Босилек (Ocimum basilicum) – Технология за отглеждане

Босилекът (Ocimum basilicum) е едногодишно тревисто растение, което произхожда от Азия. Познато е на всички от вкусните гозби – отглежда се като подправка, но и като декоративно растение. Ароматът му е причина да бъде известен като „кралска билка“. Може би заради това с него са свързани и много поверия и легенди. В Индия той е растението на бог Вишну, защото предпазва от ужасната митична змия, която убива с очи. В Египет пък се е използвал при балсамирането на мъртвите. По време на Римската империя поднесен стрък босилек е бил признание в любов. В Мексико се е смятало, че ако носиш стръкче босилек в джоба си, това ще ти донесе пари, а любимият човек ще ти е вечно верен. В Европа през средните векове хората смятали, че под него се развъждат скорпиони.

Тези и още други интересни факти са причината тази статия да се посвети на босилека. Тук обаче няма да се акцентира на това какво точно представлява той, а на това как да се отгледа.

Босилекът се засява от средата до края на март.  Ако сеитбата се извършва на лехи на открито, важен показател е температурата на почвата. Когато тя се задържи над 12°С на дълбочина 6–8 см, може да се пристъпи към сеитба.

Семената на босилека са много малки- в 1 грам се съдържат около 800 семена. За засаждането един декар са необходими около 12-14 000 растения. Винаги засявайте с 20-30% повече семена.

Когато се засяват директно върху леха, е добре семената да се смесят с предварително пресят пясък, който е леко влажен. Лехата се подравнява и се притъпква с дъска, така че повърхността й да бъде колкото се може по-равна и притъпкана. Добре е пръстта да е влажна, ако е суха- навлажнете я. Пясъкът със семената се разпределя на равномерен слой с дебелина около 1 сантиметър върху лехата и отново се притъпква. При така описаната технология семената не се подсипват с допълнителен слой субстрат и не се полива след сеитбата. Покрива се с полиетилен. След 5–10 дни, в зависимост от температурата, семената започват да покълват.

Засяването може, и е препоръчително, да се направи в табли, които се пълнят с готова торфена смеска. И двете вече се продават навсякъде по агроаптеките. При тази технология за разсадопроизводтво единствения, ако може така да се нарече, недостатък е, че във всяко гнездо на таблата трябва да се поставя по едно единствено семенце, а както стана ясно, семената са доста малки. За да няма предпоставки за провал на тази операция, тя е по-успешна, когато се извършва от представителки на нежния пол, тъй като изисква голяма концентрация и спокойни деликатни ръце. Има и фирми, които разполагат с пневматични сеялки за точна сеитба в табли, като всяка машина има определен стандарт. Затова е важно първо да се избере фирма и от там да дадат информация какви точно табли ще са нужни.

След като започнат да покълват семената, полиетиленът се вдига над повърхността посредством метални дъгообразни пръчки или подобно приспособление. От тук нататък оптималната температура за развитие на растенията е около 20°С през деня и не повече от 14-15°С през нощта. Полиетиленът в двата края на лехата ( при челата) се държи отворен до толкова, доколкото това да не повлиява за голяма разлика от оптималната температура.

Младите растения се подхранват през около 4-5 дни с водоразтворими комбинирани торове в концентрация около 2 гр/л.

Превантивно, когато растенията са със височина около 2 см, се поливат с фунгицид и инсектицид.

Например: в една лейка от 10 литра се смесват 20 гр.Топсин М, 15 мл. Превикур, 20 мл. Б-58. Полива се с около 4 литра на квадратен метър, а когато е в табли, може и по малко.

Важно!

Трябва да се внимава да не се преполиват растенията и да не се допуска висока влажност на въздуха. Предпоставка за това са прекалено гъсто разположени едно до друго растения- в такъв случай се налага да се пикират на разстояние около 4 см едно от друго. Когато са засети в табли, пикиране не се налага.

Не трябва да се допускат високи температури над 25°С.

 

Засаждане

След 10-15 май, или когато понамалее опасността от слани, разсадът се засажда на постоянно място. Естествено, преди това почвата трябва да е наторена с комбиниран гранулиран т.е. бавно действаща NPK (Азот:Фосфор:Калий) тор. След това се прави дълбока оран (над 20 см), като трябва да се внимава да няма буци. Може да се правят и допълнителни обработки, ако има нужда.

Разстоянията на засаждане зависят от начина на напояване и от някои други фактори.

Ако се напоява гравитачно, т.е. водата се пуска да тече по бразди, разстоянието от ред до ред е около 60 см, като вътре в реда растенията стоят едно от друго на около 15-20 см.

