Публикации

ОРАНЖЕРИЯ „АЛФА“

ПРЕДСТАВЯНЕ НА КОНСТРУКЦИЯ

ТИП: VENLO

РАЗМЕР: 6,4/9,6

ПРОИЗХОД: БЪЛГАРИЯ/ХОЛАНДИЯ

Този проект съчетава в себе си двете световни тенденции за максимална височина на съоръженията и олекотени конструкции. С многократни опити, световната практика останови, че височината влияе положително на растежната среда, като с това не повишава топлинните раходи. Височината позволява да се монтират допълнително един или повече защитни екрани.

Алуминиевата конструкция на покривите повишава уплътняването и позволява да се увеличат с пъти устойчивостите на натоварвания, поради по-ниското си собствено тегло. Наред с въведените световни тенденции разработката запазва наложени пространствени стандарти, както и отчита спецификата на разположението на България. Предлаганите механично разработки за страни като Холандия, Испания, Франция,  Италия, Гърция и др. категорично не са приложими за суров зимен климат. Конструктивните изисквания за натоварвания от сняг или вятър в два съседни града с растояние от 100-120 км се различават понякога в пъти. Това означава, че съоръженията следва да се адаптират/преизчислят/ след пренасяне на няколко хиляди километра.

Представяното съоръжение е с устойчивости до четри пъти над допустимите, което го прави изключително стабилно. Специализираното оборудване  е с материали доставени от световни лидери в областта на проветряване, термоекрани и напояване. Оранжерията е подходяща както за модерното производство тип “Хидропоника“, така и за традиционното производство върху почва. Подходяща е и за екологично чисти производства.

bgfa2

bgfa3

ДОПУСТИМИ НАТОВАРВАНИЯ

Основните носещи елементи – колони, ферми и улуци се изчисляват за допустими натоварвания съгласно строителни норми на РБългария и ЕС, вторичните носещи елементи, както общо конструкцията също са разчетени за тези натоварвания, отговарящи на климатичните условия за района.

Нормативи и стандарти за проектиране и строителство:

–          БДС EN 13031-1:2003 Оранжерии. Проектиране и конструкция. Част 1: Оранжерии за търговски продукти

–          ОРАНЖЕРИИ.НОРМИ ЗА ПРОЕКТИРАНЕ.Утвърдени със заповед № 4716 от 02.11.1979 г. на МССМ и № 1322 от 01.11.1979 г. на КАБ (Отпечатани в БСА, бр. 12 от 1979 г.)

–          НАРЕДБА №2/2004 г. за топлоснабдяване;

-НАРЕДБА №6 /ДВ бр.107/ от 25.11.2004 г. за технически правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обекти и съоръжения за пренос, съхранение, разпределение и доставка на природен газ;

-НАРЕДБА №7 от 15.12.2004 г. за топлосъхраняване и икономия на енергия в сгради;

-НАРЕДБА №8 от 28.07.1999 г. за правила и норми за разполагане на технически проводи и съоръжения в населени места;

-НАРЕДБА №15/2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на обекти и съоръжения за производство, пренос и разпределение на топлинна енергия;

-НАРЕДБА №18-21 от ЗЕЕ;

-Правилник за устройство на електрически уредби;

-Противопожарни строително технически норми.

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част І, проф.Ст.Стамов и колектив;

-Справочник по отопление, топлоснабдяване и газоснабдяване – част ІІ, проф.Ст.Стамов и колектив;

-НАРЕДБА №1 от 13.06.1991 г. за екологични изисквания към териториално градоустройственото планиране и инвестиционните проекти;

-НАРЕДБА №1 в сила от 08.12.2004 г. за правилата и нормативи за пожарна и аварийна безопасност на обектите в експлоатация7

-НАРЕДБА №2 от 05.05.1987 г. (ДВ бр.58 от 1987 г.; изменение и допълнение, ДВ бр.33 от 1994 г.) за противопожарните строително-технически норми;

-НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ СКЛАДОВАТА                                                                                                         БАЗА, ТРАНСПОРТИРАНЕТО И СЪХРАНЕНИЕТО НА ПРОДУКТИ

ЗА РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТАприета с ПМС № 322 от 05.12.2006 г.

