Да засадим дръвче

По цялата земя, независимо от националност, раса или пол, хората са обединени от един и същи стремеж – стремежът към пълноценен живот. Връзката с природата, убедеността, че човек оставя нещо след себе си, даряването на живот и израстването – това са само частици от точно този живот. Да се засади дръвче – нещо толкова малко и просто, но съчетаващо всеки един от тези елементи. Наистина, дело, което човек трябва да направи през живота си…

И къде другаде, освен на двора?

Често дворното място е аранжирано с мен тревен килим, обграден от изпънати строени като войници вечнозелени туи. Или пък е изобилно организирано с вкусни чушки и домати. И в този организиран порядък, човек си задава въпроса: може ли едно или няколко овощни дръвчета да намерят място в домашната градинка? Защо пък не!

Доста хора смятат, че нямат достатъчно място, защото в техните представи овошката представлява голямо дърво с огромна корона, което изисква значително пространство. Този проблем обаче има своето решение – с подходяща резитба някои овошки, като ябълки и круши, могат да се развиват нормално с височина дори 1-1.2 метра. Това е формировка, при която стъблото е с височина 60 см, а короната е представена от само два основни (скелетни) клона, които са разположени хоризонтално (под ъгъл 90 градуса) спрямо стъблото в една равнина, както е показано на Фиг1. Разбира се, ако няма да се засенчат други растения или просто има възможност, може да се оформят още един или два етажа през 45-50 см нагоре, както показаните на Фиг. 2 и Фиг. 3.

В промишлените насаждения така оформената плоска корона се нарича „палмета“. Едно такова дръвче може да внесе допълнителен уют и колорит в градината. Тук ще разгледаме детайлно случая с единично дръвче, като ще бъдат обяснени и някои специфики при останалите етажи.

За да се отгледа такова етажирано дръвче, е нужно да се изгради опорна конструкция – по същество тя е същата като при лозята. Всичко това звучи по-сложно отколкото всъщност е. Опорната конструкция представлява две дървени греди с дебелина 8х8 см или 6х8 см, като тези на Фиг.4, и дължина около 1.2 м, които се забиват на поне 45 см дълбочина и на разстояние 3 или 4 метра, в зависимост от свободното пространство.

Желателно е дървените греди или колове да са импрегнирани- това значително увеличава тяхната трайност. Вместо дървени, могат да се използват метални или циментови колове.

Дупките за конструкцията трябва да са изкопани предварително, а самите греди да се укрепят на принципа „камъни–пръст–камъни–пръст“. Ще е нужна и поцинкована тел с дебелина 2.5 мм, която се опъва между гредите след засаждане на дръвчето. Тя влиза в употреба по-късно- на нея се прикрепят клоните на дръвчето. Ще е нужно и още едно колче, дълго около 1.5 м, което да стои забито близо до засадено дръвче за опора на фиданката.

Тук е описана композиция от единично дръвче. Когато става дума за ред от n на брой дръвчета, се налага по-стабилно закрепване на коловете, както и допълнително укрепване на крайните колони в реда.

Моментът на засаждане също е много важен. По-добре е дръвчета да се садят през есента и зимата (стига почвата да не е замръзнала), отколкото напролет. Есенното засаждане като цяло оказва по-добро въздействие за адаптирането на младата фиданка към новото и местообитание.

На какво трябва да се обърне внимание, когато се купува фиданката?
При ябълковите и крушови дървета, както и при много други овошки, фиданката всъщност е съвкупност от две отделни растения. Коренът, заедно с малка част от стъблото (15-20 см) над него е на едното растение (така наречената „подложка“), а присадената на подложката пъпка, от която се формират останалата част на стъблото и короната, са на другото растение („присадник“). Присадникът е представител на сорта, който ще се отглежда. Защо обаче се налага да се прави всичко това?

