Саксията или живота

design-inspired-by-nature-pot-1

Купувате на жена си саксийно цвете и полагате грижи за него като за тъщата, а то залинява и умира.

Да е тъщата да се напие човек от мъка, но с цветята не е така. Жена ви започва да определя това като лоша поличба, че вече не е обичана. Това, разбира се, никога не е далеч от истината, но защо трябва да го установява по такъв нелеп начин. Започват съмнения и подозрения, които водят, ако не до разкрития, то до много лишения от рода на съботната риба, вечерната бира и неделния бридж.

При по-неустойчивите и неподготвени индивиди на женски мъчения може това да стигне до тежки рецидиви –  като издевателства от рода да се тупат килими, мият тераси и други извращения – с човешката природа на, която са способни половината от човечество, което по някакво недoразумение му викат нежна.

Нежна е само външността им и то до момента на оплитане в мрежите им. После разбирате, че сте в плен на праисторическа жестокост, на страст за унищожение движела светата инквизиция, лудостта на няколко човека запалили малко световни войни и всичко това взето заедно, събрано в един нежен образ на твоята половинка. За по-вулгарно нарекла се слаб пол.

След като описахме ситуацията, в която невинно всеки е попадал, и главните действащи лица, ще се опитаме да облекчим поне малко тежкия живот на българския мъж.

Flower-Pot-Ring

Разбиваме една съкровена женска мечта. Да живее сред много и хубави цветя. Тези растения в по-голямата си част произхождат от долните етажи на джунгли и тропици. Във вида, в който са днес, се получават след многогодишна селекция и лабораторна работа, разработване на естествени мутации. Независимо от това изискванията на видовете към жизнената среда се запазват.

Това е относително константна висока температура с малки колебания. Средно 22-30 градуса. Висока влажност почти 80-90%. Някои от тях изискват много светлина, други обратно. При видове като хризантема и коледна звезда светлината се променя в зависимост фазата на развитие. Така се получава търсеният ефект за оцветяване или разклоняване. Когато се отглеждат тези растения, дори в оранжерия, трудно се покриват изискванията им.

Всяко растение има жизнен цикъл и след приключването му то естествено преминава в друга форма. Класически пример е коледната звезда. Първо, чрез редуциране на осветлението, се стимулира залагане и развитие на листа с червен цвят. Това е така програмирано, че да ви радва в подходящия момент на Коледа. След което на растението му падат листата и за вас то умира. Но не е така. Просто свършва един цикъл и следва друг – заспиване. По-упоритите домакини го знаят и след грижи растението им оживява. Никога обаче не прави отново кърваво червените листа. За да се повтори тази магия някъде по света се вземат през март резници от старите растения, вкореняват ги и цикълът се повтаря. Може да го правите и вие и ще ви достави удоволствие.

Аз съм го правил и затова се считам за магьосник. Правил съм и много други магии, но за това друг път.

За да имате здрави цветя е добре да са произведени у нас. Малко по-грозни са от вносните, но са доста по- устойчиви. Те са внесени преди няколко поколения, или поне едно, и са се приспособили към условията на живот.

Интродукцията, или пренасяне на вид няколко хиляди километра, е невинаги успешна. Така на доставеното цвете от Коста Рика и попаднало във вашия хол не му е комфортно.

Цветята днес у нас са от Еквадор, Мароко, Коста Рика, ЮАР и къде ли не. Това е. Освен сакъз, мушкато и петуния.

Съветът ми е да купувате това, което Ви харесва, но с нагласата, че то може да живее само няколко седмици.

Изследвал дълго индивидите от нежния пол съм запознат, че почти при 90% от тях моите съвети не минават. Те ще държат да превърнат хола в холивудски декор от късно романтичния период с толкова цветя, че всеки път, когато тъщата ви излезе от някъде да си плюете в пазвата. За този скромен процент недоверчиви същества имам решение да се запазят цветята дълго. Фирма „Аквамат про“ са мои колеги професионалисти в напояването. Те ще ви поставят оросителна инсталация, която се включва през определен период от време и повишава въздушната влага. Неудобството е, че трябва да се движите и стоите с дъждобрани. Знаейки на какво е способна нежната част от човечеството, в името на красотата и налагане на мнението си не се съмнявам, че това малко неудобство ще се изтърпи от доста мои събратя. Бог да им е на помощ.