Обн. ДВ. бр.101 от 15 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.2 от 9

Януари 2009г

-ЗУТ

-Всички български стандарти, отнасящи се за отделните аспекти на ОВКИ дейностите

bgfa7

Този вид съоръжения се стопанисват задължително в отоплителен режим.

 

Допустими, разчетни натоварвания:

Улуци     242.5 N сняг за m².

Покрив   242.5 N сняг за m².

Укрепващи конструкции  с реколта  150 N за m².

450 N сняг за m².

30 N за един линеен m улук

Вятър   70 + 150 N  за m².

Ветроупорите по зададени конструктивни чертежи са задължитлни за всяко съоръжение.

Стоманената конструкция е горещо поцинкована според стандарт NEN 1275.

Алуминиевите фронтони, покрива и проветрителите се доставят с неръждаеми болтове и  гайки.

Опорната конструкция и фронтоните се доставят с механично поцинковани болтове и гайки.

 

Качество на стоманата              S235.

Номер на теста за :

1.Улуци                                          ПТ 11/2014

2.Покрив                                        ПТ 12/2014

3.Проветрители                             ПТ 13/2014

4.Фронтони                                   ПТ 14/2014

5.Механизъм проветряване          ПТ 15/2014

 

 

bgfa6

ТИП ОРАНЖЕРИЯ „VENLO”

 

Размери 

Размер на фермата/шеда/                               6.40 m. / 9.60 m

Размер между колоните                                 4.00 m.

Височина на колонатаа                                 4.50 m.

 

bgfa 1

ОСНОВИ

 

Тип бетон  B-25  (320 kg бетон / m3)

 

Арматура Ø 12 mm качество FeB 500, за армировка на обиколката с бигли Ø 6

Основи на колоните – бетонни колчета 12x12x100 cm с планка за посрещане колона

Подложния бетон под точка на замръзване на почвата  за района армиран с  арматура

Ø 8 mm.       

Наклонът на оранжерията е 0,5 mm за линеен метър. Предава се чрез основите от двете страни на пътеката.

 

КОНСТРУКЦИЯ

 

Ферма 6,40 m , Състоящи се от:

Горен квадратен профил на фермите

долен квадратен профил на фермите

Диагонални тръби (подсилени)

Посрещащи ленти за улуците

Колони – профил.Посрещаща лентис болтова връзка за улука

Ветроопори

Ветроопори (подсилени) Ø 10 mm, 2/4 броя за един ред колони.

Свързващи тръби квадратен профилда се монтират между колоните при ветроопори.

Те се монтират 100 mmпод горен квадратен профил на фермите.

Хоризонтални ветроопори(подсилени) Ø 8 mmсъс закопчалки на две секции за 6,40 m.

Всички части от оранжерийната конструкция се произвеждат и доставят от фирма РУА ГРУП, България.

 

 

ФРОНТОНИ

 

Фронтоните са с дължина 4,5 m.

Върху тях се поставят три/четри реда пояси  за опора на крайните шпороси.

Ветроупорита на фронтоните са  Ø 10 mm          4 броя в двата края.

Поставят се допълнителни подпори за отоплителна система квадратен профил 60x30x3 mm, дължина 250 mm (120 mm отвън на стълба) с 2 дупки Ø 10 mm

 

 

 

 

 

СТРАНИЦИ

 

Страниците са на 4.00 m.  и са колони правоъгълен профил.

Ветроупори – правоъгълен  профил

Надлъжни греди 2/3 броя U образни 40x80x40x2 mm, за поставяне на екран.

Странични ветроупори (подсилени) Ø 10 mm. Бройки по конструктиван проект.

Страничните шпроси стъпват на странична основа върху Т образен профил.

АЛУМИНИЕВО-ПОКРИВНА СИСТЕМА

 

Шпроси –                                   алуминиев профил .

Профили за стъклата            кухи алуминиеви профили подходящи за 1 x 4 mm единично стъкло.

Профили на улуците              алуминиеви профили

 

ВРАТИ

 

Плъзгаща се врата – 2 броя всяка с размер 3,000 x 3,000 mm (w x h).

Рамка на вратата – алуминиев профил, дръжка, уплътнители. Горните панели са подходящи за поликарбонат.

 

УЛУЦИ

 

Ширина 180 mm.  Дължина 460 м

Железни улуци – отвеждат водата в края на оранжерията. Отворите за болтовете са уплътнени с оловни шайби и силикон. Улуците са снабдени с алуминиеви отвеждащи водата профили.

