Публикации

Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?

Създаването на стадото е един от най-важните въпроси, стоящи пред начинаещия фермер-козевъд. Ние предлагаме една концепция, или по-скоро вариант за подход и решаване на въпроса.


kozeferma1

 

Изборът на козите като вид животни, които искате да отглеждате, е абсолютно персонален  и е много  променлив. Важно е преди да  вземете решение, да знаете какво точно ще искате от козите и какво може да инвестирате в пари и време при отглеждането им. Първо – трябва много подробно да се проучи въпросът от икономическата му страна,  да се изучи технологията за отглеждане  и  да се подготви базата преди да се купят козите. Повечето публикации относно козите съдържат описания предимно в оптимистичен вариант – какво представлява добрата структура на козето стадо – и представят този бизнес от привлекателните му страни. Не приемайте всичко в най-добрата светлина и цветове.  Трябва да свикнете с мисълта и да приемете козите, като ваша съдба, и да ги отглеждате с внимание и много любов.

За да се купят възможно най-добрите животни с вашите налични пари, трябва да се купува само от достойни за уважение животновъди, не и от пазарите или търговете, защото не знаете историята, произхода на животните, развъдните им стойности и евентуалните заболявания, свързани с животните от пазарите. Добрият фермер най-често има селекционна книга за произхода на животните и вероятно ги продава на различна цена в зависимост от оценката на тяхната развъдна стойност.  Трябва да се  пита фермерът за причините, поради които се продават животните. Освен това трябва да се получи информация от колко години фермерът отглежда козите. Фермерите, отглеждащи години наред кози, притежават стада, в които е извършвана селекция и има отбор и подбор на животните.

Вероятността да купите високопродуктивни животни от ферма с традиции е много голяма.   Да се огледат всички животни от стадото и се сравнят с тези, които се продават, за да се прецени както здравословното, така и кондиционното им състояние.  Поискайте да видите, ако е възможно, дневника с данните от млеконадоя. Подобна информация можете да получите от мандрата, която купува млякото произведено в това стадо. Внимавайте с безплодните и апатични женски, тъй като по правило козите обикновено се бракуват и едва тогава се продават на приемливи цени. Не купувайте кози с видими дефекти, отворени рани, абсцеси или очевидни недостатъци.

cropped-imag005244

 

Много фермери водят селекционни книги и имат педигри за техните животни. Педигрито се използва, за да се документира потеклото на животните. Много ценна информация относно сделката може да се получи от добре записаното педигри в селекционната книга. Много фермери регистрират редовно млеконадоя, отбелязват големите постижения, показват победителите и рекордьорите, класифицират резултатите, както отбелязват и всякаква друга важна информация показваща качествата на животните в педигрито. В официалните документи има няколко символа, които показват индивидуалните данни на козите,  позволяващи да се прецени както настоящата, така бъдещата им продуктивност. За повече информация можете да се обърнете към ветеринарния лекар, обслужващ стадото, както и от асоциацията, в която членува даденият фермер. Много често всяка асоциация си има собствени символи за  дефиниране  на отделните качества на животните, като тези символи  и термини се използват само от тях.

Изложбите на кози са добър начин, за да се запознаем отблизо с атрактивната или привлекателната страна на обстановката и  общодостъпната информация за бизнеса с кози. Като се наблюдават животните в кръга на изложбата и се четат внимателно коментарите на журитата, може да научите много за анатомията на козата и да разпознавате добрите и лошите им качества по техния външен вид. Трябва да се знае обаче, че журито прави сравнение на животните от изложбата и това не означава непременно, че класираните на първо място са най-доброто нещо излъчено откакто е създадена породата. От мнението на журито става ясно, че класираното на първо място животно е по-добро от това класирано на второ място и, че третото по ред е по-лошо от второто и т.н. Показателно за изложбите е, че журито се произнася за качествата на отделните кози, като се посочват и  причините, поради които е класирано или е отпаднало още по време на изложбата.