Последен съвет. Цветя да се купуват в краен случай и в комбинация с руска водка за упойка при настъпващите последствия.

Повече магии друг път.

 

ЗАЩО? вх.N 27032013

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА КРАВИТЕ, БИВОЛИТЕ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ?

Или защо нямаме млечно животновъдство в България?

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

Историята е дълга, но за да не съм многословен и за да не се объркам в мислите си, ще бъда максимално кратък.  Преди няколко години след, като спряха да се дават субсидии за отглеждане на тютюн реших, че би могло тези хора да се занимават с нещо друго, например с отглеждането на кози.  Още повече, че в Родопите има прекрасни условия за развитие на козевъдството.  Ето така се роди идеята да направя проект за  ,,биологично производство на козе сирене и кашкавал“.

По това време имах един познат партиен активист, който ми обеща, че проекта ,,ще стигне до където трябва“. Но явно този проект нямаше късмет с политиците, които ,,поради създалите се обстоятелства” нямало да инвестират в никакъв бизнес и така моето творение остана, както се казва ,,на трупчета“.  Все пак се позамислих и го предложих директно на един собственик на мандра, явно  начетен и експедитивен бизнесмен, който успя да привлече вниманието на холандска фирма. Запретнаха се и  осъществиха идеята, като вече три-четири години успешно си развиват бизнеса с козе сирене и то биологично производство. Така се разчу в средите на млекопреработвателите, че козето мляко е с много голяма стойност в Европа, пък и не само там.

3457462890_78c40a440a

По този повод, друг собственик на мандра ме привлече за консултант. Седнах и му написах на 5-6 листа какво трябва да се направи за да развие този бизнес с козите. Най-общо написаното съдържаше следното: мандра вече имаше, която действа на добри обороти. Липсваха кози, фуражи и хора, които да гледат козите. Посъветвах бизнесмена да купи кози, оборудване за козефермите, да намери желаещи хора да отглеждат кози и да ги кредитира с животните и оборудването на фермите. Стопаните след това да му върнат кредита под формата на козе мляко.  Развих му една добра схема  за микрокредитиране, която да му осигури козе мляко за много години напред и да му се развие бързо и динамично бизнеса с козето сирене. Разбира се всичко относно развитието на бизнеса, беше подкрепено от цифри с които се доказваше бъдещо устойчиво  развитие на предприятието.

Какво се случи две години по-късно? Обажда ми се един ден въпросният бизнесмен и ми казва следното: ,,Ела да видим къде сгрешихме, защото за две години загубих близо един милион. Събрали сме се тук с икономисти и умуваме къде е грешката? Почти всички козари, които взеха животни и оборудване  фалираха“. Отивам на срещата и започваме да тълкуваме проблемите.

Попитах за козите, от къде са купени, за колко пари, как са избирани….!

Второ с какво са хранени и каква продуктивност са развили?

Трето – какви договорни отношения са имали със стопаните получили животни, на каква цена е изкупувано млякото…. и след, като чух отговора на този въпрос спрях да питам повече!  Млякото, което вземали от стопаните било на ,,пазарна цена“, а тя била 0.40 лв/литър. Тогава им извадих написаното в  моите препоръки, а там поне два пъти бях подчертал, че себестойността на един литър козе мляко е около 0.75 лв/литър.  Така излезе, че собственикът на мандрата е фалирал длъжниците си преди още те да са започнали да му се  издължават.  Попитах го защо е постъпил така, защо не е оценил млякото на длъжниците си по 1.0 лв/литър например, за да имат възможност да се възпроизвеждат, да си върнат дълга, а и за тях да остане нещо?

Той ми отговори в прав текст: ,,Докторе не съм толкова глупав да купувам млякото по един лев, при положение, че мога да го купя за 40 стотинки“.  Останах втрещен от това, което чух и от тоталното неразбиране на проблема от бизнесмена. Алчността за печалби го беше заслепила до такава степен, че той крадеше от собствените си пари…

il_fullx333

Оставам на вас да прецените, не се ли получи същото с млечното животновъдство на България през последните 22 години.  С изкуствено поддържаните ниски изкупни цени на млякото, мандрите ликвидираха млечното животновъдство. Останали без естествената суровина за тяхното производство, преминаха на други технологии, при които за производството на ,,сирене“ използваха всичко друго, но не и мляко. Стигна се до там, че в лабораториите за контрол на качеството на храните започнаха да търсят има ли или няма наличие на мляко в ,,сиренето“.  Да се чудят, е ли това сирене или не е?