Дъждовната вода се оттича през тръба Ø 125 mm до земната повърхност канафките. Тръбите се свързват с крайния фронтон със скоба. PVC са колекторните тръби .

Препоръчителната дължина на улук в посока /лява,дясно от пътека/ е до 40 м.

 

КОНДЕНЗНИ УЛУЦИ

 

Кондензната вода се оттича по вътрешните алуминиеви улуци.

Конденза се оттича по хоризонтални алуминиеви тръби Ø 50 mm, монтирани под улуците, които се  заустват в отточните тръби.

 

 

ПОКРИВ

Ъгъл  30°.

Разстояние между алуминиевите била е 320 mm в средната част.

Носещите профили са алуминиеви шпроси, кухи алуминиеви тръби. Всички отвори за стъклото са с улеи за вода.

Била – всички те с дължина 600 mm ще бъдат закрепени със с клип от горе и долу.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛИ 

3-панелен стъклен прозорец с размери 3 x 800 x 0,800 mm. Обща отваряема повърхност от 15 до 20 % в зависимост как се разглежда – като покривна или проекционна на земята площ.

Ветрова защита от отварянена покрив при отворени проветрители – връзка било-улук-било свързващи V връзки с въже от неръждаема стомана Ø 4 mm. Във всеки край по една връзка.

 

 

ПРОВЕТРИТЕЛНА СИСТЕМА 

 

Основните рамена са поцинковани тръби  Ø 27×1.5 mm.  Движението се предава през

рамена/хамути/ – тръба Ø 19×1.5 mm.

Движението на рамената се предава в двете посоки със зъбна рейка и реверсивен мотор редуктор. Управлянието се извършва през командни табла, изнесени на оперативно място  с опция за автоматизация / климат контрол / на процеса.

 

 

Ръководител авторски екип

инж. Д.Колев
0882 366 166

КАК СЕ ПРАВИ ОРАНЖЕРИЯ?

Разказ под старата круша

61de46

Кога се е заселило тука Драганово никой не знае. Завдигали къщи покрай двете чешми, а по средата, дето било празно се събирали на хоро и станало мегдан. До горната чешма му викали горен, а при долната долен край. Отсреща на припечния Криви рът пък им е гробището. От долу като сложиш ръка на чело ще видиш как са се подредили родовете, а по средените са сложили кой плодно, кой горско дърво за сянка и да се вижда как тачат близките. Отстрани след старата круша са самотните и втора ръка хора, щото е забутано и не се вижда от селото.Там на купчина пръст са седнали Черен Миньо и Жълтака.

  • Ей не го ще земята тоя Мъток, бе Миньо. Една копраля се вдигна слънцето, а не сме мръднали.
  • Не думай така Жълтак сухо е. Като копнем още една ръка и ще охлаби – чеши се по врата Миньо и слага потния каскет на слънце да съхне.
  • Не бе човек не го ще черната. Ти не си тукашен и не знаеш Мътока – пуска плюнка Жълтака на сивата пръст и тя бързо изчезва. После стана – е виж.

Като се изсили удари спечената земя. Търнакопът отскочи нагоре и отдолу само прокънтя.

  • Те такова чудо няма. Оня ден нали копахме Бай Йочо даскала. Там що не беше така.

Ама той благ човек, не е като Мътока.

  • Е кво му е толкова. Аз ще копна, че двамата няма как, па ти кажи – вдигна копача Миньо.

Под глухите удари Жълтака заразказва:

  • Един беше Мътока в Драганово и му се водата не мътеше. В кметството го бяха взели да

плаши кога имаше нужда тоя, оня. Ама какво да плаши, кажат ли му за някой, че е нещо кривнал или не е от нашите и повече го не виждаха. Така с времето хората се бояха да го срещнат ни денем, ни нощем. Що майки разплака, па дойде ред и на неговата. Промени се властта и като дойдоха новите навързаха с Мътока още двайсетина като него и ги поведоха на съд. Какъв ти съд в тия размирни години. На Вълча поляна в усоето след ден, два ги намериха. Вички бяха там само Мътока го нямаше и полека с времето излезна тази история . На поляната спрели да ги трепят, ама как се бие жив човек? То не са пилета. Я се свий да те сменя – Размърда едрото тяло Жълтака, като се опря на топора.

Без да се усети Миньо се бе подпрял на топоришката и слушаше слисано.