Когато решите кои животни да купувате се съсредоточете върху критериите  за покупката на козите. Избирайки животни от стадо с високо качество, можете да направите идеалната млечна ферма, която даже да е победител на следващите изложби.

goats-med3

 

Другият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е породата на козите. Изключително важен момент от създаването на козефермата. Различните породи притежават различни качества и е важно да познаваме различните породи, за да изберем най-подходящата за нас. Смятаме, че френската Алпийска коза е най-подходяща за нашите условия, но поради рeдица причини не е възможно да се купи у нас чисто породно стадо от тази порода, а вносът на животните от Франция е много скъпо начинание. Освен това няма гаранция, че ще купите най-добрите и продуктивни животни посредством внос. Въпросите, свързани с аклиматизацията и адаптирането на вносните животни, също не са за подценяване. Много са примерите за пълен провал на ферми с вносни високопродуктивни  животни, независимо че са осигурени всички възможни екстри по отношение на технологията, микроклимата и храненето. Най-често поради това, че не успяват да се аклиматизират и адаптират към условията, се разболяват и измират, или не изявяват напълно продуктивните си качества.

Изхождайки от изброените съображения, предлагаме един изпитан от нас и проверен във  времето подход за сформиране на продуктивно стадо от кози. Моделът е приложим и за други видове селскостопански животни. За да приложите този начин за закупуване на животни и сформиране на стадо е нужно да разполагате със собствен транспорт за транспортиране на животните и отделно помещение за карантиниране на новозакупените животни. Собственият транспорт е необходим, за да можете да реагирате навреме. За какво точно става дума?  В България най-често животни се купуват по обяви. Информацията в обявите е обикновено оскъдна, и след телефонен разговор с продавача трябва да отидете на място, за да огледате животните и да направите своя избор. Най-често за да се купят на изгодна цена трябва да се вземат всички налични животни и след това да се карантинират за 45 дни в отделно помещение, през което време става истинският отбор и подбор. Избират се здравите, продуктивните и младите животни.

Особено внимание трябва да се обърне на породната принадлежност на всяко животно, като се стремим максимално към поставената си цел, а именно да създадем високопродуктивно еднородно, с изравнени показатели, стадо.  При всички случаи за това време ще проличат и здравословното състояние, и продуктивните качества на всяко отделно животно. Избраните животни се преместват в основното стадо, а останалите е най-добре да се бракуват и заколят или продадат на приемлива цена. След това може да се реагира на друга обява и отново да се разиграе същата схема. Може едновременно да се закупят кози от няколко места, но е задължително да се карантинират за 45 дни в  различни обори. Ако това не се направи, рискуваме да допуснем разпространение на редица заболявания и да си навлечем  неприятности, свързани със здравето на закупените вече животни.  По този начин максимално бързо може да се създаде продуктивно стадо, върху което да се работи чрез целенасочена селекция за увеличаване на неговата продуктивност. Обикновено в следващите години се използват разплодници от желаната високопродуктивна порода и чрез поглъщателно кръстосване, разширено възпроизводство и, прилагайки стриктно селекционна програма, да се постигне желаният резултат.

Основното предимство на предлагания от нас подход за стартиране на козеферма е, че е евтин и ефективен.

С наличните пари от бюджета може да се закупят максимално добри животни, без да се рискува със скъпи вносни кози, които трудно ще се аклиматизират при нашите условия.  Рисковете в този случай са по отношение на здравето на закупуваните кози и, че подходът е приложим и ефективен при положение, че се ръководи и направлява от висококвалифицирани и опитни специалисти ветеринарни лекари.

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.
e-mail: firmus@abv.bg
0876679108

ЗАЩО? вх.N 27032013

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА КРАВИТЕ, БИВОЛИТЕ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ?

Или защо нямаме млечно животновъдство в България?

