Сляпо куче за 30 лв.

Част II

Борба със сляпо куче

За да не претоварвам читателите с полезна информация относно борбата със сляпо куче я разделих на две части. Патентът за този метод е народен и произходът му е някъде назад във вековете. Прекъснат е за кратко по времето на Хан Крум, защото по негово време са се загубили пияниците или по-точно не са се афиширали открито. Той се състои в следното:

Влиза се внимателно в селската кръчма. Наблюдава се за индивиди с първични пиянски белези – червен нос, разкопчана риза и други такива. Приближавате се към подобен индивид и му показвате небрежно 32 лева. След многократно преглъщане от негова страна, го черпите с двата лева, а останалите – се обещават, след като донесе сляпото куче от ливадата ви.

Сляпото куче е особенно активно между 5 и 7 часа сутрин. По това време се движи дори навън, и е лесна мишена за вила или лопата. Този интервал от време е и единственият период, в който наемният ви убиец е трезвен. Методът е безотказен и многократно проверен.

При невнимание може да се провали дори такова съвършено творение на човешката мисъл. Както казва народът „Будала човек и вързано куче го хапе.“ Тук народният ум е имал предвид, ако се доверите и дадете предварително 30 лв., при този случай будалата, т.е. вие, трябва да си дебнете кучето сами на сутринта.

Аз имам и друг подобен нескопосан опит за борба със сляпото куче. След  няколко и две ракии обявих в кръчмата на всеослушание офертата с 30 лв. за куче. На следващата вечер платих към петнадесетина броя, а в околността на селото дълго време я нямаше тази гад.

Виж част I

Сляпо куче потроши вартбург

Част I


g_1120482239_D45_0843

Сляпото куче спада към разред Гризачи на клас Бозайници. Ареалът на разпространение на този подземен гризач са континентите Европа, Азия и  Северна Африка. По света се срещат четири вида сляпо куче, а у нас само един – малкото сляпо куче.
Слепите кучета са подземен обитател с къси крака, къса опашка и без зрение. На размери достигат от 30 до 36 см. Имат  силно развити долни и горни резци, с които прокопават подземни тунели. Помагат си и с добре развитите си крайници, завършващи със закривени остри нокти. Космената покривка на слепите кучета е гъста и къса, а на цвят варира от кафява до жълтеникава.

Сляпото куче е без зрение, но това не му пречи да нанася огромни щети на селското и горското стопанство, прогризвайки кореновата система на растенията. Негова любима храна са зеленчуците – картофите, чесънът, лукът, морковите, а също и луковиците на цветята.

images

Сляпото куче е упорит гризач, който при търсенето на своята любима храна от зеленчуци – моркови, картофи, чесън и луковици на цветя и други растения, понякога успява да се изкачи до 2500 метра надморска височина.   Всеки вид храна складира в отделно подземно складче, където пък допълнително я сортира и по големина.

Методите за унищожаването на сляпото куче са специфични. Понеже този вид създава много проблеми на стопаните, ще споделя челния опит за борба с него на един от големите в оранжерийното проектиране инж. Хари Радков.

Когато забелязал трасетата на сляпото куче по ливадата пред вилата си, Хари първата нощ не спал от мислене как да се справи с проблема. На утрото, въоръжен  с димки, примамки и капани, започнал бойни действия под зоркия поглед на тъщата и с мъдрите й напътствия. След 10-часови маневри и предвижвания флангово и в тил се предал и отстъпил позорно под близката круша.

Втората безсънна нощ родила гениалния и вечен метод за борба със сляпото куче, който, след като го направим достояние на човечеството, ще направи борбата с този вид елементарна. На сутринта Хари се предвижил безшумно със семейния „Вартбург“ до бойното поле. Разпънал маркуч, който, от едната страна, затрупал в един от входовете на сляпото куче, а другия – пъхнал в ауспуха на колата. Под зоркото око на тъщата започнал операция обгазяване на врага. Тя продължила няколко часа до блокиране на двигателя. Третата нощ на Хари минала в основен ремонт на  „Вартбург“-а.

Методът се брои за успешен, въпреки че няма информация от какво е избягало сляпото куче. Предположенията са: от дима на „Вартбург“-а, от крясъците на тъщата, а и от… че е умряло от смях .

kuche11

Като видите Радков и му кажете „как е кучето“, моля ви не казвайте, че го знаете от мен.

 

Виж част II

 

Артишок по Италиански

15042013521

Има няколко начина да се разбере дали нашият климат е подходящ за производство на артишок. Ние го проверихме в Италия, а на вас предаваме готова информацията.

Непозната култура за територията на България. Няма данни да е отглеждана и в миналото. Това поставя въпроса дали климатичните ни условия са подходящи за нея. Растението е топлолюбиво с родина Северна Африка, отглеждано в южните райони на Европа, Южна Америка и Калифорния. Критичните температури за него са -1 до -2, след което измръзва.

15042013522

Намираме култура от 150 дка в непосредствена близост до Рим, на десетина километра, до летище Фиумичино. Засетите площи са част от семеен бизнес, започнат със сеитба на артишок и стигнал до манипулационна фабрика. Сега тези площи се засяват  като семейна традиция.

През септември се засяват растения след ин витро размножения. Поради високата им цена се купува приблизително 50% от необходимия разсад. Останалите площи, след месец, се покриват с пензирани (прекъснати) връхчета  и оформят реколта втора вълна. Растенията до януари стават високи около метър и залагат глави, които са готовите продукти. Рекултира се до края на май. За това насаждение се използва сорт „Римски“. Ниският добив, от около 70-80 кг на декар, прави този продукт доста скъп. При температури под -2,-4 заложените глави стават негодни за пазара, а при по-ниски стойности растенията загиват.