  • Кажи бе Жълтак, аз ще копая, ти кажи после – и заудря по копаното.
  • Бе кажи, кажи , ама сме до никъде. Ше чуйш попа да пее след малко. Айде копай тогава – и като се отпусна обратно на пръста Жълтака продължи – а тоя, а оня никой не щял да се кърви и тогава дръпнали настрани Мътока. Казали му да утрепе другите и ще го пуснат. Той не чакал подканяне, размърдал вързаните ръце и като срязали въжето, грабнал една тояга и затрепал всички един по един. До кръста бил кървав. После скочил в дола пред същисаните пазачи и изчезнал. Ей за това не го намериха при другите. Някои казват сетил се, че няма да го пуснат, ама знам ли. Пази се пак спря.
  • Няма Жълтак разказвай, копая нама вече. Какво после? – разбърза се Миньо.
  • Какво после? Изчезна. Търсиха го къде ли не. Потъна в в дън земя и се ни видя, нито чу. То и никой не знаеше там баш как е било. Никой не думаше. Като онемели. От страх или се бяха клели, но никой не продума. Едни измреха, други се попиляха натам, насам. Колко е лъжа, толкова и истина туй. Така думат хората. Минаха години и се появи Мътока. Предаде се. Живял в землянка в двора си. Баща му го хранил. Нали е чедо, милно е. Та така бая години докато се размина и позабрави какво е вършил. Пак го съдиха, ама нямаше вече кой да каже какво е било и давност такова и отиде та се не виде.
  • Бе то как се забравя такова нещо – се обади Миньо между ударите на кирката.
  • То така сме хората. Мине лошото и се размине. Наказание му беше хорската омраза. Не можеш Миньо да живееш като те кълнят толкова майки утрин и вечер. Така бе нито умрял с умрелите, нито жив с живите дето викат. Никой го не щя. Ей сега и земята го не ще да почине в мир дето се вика.

Като се изправи Черен Миньо да дъхне и пита пак нещо, погледна през оределите листа на старата круша и видя попа да мятка кандилото от далече. Стреснато промълви:

  • Ей идат. Па сме до никаде.

Тежкото тяло на Жълтака се сурна по пръста. Сойката дето ги гледаше отсреща ту с едно, ту друго око се стресна та отлетя. Те стъпили в гроба до коляно се защураха де ще дяват Мътока.

Приказка за часовника

1297337858_1-13

Вечния стремеж за възход на човека се олицетворява в един от символите за пътя нагоре-стъпалата на стълбата. В този стремеж за по-добро и съвършенство човечеството гради своята стълба от векове и достига все повече висини. Днес, когато човешките достижения достигат до проучване на нови планети, изпълнението на много дейности е от роботизирани машини и природните ресурси се заменят с изкуствени разработки, откриваме една голяма грешка. Изграждайки стъпала на познанието по вселенската стълба ние сме рушали зад нас тези по които сме минали.

Зад нас е останала една изкривена природа с гори унищожени от дейността ни, с изчезващи видове и изтощена от експлоатация земя. Във водните недра плуват нефтопродукти и отпадъци в милиони тонове. Променяме световни течение и температури на континенти. Газовете, резултат от дейността ни разрушават озона и променят влиянието на слънцето върху земята и организмите ни. В един момент ние започнахме да разбираме, че сме в собсвения си капан. Зад нас е разрушеното и няма стълба, която би могла да съществува без основа си. В един момент разбираме, че без малката пчела няма опрашване и плодородие, а с хербицидите си я убиваме. Земният червей е в основата на почвеното плодородие, заедно с хилядите гъби и бактерии и унищожаването им пречи на почвообразуващите процеси. В морето милиони организми от бактерии до китове формират не само многообразна фауна, но и са регулатор на процесите в него. Топенето на ледове следствие замърсяване и повишаване на температури влияе върху вековно установени водни течения. Променят се местообитания на видове, като повечето са на ръба на оцеляването.