Проблемите с прозводството на т.н. ,,сирене“ от сурогати станаха държавен проблем и въпреки това, никой не посмя да каже истината за това, което се случва.  Учудва ме и факта, че животновъдите често протестират, искат субсидии, искат кредити с ниски лихви….и т.н., но никога не поставят въпросите за цената на техния продукт, за цената на техния труд. Дали това е така, защото нe разбират проблемите си или водачите на техните бунтове са ,,бели якички“ нямам предстaва? Надявам се обаче, че тази статия ще се прочете от производителите на мляко и те ще се замислят.

Истината е, че българският фермер трябва да произвежда и да си продава сам готовия продукт, както е по цял свят, където няма монополи и има конкуренция.

63328_cow_horns_lg

Какво се случва обаче в нашата Родина?

Появи се и Наредба 26. Дълго очакваната наредба за продажба на животински продукти директно от фермите обаче излезе ялова.  Противно на очакванията две години след влизането и в сила тя не се прилага. Непосилните и в същото време ограничителни условия, заложени в нея, се оказват трудно изпълними за производителите. В Пловдивска област например по тази наредба са регистрирани само 45 стопани, като  официално 7 са производителите на сурово краве мляко.  На практика останалите, чийто брой е неизвестен,  работят в сивия сектор. Сред тях са такива, които произвеждат и продават мляко и млечни продукти на нерегламентирани обекти на открито.

А целта на тази наредба от пръв поглед е да се съкрати пътя от производител до потребител, с което и цените да паднат, и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. Наредбата е неработеща  по няколко причини, но две от тях са основни: От една страна, огромните инвестиции, които трябва да се направят, за да се отговори на изискванията на нормативните документи, а от друга – възможността да се продават само 20 процента от произведената продукция и то в рамките на общината където е фермата.

Тези факти на практика връзват ръцете на стопаните и обезсмислят начинанието. Вложенията, които трябва да се направят по нея, за да може един производител да изкара даден продукт директно на пазара у нас, не могат да се избият с десетки години, та камо ли да има някаква печалба. Според мен за да съществуват малките ферми от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100 процента за произведената от тях продукция и то да я предлагат в цялата страна. Как може в Гърция да има десетки регистрирани марки сирене (става дума за един и същи вид – сирене фета) в различните региони на страната, а в България само мандрите да имат право на собствена марка?  Да не говорим какво е положението във Франция по същия въпрос, където всяка ферма си има собствена търговска марка.

Според мен истината е, че тази Наредба е създадена единствено с цел да обслужва монопола на мандрите, за нищо друго! И когато говорим за монополи в селското стопанство, това е първото нещо, което трябва да се коментира!

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108

Всички права са запазени!

ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ

ИДЕЕН ПРОЕКТ:

,,БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ”

АВТОР: Д-р Иван Лалев Колев двм, e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

 

-goat-farm-full

КРАТКО ОПИСАНИЕ:

Сложността на проекта произтича от това, че за да се спазят условията за органично/биологично производство, трябва да се затвори производствения цикъл.  На практика това означава, че се започва с обработка на земята за отглеждане на фуражите и се завърши с готовия продукт (козе сирене, кашкавал, извара) предназначен за пазара, при което се дава абсолютна гаранция за неговия произход и състав.
За целта се наема/купува земя, произвеждат се фуражи, организират се козеферми и млекодобив и се построява мандра за преработка на млякото, като всеки етап от производството се сертифицира и е под непрекъснат мониторинг за гарантиране на високото качество.

kozi38

 

ЗАЩО КОЗИ? :

1. Дребни преживни животни, които най-добре оползотворяват грубите фуражи с високо съдържание на целулоза. Отглеждат се успешно в полупланинските пасища, разположени на  терени недостъпни и неизползваеми от останалите видове селскостопански животни;