117

 

На борсите една глава се търгува за 40-50 цента, а в малките ресторанчета на стария Рим порцията е 20-30  евро. Италианците го консумират задушен, пържен и за тях е голям деликатес. Но само за тях. Като прибавим към това, че няма вкус на агнешко и ниските температури съветът ни е да не опитвате да засявате тази култура. Тези, които няма да се доверят на вкуса ни, да го поръчат в някое ресторантче до Пиаца ди Спагна и се убедят сами.

За сеитбата категорично ни се доверете.

 

Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?

Създаването на стадото е един от най-важните въпроси, стоящи пред начинаещия фермер-козевъд. Ние предлагаме една концепция, или по-скоро вариант за подход и решаване на въпроса.


kozeferma1

 

Изборът на козите като вид животни, които искате да отглеждате, е абсолютно персонален  и е много  променлив. Важно е преди да  вземете решение, да знаете какво точно ще искате от козите и какво може да инвестирате в пари и време при отглеждането им. Първо – трябва много подробно да се проучи въпросът от икономическата му страна,  да се изучи технологията за отглеждане  и  да се подготви базата преди да се купят козите. Повечето публикации относно козите съдържат описания предимно в оптимистичен вариант – какво представлява добрата структура на козето стадо – и представят този бизнес от привлекателните му страни. Не приемайте всичко в най-добрата светлина и цветове.  Трябва да свикнете с мисълта и да приемете козите, като ваша съдба, и да ги отглеждате с внимание и много любов.

За да се купят възможно най-добрите животни с вашите налични пари, трябва да се купува само от достойни за уважение животновъди, не и от пазарите или търговете, защото не знаете историята, произхода на животните, развъдните им стойности и евентуалните заболявания, свързани с животните от пазарите. Добрият фермер най-често има селекционна книга за произхода на животните и вероятно ги продава на различна цена в зависимост от оценката на тяхната развъдна стойност.  Трябва да се  пита фермерът за причините, поради които се продават животните. Освен това трябва да се получи информация от колко години фермерът отглежда козите. Фермерите, отглеждащи години наред кози, притежават стада, в които е извършвана селекция и има отбор и подбор на животните.

Вероятността да купите високопродуктивни животни от ферма с традиции е много голяма.   Да се огледат всички животни от стадото и се сравнят с тези, които се продават, за да се прецени както здравословното, така и кондиционното им състояние.  Поискайте да видите, ако е възможно, дневника с данните от млеконадоя. Подобна информация можете да получите от мандрата, която купува млякото произведено в това стадо. Внимавайте с безплодните и апатични женски, тъй като по правило козите обикновено се бракуват и едва тогава се продават на приемливи цени. Не купувайте кози с видими дефекти, отворени рани, абсцеси или очевидни недостатъци.

cropped-imag005244

 

Много фермери водят селекционни книги и имат педигри за техните животни. Педигрито се използва, за да се документира потеклото на животните. Много ценна информация относно сделката може да се получи от добре записаното педигри в селекционната книга. Много фермери регистрират редовно млеконадоя, отбелязват големите постижения, показват победителите и рекордьорите, класифицират резултатите, както отбелязват и всякаква друга важна информация показваща качествата на животните в педигрито. В официалните документи има няколко символа, които показват индивидуалните данни на козите,  позволяващи да се прецени както настоящата, така бъдещата им продуктивност. За повече информация можете да се обърнете към ветеринарния лекар, обслужващ стадото, както и от асоциацията, в която членува даденият фермер. Много често всяка асоциация си има собствени символи за  дефиниране  на отделните качества на животните, като тези символи  и термини се използват само от тях.

Изложбите на кози са добър начин, за да се запознаем отблизо с атрактивната или привлекателната страна на обстановката и  общодостъпната информация за бизнеса с кози. Като се наблюдават животните в кръга на изложбата и се четат внимателно коментарите на журитата, може да научите много за анатомията на козата и да разпознавате добрите и лошите им качества по техния външен вид. Трябва да се знае обаче, че журито прави сравнение на животните от изложбата и това не означава непременно, че класираните на първо място са най-доброто нещо излъчено откакто е създадена породата. От мнението на журито става ясно, че класираното на първо място животно е по-добро от това класирано на второ място и, че третото по ред е по-лошо от второто и т.н. Показателно за изложбите е, че журито се произнася за качествата на отделните кози, като се посочват и  причините, поради които е класирано или е отпаднало още по време на изложбата.

Когато решите кои животни да купувате се съсредоточете върху критериите  за покупката на козите. Избирайки животни от стадо с високо качество, можете да направите идеалната млечна ферма, която даже да е победител на следващите изложби.

goats-med3

 

Другият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е породата на козите. Изключително важен момент от създаването на козефермата. Различните породи притежават различни качества и е важно да познаваме различните породи, за да изберем най-подходящата за нас. Смятаме, че френската Алпийска коза е най-подходяща за нашите условия, но поради рeдица причини не е възможно да се купи у нас чисто породно стадо от тази порода, а вносът на животните от Франция е много скъпо начинание. Освен това няма гаранция, че ще купите най-добрите и продуктивни животни посредством внос. Въпросите, свързани с аклиматизацията и адаптирането на вносните животни, също не са за подценяване. Много са примерите за пълен провал на ферми с вносни високопродуктивни  животни, независимо че са осигурени всички възможни екстри по отношение на технологията, микроклимата и храненето. Най-често поради това, че не успяват да се аклиматизират и адаптират към условията, се разболяват и измират, или не изявяват напълно продуктивните си качества.