Преди столетия учени са търсели зависимости между световните процеси. Днес ги знаем по един печален начин. Нарушавайки популацията на даден вид разбираме, че се нарушават цели животински и разстителни вериги. Тези отклонения достигат и до нас, до нарушения на биоенергийно ниво. Днес може да кажем – твърдо да, изчезването или дори намаляването на всеки вид е пагубно за нас. Всеки вид руши стъпало от човешката стълба и развитие. Всеки изчезващ вид отброява период от време на световния часовник, водещ към края на чавечеството. В нашите ръце е да спрем това страшно обратно отброяване на време към апокалипсиса. Създателят ни е дал разум да управляваме световните процеси и да самоопределяме движението им. От нас зависи как ще използваме това. Дали ще се погрижим за останалия свят, а от там и за себе си или ще се самоунищожим.

Завършвайки тези редове ще излезна и ще прегърна едно дърво, ще взема в длан калинка и ще и помогна да литне, ще взема цвете от градинката и ще го помириша.

Ще съм щастлив, че ги има и ще дам приноса си за да ги видят и хората след мен.

Легенда за камъка

beglika-lake-2624d2

Рано тръгнаха мъглите тази есен. Къщите в Недево усъмваха побелели от есенните слани. Комините запушиха и замириса на горяло меше. Тук там изкарваха някое стадо на паша и го рано прибираха, че се бързо смръчаваше. Някъде се чуваше ковач да клепе, другаде някой с брадва пригаждаше дърва за вечерта и с това свършваше живота в началото на зимата. За това като се чуха конските копита по калдъръма, оттекнаха в цялото село. Другоселци забързано изпитаха къщата на Манол майстора и потропаха на портата. Старата се щураше из двора и отвори на дошлите. Въведе ги в голямата одая, където беше стикнала оджака, и потропа на Маноловата врата.

  • Маноле, хора те дирят да дойдеш – продума, като леко открехна. Манол гледаше през отворения прозорец и се сепна от влизането и.
  • Какво казваш мале?
  • Хора са дошли от далеко казват и тебе искат да видят.
  • Че да влизат.Те врати са за това. А, добре сте дошли. Какво ви води насам?
  • Добре сме те заварили майсторе. От Малево сме проводени, от селото, да те каним църква да ни съградиш. Старата ни отесня. По нашия край ти се носи славата на голям майстор и градежите ти са от лични, по лични. Сякаш не са от човешка ръка пипани.
  • То пак е така. Всичко ни е от Бога дадено и е за него отредено. Ние сме за малко тука – каза Манол и приведе поглед. Пред тия белобради люде изглеждаше като момче сбъркало нещо и търсещо покаяние – Ще дойда. На пролет да сте готови с материала. Нищо да не пипат ваши хора. Камъкът, най важно да е недялан, на големи късове да е, Него мои дюлгери само го пипат, щото той е душата на един градеж. За материала пари да се не жалят. Да купите най-доброто, гората да е дъбова. Храм е това, не е шега работа. На мене платата я сметнете да се изкара след градежа зимата. На хората ми също. От храм се печалба не дири. Сполай ви и Бог да ви закриля.

Гостите припряно станаха и някои понечиха да целунат на майстора ръка от благодарност, но той се обърна и излезе на кьошката все едно ги намаше.

  • Майсторе – попита едного вече излизайки – в Циглево храма дето си направил е с много нисък вход и нашия ли ще е така?
  • В храм се влиза приведен, че от Бога по-голям няма – каза Манол без да се обръща и гостите си затръгваха-А какъв ще бъде пак той един знае.

Този храм той го беше виждал. На яве ли на сън ли не знаеше. И людете знаеше, че ще дойдат. Понякога се питаше това Божи заръки ли са или на дявола работа. После като се пораздумаше сам решеше, че не ще да е дявоска работа това дето е за хората сторено и пак се понасяше по белокаменни чаршии, над църкви, мостове и градежи. Понякога сядаше и дялаше на дъска мисленото и чакаше да му дойде реда да го измайстори.

Мина зимата, после съгради църквата в Малево така, че хората го не пускаха да си тръгне цяла неделя. Все в някой дом го канеха и да не ги засегне оставаше вечер след вечер. На едно хладно утро го събуди гълчава и той излезна на кьошката. Долу хора се препираха със стопанина да ги пусне при него, а той се инатеше, че майстора почивал още.