Подложката определя силата на растеж на дървото. В дадения случай трябва да се търси дръвче, присадено на слаборастяща подложка. Пример за такава, за ябълка, са „М9” и „М26”, за круша се използва дюлева подложка. Дърветата, присадени на слаборастящи подложки, са по-малки, по-компактни, по-бързо встъпват в плододаване и са по-лесни за резитба и беритба. Използването на различни видове подложки също се налага в зависимост от типа на почвата и химичните ѝ свойства.

При закупуването на фиданка, трябва да се следи не само за избрания сорт и вида подложка, но и за външния вид на дръвчето. По корените не трябва да има бучки, грудки или каквито и да било удебеления. Стъблото на едногодишна фиданка обикновено няма клончета и изглежда като пръчка. По него не трябва да има наранявания или капчици смола.

Важна забележка

Дръвчето се засажда на същата дълбочина, на каквато е било и преди. Известно време след това то трябва да се скъси и да остане високо 60 см (около три педи) височина от земята. Затова е много важно по него да останат 3-5 здрави пъпки, под отрязаното място. От тези пъпки ще се развият клончета, които трябва да се насочат по телта на опорната конструкция.
След като фиданката е избрана, изглежда добре и има пъпки под шейсетте сантиметра, за които стана дума, се пристъпва към засаждането.

По средата между двете поставени греди се изкопава дупка с дълбочина 45-50 см (или 2 лопати) и диаметър около 60 см. Тук има хитрина – горният слой на почвата на дълбочина една лопата се слага отдясно на дупката, а следващия слой– втората лопата-  отляво на дупката (няма проблем, ако посоките се разменят). При запълването на дупката двата почвени слоя си разменят местата. Това се прави с цел горния слой почва, който е по-богат на хумус и по-плодороден, да попадне на дъното и да подхрани по-добре корените на фиданката.

След като дупката е изкопана, се забива колчето, за което ще се привърже дръвчето след засаждането му. Посипва се част от пръстта, от горния слой почва. Тук е моментът да се сложи една кофа оборски тор от село и шепа и половина – две гранулиран NPK (Азот, Фосфор, Калий) тор. Тези продукти се размесват добре в дупката и след това тя се запълва  с чиста почва до толкова, че като се постави фиданката, тя да може да се зарови до нивото, до което е била в разсадника. Обикновено това място си личи ясно. Друго важно условие е мястото на присаждане да остане задължително над повърхността на почвата. Преди да се сложи дръвчето, почвата в дупката трябва добре да се уплътни с крака, за да може корените да стъпят на здрава основа и растението да не пропада много надолу, когато в последствие почвата започне да се сляга. Корените на фиданката се подрязват с остра ножица до 1/3 от дължината им, за да не се мачкат тъканите им. Ако има счупени корени, се изрязват до здрава тъкан.

По нашите земи има и стар обичай при засаждане на дръвче

Обикновено човек, който е роден през пролетните месеци, държи с дясната си ръка дръвчето в дупката, а друг заравя корените, като от време на време притъпква почвата около тях.
Има и правило, което указва на къде да сочи присадката. На мястото, където се свързват подложката и присадката, се оформя така нареченото коленце. В конкретния случай това не е от толкова голямо значение, но е препоръчително при засаждане това коленце да сочи на юг.

След засаждането дръвчето трябва да се полее добре, дори почвата да е влажна. Това е важно, за да може пръстта да полепне плътно по корените. Следва фиданката да се отреже на около 60 см от земята, както беше споменато по-рано, и да се привърже към колчето, както е показано на Фиг. 5.  Дръвчето трябва да се привърже хлабаво за колчето и да се направи тъй нареченото „връзване на осморка“. Идеята да не се фиксира толкова здраво фиданката за колчето е, че когато почвата в дупката започне да се сляга, а фиданката е здраво закрепена в една равнина и не може да слиза надолу, има да се наруши целостта на кореновата система.

През зимата няма специални задачи, може единствено да се опъне поцинкованата тел на височина около 60 см. Тя свързва двата странични кола и по нея ще трябва да се насочат и привържат клоните на дръвчето, когато пораснат.