Изхождайки от изброените съображения, предлагаме един изпитан от нас и проверен във  времето подход за сформиране на продуктивно стадо от кози. Моделът е приложим и за други видове селскостопански животни. За да приложите този начин за закупуване на животни и сформиране на стадо е нужно да разполагате със собствен транспорт за транспортиране на животните и отделно помещение за карантиниране на новозакупените животни. Собственият транспорт е необходим, за да можете да реагирате навреме. За какво точно става дума?  В България най-често животни се купуват по обяви. Информацията в обявите е обикновено оскъдна, и след телефонен разговор с продавача трябва да отидете на място, за да огледате животните и да направите своя избор. Най-често за да се купят на изгодна цена трябва да се вземат всички налични животни и след това да се карантинират за 45 дни в отделно помещение, през което време става истинският отбор и подбор. Избират се здравите, продуктивните и младите животни.

Особено внимание трябва да се обърне на породната принадлежност на всяко животно, като се стремим максимално към поставената си цел, а именно да създадем високопродуктивно еднородно, с изравнени показатели, стадо.  При всички случаи за това време ще проличат и здравословното състояние, и продуктивните качества на всяко отделно животно. Избраните животни се преместват в основното стадо, а останалите е най-добре да се бракуват и заколят или продадат на приемлива цена. След това може да се реагира на друга обява и отново да се разиграе същата схема. Може едновременно да се закупят кози от няколко места, но е задължително да се карантинират за 45 дни в  различни обори. Ако това не се направи, рискуваме да допуснем разпространение на редица заболявания и да си навлечем  неприятности, свързани със здравето на закупените вече животни.  По този начин максимално бързо може да се създаде продуктивно стадо, върху което да се работи чрез целенасочена селекция за увеличаване на неговата продуктивност. Обикновено в следващите години се използват разплодници от желаната високопродуктивна порода и чрез поглъщателно кръстосване, разширено възпроизводство и, прилагайки стриктно селекционна програма, да се постигне желаният резултат.

Основното предимство на предлагания от нас подход за стартиране на козеферма е, че е евтин и ефективен.

С наличните пари от бюджета може да се закупят максимално добри животни, без да се рискува със скъпи вносни кози, които трудно ще се аклиматизират при нашите условия.  Рисковете в този случай са по отношение на здравето на закупуваните кози и, че подходът е приложим и ефективен при положение, че се ръководи и направлява от висококвалифицирани и опитни специалисти ветеринарни лекари.

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.
e-mail: firmus@abv.bg
0876679108

ЗАЩО? вх.N 27032013

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА КРАВИТЕ, БИВОЛИТЕ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ?

Или защо нямаме млечно животновъдство в България?

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

Историята е дълга, но за да не съм многословен и за да не се объркам в мислите си, ще бъда максимално кратък.  Преди няколко години след, като спряха да се дават субсидии за отглеждане на тютюн реших, че би могло тези хора да се занимават с нещо друго, например с отглеждането на кози.  Още повече, че в Родопите има прекрасни условия за развитие на козевъдството.  Ето така се роди идеята да направя проект за  ,,биологично производство на козе сирене и кашкавал“.

По това време имах един познат партиен активист, който ми обеща, че проекта ,,ще стигне до където трябва“. Но явно този проект нямаше късмет с политиците, които ,,поради създалите се обстоятелства” нямало да инвестират в никакъв бизнес и така моето творение остана, както се казва ,,на трупчета“.  Все пак се позамислих и го предложих директно на един собственик на мандра, явно  начетен и експедитивен бизнесмен, който успя да привлече вниманието на холандска фирма. Запретнаха се и  осъществиха идеята, като вече три-четири години успешно си развиват бизнеса с козе сирене и то биологично производство. Така се разчу в средите на млекопреработвателите, че козето мляко е с много голяма стойност в Европа, пък и не само там.

3457462890_78c40a440a

По този повод, друг собственик на мандра ме привлече за консултант. Седнах и му написах на 5-6 листа какво трябва да се направи за да развие този бизнес с козите. Най-общо написаното съдържаше следното: мандра вече имаше, която действа на добри обороти. Липсваха кози, фуражи и хора, които да гледат козите. Посъветвах бизнесмена да купи кози, оборудване за козефермите, да намери желаещи хора да отглеждат кози и да ги кредитира с животните и оборудването на фермите. Стопаните след това да му върнат кредита под формата на козе мляко.  Развих му една добра схема  за микрокредитиране, която да му осигури козе мляко за много години напред и да му се развие бързо и динамично бизнеса с козето сирене. Разбира се всичко относно развитието на бизнеса, беше подкрепено от цифри с които се доказваше бъдещо устойчиво  развитие на предприятието.

Какво се случи две години по-късно? Обажда ми се един ден въпросният бизнесмен и ми казва следното: ,,Ела да видим къде сгрешихме, защото за две години загубих близо един милион. Събрали сме се тук с икономисти и умуваме къде е грешката? Почти всички козари, които взеха животни и оборудване  фалираха“. Отивам на срещата и започваме да тълкуваме проблемите.

Попитах за козите, от къде са купени, за колко пари, как са избирани….!

Второ с какво са хранени и каква продуктивност са развили?

Трето – какви договорни отношения са имали със стопаните получили животни, на каква цена е изкупувано млякото…. и след, като чух отговора на този въпрос спрях да питам повече!  Млякото, което вземали от стопаните било на ,,пазарна цена“, а тя била 0.40 лв/литър. Тогава им извадих написаното в  моите препоръки, а там поне два пъти бях подчертал, че себестойността на един литър козе мляко е около 0.75 лв/литър.  Така излезе, че собственикът на мандрата е фалирал длъжниците си преди още те да са започнали да му се  издължават.  Попитах го защо е постъпил така, защо не е оценил млякото на длъжниците си по 1.0 лв/литър например, за да имат възможност да се възпроизвеждат, да си върнат дълга, а и за тях да остане нещо?