2. Устойчиви на паразитни и някои инфекциозни заболявания включително на туберкулоза. Няма регистриран случай на боледуваща от рак коза;

3. Козите се отличават с висока ефективност. Дават повече продукция на килограм ж.т. в сравнение с останалите видове животни (крави, овце, биволи) и 5-10 пъти повече мляко на кв. метър обработваема площ. Козите са плодовити животни, като при някои породи плодовитостта надхвърля 200 %;

4. Козите са скорозрели, рано достигат полово развитие и на практика родените през февруари козички се заплождат през октомври или ноември и на 12 месечна възраст раждат и започват да дават продукция. За сравнение биволите започват да дават продукция едва на 3,5 – 4 годишна възраст. Това гарантира бърза възвръщаемост на вложените капитали.

5. Основно предимство е, че съществува неограничен пазар за продуктите от козе мляко  в Европейския съюз, като цените им са 20 – 30 % по-високи от традиционните произведени от краве мляко.

6. Отглеждането на кози изисква сравнително ниски капиталовложения в сравнение с останалите видове селскостопански животни. Козефермата е особено подходящ модел за фамилна ферма от типа ,,малък семеен бизнес”, напълно покриващ се с народопсихологията на българите.

НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ:

Размера на инвестицията трудно може да се определи, понеже зависи от избора на подход при организиране на бизнеса. Авторът на проекта разполага с екип от специалисти с опит в подобни начинания, готов да изготви проекто-сметна документация и бизнес план по задание на инвеститора. За стартиране изпълнението на проекта е необходимо да се направят разходи за:

1. За организиране на мандра: нова сграда, реконструкция на съществуваща такава, оборудване на мандрата, персонал;

2. За наемане/купуване на земя и техника за производство на фуражите;

3. За закупуване на кози: внос на високопродуктивни животни, директно закупуване на местни кози, развъждане, микро-кредитиране;

4. За организиране на козеферми: построяване на нови помещения, използване на съществуващи сгради след реконструкция, други алтернативни форми и оборудване на козефермите;

5. За управление на проекта: методично ръководство, финансов контрол, консултации, експертизи, проектиране, селекция и здравеопазване на животните;

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

1. Опитът на автора в  подобни начинания показва, че при добра организация и управление на проекта, инвестицията би могла да се възвърне  в рамките на три до пет години.

2. Всички дейности по организиране на описания в проекта бизнес, може да се извършат посредством проект чрез Европейските фондове, като субсидирането е в размер до 50 % от направената инвестиция.

3.  При така представената бизнес единица  ,,мандра-козеферми-фуражопроизводство”  биха се създали около 60 работни места

 

12.01.2012 год

Гр. София

Изготвил проекта:  /д-р Иван Лалев Колев двм/
e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

Всички права са запазени!

Над Кадин мост времето е спряло

aktdlkadinmost

 

И тази утрин ранният хлад, слизащ от планината, пронизваше шаяците на майсторите. Те бързаха един през друг да видят дали стои построеното.

Едва дочакали да се раздига пролетният мрак скочиха  към основите на моста. Само буйните води и тежкият им дъх се чуваха в ранината. Отдалече видяха бялата риза на Манол и забавиха ход. Вятърът я вееше като знаме над паднала крепост. И построеното вчера се бе предало пред планинските води. Манол стоеше безмълвно, вгледaн в реката. Лицето му вледенено от вятъра не се отличаваше от камъка.

Беше събрал най-добрите каменари и дюлгери от Трън до Търнов град, строили чаршии, църкви и мостове от двете страни на Балкана. Тук една никаква река, широка шейсет  разкрача, туряше майсторлъка му на кантар и вече близо седем луни отнасяше основите. Дяволска река дето всеки реден камък рушеше и утрините почваха отново.

Все по-мрачен ставаше Манол от ден на ден. Два пъти гони каменарите, че не владеели длетата и кривели камъка и други идваха, но реката така и не се предаваше. Полека между ударите на чуковете се изтърва дума, че е голобрад  Манол  за тази работа и той като дочу това още по суров стана. Оттогава тук го оставяха майсторите на здрачаване и утрините над реката заварваха. Сякаш я изучаваше  и дебнеше как да надделее.