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

Историята е дълга, но за да не съм многословен и за да не се объркам в мислите си, ще бъда максимално кратък.  Преди няколко години след, като спряха да се дават субсидии за отглеждане на тютюн реших, че би могло тези хора да се занимават с нещо друго, например с отглеждането на кози.  Още повече, че в Родопите има прекрасни условия за развитие на козевъдството.  Ето така се роди идеята да направя проект за  ,,биологично производство на козе сирене и кашкавал“.

По това време имах един познат партиен активист, който ми обеща, че проекта ,,ще стигне до където трябва“. Но явно този проект нямаше късмет с политиците, които ,,поради създалите се обстоятелства” нямало да инвестират в никакъв бизнес и така моето творение остана, както се казва ,,на трупчета“.  Все пак се позамислих и го предложих директно на един собственик на мандра, явно  начетен и експедитивен бизнесмен, който успя да привлече вниманието на холандска фирма. Запретнаха се и  осъществиха идеята, като вече три-четири години успешно си развиват бизнеса с козе сирене и то биологично производство. Така се разчу в средите на млекопреработвателите, че козето мляко е с много голяма стойност в Европа, пък и не само там.

3457462890_78c40a440a

По този повод, друг собственик на мандра ме привлече за консултант. Седнах и му написах на 5-6 листа какво трябва да се направи за да развие този бизнес с козите. Най-общо написаното съдържаше следното: мандра вече имаше, която действа на добри обороти. Липсваха кози, фуражи и хора, които да гледат козите. Посъветвах бизнесмена да купи кози, оборудване за козефермите, да намери желаещи хора да отглеждат кози и да ги кредитира с животните и оборудването на фермите. Стопаните след това да му върнат кредита под формата на козе мляко.  Развих му една добра схема  за микрокредитиране, която да му осигури козе мляко за много години напред и да му се развие бързо и динамично бизнеса с козето сирене. Разбира се всичко относно развитието на бизнеса, беше подкрепено от цифри с които се доказваше бъдещо устойчиво  развитие на предприятието.

Какво се случи две години по-късно? Обажда ми се един ден въпросният бизнесмен и ми казва следното: ,,Ела да видим къде сгрешихме, защото за две години загубих близо един милион. Събрали сме се тук с икономисти и умуваме къде е грешката? Почти всички козари, които взеха животни и оборудване  фалираха“. Отивам на срещата и започваме да тълкуваме проблемите.

Попитах за козите, от къде са купени, за колко пари, как са избирани….!

Второ с какво са хранени и каква продуктивност са развили?

Трето – какви договорни отношения са имали със стопаните получили животни, на каква цена е изкупувано млякото…. и след, като чух отговора на този въпрос спрях да питам повече!  Млякото, което вземали от стопаните било на ,,пазарна цена“, а тя била 0.40 лв/литър. Тогава им извадих написаното в  моите препоръки, а там поне два пъти бях подчертал, че себестойността на един литър козе мляко е около 0.75 лв/литър.  Така излезе, че собственикът на мандрата е фалирал длъжниците си преди още те да са започнали да му се  издължават.  Попитах го защо е постъпил така, защо не е оценил млякото на длъжниците си по 1.0 лв/литър например, за да имат възможност да се възпроизвеждат, да си върнат дълга, а и за тях да остане нещо?

Той ми отговори в прав текст: ,,Докторе не съм толкова глупав да купувам млякото по един лев, при положение, че мога да го купя за 40 стотинки“.  Останах втрещен от това, което чух и от тоталното неразбиране на проблема от бизнесмена. Алчността за печалби го беше заслепила до такава степен, че той крадеше от собствените си пари…

il_fullx333

Оставам на вас да прецените, не се ли получи същото с млечното животновъдство на България през последните 22 години.  С изкуствено поддържаните ниски изкупни цени на млякото, мандрите ликвидираха млечното животновъдство. Останали без естествената суровина за тяхното производство, преминаха на други технологии, при които за производството на ,,сирене“ използваха всичко друго, но не и мляко. Стигна се до там, че в лабораториите за контрол на качеството на храните започнаха да търсят има ли или няма наличие на мляко в ,,сиренето“.  Да се чудят, е ли това сирене или не е?