Той ми отговори в прав текст: ,,Докторе не съм толкова глупав да купувам млякото по един лев, при положение, че мога да го купя за 40 стотинки“.  Останах втрещен от това, което чух и от тоталното неразбиране на проблема от бизнесмена. Алчността за печалби го беше заслепила до такава степен, че той крадеше от собствените си пари…

il_fullx333

Оставам на вас да прецените, не се ли получи същото с млечното животновъдство на България през последните 22 години.  С изкуствено поддържаните ниски изкупни цени на млякото, мандрите ликвидираха млечното животновъдство. Останали без естествената суровина за тяхното производство, преминаха на други технологии, при които за производството на ,,сирене“ използваха всичко друго, но не и мляко. Стигна се до там, че в лабораториите за контрол на качеството на храните започнаха да търсят има ли или няма наличие на мляко в ,,сиренето“.  Да се чудят, е ли това сирене или не е?

Проблемите с прозводството на т.н. ,,сирене“ от сурогати станаха държавен проблем и въпреки това, никой не посмя да каже истината за това, което се случва.  Учудва ме и факта, че животновъдите често протестират, искат субсидии, искат кредити с ниски лихви….и т.н., но никога не поставят въпросите за цената на техния продукт, за цената на техния труд. Дали това е така, защото нe разбират проблемите си или водачите на техните бунтове са ,,бели якички“ нямам предстaва? Надявам се обаче, че тази статия ще се прочете от производителите на мляко и те ще се замислят.

Истината е, че българският фермер трябва да произвежда и да си продава сам готовия продукт, както е по цял свят, където няма монополи и има конкуренция.

63328_cow_horns_lg

Какво се случва обаче в нашата Родина?

Появи се и Наредба 26. Дълго очакваната наредба за продажба на животински продукти директно от фермите обаче излезе ялова.  Противно на очакванията две години след влизането и в сила тя не се прилага. Непосилните и в същото време ограничителни условия, заложени в нея, се оказват трудно изпълними за производителите. В Пловдивска област например по тази наредба са регистрирани само 45 стопани, като  официално 7 са производителите на сурово краве мляко.  На практика останалите, чийто брой е неизвестен,  работят в сивия сектор. Сред тях са такива, които произвеждат и продават мляко и млечни продукти на нерегламентирани обекти на открито.

А целта на тази наредба от пръв поглед е да се съкрати пътя от производител до потребител, с което и цените да паднат, и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. Наредбата е неработеща  по няколко причини, но две от тях са основни: От една страна, огромните инвестиции, които трябва да се направят, за да се отговори на изискванията на нормативните документи, а от друга – възможността да се продават само 20 процента от произведената продукция и то в рамките на общината където е фермата.

Тези факти на практика връзват ръцете на стопаните и обезсмислят начинанието. Вложенията, които трябва да се направят по нея, за да може един производител да изкара даден продукт директно на пазара у нас, не могат да се избият с десетки години, та камо ли да има някаква печалба. Според мен за да съществуват малките ферми от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100 процента за произведената от тях продукция и то да я предлагат в цялата страна. Как може в Гърция да има десетки регистрирани марки сирене (става дума за един и същи вид – сирене фета) в различните региони на страната, а в България само мандрите да имат право на собствена марка?  Да не говорим какво е положението във Франция по същия въпрос, където всяка ферма си има собствена търговска марка.

Според мен истината е, че тази Наредба е създадена единствено с цел да обслужва монопола на мандрите, за нищо друго! И когато говорим за монополи в селското стопанство, това е първото нещо, което трябва да се коментира!

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108

Всички права са запазени!

ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ

ИДЕЕН ПРОЕКТ:

,,БИОЛОГИЧНО ПРОИЗВОДСТВО НА КОЗЕ СИРЕНЕ И КАШКАВАЛ”

АВТОР: Д-р Иван Лалев Колев двм, e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

 

-goat-farm-full

КРАТКО ОПИСАНИЕ:

Сложността на проекта произтича от това, че за да се спазят условията за органично/биологично производство, трябва да се затвори производствения цикъл.  На практика това означава, че се започва с обработка на земята за отглеждане на фуражите и се завърши с готовия продукт (козе сирене, кашкавал, извара) предназначен за пазара, при което се дава абсолютна гаранция за неговия произход и състав.
За целта се наема/купува земя, произвеждат се фуражи, организират се козеферми и млекодобив и се построява мандра за преработка на млякото, като всеки етап от производството се сертифицира и е под непрекъснат мониторинг за гарантиране на високото качество.

kozi38

 

ЗАЩО КОЗИ? :

1. Дребни преживни животни, които най-добре оползотворяват грубите фуражи с високо съдържание на целулоза. Отглеждат се успешно в полупланинските пасища, разположени на  терени недостъпни и неизползваеми от останалите видове селскостопански животни;

2. Устойчиви на паразитни и някои инфекциозни заболявания включително на туберкулоза. Няма регистриран случай на боледуваща от рак коза;

3. Козите се отличават с висока ефективност. Дават повече продукция на килограм ж.т. в сравнение с останалите видове животни (крави, овце, биволи) и 5-10 пъти повече мляко на кв. метър обработваема площ. Козите са плодовити животни, като при някои породи плодовитостта надхвърля 200 %;

4. Козите са скорозрели, рано достигат полово развитие и на практика родените през февруари козички се заплождат през октомври или ноември и на 12 месечна възраст раждат и започват да дават продукция. За сравнение биволите започват да дават продукция едва на 3,5 – 4 годишна възраст. Това гарантира бърза възвръщаемост на вложените капитали.

5. Основно предимство е, че съществува неограничен пазар за продуктите от козе мляко  в Европейския съюз, като цените им са 20 – 30 % по-високи от традиционните произведени от краве мляко.