  • Кажете станал съм веке – каза и те се сепнаха и запокланяха, сваляйки калпаци.
  • Сполай ти Маноле, ние сме от съседното Невестино. От година вече е паднал моста ни и се извървяха де що майстори знаехме и няма кой да го направи. От цялото село молба ти носим да дойдеш и се опиташ и ти.
  • Бе то добре сте решили, ама то не е вече време за мостове бе хора. След една луна и тръгват сланите. Кога ще се материал събира, кога ще се работи ,кога да го слагаме. Какво сте правили цяло лято? Ходете си пък като дойдат щърковете ме чакайте.
  • Не думай така майсторе. Една дузина пъти реката събаря градежите и никой не можа се пребори с нея. Тъкмо вдигнат хората някой камък и тя като придойде и го отнесе. Не мой ни връща майсторе. Цяло село ще ти камъни носят и дърво дялат, само да дойдеш.
  • Абе в Невестино върла ракия имате ли? – попита намръщено Манол.
  • Да, бе майсторе, ама защо? – се спогледаха хората учудено.
  • Ами защото ще стане студено докато го вдигнем моста – и се размя, разсмяха се всички – я викайте майсторите и да проводите някой да каже на жените ви, че тази зима ще са пак сами. И на майка ми да кажат да се не кахъри.

Още същата вечер Манол се качи на високия бряг на Струма. Краката му потрепериха над бошуващата вода. Беше виждал води и реки, беше строил над тях мостове, но това не се равняваше на нищо видяно. Реката не беше голяма, но носеше толкова мощ с водите си, че пред нея той беше като сламка. За миг се стъписа и реши да откаже и тогава го видя моста като в мъгла. Видя кръстове, камари от камъни и дърво и разбра, че трябва да се справи. Бог го е проводил на този бряг да построи мост, а не да се клати от вятъра. Обърна се към стъписаните майстори и каза:

  • Знам какво мислите. Мисля го и аз. Въпреки това давам дума да вдигна този мост. Няма да виня тези дето си тръгнат. Сполай им да си идат с благословията ми.

Така започна борбата на Манол с реката и майстори заидваха и заотиваха. Той стоеше и всеки ден поставяше темелите, вързан с въже през кръста. Водата го дебнеше и стъпеше ли на криво го събаряше. Докато съхнеше на есенното слънце Манол гледаше и търсеше къде тя е слаба, къде са и въртоците та там да сложи стъпката после. Денем вдигаше стъпките да се въждат, а през нощта всичко се отнасяше. Дяволска река. Дните минаваха и никой от двамата не кандисваше.

Иначе селяните се стичаха да помагат един през друг и в старанието си ядосваха майстора. Един ще бутне камара с камъни, друг ще падне в реката, та често къде с ядове, къде със смях ги гонеше от градежа. Всички свикнаха със строгия му поглед и като не вървеше работата гледаха по-малко да са пред него. Една утрин на здрач той забързано тръгна към основите да види стоят ли. От далече видя човек да стои на сами брега и се приготви за кавга. Пое дъх и аха да се скара и я видя. Беше момиче, като всички дето идват по строежите да се закачат с майсторите. Всичко и беше като другите, само очите сякаш събрали цветове на водата го гледаха с насмешка:

  • Е ти ли си големия майстор дето мъти водата.
  • Мост ви правя да минавате. Щото на момите от ваше село и са къси нозете и не могат да газят Струма.
  • Е де ти моста? – се засмя тя, и като се обърна повдигна високо сукмана над колене и през смях рече – е тва са ни късите ноги.

Манол онемя. Красивите момински нозе дълго идваха в съня му и се заредуваха с виденията на чешми и зидове.

Невена заидва къде с дружки, къде сама и все ще намери начин да го закачи. Един ден ще го пита като е баш майстор защо е голобрад. Друг път ще се надсмее, че годините му са малко за да съгради мост тука. Манол не оставаше безучастен и отвръщаше, че е малка да се закача с майсторите или пък, че е от реката излязла русалка да му бута моста. Всички слушаха закачките им и прихваха. Тогава майстора изглеждаше смръщено майсторите и те захващаха чуковете и теслите забързано, а дружките на Невена се скупчваха засрамени.

Манол си тръгваше последен и първи идваше в ранината. Едно утро завари Невена на брега и без да я пита нищо се доближи до нея. Усети дъха и. Топлината на ръката и усети до своята. Обърна се и видя сводовете на моста извисени над реката. Погледна я отново и грабна най близкия камък. Нагази в студените води и го постави там където видя основата на сводовете. Занарежда градежа и майсторите идващи един след друг влизаха безмълвно до него и продължаваха. Той излезна от реката чак на здрач и видя построеното. Водата нежно минаваше покрай каменната основа и сякаш я галеше нежна моминска ръка. Така ден след ден реката отстъпваше пред волята на Манол и мостa извисяваше снага над водите.