По пладне слизаше за малко от скелето и мълчаливо разчупваше погачите, донесени от селските моми. Майсторите посядваха за кратко. Манол  подвиваше крак, загледан в кръшните им снаги. И те като речните води се виеха и както идваха, така и чезнеха. С момите Манол не говореше, само безмълвно забиваше очи в снагите им и сякаш момината им сила с очи пиеше.

Една утрин се чу, че в селото е болна легнала Струма. Най-видната мома на селото. Манол вече не излизаше от строежа, защото бе хванал реката в каменния  юмрук на моста и сводовете се извисиха над гърчещото й се тяло. Струма така и не стана, а в селото се заговори, че майсторът е вградил сянката й в темелите на каменния мост. Видеха ли го майки да ходи по брега бързо прибираха децата. Момите не идваха. Хляба носеха стари жени, но това Манол не виждаше. Положи последния камък една вечер на здрачаване и  тръгна без да се сбогува и търси плата от селото.

После го търсиха за други градежи, но така и не го намериха. Едни казваха, че се запилял по Влашко, други, че го срещали из Тракия и  не се знаеше да е хващал майсторлък повече.

И никога не се разбра дали той вгради в темелите сянката на Струма, или там остави своята за да надвие.

Мостът вече седем века стои в прегръдката на непокорната  река, сякаш да каже колко е силен духът само на един човек.

Донесох ви тази легенда от полите на Осоговската планина, за да припомня, че на тази земя човешкият дух и воля са побеждавали врагове и са властвали над природата. Днес се лъжат хора, че с пари и власт ще победят българския дух. В това могат да се заблуждават само тези, непрочели историята ни, неразгърнали книгите на Вазов, Йовков, Елин Пелин, Чудомир и другите десетки класици, неносещи духа на дедите ни в гърдите си.

Когато в една борба за по-добър живот се вграждат душите на запалили се хора, тя не може да умре от само себе си.

Когато загиват деца от ръцете на родителите си, защото не могат да ги хранят, тези, довели до това няма, как да са щастливи.

Когато старите жени поемат с трепепещи от срам ръце пари за прехрана от децата си, няма как да не застигнат клетвите им тези, които крадат всеки ден от насъщния им.

Когато млади хора са следени, потискани и бити поради искания и убеждения, няма как да бъдат сломени и пречупени.

Над  духа на българина няма власт, която да е победила и сила, която да го сломи.

Такава е историята, господа офицери. На тези, които не са я прочели, тя е отредила страници, които се наричат черни.

 

Д.Колев

 

познавателна връзка:

Кадин мост – село Невестино

 

 

Страната на мечтите

„Когато режеш на кучето си опашката на публично място, едни ще кажат, че късо я режеш, а други — че дълго я режеш“. Имаше и такива, които рекоха, че добре съм я отрязал, аз обаче смятам, че не е трябвало да режа на публично място никакви опашки, но това между нас да си остане.“   Чудомир

2202_270411

Единственото по-лесно нещо от критиката е да не правиш нищо. Живота на работещите преминава, покрай шпалир от хора, които ги съветват какво да правят и съдят какво не са направили. На бездарните и безидейни им пречи да работят в трудното време, липсата на пари, връзкарите, ченгетата и всичко останало. Понеже живят и скучно, работещите са им добре дошли. Ентусиасти по природа те приемат всяка работа като предизвикателство и всяка трудност като изпитание. Днес ще бъдем в ролята на критици. Запазвайки позициите си и на градивни хора ще мобилизиме знанията и опит и ще  дадем  решения на проблеми в стопанството ни, иначе влизаме в шпалира. Природните ни дадености нашите и световни очаквания са да се развива селското ни стопанство.