6. Отглеждането на кози изисква сравнително ниски капиталовложения в сравнение с останалите видове селскостопански животни. Козефермата е особено подходящ модел за фамилна ферма от типа ,,малък семеен бизнес”, напълно покриващ се с народопсихологията на българите.

НЕОБХОДИМИ ИНВЕСТИЦИИ:

Размера на инвестицията трудно може да се определи, понеже зависи от избора на подход при организиране на бизнеса. Авторът на проекта разполага с екип от специалисти с опит в подобни начинания, готов да изготви проекто-сметна документация и бизнес план по задание на инвеститора. За стартиране изпълнението на проекта е необходимо да се направят разходи за:

1. За организиране на мандра: нова сграда, реконструкция на съществуваща такава, оборудване на мандрата, персонал;

2. За наемане/купуване на земя и техника за производство на фуражите;

3. За закупуване на кози: внос на високопродуктивни животни, директно закупуване на местни кози, развъждане, микро-кредитиране;

4. За организиране на козеферми: построяване на нови помещения, използване на съществуващи сгради след реконструкция, други алтернативни форми и оборудване на козефермите;

5. За управление на проекта: методично ръководство, финансов контрол, консултации, експертизи, проектиране, селекция и здравеопазване на животните;

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:

1. Опитът на автора в  подобни начинания показва, че при добра организация и управление на проекта, инвестицията би могла да се възвърне  в рамките на три до пет години.

2. Всички дейности по организиране на описания в проекта бизнес, може да се извършат посредством проект чрез Европейските фондове, като субсидирането е в размер до 50 % от направената инвестиция.

3.  При така представената бизнес единица  ,,мандра-козеферми-фуражопроизводство”  биха се създали около 60 работни места

 

12.01.2012 год

Гр. София

Изготвил проекта:  /д-р Иван Лалев Колев двм/
e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108 (copyrait)

Всички права са запазени!

За бащините шамари и напредъка

man19

Открай време хората не само в България, но и по света търсят стабилност и сигурност в живота си. Нормално е да е така – това е естествен стремеж на всеки отделен човек. Затова и цялата цивилизация върви напред – всеки прави това, с което е полезен, а общите усилия на хората се насочват в правилната посока, градивно, с мисъл и отговорност. Или поне така трябва да бъде.

Българската действителност също се подчинява на тази истина, но както на всеки е ясно, с известни изключения. Като разбунтувал си тийнейджър държавата прави лудешки стъпки в страни, които с бащините шамари от съдбата могат да бъдат коригирани. Когато е готова да се учи, разбира се.

У нас има много неща, които трябва да се поправят.

Не са едно и две, затова и е трудно да се прецени кой от проблемите е най-належащ и приоритетен. Но важното е друго– всеки от тях трябва да бъде разрешен, рано или късно. В тази статия погледът е обърнат към нуждите на обикновения човек в сферата на селското стопанство.

Голяма част от тези хора мизерстват. Дали това не може да се поправи с нов вид заплащане, което да нормира селскостопанския труд? Например минимални цени, които човек, положил съответния труд, да получи при всички положения. Например извеждането на животни на паша за един час да струва определена сума. Тази система би могла да се предложи за обнародване, а парите да се плащат от ползвателите на продукта или чрез държавна субсидия. Така ще се избегнат рисковете за производителя от погиване на стока или реколта. А селскостопанският работник ще получава винаги възнаграждението си, точно както го получават адвокати, нотариуси, съдии, банкери, лекари, архитекти, полицаи , чиновници и всички други. Те имат своите тарифи и дори ползвателят на услугата им да е смъртен, те пак печелят. Няма лоши метеорологични условия, неподходящи години и така нататък.

Като че ли обаче това е невъзможно. Лекарите, адвокатите, банкерите, вносителите на какво ли не имат своите лобита в парламента и дори лобират законно. Селяни в парламента няма и не е имало от времето на Александър Стамболийски. Тогава обаче България е била със 70% селско население. Уви, надали може да се случат някакви подобни наредби точно в момента. Но това, което може да се направи е да се вгледаме в опита на хората, занимаващи се със земеделие. Защото животът сам ще наложи този труд да бъде оценен. Винаги, когато човек прави експерименти, които го отклоняват от правилния път, логично се появява ситуация, която като с бащини (здрави и нежни) шамари го връща обратно. Това важи не само за отделния човек, но и за всеки народ като цяло.

pole

Дълъг период в българското селско стопанство се консумира създаденото като база от миналото. Има една инерция, но и ентусиазъм на доста хора да опитат в нови условия да продължат части от традициите на страната. Допълват ги нови ентусиасти с европейски програми. Там където селскостопанското производство позволява да се механизира, производствените обеми са запазени, но в останали сектори се получават сътресения. Засега те се усещат леко ценово, но след време ще стане невъзможно ситуацията да бъде овладяна.

У нас се внася почти всичко без зърнени храни. Няма европейска държава, която да не осигурява продукти за собственото си население. Тези, които нямат условия за това, успяват да го постигнат с изключително постоянство, дългосрочни програми и инвестиции. В Испания това е коствало много усилия – пример за това е нареждането и подравняването на 10-тонни скали, върху които се нанася пясък и хумусен слой, докаран от стотици километри. Всичко това е направено с цел да се създадат производствени полета. В Кипър, въпреки че поливната вода е на дълбочина 1500-1600 метра, се развива активно земеделие. В северните скандинавски страни, където е невъзможно производството на много видове плодове и зеленчуци, се усвояват производствата на лук и картофи, различни видове животновъдство и рибопроизводство. Така вноса на топлолюбиви плодове се балансира от износа на техните стоки. Малта, вулканичният остров, чиято дължина е няколко десетки километра, е основен износител на картофи през месеците март и април, като изнася няколко десетки хиляди тона. Там производителите правят каменни басейни, изсечени в скалите, за да могат да поливат. За сравнение днес България не изнася нито килограм картофи.