Проблемите с прозводството на т.н. ,,сирене“ от сурогати станаха държавен проблем и въпреки това, никой не посмя да каже истината за това, което се случва.  Учудва ме и факта, че животновъдите често протестират, искат субсидии, искат кредити с ниски лихви….и т.н., но никога не поставят въпросите за цената на техния продукт, за цената на техния труд. Дали това е така, защото нe разбират проблемите си или водачите на техните бунтове са ,,бели якички“ нямам предстaва? Надявам се обаче, че тази статия ще се прочете от производителите на мляко и те ще се замислят.

Истината е, че българският фермер трябва да произвежда и да си продава сам готовия продукт, както е по цял свят, където няма монополи и има конкуренция.

63328_cow_horns_lg

Какво се случва обаче в нашата Родина?

Появи се и Наредба 26. Дълго очакваната наредба за продажба на животински продукти директно от фермите обаче излезе ялова.  Противно на очакванията две години след влизането и в сила тя не се прилага. Непосилните и в същото време ограничителни условия, заложени в нея, се оказват трудно изпълними за производителите. В Пловдивска област например по тази наредба са регистрирани само 45 стопани, като  официално 7 са производителите на сурово краве мляко.  На практика останалите, чийто брой е неизвестен,  работят в сивия сектор. Сред тях са такива, които произвеждат и продават мляко и млечни продукти на нерегламентирани обекти на открито.

А целта на тази наредба от пръв поглед е да се съкрати пътя от производител до потребител, с което и цените да паднат, и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. Наредбата е неработеща  по няколко причини, но две от тях са основни: От една страна, огромните инвестиции, които трябва да се направят, за да се отговори на изискванията на нормативните документи, а от друга – възможността да се продават само 20 процента от произведената продукция и то в рамките на общината където е фермата.

Тези факти на практика връзват ръцете на стопаните и обезсмислят начинанието. Вложенията, които трябва да се направят по нея, за да може един производител да изкара даден продукт директно на пазара у нас, не могат да се избият с десетки години, та камо ли да има някаква печалба. Според мен за да съществуват малките ферми от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100 процента за произведената от тях продукция и то да я предлагат в цялата страна. Как може в Гърция да има десетки регистрирани марки сирене (става дума за един и същи вид – сирене фета) в различните региони на страната, а в България само мандрите да имат право на собствена марка?  Да не говорим какво е положението във Франция по същия въпрос, където всяка ферма си има собствена търговска марка.

Според мен истината е, че тази Наредба е създадена единствено с цел да обслужва монопола на мандрите, за нищо друго! И когато говорим за монополи в селското стопанство, това е първото нещо, което трябва да се коментира!

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108

Всички права са запазени!

ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ

ИДЕЕН ПРОЕКТ:

,,БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ”

АВТОР: Д-р Иван Лалев Колев двм, e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

 

-goat-farm-full

КРАТКО ОПИСАНИЕ:

Сложността на проекта произтича от това, че за да се спазят условията за органично/биологично производство, трябва да се затвори производствения цикъл.  На практика това означава, че се започва с обработка на земята за отглеждане на фуражите и се завърши с готовия продукт (козе сирене, кашкавал, извара) предназначен за пазара, при което се дава абсолютна гаранция за неговия произход и състав.
За целта се наема/купува земя, произвеждат се фуражи, организират се козеферми и млекодобив и се построява мандра за преработка на млякото, като всеки етап от производството се сертифицира и е под непрекъснат мониторинг за гарантиране на високото качество.

kozi38

 

ЗАЩО КОЗИ? :

1. Дребни преживни животни, които най-добре оползотворяват грубите фуражи с високо съдържание на целулоза. Отглеждат се успешно в полупланинските пасища, разположени на  терени недостъпни и неизползваеми от останалите видове селскостопански животни;