Познанията и трудовите навици се създават при децата в най-ранна възраст. За това трябва да се върнат обученията свързани с приложен труд . На по-късен етап да се изграждат умения като с приключване на образование всеки трябва да има професия. Не всички в живота могат да са юристи или менажери. Да си стругар, зидар или заварчик е също достойно занимание. Да се вменява на децата това от медии и общество. Защото в момента може да видите как видни педераси и скрити проститутки обясняват в предавания и преса колко са успели в живота без да учат и работят. Това се гледа от подрастващите и те стават модели за подражание. Като деца си спомняме, че в училищата канеха бивши ученици станали лекари, видни преподаватели, депутати /тогава това беше почтенна професия/ и други. Така децата ще имат мечти, свързани с бъдещи постижения. Сега беше отнет стремежа на децата и да мечтаят. Лишени са  от нормално детство. Виждаме ги покрай училищата вулгарно пораснали в кратки срокове като бройлери, без внимание от държава и родители. Нормално развилите се и възпитани имат мечта да напуснат България. Не е шега. Който не вярва да отиде в добрите все още училища и попита.

Днес времето не чака, защото обществото не стоя дълго на едно място, а се връщаше назад. Трябва да се сработят механизми за развитие, а те не идват като идеи от политици, критици, социолози, психолизи полицаи и пожарникари /да ни прощават тези достойни професии/, а от технократи и практици. Това, че си седнал за малко в самолет летящ на автопилот не те прави летец. За това са нужни познания и опит. За обществото го имат хората съзидатели. Хора сложили две тухли и направили къщичка за птици / без да крадат разбира се/. Докато обществото не разбере и потърси нормални хора няма как да се справим. Нормални означава придобили професия, създали с труда си продукти. Имащи приятели ,семейства, любов, нормални отношения с хората. Да се спре с експериментите да се канят световни номади с български произход.

В селското стопанство няма да се започне без специални, индивидуални програми, съобразени с националните особенности, създадени от практици. По сегашните написани от адвокати и икономисти да заповядат тези две съсловия някъде да работят земеделие да я пробват тази сол на земята.

Тези програми няма да сработят, ако не се въведе административен порядък в работата на стопаните. Да се ограничат обработвемите площи до нормален обем стопанства и да се направят приоритети за интензивни производства. Да се възстановят пасища и поляни. Да се върнат изораните полски пътища. Да се възстанови усещането, че земята  в България е българска, а не на олигарси от селски тип.

chicken-in-the-farm-coloring-page.gif1

Да се направят малки , просто изпълними програми за задържане на населението в малките населени места. Такива от рода да се даде земя, средства, квалифицирани съвети на всеки желаещ. Да се работи с всеки почти индивидуално. Програмите да се пишат от практици. Съветите да са също от такива специалисти. При разработването им да не се изхожда от презумцията, че всеки участник ще е крадец и престъпник. Да се стимулират сдружения, партньорства на всякакви нива. Да се стимулират свързани производства водещи до производни продукти. Да се стимулира обществен живот в малките селища. Да се създадат школи за обучение на традиционни за региони и страната ни занаяти и продукти. Да се правят общински предприятия в малките населени места. Народните занаяти да са приоритети. Да се търсят традиционни за района продукти и сувенири.

Да се стимулира производство на плодове и зеленчуци. Интензивните производства да са приоритетно стимулирани. Да се опрости създаването на насаждения и обратно. Да се ограничи монополизирането на производството с максимално обработвана земя, недопускане отглеждане на житни върху поливни площи, освен като сеидбооборот. Да се инвестира в поливни съоръжения в национален мащаб. От язовири до канали и поливни полета.

80811

Да се създадат условия за животновъдство. Това не се пише случайно, защото условия няма. За субсидии бяха разорани селските пасища и мери. Виждат се върху селско пасище построени соларни паркове. Има землища с изорани пътища. Няма стопански дворове, кошари и обори. За да се създадат стопанства трябва да има комуникации-ток, вода, път. Да се осигурят ангажименти на общини, разпределителни дружества за построяване им. Да се променят наредби за стопанствата в самите села и извън тях, защото съществуващите са правени от вегетарианци, които ще направят такива и нас. За да сме по конкретни ще ви кажаем, че съседът ви може да има куче на три метра от вас, но на село в съседния двор не може да има прасета или овце или каквото и било в по-голямо количество. Повече от пет, шест разбирайте да не цитираме наредби и отстояния. Защо да не може, никой в тази държава не може да обясни. Това беше препитание на тези хора и като е забранено те ще напускат селата. Тъпата идея е да се изнесат животните извън селата. Но това са средства за нови сгради, комуникации, охрана и какво ли не. Такива пари на село няма. Няма и сигурност защото там е като на бойно поле. Който има прасе почти си спи с него да го пази от апаши. В нашите села си беше традиция човек да гледа животни, дори да работи друго. Това му осигуряваше допълнителни приходи без да е професионален производител. Така полупрофесионално нямаше къща без крава, 2-3 прасета и няколко овце. От това никой не губи. Имаше суровина за производство и беше истинска.