В производствения рай България храни се внасят– зеленчуци, плодове, месо, риба и то в големи проценти.

Много вероятно е в общата световна политика за намаляване на енергийни разходи да се стигне до момент, в който няма да се позволява транспорт на продукти, които една страна може да си произведе сама. Сега България доставя месо и зеленчуци от Аржентина, Индия, Китай и др. Това не е нормално, а тогава би било направо невъзможно. И ще се наложи да се произвежда отново. Но традициите и опитът ще са загубени, а спре ли веднъж, трудно се влиза отново в производствения процес. Дотогава ще се загубят кадри на всички нива – от ниско квалифицирани до ръководни служители.

fin2

Селата у нас без селскостопанско производство остават без хора.

Така е в цялата страна. Тези разрушителни процеси напомнят на житейските грешки на обикновен човек.Това, което хората не предвиждат заедно като общество, ще са принудени да изпълнят след „бащински“ шамари на дефицит и високи цени. Сега това изглежда абсурдно, но е истина и неизбежно. Когато обществото не обръща внимание на проблемите в основен отрасъл като земеделието, няма как да не се получат деформации. Днес има групи хора, които няма как да пренастроят производството си и постепенно дейността им приключва. Нови не идват в бранша, защото е високорисков, изискващ големи инвестиции и непрестижен. Всички стопанства са с недостиг на работна ръка. У нас няма средно квалифицирани кадри в основни помощни професии-заварчици, шлосери, стругари, електротехници, монтьори. Справката е съвсем лесна – ако в Google се напише „заварчик“, няма да се намери нито един. Ако търсенето се направи по ключова дума „компаньонка“ обаче, резултатът е поразителен. Изводите за бъдещето на страната са ясни…

През есента на 2012 година тютюнопроизводители чакат забавените си възнаграждения от няколко хиляди лева. В същото време, в едно кулинарно предаване известен банкер посреща гости на вечеря за приблизително същата сума. Приборите на масата му струват колкото премиите на средно голямо родопско село. Ясно е, че това са много различни професии, но тук става дума за хора. От един момент нататък материалните натрупвания преминават в социални напрежения. Не може цената на световната икономическа криза да се поема от най-слабите социални слоеве. А това е факт – никоя банка например не намалява печалбите си, за да облекчи своите клиентите. Така е и с адвокатските тарифи, нотариалните такси, лекарските хонорари, общинските и дори държавните такива. Все едно тези хора са поданици на други държави.

За пример, в средновековна България търговците, занаятчиите и предприемачите финансират народните движения срещу неправдите. После умират наред с бедняците за отечеството си. Успели българи се връщат от спокойния си живот в чужбина и застават начело на непросветените си братя във войните за защита на националните идеи.

За да се анализират процесите в селското стопанство и да се направи прогноза за развитието им, има един начин – вглеждане и анализ на историята.

Винаги е имало класи и различия. Грубите незачитания на права са завършвали с революции. Дори самата България е пример как един малък народ се изправя срещу европейска империя. Днес едва ли могат да се случат социални бунтове. Ще се получат обаче проблеми, които ще държат народа далеч от търсения спокоен и достоен живот. Не се създава национално значим национален продукт. Хората не се движат заедно напред като общество. Не се осигурява спокойно развитие и бъдеще за децата. Не се възпитават в дух на градивност.

Green42

Добре ще е и всеки отделен човек, и народът като цяло да се поучат от бащините шамари на живота. За да има смисъл от тях. И да дойде ред на бащинската благодат.

 

Защо няма земеделие в страната на щастливите кокошки

Кое е първото: яйцето или кокошката, се пита в един известен философски казус. Ако оставим философията настрана, отговорът би бил лесен – първо се появява тази стока, чийто ТИР първи е пристигнал на границата. Яйцата вече идват от Полша, а бройлерите – от Китай. В цялата тази философско-потребителска история, уви, българският производител почти не присъства.

По традиция през последните 20 години стратегията за развитие на земеделието у нас се прави от хора, нямащи нищо общо с него. С все по-голяма тревога работещите в отрасъла, а и повечето мислещи българи, се питат как политиката на този жизненоважен отрасъл се определя от хора, които дори не са работили в него и нямат нужните познания.

С един дори кратък анализ за състоянието на българското земеделие може да се добие представа за основните му проблеми.

Растениевъдството може да се гледа от различни ъгли.

Субсидиите на единица площ правят изключително печелившо производството на зърнени култури. При него субсидия от 27-30 лева за декар практически представлява 30-40% от себестойността на продукта. Тези пари обаче са незначителен процент от разходите за култури като лук или картофи, още по-малък за лозя, овощни или оранжерийни растения. При тях тази сума е по-малка от 1%. За последните години България покрива своите нужди от зърнени култури и дори изнася не малка част. Тук обаче седи и друг въпрос- субсидиите за зърнопроизводство на практика не се ползват от обикновения потребител. Клиентите не усещат и намаляване на цените на хляба, защото те се формират пазарно. Те се саморегулират, като това, което е под борсовите цени, закономерно се изнася навън.

Какво се случва обаче в другите направления на земеделското производство? Почти целогодишно България внася ВСИЧКИ плодове и зеленчуци. Българските не са конкурентни. Нещо повече – у нас няма нито качество на продуктите, нито съвременни опаковки, поради недостатъчни инвестиции. Българските преработвателните предприятия за консервиране, сушене, замразяване също не разчитат на родни суровини.