На следващата година от пъпките по стъблото израстват клонки. От тях се избират две, които са най-добре разположени в пространството, които ще се привържат към телта, а останалите се изрязват до основа. Ако ще се оформя още един етаж, трябва да се остави още едно клонче, което да расте нагоре- както е показано на Фиг.7. За целта, разбира се, и опорната конструкция трябва да е с по-дълги греди и да се сложи още една тел на разстояние 45 см от долната.

През лятото (юли), израсналите клонки се накланят под ъгъл 45 градуса спрямо стъблото, както е показано на Фиг.6.

През зимата на същата година, клонките се привързват хоризонтално към телта и се скъсяват с около една трета от дължината им (Фиг.8). Ако ще се оформя и горен етаж, третата клонка, която расте нагоре, се реже до нивото на горната тел (Фиг.9).

 

Обяснителна бележка
В литературата може да се срещне термин като клонки първи порядък, втори порядък или разряд. Какво значи той?
След отрязване на централното стъбло на 60 см височина от земята, клонките които израстват на следващата година, се наричат основни (скелетни) клони. Клонките, които израстват от скелетните клони се наричат клонки първи порядък или първи разряд, а тези, които израстват от клонките от първи порядък се наричат клонки втори порядък. Съответно тези, които израстват върху клонките от втори порядък се наричат клонки трети порядък и т.н.

След изрязването и привързването на скелетните клони през зимата, през лятото на следващата година се прави лятна резитба. По основните клони израстват нови клончета, които се наричат леторасли или филизи. Всички филизи се съкращават до три листа, без да се броят недоразвитите листенца в основата на филиза, както е показано на Фиг.10. Това се прави в средата на юли, когато филизите в основата си са вдървесинени т.е. кафяви на цвят. Филизи, които са с дължина от 20 до 25см не се режат. Оставя се леторасъл, който се явява продължение на скелетния клон (той се реже през зимата). Ако има обилни валежи след този период, често от подрязаните филизи прорастват нови клончета, които се изрязват като се оставя само по едно листо, без значение от дължината им.

Ако ще се оформя втори етаж, както показаното изображение на Фиг.11, малко по-рано през лятото, по същия начин както и на долния етаж, се оставят две клончета които да се поведат по телта. Може да се остави и едно клонче, за да оформи трети етаж по познатия вече начин.

През зимата на същата година филизите, останали като продължение на скелетните клони, се подрязват наполовина. Ако ще се оформя втори етаж, клонките, които през лятото са оставени и после наклонени на 45 градуса чрез привързване с връв към телта, сега се привързват вертикално.

През следващите години резитбите са идентични. Новите леторасли през юли се подрязват на три листа. Летораслите, които остават за продължители на скелетните клони, се прекъсват, когато достигнат до ограничителния кол.

Когато след няколко години по скелетните клони обрастващата дървесина се сгъсти прекалено, се налага тя да се прореди, като това се прави през зимата.

Така с грижа и желание, дори когато разполага с малко място, човек може да се радва на живо плодородно дръвче. А какво по-хубаво от сладкия вкус на домашен плод, отгледан с всеотдайност и любов?

Милан Топалски – агроном

 

Мъдрият избор за оранжерията

Какво е свежестта? Глътка живот, подарена от соковете на добре узрял плод или зеленчук… Щастливци сме, че можем да я усещаме целогодишно, а за това всички знаем, причина са оранжериите. Благодарение на тях можем да се радваме на балансирано и здравословно хранене през всеки сезон.

Tова е една наистина важна мисия, затова и тази статия е посветена на хората, решили да изградят оранжерия. Оранжерийното производство осигурява качествени свежи продукти, а често е и основен поминък на производителите. Затова и пряко за тях, и косвено за потребителите е от значение да се подбират правилните материали за изграждане на оранжерия. И за двете страни е важно да се произвежда на конкурентна себестойност това, което се търси на пазара, защото добрите приходи за производителя са основа на повече вложения и още по-добро качество на продуктите, които той предлага.