Да се лицензират малки кланници в по-големите населени места. Защото как да продадеш животно като трябва да го закараш на 50-60 км. Как да гледа човек пилета, патици , зайци и други, като трябва да ги продава незаконно. Не винаги производствата трябва да са огромни с потенциал за краен продукт. Да се опрости стигането на малки партиди истински продукти – месо, яйца, млека, сирена и други до пазара законно. Производствата да спазват хигиенни изисквания, но да са изпълними и от малки производители, дори ентусиасти. Сега започването на всяка дейност у нас е с такива изисквания и средства, че никой не предприема нищо.

Да се стимулират производства производни на билки, гъби и горскоплодни. Да се увеличат грижите за гората , като за засаждане, отглеждане и други мероприятия се  акумулират средства в селото ни.

Не на последно място да се стегнат самите селяни, защото навремето хората са правели с обеществен труд по 20-30 км канали за водоснабдяване на селата. На всеки е отмервал кмета какво да изкопае и са си работили. Много пътища и електропроводи са правени с дружен труд. Няма училище в българските села, което да не е строено от хората, живели в него и то с волски каруци.

На последно място да се обеси поне един кмет крадец.

За личния пример и морал ще разкажа за Йочо Присадашки – председател на ТКЗС в малко предбалканско село. Отишъл рано сутринта човек с проблеми за решаване. В канцеларията метач метял пода. Човекът попитал кога ще дойде председателя, а метача отговорил да седне на столовете отпред и почака. Като свършил метенето чистача седнал зад бюрото и казал “Дойде председателя, кажи сега“.

Днес живеем в страна на мечтите т.е. всеки мечтае да я напусне.

Утре може да е страна на живеещите в нея.

 

Автор: Добромир Колев

История за земя и човешка суета

Един монах през 1760-1762 г. в манастира Хилендарски за да спаси братята си по род от забвение на миналото написва:

„От где ще можеш да добиеш тия знания, ако не от ония, които писаха историята на този свят и които при все че не са живели дълго време, защото никому не се дарява дълъг живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами от себе си да се научим не можем, защото кратки са дните на нашия живот на земята. Затова с четене на старите летописи и с чуждото умение трябва да попълним недостатъчността на нашите години за обогатяване на разума.“

0060 - Istoria slavianobulgarska

Този велик мъж написал история, а питал ли се е някой защо е избрал точно това, а не друго познание. Можеше да цели събуждане на познания с писане за планетни или звездни тела, за човешка или животинска биология т.е природата ни. Това са били учения модерни за времето си, както и други познания, но той е знаел, че единствено историята е носителя на мъдростта за едно общество или отделния човек. Това е знаел монаха Паисий и го е казал в първите редове на писанието си. И макар историята днес да е доказала неговата мъдрост и гениалност той с липса на суета пише, че човек живее кратко за да я придобие. Във всички времена думите му са актуални защото трябва да живееш поучавайки се от живелите преди теб от грешките и успехите им. Човешката трагедия и смърт е също познание, което е води до значими изводи. В една битка на идеи и интереси преди петдесет години години за кратък период жертвите и палачите са сменяли ролите си. Първо едните са в лагерите малтретирани и убивани, после другите и никой не се е поучил от това безсмислие. Днес вече и двете страни са отдавна умрели. Някъде почиват един до друг палач и жертва, за да поучат живите колко безсмислено е свършил живота и на двамата. Всичко се е случило за да проумеем днес същностните и стойностни неща в живота.

На 9 юни 1923 г. срещу правителството на Стамболийски е извършен военен преврат, организиран от Военния съюз, с подкрепата на буржоазните партии и царя. По заповед на военния министър, Иван Вълков, Стамболийски е предаден за ликвидиране на чета от ВМРО предвождана от Величко Велянов. Тялото му е заровено на тайно място в землището на Ветрен, като е открито и идентифицирано десетилетия по-късно.