Загубват се традиционни производства, в които България е била на европейско ниво. Пример за такива са отглеждането на чорбаджийски пипер, капия, домати за преработка, патладжани, корнишони, лук, чесън и други. При плодовете страната ни е загубила позиции при черешите, кайсиите, прасковите, ягодите и други.

У нас не се произвежда промишлено и един килограм боб. Добивът на леща е едва стотина тона годишно. Малко известен факт е, че всяка година тези култури намаляват десетки пъти. И това ще продължава или до пълното им изчезване или до започване на обратния процес, но след като цените на тези продукти станат неимоверно високи. Това не се случва, защото няма производители, а защото липсват условия за оцеляване на тези производства. Силно дотирани европейски продукти наводняват нашия пазар. Но за да се постигне тяхното качество, са необходими средства, които тук няма как да се акумулират от производителя. Там условията са създавани с национални приоритети и програми, допълнени по-късно с такива на европейско равнище.

Производствата се базират на традиции и са създавани и надграждани от няколко поколения производители. Подкрепяни са от финансови институции и правителства. Пример за това е Холандия, която става световен лидер в оранжерийното производство в рамките на 50 години. С помощта на различни правителствени програми, с участието на финансови институции и човешка предприемчивост, каменистите и безплодни райони на Южна Испания се превръщат в най-големите в Европа производствени полета на оранжерийни продукти. След стимулиране на индивидуалната предприемчивост и либерализиране на правилата за инвестиции, за двадесет години Турция се превръща в световен фактор при производството на плодове и зеленчуци и суровини от тях. Така е и с Гърция и Кипър, дори Македония е по-добър производител от България. Все пак, всички внасят жито от България. Преди 15 години те са купували и домати от нас. Не много, но пак е повече от нищо.

Защо нещата днес изглеждат така?

За да кандидатства за европейско финансиране един български производител с проект за 2-3 дка оранжерия или за 10-15 дка овошки трябва да приготви 20 000- 30 000 евро само за бизнес плана. Отделно разрешителните и проектите за оранжерия са още толкова. А това е без дори да са направили инвестиция. И така достъпът до европейски средства не е във възможностите на повечето производители у нас. Затова и малки стопанства в България просто няма. За тези, които са успели да преминат препятствията до тук, следват още допълнителни разходи, например наличието на консултант. За съжаление целият механизъм не води до никакви успехи за земеделието. Дано и някои от управляващите да забележи това.

Нормално е да се погледне и заетостта на хората в сектора.

В едно стопанство за зърнопроизводство от няколко десетки хиляди декара работят 5-6 човека.Това е така, защото този тип производство е механизирано и повече хора не са необходими. Докато при зеленчукопроизводството или овощарството за стопанство от 100 дка в някои моменти са необходими дори до 30-40 човека. Повечето засети площи със зърнени култури закономерно водят до намаляване на нуждата от работна ръка в селата, което от своя страна води до обезлюдяване. За десетина години България дори прави нещо като монопол в този отрасъл. Докато в Испания, Гърция, Холандия и дори Македония се правят стопанства от 10 до 1000 дка, у нас има такива от 100 000 до 1 000 000 дка. По този начин страната сама си поставя бариери за модерно земеделие. Защото то не означава 100 човека да имат модерна техника, а напротив – би трябвало 15-20% от населението да създава пазарен продукт, конкурентен на световните пазари. Да се отглеждат продукти, които са в основата на модерната преработвателна промишленост. И това, взето заедно, да формира дял от икономиката на страната.

Интересно се развива и животновъдството в България.

Въоръжени с норми и правила, няколко хиляди човека преследват производителите като диви животни. А това води до съсипване и на този отрасъл. Животновъдството е един от първите поминъци в човешката история и се е създал и просъществувал без агенции и хигиенни норми за брой чешми, видове подове и какво ли още не. Всички тези изискуеми атрибути дори ги няма навсякъде в Европа – например в Гърция, която въпреки това има и животни, и суровини за преработка.

След като не само не се създават стопанства, но и техния брой намалява, след като никой не инвестира в животновъдството, значи трябва да се търсят причините за това и да се направят адекватни промени. Липсата на суровини за месната и млекопреработвателната промишленост прави България неконкурентна на външните пазари.

Тук е много наболял въпросът и за типичните български месни продукти. Смядовската луканка например се прави единствено от специална порода свиня. Днес обаче тя сигурно живее някъде тайно, защото луканка има, а тази порода не се вижда около селата.

Да се прави нещо по вековни рецепти навсякъде по света се счита за уникално.

У нас обаче правилата се определят от чиновници по техен принцип и усмотрение. Узбеките например от векове правят хляб по рецепта с квас, а афганистанците го пекат с изпражнения от животни. Испанците сушат свински бут няколко месеца и през това време той мирише потресаващо. Унгарската кухня чака дивеча да престои няколко дни, а френските сирена са с плесени. Северните народи ядат сурова риба. Храните на източните народи и на пустинни номади са дори още по-екстравагантни в някои отношения. Неясно как, но явно тези народи са оцелели без хигиенни норми и добри европейски практики. Кой знае, може би и те са в пътната карта за посещения на инспекторите, които да ги вкарат в правия път?

Рибовъдството у нас също е плачевно състояние.

Всъщност, то е представено от една агенция, няколко екстензивни производства в язовири, ръководени по съмнителни принципи, 2- 3 мидени ферми и толкова пъстъвови и група прехвърляни тук-там рибарски селища. Няма значение къде се намира ръководството, защото реално такова производство няма. България е на едно от последните места в света по консумация на риба, като почти цялото количество се внася. За сметка на това страната е на едно от първите по сърдечно-съдови заболявания.

Наболелите проблеми стават доста. Когато някой заговори за тях, отговорът е традиционен – така е решено в Брюксел.