2. Устойчиви на паразитни и някои инфекциозни заболявания включително на туберкулоза. Няма регистриран случай на боледуваща от рак коза;

3. Козите се отличават с висока ефективност. Дават повече продукция на килограм ж.т. в сравнение с останалите видове животни (крави, овце, биволи) и 5-10 пъти повече мляко на кв. метър обработваема площ. Козите са плодовити животни, като при някои породи плодовитостта надхвърля 200 %;

4. Козите са скорозрели, рано достигат полово развитие и на практика родените през февруари козички се заплождат през октомври или ноември и на 12 месечна възраст раждат и започват да дават продукция. За сравнение биволите започват да дават продукция едва на 3,5 – 4 годишна възраст. Това гарантира бърза възвръщаемост на вложените капитали.

5. Основно предимство е, че съществува неограничен пазар за продуктите от козе мляко  в Европейския съюз, като цените им са 20 – 30 % по-високи от традиционните произведени от краве мляко.

6. Отглеждането на кози изисква сравнително ниски капиталовложения в сравнение с останалите видове селскостопански животни. Козефермата е особено подходящ модел за фамилна ферма от типа ,,малък семеен бизнес”, напълно покриващ се с народопсихологията на българите.

НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ:

Размера на инвестицията трудно може да се определи, понеже зависи от избора на подход при организиране на бизнеса. Авторът на проекта разполага с екип от специалисти с опит в подобни начинания, готов да изготви проекто-сметна документация и бизнес план по задание на инвеститора. За стартиране изпълнението на проекта е необходимо да се направят разходи за:

1. За организиране на мандра: нова сграда, реконструкция на съществуваща такава, оборудване на мандрата, персонал;

2. За наемане/купуване на земя и техника за производство на фуражите;

3. За закупуване на кози: внос на високопродуктивни животни, директно закупуване на местни кози, развъждане, микро-кредитиране;

4. За организиране на козеферми: построяване на нови помещения, използване на съществуващи сгради след реконструкция, други алтернативни форми и оборудване на козефермите;

5. За управление на проекта: методично ръководство, финансов контрол, консултации, експертизи, проектиране, селекция и здравеопазване на животните;

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

1. Опитът на автора в  подобни начинания показва, че при добра организация и управление на проекта, инвестицията би могла да се възвърне  в рамките на три до пет години.

2. Всички дейности по организиране на описания в проекта бизнес, може да се извършат посредством проект чрез Европейските фондове, като субсидирането е в размер до 50 % от направената инвестиция.

3.  При така представената бизнес единица  ,,мандра-козеферми-фуражопроизводство”  биха се създали около 60 работни места

 

12.01.2012 год

Гр. София

Изготвил проекта:  /д-р Иван Лалев Колев двм/
e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

Всички права са запазени!

Страната на мечтите

„Когато режеш на кучето си опашката на публично място, едни ще кажат, че късо я режеш, а други — че дълго я режеш“. Имаше и такива, които рекоха, че добре съм я отрязал, аз обаче смятам, че не е трябвало да режа на публично място никакви опашки, но това между нас да си остане.“   Чудомир

2202_270411

Единственото по-лесно нещо от критиката е да не правиш нищо. Живота на работещите преминава, покрай шпалир от хора, които ги съветват какво да правят и съдят какво не са направили. На бездарните и безидейни им пречи да работят в трудното време, липсата на пари, връзкарите, ченгетата и всичко останало. Понеже живят и скучно, работещите са им добре дошли. Ентусиасти по природа те приемат всяка работа като предизвикателство и всяка трудност като изпитание. Днес ще бъдем в ролята на критици. Запазвайки позициите си и на градивни хора ще мобилизиме знанията и опит и ще  дадем  решения на проблеми в стопанството ни, иначе влизаме в шпалира. Природните ни дадености нашите и световни очаквания са да се развива селското ни стопанство.