След преврата на 9 септември 1944 година ген. Вълков се укрива за известно време. На 17 юни 1946 година е арестуван в Пловдив. Въдворяван е последователно в различни лагери, включително „Белене“, и в края на 1953 година е преведен в ареста на Софийския затвор в очакване на присъда. През 1954 година е осъден на смърт по процеса за „априлските събития“ от 1925 година. Президиумът на Народното събрание заменя присъдата с 20 години затвор поради напредналата му възраст. Умира на 20 април 1962 година в затвора в Стара Загора. Погребан е в Старозагорските гробища. През 1970 година е погребан в Централните Софийски гробища.

След освобождението на Вардарска Македония  Величко Велянов се мести в Скопие, където умира в 1943 година.

Така приключва за близо 20 годишен период живота на жертва и палачи в част от Българската история.Това е дълъг период за размяна на роли.Времето на смъртта на друг велик българин Вапцаров и палачите му е само няколко години.Арестуван през март 1942 г. На 23 юли е осъден на смърт и още същата вечер — разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София. Молбата на Вапцаров за помилване е представена на Борис III, но тя е отклонена.

Цар Борис III умира неочаквано след кратко боледуване следобяд на 28 август 1943 г., скоро след като се връща от визита при Хитлер. Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер или от британските специални служби. Погребан е в манастирската църква на Рилския манастир. През 1946 останките му са ексхумирани и осквернени по нареждане на комунистическите управници и тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца „Врана“. На следната година този параклис е взривен и заравнен. Днес е запазено само сърцето на монарха, което се намира на мястото на възстановения гроб в Рилския манастир.

Министърът на вътрешните работи по онова време Петър Габровски е инициаторът на Драконовските мерки и закон –убиец, чиято жертва става и Никола Вапцаров. От 160 депутати по онова време 127 гласуват за него. Понеже предложението му не е било издържано технически, за да оправи работата се заема министърът на правосъдието Васил Митаков. Опитен юрист, повече от четвърт век в правото, бивш следовател, касационен съдия.

След преврата от 9 септември 1944 г. Петър Габровски на свой ред е сред осъдените на смърт от т.нар. Народен съд. Той е екзекутиран на 1 февруари 1945 г. заедно с Васил Митаков. Подобна е съдбата и на повечето народни представители от Народното събрание гласували закона убиец. Някои преминали през лагери, други директно осъдени и екзекутирани.

Хиляди са репресиите върху обикновенни, неизвестни на обществото хора. Такъв е случая с Никола Узинов от малко предбалканско село. Роден в семейство на земеделци, потомствено свободолюбив с чувство за справедливост и чест. Осъден от народен съд и излежал шест годишна присъда на остров Белене. След излизането си за няколко години умира от заболяване следствие репресии и нечовешките изтезания в лагера. Неговите и на хиляди други затворници палачи  Газдов, Гогов и Горанов днес също ги няма. Главният виновник Мирчо Спасов, инициатор на лагерите, умира преди повече от 20 години.

Това са само три случая от най-новата ни история. Така е дори да се връщаме десетки векове назад и независимо от уроците на историята не се поучаваме да не повтаряме грешки в обществен и личен план.

Останките в един гроб след повече от петдесет години са в повечето случаи предмети, монети. Костите се състоят предимно от калций, неговата структура е кристален строеж и метален блясък.Калцият си взаимодейства с кислорода в почвата и киселинните дъждове го разграждат. Само след 12-15 години, умрялата кост се разпада и става на пръст, получава се т.н. фосил.

tumblr_lstnsm0x281qfh5vzo1_500

Участниците в последните събития противопоставили големи групи хора от обществото ни от 40-те, 50-те и 60-те години отдавна са преминали в това състояние. В еднакво състояние са жертви и палачи. Това е за информация на тези, които днес градят история с непочтенност и с цената на лишенията на другите. Еднакво се разграждат бедни и богати, жертви и палачи. Разликата е в това, че на едните ковчега е от топола, а другите са поставяни в дъбов или от палисандрово дърво до петнадесетата година. После са еднакви. Човешка суета.