Тогава се чу, че е болна легнала Невена. Бабите в селото заговориха, че Манол е вградил сянката и в градежа си. Всички застраниха от майстора. Усещаше острите хорски погледи и за първи път бе безпомощен да се защити. Беше свикнал да води другите в трудности и да побеждава. Сега, когато победи реката се усети слаб.

Една привечер сложи последния камък на моста. Слезе в селото и потропа на Невенината порта. Майка и отвори леко и като го видя понечи да затвори обратно. Острият му поглед я смрази и докато се чудеше как да постъпи той отвори и влезе в двора. Тя безмълвно го поведе към стаята на Невена и той тихо пристъпи през прага на одаята. На малък одър до прозореца лежеше тя. Беше все така хубава, както я сънуваше. Тя се усмихна уморено и в очите и заиграха сякаш речните потоци.

  • Ела. Седни. Ти реки бориш пък те е страх от мене.
  • Да – можа да каже само Манол и очите му се насълзиха – Аз не съм те вградил. Ти ми показа моста и даде сила да го съградя. Дойдох да ти благодаря.
  • Знам. Не слушай никого. Не може божата дарба дето я имаш да прави зло.
  • Не знам как да ти кажа. Няма да взема плата за градежа. Баща ти да те води и изцери. Аз друго мислех. Ръка да ти искам, но било писано сърцето ми само с камъни да живее. Сполай ти.

Манол се обърна и стана. Приведен целуна ръка на старата и портата хлопна зад него.

  • Мале, ма що не го лаят кучетата тоя Манол – попита изправена над прозорчето Невена. Майка и изхлипа в длан. Не я беше виждала да става повече от три недели.

Той си тръгна още същата вечер без да събере багаж или се сбогува с някого.

Гради ли Манол повече или не, така и не се разбра. Едни казват го видели във Влашко да строи чаршия, други, че е правил мост над Осъма, но никой не беше сигурен.

Една есен след години странник дошъл и до моста в Невестино съградил чешма. Направил я за една неделя и тръгнал без да продума на никого. Викат и Невенина, ама защо така и не се знаеше.

До моста и днес хората казват, че в ранните есенни утрини сред мъглата са виждали два силуета хванати за ръце.

Гергьовско утро

agne1

Като се е навирила една месечина с двата рога нагоре. От дяда знам, че не е на добро. Въртя се наляво-надясно и сън ме не лови, очите ми все в нея. Утре ми е професионалният празник и ще дойде тоя-оня да изядем едно агне, както си му е редът. Не знам защо ми е така неспокойно. Овцете затворихме, кравите също. Козите и магарето са по двора . Кучето Баро подгони една бесовица и го няма от вчера. И на мен ми се тръгва на някъде без път и посока, ама кой ти дава. Ще взема да си свърша работата по-навреме,  да срещна хората спокойно. Ще си туря и здравец на калпака.

Малко е тъмно, ама няма да шия я. Излязох на прага и мамя козите да ги карам за доене и гледам някой стои до оградата. Викам си: опаа, ей го крадеца.  И го задебнах. Пътьом забрах една вила, и тъкмо да го измеря с нея, и оня като викна:

-Неблагодарен си беше тоя народ, такъв си и остана. Калпав матрял.

Краката ми омекнаха, а вилата се свлече на земята.

-Г-н Борисов, таковата, г-н Генерал, как така вие тук? – и повече звук не мога да издам.

-Ти какво мислиш, че като е утре Гергьовден и не мислим за теб. Бе, ти си най-важният. Дойдохме да ти помагаме, пари да ти носим от Европа, ако има ленти да ти отрежем.

Заотстъпвах същисан към обора и не знам какво да кажа.

– Ако си тръгнал към кравите да не стреснеш Цецо, че ги дои. Вчера чул като си казал, че се доят рано и ти помага. Мъжко момче ей, но мляко днес не чакай. За яйцата ще мине Веско, там нещо за гласа сиреч.