Ако се напоява капково, се подготвя повдигната леха, подобно на тази при пиперопроизводството. Лехата може да е дву- или три- редова, като за предпочитане е двуредова. Важно е външните редове да отстоят поне на около 20-25 см от ръба на лехата, тъй като при обилни валежи целостта на лехата е възможно да се наруши, особено по краищата. Така, когато растенията са засадени близо до ръба, корените им се оголват. Разстоянието на редовете един от друг в лехата няма нужда да бъде по-голямо от 30 см, а вътрередовото 15-20 см.

Босилекът реагира много добре на напояване, затова то се прави го веднъж или два пъти седмично в зависимост от времето и типа почва. Ако е много горещо обаче, а почвата е лека и бързо просъхва, ще се наложи поливане дори и през ден или два.

10-15 дни след засаждането, когато растенията са се прихванали, е добре да се направи едно подхранване с амониева селитра в доза 6-8 кг на декар. На този етап не е нужно по-голямо количество. След около 10 дни може да повторите храненето.

Важно е насаждението да се поддържа чисто от плевели.

Добре е мероприятията да вървят в този ред: премахване на бурена, разхвърляне на амониевата селитра, прекопаване. Идеята е торта леко да се инкорпорира в почвата.

Във фаза цъфтеж се прибира реколтата, растенията се режат над вдървесинената (кафява на цвят) част на стъблото, приблизително на около 15 см от повърхността на земята. За брането може да се използва лозарска ножица.

При добро напояване, преспокойно могат да се прибират и по две реколти. Без напояване не може да разчитате на реколта.

 

Изсушаването на босилека е процес, който не е за подценяване.
Босилекът съхне бавно. Най-добре е да се направи на снопчета и да се закачи на сенчесто или засенчено проветриво място. Процесът на сушене трябва да се следи редовно. След като изсъхне добре, снопчетата босилек може да се балират като се използва пластмасова щайга.

Босилекът се напада от някои гъсеници, но ако положението не е много сериозно, не препоръчвам да се прави третиране с инсектициди, тъй като в България имаме сравнително кратък период на реколтиране и достатъчно бърз растеж на растенията. Няколко гъсеници не биха оказали особено влияние върху добива.

Но ако все пак се наложи третиране, карантинният срок на препарата трябва да се съобрази с датата на прибиране на реколтата.

Босилекът действа репелентно (отблъскващо) на голям брой насекоми. Това негово качество може да се използва и да го превърне в естествена защита – 1-2 реда босилек по края може да предпази цяла градинка от жужащи неприятели. Така всички растения ще са добре предпазени и ще ви радват с цветовете и плодовете си.

Успех!

 

Милан Топалски – агроном

 

За проектите, промените и прогреса

От години се интересувам от различни проекти, свързани със селското стопанство. Един ден случайно до мен достигна информация за насаждение от лешник , намиращо се недалеч от София. Беше изпълнено по европейска програма. Но когато тръгнах да го търся, се сблъсках с противоречива информация къде е, как се е развивало. От залесяването му бяха минали доста години и би трябвало да видя активно плододаващо насаждение. След много питане и търсене обаче, по слухове от рода на „тука има ,тука нема“, накрая намерих мястото. На площ от неколкостотин декара намерих три хилави растения, които може би преживяваха последния си сезон. Времето за мониторинг явно беше преминало. На това поле всички българи общо сме загубили няколко стотин хиляди лева, а десетината души, които е трябвало да се грижат за тези насаждения, нямат работа.

През годините, в които България е кандидат-член и член на Европейския съюз, работят програми за развитие на инфраструктурни и общински проекти, на земеделски стопанства и въобще на икономиката като цяло. Не влизам в конкретика на цифри и отрасли – идеята е да проследим цялостната картина.

Всяко правителство се стреми към по-голям процент на усвояване и при последния кабинет този показател е значително по-висок.
И какво от това?

Да виждаме промяна в живота си?
Пътуваме с час по-бързо до морето. Гледаме успехите на родния волейбол в нова зала, работят нови трактори около нас, но това не е очакваният тласък.

Не защото управляващите не се стараят, а защото се правят проекти като самоцел.
В родното ми градче се направиха чудни улици. С тротоари, знаци и всичко необходимо. Наистина е похвално, но там няма хора. Там няма препитание и улиците са пусти като във филм на Хичкок. Така е и в повечето малки градове и села. Преди България да стане постоянен декор за филм на ужасите, нека опитаме да променим нещо.

Нека спрат безцелните проекти- и държавни, и общински и частни.
В една община, в която има 40-50 % безработица, вместо да се развива инфраструктурата, нека кметовете да поемат инициативата и да кандидатстват за проекти, в които да работят  хора. Не е страшно след като няма частна инициатива общините да поемат такива функции. Много общински дружества по света функционират нормално. Общините си имат колективни органи за управление и контрол и могат да се справят. Да се правят фурни и мандри, например. Да се раздават земи на безработни и да направят консултантски звена от практици и производители. Да се сдружават и с обща помощ да се купува техника.