Правилната инвестиция в оранжерии е дългосрочен проект и точно заради това е важно и каква материална база ще се остави на следващите поколения. Такъв проект може да осигури постоянни приходи, поради приобщаването на България към европейския пазар и поради непрекъснатото търсене на свежи зеленчуци.

Затова и тази статия е посветена на това да улесни избора на най-важния елемент на оранжерийното производство – самата оранжерия. А този избор е наистина голям…

Скъпо или евтино?
Това е основният въпрос пред всеки инвеститор. При по-евтините и по-простите решения, може да се покрие повече площ. В момента обаче има много възможни източници за кредитиране, затова, ако човек реши, може да си позволи и по-скъпо решение. Основният въпрос е дали да се покрие колкото се може повече площ c разполагаемите пари или да се заложи на по-добро качество, което да дава повече предимства. Каквото и решение да се избере, е важно да се помни, че всяка една конструкция трябва да надживее конструктора.

Полиетилен, стъкло, поликарбонат, нещо друго?
А какво друго? Просто мрежа за засенчване или наистина огромни стъклопакети от удароустойчиво стъкло или заместващи го материали. Всеки материал има предимства и недостатъци.
– Стъклото е с най-дълъг живот. Веднъж поставено на качествена конструкция, то може да издържи поне 30-50 години, но пък пропуска повече топлина.
– Полиетиленът предлага по-добра топлоизолация. При 2 слоя полиетилен се получава и въздушна възглавница, която освен, че топлоизолира още по-пълноценно, осигурява и по-висока влажност и по-малко директната светлина. Разсеяната светлина обаче е повече. Основния недостатък на този материал е редовната му смяна. Освен всичко друго, важен факт е, че качествен полиетилен с гаранция 4-5 години може да издържи само при добре изпълнено специално закрепване към качествена конструкция.
– Поликарбонатът комбинира спецификата и на двата предишни материала, но на по-висока цена, като при по-малко от 8 мм. дебелина губи значителна част от предимствата си. Той също старее, макар и по-бавно от полиетилена.

Конструкцията – грешки, разлики и рискове
Всяка конструкция, която не е от поцинкована стомана трябва да се счита за грешен избор с кратък живот. Същото важи за такава с нарушено или неравномерно цинково покритие. Качествените оранжерии, купени като втора ръка спестяват пари и въпреки това предлагат качеството на новите.
За модерни или високотехнологични се считат решения като: овални тръби, цинково покритие със стандарт над Z275 минимум, а на улуцуте Z450 (съответно микрони цинк), допълнителни защитни слоеве върху цинка, специални системи за закрепване на полиетилена, проветрители, издържащи на вятър, системи за понижаване загубата на топлина, специфични проветрителни механизми.
Височина на колоните под 3 м. се счита за много остаряло, затова трябва да се избира между 4 и 5 метра. Това осигурява по-еднороден климат в отделните части на оранжерията и гаранция, че всяко едно оборудване, намаляващо височината, ще може да се вмести. По-малкото на брой колони са важен фактор, както и ширината на шедовете, която все пак трябва да е съобразена с технологията на отглеждането. Конструкция от огромен брой изключително тънки колони не е надеждна.
Дъгите на полиетиленовите оранжерии трябва да са възможно най-плитки. Познатите у нас оранжерии със закрепване на стъклото с маджун носят със себе си огромен разход на стъкло, както и други проблеми, поради ниските колони и честа поддръжка. Това може да се компенсира частично чрез повдигане на конструкцията, промяна на проветрителите или закупуването на специален маджун за оранжерии.