Познанията и трудовите навици се създават при децата в най-ранна възраст. За това трябва да се върнат обученията свързани с приложен труд . На по-късен етап да се изграждат умения като с приключване на образование всеки трябва да има професия. Не всички в живота могат да са юристи или менажери. Да си стругар, зидар или заварчик е също достойно занимание. Да се вменява на децата това от медии и общество. Защото в момента може да видите как видни педераси и скрити проститутки обясняват в предавания и преса колко са успели в живота без да учат и работят. Това се гледа от подрастващите и те стават модели за подражание. Като деца си спомняме, че в училищата канеха бивши ученици станали лекари, видни преподаватели, депутати /тогава това беше почтенна професия/ и други. Така децата ще имат мечти, свързани с бъдещи постижения. Сега беше отнет стремежа на децата и да мечтаят. Лишени са  от нормално детство. Виждаме ги покрай училищата вулгарно пораснали в кратки срокове като бройлери, без внимание от държава и родители. Нормално развилите се и възпитани имат мечта да напуснат България. Не е шега. Който не вярва да отиде в добрите все още училища и попита.

Днес времето не чака, защото обществото не стоя дълго на едно място, а се връщаше назад. Трябва да се сработят механизми за развитие, а те не идват като идеи от политици, критици, социолози, психолизи полицаи и пожарникари /да ни прощават тези достойни професии/, а от технократи и практици. Това, че си седнал за малко в самолет летящ на автопилот не те прави летец. За това са нужни познания и опит. За обществото го имат хората съзидатели. Хора сложили две тухли и направили къщичка за птици / без да крадат разбира се/. Докато обществото не разбере и потърси нормални хора няма как да се справим. Нормални означава придобили професия, създали с труда си продукти. Имащи приятели ,семейства, любов, нормални отношения с хората. Да се спре с експериментите да се канят световни номади с български произход.

В селското стопанство няма да се започне без специални, индивидуални програми, съобразени с националните особенности, създадени от практици. По сегашните написани от адвокати и икономисти да заповядат тези две съсловия някъде да работят земеделие да я пробват тази сол на земята.

Тези програми няма да сработят, ако не се въведе административен порядък в работата на стопаните. Да се ограничат обработвемите площи до нормален обем стопанства и да се направят приоритети за интензивни производства. Да се възстановят пасища и поляни. Да се върнат изораните полски пътища. Да се възстанови усещането, че земята  в България е българска, а не на олигарси от селски тип.

chicken-in-the-farm-coloring-page.gif1

Да се направят малки , просто изпълними програми за задържане на населението в малките населени места. Такива от рода да се даде земя, средства, квалифицирани съвети на всеки желаещ. Да се работи с всеки почти индивидуално. Програмите да се пишат от практици. Съветите да са също от такива специалисти. При разработването им да не се изхожда от презумцията, че всеки участник ще е крадец и престъпник. Да се стимулират сдружения, партньорства на всякакви нива. Да се стимулират свързани производства водещи до производни продукти. Да се стимулира обществен живот в малките селища. Да се създадат школи за обучение на традиционни за региони и страната ни занаяти и продукти. Да се правят общински предприятия в малките населени места. Народните занаяти да са приоритети. Да се търсят традиционни за района продукти и сувенири.

Да се стимулира производство на плодове и зеленчуци. Интензивните производства да са приоритетно стимулирани. Да се опрости създаването на насаждения и обратно. Да се ограничи монополизирането на производството с максимално обработвана земя, недопускане отглеждане на житни върху поливни площи, освен като сеидбооборот. Да се инвестира в поливни съоръжения в национален мащаб. От язовири до канали и поливни полета.