Това обаче не е така – никой не може да задължи страната да нарушава националните си интереси – нито преди, нито сега. България сама може да определя политиката и стратегията си за развитие.

Европейските държави произвеждат приоритетно култури с добив на декар 2-3-4 и повече тона. България развива зърнопроизводство с добив 200-300 кг на декар. Техните продукти са суровина за последваща преработвателна промишленост, а страната ни изнася суровина за тях. На площи, уредени за поливане, те отглеждат ягоди, грозде, овошки, които се продават за няколко евро на килограм, а България- жито за 15 цента или рапица за чуждите заводи. Тяхното сирене се продава у нас по 12-15 лева за килограм, докато българското е от сухо мляко и палмово масло. Докато налагането на родните стоки на европейските пазари е немислима стъпка, то същите европейски производители вече заемат позиции на руския пазар. Това е този пазар, който наши политици –стратези определят като безперспективен. Същите политици създават отношения, които правят българските стоки неконкурентни навън чрез високи мита.

Отново се появява въпрос – толкова ли е трудно да се договорят подходящи условия, за да съществува нормална търговия на руския пазар? Там традициите във взаимоотношенията са все още запазени, българските стоки са уважавани, а продуктите все още не са забравени. Не звучи толкова трудно. Но мнението, че политиците са купувани от световни лобита, за да стои България далеч от тези пазари, се налага все повече и повече.

През това време родните пазари в Европа са толкова епизодични и случайни, че не може да се каже, че почиват на някаква основа. В повечето случаи те се поддържат от отделни професионалисти с лични позиции от преди. Такива има в Германия, Чехия и Полша. В цяла Европа този бизнес е в ръцете на второ-трето поколение емигранти, които обичайно работят с Турция, Гърция, Тунис, Мароко и други места, от които произхождат. България все още чака да се нареди на опашката.

Често българите отбелязват, че европейците живеят много добре.

Факт е, че самите българи спомагат за това. Защото и присъединяването им към тях е сделка, от която те печелят. В България, ако се наеме незаконно работник, санкциите са жестоки, но в Европа работят няколко милиона емигранти, в това число и много сънародници. Вече над 15 години всички европейски правителства се правят, че това не съществува. Тези работници с труда си формират по-евтин продукт на европейските страни, без да получават почти нищо в замяна и в същото време са част и от българската конкуренция. В Гърция българин за една норма събира 3-5 тона картофи. Тук същия за ден събира 400-500 кг без да има качество на работа. Там човек е поставен в условия на грубо подчинение и 30-те евро на ден, които получава, го правят зависим. Така се берат маслини в Гърция, грозде в Италия, лимони в Испания и ягоди в Англия. Нелегално, с мълчаливо несъгласие на европейските ни партньори. Оттам връщат само и единствено джебчийки.

Често човек в България не си дава сметка, че и тук може да се изкарва достатъчно, ако се работи усърдно и цялото общество се движи в правилната посока.

Кой и как ще определи посоката за движение? През последните 20 години в земеделието не са влизали професионалисти на ръководни постове. Дори да е имало хора с опит, са били назначавани на незначителни позиции. Всички случайно попаднали там са имали за пример предходните им. Тези, които там са работили за себе си, сега са бизнесмени, а останалите – незнайни, безименни , борещи се за оцеляване хора. Може би защото когато човек не носи потенциал и капацитет да направи нещо и да промени живота на хората, променя и оправя само своя. Така е вече толкова години, на всички нива на управление. Примери не липсват. Министрите и техните заместници обикновено след мандата си стават крупни бизнесмени. С парите на хората. Без справедливост.

tikva1

Но как тези хора стигат до властта?

За да се състави правителство от професионалисти, трябва да се намерят добри архитекти, лекари, прависти и други, за да се управлява с тяхна помощ икономиката на една държава. Но ако човек познава добри специалисти само в дадена сфера, а за останалите позиции вика случайни хора, то задачата става непосилна. Така, за да се замаскират проблемите, вече се набляга на личен чар и присъствие, а избраните кадри често не оправдават очакванията, вместо това наблягат върху оправянето на личните си дела. И така се завърта един управленски цикъл. Това не е толкова страшно. Проблемът е, че се струпаха 7-8 такива цикъла по 4 години. Това са повече от 20 години експерименти с живота на хората.

Нормално е човек да иска децата му да живеят тук, а приятелите му лекари да не мият чинии в Америка. Неприемливо е родителите му, работили по 40 години за тази страна, да нямат пари за мляко и лекарства. Затова и България иска съдбата на нейните граждани да се решава в българското Народно събрание и то от способни хора. Не някъде далеч, в неясен Европейски парламент друг да решава кое е редно да се случва у нас и кое не. И за тази своя работа този друг да получава толкова пари за месец, колкото един български работник получава през живота си.

Моисей е водил народа си 40 години в пустинята, за да умре и последния живял в робство. Тогава създава държава от свободни хора. Така се прави. А не когато се избере управник, след време хората да се чудят дали това е новият бизнесмен.

Търпението трябва да има граници.

Особено когато министър говори, че в пазарната икономика съществува спекула. Това не е спекула, а липса на производства. Недостигът на даден продукт води закономерно до високи цени. Така е с яйцата, млякото, пилешкото, свинското, агнешкото, телешкото, плодовете, зеленчуците. Всъщност, не остана нищо друго.

Истината е, че България не произвежда, а не произвежда защото няма условия за това.

Нека се възродят ценностите и морала, пренасяни през столетията от милионите достойни хора, живели в тази страна. Съхранили традиции, производства и духовност. Предали любовта към земята и ближния.

За да може след време, когато някой тръгне на път, от запад на изток, и стигне до една прекрасна земя, в която не само кокошките, но и хората са щастливи, да си каже: „Това е България!“.