Оборудването – кое е задължително?
Ако погледнем реално, зеленчуци могат да се произвеждат и без оранжерии. Но оранжерията, заедно с цялото оборудване, дава много предимства, защитава производителите от рисковете на времето и най-важното – улеснява се производството и се увеличават добивите.
Термоекранът например компенсира загубата на топлина. Засенчващият екран премахва нуждата от варосване и дава точно толкова сянка, колкото е зададена предварително. Отоплението в различна степен удължава сезона. Аварийното отопление пък е задължително за стъклени оранжерии в райони със снеговалеж или полиетиленови блоков тип.

Възможностите разбира се, не спират до тук – системи за управление на климата, безпочвена култура, транспортни решения са само част от другите възможни допълнения. И макар инвестицията да е голяма, всяка следваща крача е част от пътя напред към по-голямото разнообрази и доброто качество.

Както се казва, човек е това, което яде. Нека хората да ядат наистина добра храна!

 

––––––––––––––

Проектиране и комплексно изграждане на оранжерии VENLO
Холандско качество и технологии

 

Жива стена Planter

 

Направете вашите стени живи и зелени.

Новият модулен дизайн Planter, разполага с твърда вентилирана черупка, приятен дизайн оборудван с резервоар за поливане. Лесно  засаждане. 

Лесно се закрепва към всякакви повърхности

Резервоар с лесен достъп – 1.5-литра

Пропуска ителигентно вода – в зависимост от нуждата на растението
може да е достатъчно до 2 седмици.

Няма опасност от наводняване!

 

Позволява модулно подреждане

 

 

Богат избор на цветове

 

Връзка към Planter

 

 

 

Симбиоза

Светът на растенията е толкова богат на отношения, колкото и човешкия. В него могат да се видят борбите за надмощие, както и и нормалното съжителство, наречено симбиоза. От хилядолетия хората се хранят с растения и живеят с тях в една все по-трудно запазваща се симбиоза.

В последно време все повече и повече се тиражира идеята как дори познатите и обичани растения могат да бъдат опасни. Предозиране с торове, нитрати, пестициди – обикновения читател настръхва само при споменаването им… Храненето с плодове и зеленчуци се превръща в хазартна игра. Дали обаче това наистина е така? Или това е поредната широкоразпространена заблуда?


Торовете
Може ли обикновен човек да изяде десет пържоли на едно хранене? Не, разбира се. При растенията е същото. Азотът е основният градивен елемент за развитието им, т.е. тяхната храна. Но и най-евтиният хербицид е с едва 10% разтвор на амониев нитрат. Това е най-масово използвания тор.
При висока концентрация на разтвора, напръсканите растения пожълтяват и загиват. Всички учебници и книги, разглеждащи растителните болести, завършват с нарушения, причинени от завишени елементи при хранене.
Категорично, при предозиране с азот растенията или загиват, или се стимулира вегетативния им разстеж, като се намалява плододаването и устойчивостта от заболяване. Резултатът е липса на плодове т.е. те не стигат до потребление. Изключение са листните зеленчуци. Там обаче така и няма категорично лекарско становище какви са вредите от нитратите.

Аналогично е положението и с останалите елементи, например фосфор и калий, и с микроелементите. С тази разлика, че те са значително по-трудно усвоими от растенията и натрупвания като цяло са редки. Ако това се случи, отново се получават деформации и резултатът е същия като с азота.

Изследванията и производителите
Потребителите са заблуждавани относно това, че едва ли не растениевъдството е в ръцете на лаици.
Производителят на първо място се стреми да развие нормално и плододаващо растение. А това се получава с хармонично и балансирано хранене.  Затова земеделецът прави многократни почвени проби както преди засаждане, така и по време на вегетацията.

Професионалните производители правят и листни анализи. Често пробите на българските лаборатории се проверяват отново и в чужбина.
Почти няма производител, който да не ползва професионални консултанти-агрономи. Има такива, които канят специалисти отвън, които да следят растенията им. Добър професионалист може да контролира една култура дори и със съвети по телефона. Големи производители следят растенията по интернет с климатичен контрол.
В условията на силна конкуренция и световна криза, земеделецът прави детайлни разчети за разходите си, като всеки разход е под стриктен контрол. Никой не си позволява да допусне предозиране с торене, защото това са излишни средства, които възлизат на повече от 10% от себестойността на продукцията.