Положението на много места е като след война.

Няма хора. Малкото останали са неквалифицирани. Нужни са нестандартни решения за оцеляване на много села. Безработицата е проблем и за така наречената интеграция на ромите. Аз работя цял живот с роми и турци и знам, че са прекрасни хора. Да, етносите имат особености- същото важи и за българите. Просто трябва да се правят компромиси.

Но за да стигнем до етносни проблеми, трябва да е нахранен всеки. Така е в общностите, семействата, навсякъде. Радикалните течения също се развиват там, където виреят мизерията и нищетата. Всичко опира до това да се положат грижи хората да живеят добре. Средствата от Европа са начин, но ако го пропиляваме,  не постигаме нищо, даже задълбочаваме проблемите. Защото дори субсидиите, ако са неправилно разпределени, водят до напрежение и деформации. Създават се олигарси от нов тип, а при едноличните, дори регионални, мини режими обществото спира да функционира по демократичните принципи.

Нека при частните проекти се въведат стимулиране в условия на целесъобразност и санкции в обратната ситуация. Нека тези, които имат насаждения и кандидатстват за хладилници и преработка, например, се стимулират. Да получават преференции, за да могат бързо да пускат мощностите в експлоатация. На други да се отказват инвестиции, които не отговарят на даденостите на регионите. Не може да има инвестиции в хладилник за северна България, да се усвоят средства, а после закономерно фирмата да фалира, защото в този район няма потенциална суровина за това. Идеята някой да получава средства само поради това, че отговаря на измислени, книжни условия, води до трагични последици. Това не е бизнес, а източване на европейски средства по законен начин. Икономиката на Европа няма как да се развива така и нашата, като част от нея, също.

Нека да се въведат изисквания за назначаване на хора след усвояване на средства, и то на определен брой души за всеки лев субсидия. Защото вариантът, при който се купува мощен трактор, но се намалява персонала с няколко човека, работили на по-малки машини, не обслужва обществото. А в крайна сметка, парите ги дава то.

Всичко това може да звучи малко архаично като подход и противоречащо на пазарните принципи, но няма как да се продължава по принципи, в чиято основа е безпринципността.
Нали в основата на всички наши действия е човек да живее по-добре? За това е хубаво и обществото като цяло да търси начини как да го направи. Това е целият смисъл на обществения, политически и икономически живот в една държава.

Не е важно да усвоим едни пари, нито да влезем в нечие пространство. Важно е всеки човек да живее добре, защото това се случва веднъж и то само за 70-80 години. Звучат много, а всъщност не са. Не и когато се използват за Живеене.

Зелена Легенда

Да се построи оранжерия (не) е лесно!

Да се построи оранжерия е просто нещо. Избира се конструкция, купува се терен и се строи. Да, така е в Гърция. Строил съм там и е точно така. Чувал съм, че е подобно в Испания и Турция. С бързи резолюции за строителсво. У нас чиновникът е решил в своя полза този въпрос. Законодателят пък не е стигнал до него. Едва последнта година се взе решение, че за оранжерии земеделските земи не се преотреждат. Преди това се дължаха и огромни държавни такси за преотреждане/ 2-3 000 лв./ на декар.

 

По ЗУТ обаче за да се въведе една оранжерия в експлоатация, следва да се получи виза за проектиране, да се проектират всички строителни части без озеленяване.

Как се прави това? Първо трябва да се изготвят геологията и геодезията. На тяхна база започва следващото проектиране, което обхваща следните части:

1. Архитектура:

  •   генерален план – ситуация;
  •   общ план – подложка;
  •   фасади.

2. Конструктивна част:

  • план основи с привързване към терена (фундаменти);
  • общи – констуктивен чертеж на оранжерийната конструкция.

3. Отоплителна инсталация:

  • водогрейна с параметри на топлоносителя 90/70°С – общ план, аксонометрични схеми.

4. Проветрителна инсталация:

  • общ план на кинематичната верига (мотор редуктор, валове, проветрители) /ако съществува/.

5. Термоекран:

  • общ план на кинематичната верига (мотор редуктор, платно, укрепване) /ако съществува/.

6. Поливна инсталация:

  • капкова система;
  • дъждуваща инсталация /ако е предвидена/.

7. Електрическа инсталация:

  • вътрешни инсталации в оранжерията;
  • автоматично управление на проветрителна инсталация и термоекран;
  • заземление и гръмозащита;
  • главно командно табло, реверсивни табла, табла захранване.

