Плътна помощ

Много напредна тази държава. Модерна работа е станала. Аз не бях излизал две години по пътищата, ама то страхотия от напредък. Онзи ден стегнах варбурга, взех и винетка, застраховка и тръгнах към Крива бара. Баджанакът от пролетта ме е заканил.

–  Ела бе, баджо, ела, че дуварът се е наклонил към заник слънце и да го вържем откъм ореха.

Ми то пуста работа, а това, а онова –  не остава време. Но като каза, че е уварил и ракията сколасах набързо и айде.

То път чудо. Карам си с 40 и даже на завои не намалявам. Минах Ботевград и запъплих по баира за Мездра и като се затресе воланът, та в канавката. Слизам и предна дясна гума спаднала до земята. Викам си лесна работа, ама не е така. Има си чалъми, пък и сам човек не е заникаде. Поогледах се и к’во да видя,  към мен идва пътна помощ. Така хубаво девойче, малко мургаво, ама няма да търсим кусури работа ще вършим. Викам и отдалеч:

– Извинете, свободна ли сте, така някак? При мен ли идeте?

А тя:

– Мчи нали тебе чакам и такива кат тебе.

Онемях… Знаех, че правителството прави усилено пътища, ама пък чак кантонерки за пътна помощ да сложи за хората ми дойде в повече. Просълзих се… и питам:

– И много ли сте, бе, мойто момиче? – и се бърша с ръкава, а тя отговаря:

– А оттук до Враца сме бая, по-натам има, ама не знам.

Ей това е управление. Това е грижа за човека. Ама и тия телевизии и вестници защо не информират обективно как е разцъфтяла тази страна. Ние пенсионерите тичаме къде е по-евтино насам-натам и не улавяме какви родолюбци ни управляват.

– Ти к’во ще искаш? Духане 15, друго 20 – казва вежливо девойчето.

Гледам я слабичка така, как ще надуе тая гума с духане, но да не я обиждам сега. И казвам:

–  А друго, друго – и я оглеждам пък да не носи някъде компресор – тя е спаднала много. Сигурно е с дупка.

– Кат кайш.  Давай парите и да почваме. Имаш ли гума, или да ти дам.

Подавам й парите и си викам бе то и склад си има детето някъде, щом гума ми предлага. Две години не съм излизал и то станало европейска държава.

– Имам си – викам, и я вадя от багажника. Ти вземи крика, докато я подложа, и действаме.

Сложи то крика, дигнахме колата и сменихме гумата. Вежливо дете. Само си мълчи. Накрая вика:

–  Прайла съм всичко тука, ама пък гума чак да сменям не съм.

И още по-мило ми става. Браво на младежта. Така се гради нация. Тръгвам и питам:

– Ако закъсам по-нагоре, или пък друг път нещо, телефон имате ли?

– Имам – вика, и ми го дава.  Звъни по всяко време. Аз и в София ще дойда, но там е по-дебела тарифата.

–  Бе кой ще ти гледа тарифа при такова обслужване – и махам за довиждане.

И вярно до Крива бара през километър, два, кантонерка до кантонерка, все младички. Ей това е държава, това са грижи за народа. И много напреднала работа.

Това европейците могат само да ни дишат прахта.

Д.Колев