Моралът
Не на последно място стои и още един важен фактор. Моралът на земеделците. Във време, в което това е дума с често изтъняло значение, много е важно да е знае за чий морал става въпрос. Какви са тези хора?

Съзидатели, които са на работа 24 часа в денонощието и 365 дни в годината. Когато нормалния човек празнува, те са тези, които осигуряват хляба, виното и салатата на масата му. Техният успех идва от доброто качество на продукта им. Тежък бизнес, изискващ много саможертви, кураж и постоянство.
Няма как такива хора да допуснат опасни продукти на пазара.

Пестицидите
Въпросът с пестицидите обаче седи по по-различен начин. Контролът при тях е наистина тежък. Все по-честото им приложение и вредите от тях водят до нуждата от повече познания за тях. При някои култури използването им започва веднага след засаждане и продължава през 10-15 дни през цялата вегетация. Достига се до 12-15 пръскания. А в оранжерийни условия са многократно повече.Това е сложен и наболял въпрос, който ще бъде разгледан по-обстойно в друга тема.

А за край на тази може да се каже само едно – най-опасното същество в природата е именно човекът.

Никое друго живо същество не повтаря грешките си.

И само той има емблематичната фраза: „Този път няма да сбъркам!“.

 

Голият мъж – (Orchis italica)

Orchis italica (наричан също гол мъж Orchid) е растение от семейство Orchidaceae, което се намира в Европа.

 

 

То расте в Португалия, Испания, Италия, Югославия, Гърция, островите в Егейско море, Турция, Кипър, Малта, Сирия, Ливан, Израел, Йордания и Северна Африка на надморска височина около 1300 метра.

 

 

Растението цъфти от пролетта до лятото с много цветове.
Предпочита добре дренирани ниско плодородни почви и сенчести места.
Може да достигне до 50 см височина и образува гъсти екзотични колонии.

 

Класически автори на медицината, като Диоскорид и Плиний описват тези орхидеи като мощни афродизиаци.
В гръцки
Orchis означава „тестис“.
Някои от тях имат по две подземни грудки, които приличат на тези мъжки полови органи.

Orchis italica  гравюра върху дърво от Джон Паркинсон,  Theatrum Botanicum . (Лондон, 1640 г.).
Отделните цветя на тази средиземноморска орхидея имат изключителна прилика с миниатюрни добре надарени сатири.

 

 

Български ендемити

България е изключително красива и няма такава природа като нейната! Това всеки го е чувал. Но дали повечето хора знаят какво всъщност стои зад тези думи?

Това не е само празен израз, лишен от смисъл. Част от уникалната природа на страната са балканската петлюга, бялата мура, планинският явор, жълтият равнец, златистата кандилка, пиринският чай, родопският крем, силиврякът, витошкото лале, родопското омайниче, българската къпина, както и още много други. Повечето се срещат само тук, в България, някои и на Балканите.

Това са така наречените ендемити на България, като изброените са сред диворастящите растения. Но такива има и сред насекомите, рибите, бозайниците. Има и при културните видове растения и тази статия е посветена точно на тях.

Предстои една разходка из България в търсене на тези уникални сортове.

 

Пътят започва наесен, когато земята е готова да даде щедрите си плодове. Магистрала Хемус води до първата точка от маршрута, която се намира след село Малка Брестница, до Български извор. Там около пътя се продава сплетен на плитки, по стар обичай, продълговат лук. Той е нелютив и подходящ за директна консумация. Отглежда се в речното легло на река Вит на песъчливи и леки почви. Някога местните са го наричали Торошко сирене, по името на близкото село Торос, където се е отглеждал основно. Той вирее  и в село Пещерна, както и в някои околни села. Традиционните годишни събори на тези населени места са през есента и тогава там няма мъж, който да не е преметнал през рамо такава плитка, приготвена за коледното прасе. А ако има някой с по няколко, то той задължително идва от далече, за да се подготви по подобаващ начин за идващите празници!