80811

Да се създадат условия за животновъдство. Това не се пише случайно, защото условия няма. За субсидии бяха разорани селските пасища и мери. Виждат се върху селско пасище построени соларни паркове. Има землища с изорани пътища. Няма стопански дворове, кошари и обори. За да се създадат стопанства трябва да има комуникации-ток, вода, път. Да се осигурят ангажименти на общини, разпределителни дружества за построяване им. Да се променят наредби за стопанствата в самите села и извън тях, защото съществуващите са правени от вегетарианци, които ще направят такива и нас. За да сме по конкретни ще ви кажаем, че съседът ви може да има куче на три метра от вас, но на село в съседния двор не може да има прасета или овце или каквото и било в по-голямо количество. Повече от пет, шест разбирайте да не цитираме наредби и отстояния. Защо да не може, никой в тази държава не може да обясни. Това беше препитание на тези хора и като е забранено те ще напускат селата. Тъпата идея е да се изнесат животните извън селата. Но това са средства за нови сгради, комуникации, охрана и какво ли не. Такива пари на село няма. Няма и сигурност защото там е като на бойно поле. Който има прасе почти си спи с него да го пази от апаши. В нашите села си беше традиция човек да гледа животни, дори да работи друго. Това му осигуряваше допълнителни приходи без да е професионален производител. Така полупрофесионално нямаше къща без крава, 2-3 прасета и няколко овце. От това никой не губи. Имаше суровина за производство и беше истинска.

Да се лицензират малки кланници в по-големите населени места. Защото как да продадеш животно като трябва да го закараш на 50-60 км. Как да гледа човек пилета, патици , зайци и други, като трябва да ги продава незаконно. Не винаги производствата трябва да са огромни с потенциал за краен продукт. Да се опрости стигането на малки партиди истински продукти – месо, яйца, млека, сирена и други до пазара законно. Производствата да спазват хигиенни изисквания, но да са изпълними и от малки производители, дори ентусиасти. Сега започването на всяка дейност у нас е с такива изисквания и средства, че никой не предприема нищо.

Да се стимулират производства производни на билки, гъби и горскоплодни. Да се увеличат грижите за гората , като за засаждане, отглеждане и други мероприятия се  акумулират средства в селото ни.

Не на последно място да се стегнат самите селяни, защото навремето хората са правели с обеществен труд по 20-30 км канали за водоснабдяване на селата. На всеки е отмервал кмета какво да изкопае и са си работили. Много пътища и електропроводи са правени с дружен труд. Няма училище в българските села, което да не е строено от хората, живели в него и то с волски каруци.

На последно място да се обеси поне един кмет крадец.

За личния пример и морал ще разкажа за Йочо Присадашки – председател на ТКЗС в малко предбалканско село. Отишъл рано сутринта човек с проблеми за решаване. В канцеларията метач метял пода. Човекът попитал кога ще дойде председателя, а метача отговорил да седне на столовете отпред и почака. Като свършил метенето чистача седнал зад бюрото и казал “Дойде председателя, кажи сега“.

Днес живеем в страна на мечтите т.е. всеки мечтае да я напусне.

Утре може да е страна на живеещите в нея.

 

Автор: Добромир Колев

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

За проектите, промените и прогреса

От години се интересувам от различни проекти, свързани със селското стопанство. Един ден случайно до мен достигна информация за насаждение от лешник , намиращо се недалеч от София. Беше изпълнено по европейска програма. Но когато тръгнах да го търся, се сблъсках с противоречива информация къде е, как се е развивало. От залесяването му бяха минали доста години и би трябвало да видя активно плододаващо насаждение. След много питане и търсене обаче, по слухове от рода на „тука има ,тука нема“, накрая намерих мястото. На площ от неколкостотин декара намерих три хилави растения, които може би преживяваха последния си сезон. Времето за мониторинг явно беше преминало. На това поле всички българи общо сме загубили няколко стотин хиляди лева, а десетината души, които е трябвало да се грижат за тези насаждения, нямат работа.

През годините, в които България е кандидат-член и член на Европейския съюз, работят програми за развитие на инфраструктурни и общински проекти, на земеделски стопанства и въобще на икономиката като цяло. Не влизам в конкретика на цифри и отрасли – идеята е да проследим цялостната картина.