8. Технологична част

След предаване на тези части се получава разрешително за строеж от архитект на общината и строежът може да започне. Построеното съоръжение се въвежда в експлоатация и работата с него може да стартира.

Този процес обаче е доста скъп и за това голям брой оранжерии у нас са незаконно построени.

Описаното до тук обаче не покрива всичко необходимо за изграждане на оранжерия. Човек трябва да се запознае и с начина на разрешаване и изграждане на сондаж,  защото трябва да има поне един такъв. Нужно е да се провери и как съоръжението се свързва към националната електрическа мрежа и как може да се изгради трафопост.

Има и допълнителни задачки за тези, преодолели психотеста до тук, като газифициране на обект, ползване на гориво въглища и схватка за димните газове с институциите. Ако оранжерията не е за лично ползване, за пускане в експлоатация се иска и комплексно разрешително от РИОСВ, като за него всеки компонент на околната среда трябва да бъде доказан– емисиите във въздуха, водите, включително подземните, както и водата за поливане, нормите и вида на торенето, както и вида на отглежданите култури.

Като цяло изграждането на оранжерия коства доста време, средства и усилия. Дали процесът ще бъде улеснен– тепърва предстои да разберем. А до тогава– документацията чака…

 

Зелена Легенда

Истината за коледното дърво

Коледа! Не просто ден в календара, но празник на Надеждата, Любовта и Истината. Човек празнува вечните ценности в живота и търси красотата около себе си.

Затова и насладата от празника е по-пълна с истинско коледно дърво.

Най-подходяща е елата, защото нейните листа не падат дълго време, но тя се намира трудно. Добри възможности са смърчът и борът. Те са също така красиви и биха внесли част от магията на природата в дома ви. Естествената красота и аромат на коледното дърво не могат да се заменят с нищо друго.

Не дърво в саксия или пластмасово, а отсечено от гората.

Повече от двадесет години невежи еколози въвеждат тази заблуда – заблудата за убитото дърво, което е на празника в дома ни. Това не е вярно – тези дръвчета са отгледани за коледни елхи, а не са част от горско насаждение.
Те имат два произхода. Обикновено се засаждат специално, за да внесат уют в коледната нощ. Отглеждат се на определени полета и то по специфичен начин. На подходящи за целта разстояния за тях се полагат грижи, различни от тези за дърветата  за залесяване. Те не са част от горско насаждение и не са пригодни да бъдат такива. Тези дръвчета са така наречените от хората елхи.
Другият произход на елхите е подлесът на гората. Това са дървета, израстнали под иглолистните гори от попаднали семена в почвата. Те също никога не стават гора, защото дълго време преживяват в условия на липса на светлина под основните насаждения. Дори след изсичане на гората, тези изостанали в развитието и си претърпели деформации дървета не могат да се възстановят. Лесовъдите не разчитат на тях и създават нови насаждения със специално създаден за това материал.

 

Алтернативите са две – изкуствени елхи и дървета в саксия.

Но за изработката само на една изкуствена елха се отделят 23 килограма въглероден диоксид. Като се добави и транспорта, стават още повече. Според италианските земеделски производители продаваните на Ботуша 500 000 изкуствени китайски коледни елхи годишно спомагат за изхвърлянето в атмосферата на 115 000 тона въглероден диоксид. Същото количество от вредния газ се освобождава, ако човек навърти 6 000 000 километра с автомобил.
Широко рекламираните дървета в саксии от своя страна имат някои недостатъци, които не са познати на повечето от купувачите. Тези елхи са на възраст от четири до шест години, а тя е неподходяща за поставяне на растение на постоянно място и много голям процент от дърветата загиват след разсаждане. Месец януари също не е подходящ. Така незапознат човек със сигурност би убил дървото, което поставя в парка или на двора. Потребителят губи и от високата цена на тези растения.

По този начин, вместо да се изпишат вежди, се вадят очи, както се казва в българската поговорка.

Псевдоеколози лишават икономиката ни от средства, необходими за развитието на гората. Стимулират се купуване на изкуствени китайски елхи и модерни саксиени измислици. Няколко десетки горски стопанства вече не залагат такива насаждения, защото търсенето е намалено. Поради същата причина елхи не се засаждат и в частните разсадници.

Купувайки специално отгледано и отсечено дърво, вие давате своя принос за развитието на гората.

Така не просто, не се нарушава екоравновесието, а напротив – заедно осигуряваме средства за създаване, отглеждане и опазване на живото ни богатство – гората.

Нека всички посрещнем Коледа, този празник на живота, с грижа за тази, която се грижи за нашия живот – Природата!

Честит празник!

Зелена Легенда