Недалеч от Тороския лук се отглежда друг подобен, не толкова известен, но с невероятни качества. Това е Реселешкият лук.

Реселец се намира на брега на река Искър, недалеч от град Червен бряг. Наносните почви до реката са идеални за отглеждането на този сорт. Той е толкова вкусен, че съвсем скоро след прибирането му се продава без остатък. Това е една от гордостите на Реселец, затова и когато отиде на гости, човекът от селото носи от прочутия лук – хубавите неща трябва да се споделят! А ако в гостуващата компания има и жител на Орешака, който е донесъл и сливова ракия и мезе, настроението и добрата трапеза са гарантирани!

След тази обилна гощавка, обиколката продължава. От другата страна на Балкана, в полите на Рила, се намира град Сапарева баня, а близо до него – малкото китно селце Сапарево, в което от поколения се отглежда Сапаревския лук.

Той има червени и жълти глави, които са силно сплескани. За разлика от предните два сорта, този лук е доста лют, затова се оставя да измръзне навън през мразовитите нощи, след което става по-подходящ за прясна употреба.
Общото при всички тези растения е, че се отглеждат от семена и разсад, които се засяват рано пролетта и се разсаждат края на март и април. Те искат леки почви и висока почвена влага през почти цялата вегетация.

У нас се среща и друг уникален вид. Празът се отглежда по цял свят, но само старозагорският камуш е дълъг над един метър. Освен всичко, той се слави и с невероятната си крехкост.

След краткото отскачане до Стара Загова, разходката отново продължава от околностите на Сапарева баня. Освен лук, там се гледа и боб, чието семе се предава от поколение на поколение

Той има неголеми, равни и бели зърна. Увира бързо и е превъзходен сготвен по всякъкъв начин. От другата страна на Рила планина, в село Радуил, се гледа малко по-едър и с превъзходни вкусови качества Радуилски боб. Това растение е препитание за хората в селото и е на особенна почит. Затова на него е посветен цял фестивал с богата фолклорна програма – Бобфестът се провежда всяка година в началото на месец септември.

Когато става дума за български бобови растения, няма как да се мине без Смилянския боб. Несъмнено това е един от най-известните деликатерси, които раждат магнетичните Родопи. Той е много едър, с черно-бели зърна. Прочутата бобена салата е емблема за Родопите и кулинарните традиции на този район. Смилянският боб отстъпва по качества само на родопското чеверме.

У нас се срещат и други ендемити, прословути с вкусовите си качества. Незаменими за разпалване на апетита са българските чушки. Такива са Куртовската и Софийската капии, сортове разработени от местни растения, гледани у нас в тези райони. Такава е и Джулюнската шипка, която е вече люта.

Родните чушки няма вкусов аналог в Европа

Преди десетина години една от световните фирми за семепроизводство се опитва да произведе хибрид въз основата на българските чушки, но не успява. Лошото е, че семепроизводството у нас е почти загинало и вече се сеят турски, македонски, сръбски и холандски сортове.

На места, в отделни малки региони, все още се сеят уникални, местни, непопулярни сортове. Пример за такова място е село Крива бара, намиращо се между селата Бутан и
Хайредин. Там отглеждат така наречените чушки- кривабарки. Те приличат на кози рог – като чорбаджийските са, но за тях е характерно, че са люти и са нацепени от множество чертици по периферията. Имат много тънка ципа, за разлика от всички свои лютиви събратя. Казват, че салатата и хапването с тях получават неповторим вкус. За съжаление е трудна тяхната доставка– доста често познатите, които ги носят, ги изяждат още по пътя!

Българската земя е помислила и за още нещо – за десерта!

Какво е пищна българска софра без тиквеник? Жителите на Предбалкана са облагодетелствани, защото в техния регион се среща крехка черно-кафява тиква. Нарича се свинска, поради голямата дружба между тези два вида – растителен и животински.