Всяко правителство се стреми към по-голям процент на усвояване и при последния кабинет този показател е значително по-висок.
И какво от това?

Да виждаме промяна в живота си?
Пътуваме с час по-бързо до морето. Гледаме успехите на родния волейбол в нова зала, работят нови трактори около нас, но това не е очакваният тласък.

Не защото управляващите не се стараят, а защото се правят проекти като самоцел.
В родното ми градче се направиха чудни улици. С тротоари, знаци и всичко необходимо. Наистина е похвално, но там няма хора. Там няма препитание и улиците са пусти като във филм на Хичкок. Така е и в повечето малки градове и села. Преди България да стане постоянен декор за филм на ужасите, нека опитаме да променим нещо.

Нека спрат безцелните проекти- и държавни, и общински и частни.
В една община, в която има 40-50 % безработица, вместо да се развива инфраструктурата, нека кметовете да поемат инициативата и да кандидатстват за проекти, в които да работят  хора. Не е страшно след като няма частна инициатива общините да поемат такива функции. Много общински дружества по света функционират нормално. Общините си имат колективни органи за управление и контрол и могат да се справят. Да се правят фурни и мандри, например. Да се раздават земи на безработни и да направят консултантски звена от практици и производители. Да се сдружават и с обща помощ да се купува техника.

Положението на много места е като след война.

Няма хора. Малкото останали са неквалифицирани. Нужни са нестандартни решения за оцеляване на много села. Безработицата е проблем и за така наречената интеграция на ромите. Аз работя цял живот с роми и турци и знам, че са прекрасни хора. Да, етносите имат особености- същото важи и за българите. Просто трябва да се правят компромиси.

Но за да стигнем до етносни проблеми, трябва да е нахранен всеки. Така е в общностите, семействата, навсякъде. Радикалните течения също се развиват там, където виреят мизерията и нищетата. Всичко опира до това да се положат грижи хората да живеят добре. Средствата от Европа са начин, но ако го пропиляваме,  не постигаме нищо, даже задълбочаваме проблемите. Защото дори субсидиите, ако са неправилно разпределени, водят до напрежение и деформации. Създават се олигарси от нов тип, а при едноличните, дори регионални, мини режими обществото спира да функционира по демократичните принципи.

Нека при частните проекти се въведат стимулиране в условия на целесъобразност и санкции в обратната ситуация. Нека тези, които имат насаждения и кандидатстват за хладилници и преработка, например, се стимулират. Да получават преференции, за да могат бързо да пускат мощностите в експлоатация. На други да се отказват инвестиции, които не отговарят на даденостите на регионите. Не може да има инвестиции в хладилник за северна България, да се усвоят средства, а после закономерно фирмата да фалира, защото в този район няма потенциална суровина за това. Идеята някой да получава средства само поради това, че отговаря на измислени, книжни условия, води до трагични последици. Това не е бизнес, а източване на европейски средства по законен начин. Икономиката на Европа няма как да се развива така и нашата, като част от нея, също.

Нека да се въведат изисквания за назначаване на хора след усвояване на средства, и то на определен брой души за всеки лев субсидия. Защото вариантът, при който се купува мощен трактор, но се намалява персонала с няколко човека, работили на по-малки машини, не обслужва обществото. А в крайна сметка, парите ги дава то.

Всичко това може да звучи малко архаично като подход и противоречащо на пазарните принципи, но няма как да се продължава по принципи, в чиято основа е безпринципността.
Нали в основата на всички наши действия е човек да живее по-добре? За това е хубаво и обществото като цяло да търси начини как да го направи. Това е целият смисъл на обществения, политически и икономически живот в една държава.

Не е важно да усвоим едни пари, нито да влезем в нечие пространство. Важно е всеки човек да живее добре, защото това се случва веднъж и то само за 70-80 години. Звучат много, а всъщност не са. Не и когато се използват за Живеене.

Зелена Легенда