиви събратя. Казват, че салатата и хапването с тях получават неповторим вкус. За съжаление е трудна тяхната доставка– доста често познатите, които ги носят, ги изяждат още по пътя!

Българската земя е помислила и за още нещо – за десерта!

Какво е пищна българска софра без тиквеник? Жителите на Предбалкана са облагодетелствани, защото в техния регион се среща крехка черно-кафява тиква. Нарича се свинска, поради голямата дружба между тези два вида – растителен и животински.

В Кюстендилско подобна тиква, но бяла на цвят, носи името Печенка. Среща се само там и е предпочитан деликатес, самото и име подсказва как да се приготви.

Разходката обаче не свършва тук

Може би насладата от българските дарове на земята, изкривява времето и пространоството и пътят сякаш води в стари времена, в които това богатство е било още по-голямо. В градините до този отминал път, са останали крушите караманци, гнилурците и петровците, ябълките червенки, момиците и други, които са опиянявали със сладостта си поколения наред, но вече вече са добре забравени.

В голямото движение напред в развитието си, с непозволена скорост, цялата човешка цивилизация минава като валяк през природата.

Засега тя не е отвърнала.

Дано обаче, преди да се е стигнало до сблъсък, пътят да се връне в рамките на допустимото. И покрай него да цъфти цялото разнообразие от дарове, които земята е готова да даде в замяна на отговорното отношение към нея.

 

 

 

 

 

Мушкато и сакъз – как да ги съхраним през зимата

 

Предизвикателството да запазим Пеларгониумите през зимата за следващата година, се оказва непосилна задача за много любители-цветари.

Тук има няколко съвета, които ще ви помогнат да попаднете в графата на гордите с разцъфнало мушкато или кичест сакъз хора.

За да не измръзнат растенията, саксиите от балкона трябва да се внесат вътре. Но вътре обикновено няма място за повече саксии…

За това докато растенията все още изглеждат горе-долу добре, трябва да се вземе „резник”- връхната част на растението с размер 6-8 см или 4–5 листенца. Хубаво е отрезът да се направи с остро макетно ножче на около 2-3 мм под мястото, където листната дръжка се свързва със стъблото. Ако резникът има цветна пъпка, то тя се отстранява.  Така подготвеният резник по стар, доказал се във времето метод се поставя в чашка или друго съдче с малко вода. Тук много важно е да се подбере точното място в стаята, където ще се позиционира растението. Мястото до прозореца е неподходящо, особено когато до него има радиатор или друг източник на топлина. Обикновено на такива места въздухът е по-топъл и сух, което въобще не е добре за младото растение. То ще се чувства по-добре на някое по-закътано и по-ниско място в стаята.

По този начин се подготвят няколко на брой резника – толкова, колкото човек иска да запази за пролетта. Старите растения, заедно с пръста или торфената смеска могат да се изхвърлят. Корените не само всмукват хранителни разтвори, но и отделят вещества, които имат инхибиращо (задържащо растежа) въздействие. Образно казано, корените нямат къде другаде да отидат до тоалетна. За това е добре всяка година да се сменя кореновия субстрат.

От тук нататък, ако всичко е нормално, след около 3 седмици трябва да започнат да се появяват първите коренчета. Случи ли се това, значи мисията вече е успешна на 70%. През периода до засаждането на новите растения през пролетта има още някои задачки. Ако стъблата се издължават, трябва да се отреже върха – така растението ще започне да се разклонява и сгъстява. Ако корените станат прекалено дълги, трябва да се скъсят наполовина.

 

Важно е да се отбележи, че съкъзът расте доста по-бавно от мушкатото.

Има и още една тънкост.

Колкото и парадоксално да звучи, но когато резникът се заложи в чашката с вода, е добре направо да се „забрави“ за съществуването му. Суетенето около него намалява вероятността да се прихване. Невероятно, но факт! И то такъв, който винаги работи.

При желание, старите растения могат да се съхранят и директно в саксията от лятото.

Това става в помещение, в което няма излишна влага или въздушни течения, температурата не пада под 0°С и е сравнително светло. Но дори тогава стъблата на това мушкато или сакъз ще останат кафяви и без листа в долната част.

За това е по-добре да се даде начало на новото. Всяка пролет да се започва със засаждането на млади растения в чист коренов субстрат. С нови цветове и нови надежди.

Милан Топалски – агроном