В Кюстендилско подобна тиква, но бяла на цвят, носи името Печенка. Среща се само там и е предпочитан деликатес, самото и име подсказва как да се приготви.

Разходката обаче не свършва тук

Може би насладата от българските дарове на земята, изкривява времето и пространоството и пътят сякаш води в стари времена, в които това богатство е било още по-голямо. В градините до този отминал път, са останали крушите караманци, гнилурците и петровците, ябълките червенки, момиците и други, които са опиянявали със сладостта си поколения наред, но вече вече са добре забравени.

В голямото движение напред в развитието си, с непозволена скорост, цялата човешка цивилизация минава като валяк през природата.

Засега тя не е отвърнала.

Дано обаче, преди да се е стигнало до сблъсък, пътят да се връне в рамките на допустимото. И покрай него да цъфти цялото разнообразие от дарове, които земята е готова да даде в замяна на отговорното отношение към нея.

 

 

 

 

 

Мушкато и сакъз – как да ги съхраним през зимата

 

Предизвикателството да запазим Пеларгониумите през зимата за следващата година, се оказва непосилна задача за много любители-цветари.

Тук има няколко съвета, които ще ви помогнат да попаднете в графата на гордите с разцъфнало мушкато или кичест сакъз хора.

За да не измръзнат растенията, саксиите от балкона трябва да се внесат вътре. Но вътре обикновено няма място за повече саксии…

За това докато растенията все още изглеждат горе-долу добре, трябва да се вземе „резник”- връхната част на растението с размер 6-8 см или 4–5 листенца. Хубаво е отрезът да се направи с остро макетно ножче на около 2-3 мм под мястото, където листната дръжка се свързва със стъблото. Ако резникът има цветна пъпка, то тя се отстранява.  Така подготвеният резник по стар, доказал се във времето метод се поставя в чашка или друго съдче с малко вода. Тук много важно е да се подбере точното място в стаята, където ще се позиционира растението. Мястото до прозореца е неподходящо, особено когато до него има радиатор или друг източник на топлина. Обикновено на такива места въздухът е по-топъл и сух, което въобще не е добре за младото растение. То ще се чувства по-добре на някое по-закътано и по-ниско място в стаята.

По този начин се подготвят няколко на брой резника – толкова, колкото човек иска да запази за пролетта. Старите растения, заедно с пръста или торфената смеска могат да се изхвърлят. Корените не само всмукват хранителни разтвори, но и отделят вещества, които имат инхибиращо (задържащо растежа) въздействие. Образно казано, корените нямат къде другаде да отидат до тоалетна. За това е добре всяка година да се сменя кореновия субстрат.

От тук нататък, ако всичко е нормално, след около 3 седмици трябва да започнат да се появяват първите коренчета. Случи ли се това, значи мисията вече е успешна на 70%. През периода до засаждането на новите растения през пролетта има още някои задачки. Ако стъблата се издължават, трябва да се отреже върха – така растението ще започне да се разклонява и сгъстява. Ако корените станат прекалено дълги, трябва да се скъсят наполовина.

 

Важно е да се отбележи, че съкъзът расте доста по-бавно от мушкатото.

Има и още една тънкост.

Колкото и парадоксално да звучи, но когато резникът се заложи в чашката с вода, е добре направо да се „забрави“ за съществуването му. Суетенето около него намалява вероятността да се прихване. Невероятно, но факт! И то такъв, който винаги работи.

При желание, старите растения могат да се съхранят и директно в саксията от лятото.

Това става в помещение, в което няма излишна влага или въздушни течения, температурата не пада под 0°С и е сравнително светло. Но дори тогава стъблата на това мушкато или сакъз ще останат кафяви и без листа в долната част.

За това е по-добре да се даде начало на новото. Всяка пролет да се започва със засаждането на млади растения в чист коренов субстрат. С нови цветове и нови надежди.

Милан Топалски – агроном