– Добре, добре. Помагайте, че тук на село е тежко – изфъфлих и тръгнах към другия край на двора. И вече наистина се сбърках. Стои един откъм опашката на магарето в стойка и му издава команди. Изтръпнах. Това е все едно да кажеш на моята Гица, че е дебела и да си на eдна ръка разстояние от нея. Скочих да спасявам човека и… ужас… ами, това е г-н Сидеров. Викам му:

– Разбирам, че ще ми се помага нещо такова, но моля, г-н Волене, магарето изотзад е некомуникативно.

А той:

– Бе, чудя се защо този елемент ме тресна два пъти в ченето докато го агитирам. Но нали съм корав.

Заведох го отпред и го представих на Миро. Оставих ги да сe агитират и ето ти нов проблем.  Във вече разредяващият се мрак гледам някой се муши покрай кочината, викам си – а, това е Мето циганина, дето помага. Приближих се и само това не очаквах – самия г-н Костов.

– Какво ме гледаш? – ме пита – Само ние можем да те изведем от тази криза, мрак и …. Кво лепне бе?

Наистина гледам го втренчено и от опит знам, че на такива не трябва да се противоречи и клатя глава  в знак на съгласие. Отстъпвайки назад настъпих някой.

– Опи. Свикнали сме. Ние сме с дебели мазоли – засмяно казва другарят Станишев – Знаеш, че много сме те уважавали и пак ще те уважим при възможност.

– Да, да – отговарям, и гледам един насред двора седнал на пън и кани другите.

– Насам, давайте кой каквото има –  мляко, вълна, агнета. Аз ще ги разпределям.

Веднага го познах и му викам:

– Абе, г-н Доган и вие ли ще ме оправяте? Нали излязохте от политиката.

– А-а-а, моето момче, от политика се излиза само като не засече пистолетът. В другите случаи не.

Това оставаше, да ми гръмнат някой насред двора, сякъш тука е съдебна палата. Срам. Бе то цялото село ловци, ако разберат какъв е калабалък тука ще се дигне бая пушилка. Поех дъх и си мисля „Няма да викам дявола“ и тогава…  я усетих. Замрях. Беше нежен полъх. Знаех, че зад мен са две черни хубави очи зад очила. За този поглед давах половината стадо, не цялото направо, без кучето. Не можех да я сбъркам. Колко пъти съм си представял, че доим кравата заедно, а ръцете ни се докосват. И в този миг усетих плътен удар в ребрата, а Гица ми ревна в ухото:

– К’во ма теглиш, бе, и ми викаш Меглена ли,Маглена ли. Па си лапнал по някоя пачавра.

Седнах потен и заразказвах съня, а Гица се превива от смях и вика:

– Абе, будала, как можа да сбъркаш политиците ни с обикновени айдуци бе.

А аз съм излязъл от реалност и ми се чува, че някой мишкува из килера. Мисля си, може ли да е Яне? Да питам ли Гица… или да си трая…

 

Д.Колев

Артишок по Италиански

15042013521

Има няколко начина да се разбере дали нашият климат е подходящ за производство на артишок. Ние го проверихме в Италия, а на вас предаваме готова информацията.

Непозната култура за територията на България. Няма данни да е отглеждана и в миналото. Това поставя въпроса дали климатичните ни условия са подходящи за нея. Растението е топлолюбиво с родина Северна Африка, отглеждано в южните райони на Европа, Южна Америка и Калифорния. Критичните температури за него са -1 до -2, след което измръзва.

15042013522

Намираме култура от 150 дка в непосредствена близост до Рим, на десетина километра, до летище Фиумичино. Засетите площи са част от семеен бизнес, започнат със сеитба на артишок и стигнал до манипулационна фабрика. Сега тези площи се засяват  като семейна традиция.

През септември се засяват растения след ин витро размножения. Поради високата им цена се купува приблизително 50% от необходимия разсад. Останалите площи, след месец, се покриват с пензирани (прекъснати) връхчета  и оформят реколта втора вълна. Растенията до януари стават високи около метър и залагат глави, които са готовите продукти. Рекултира се до края на май. За това насаждение се използва сорт „Римски“. Ниският добив, от около 70-80 кг на декар, прави този продукт доста скъп. При температури под -2,-4 заложените глави стават негодни за пазара, а при по-ниски стойности растенията загиват.

117

 

На борсите една глава се търгува за 40-50 цента, а в малките ресторанчета на стария Рим порцията е 20-30  евро. Италианците го консумират задушен, пържен и за тях е голям деликатес. Но само за тях. Като прибавим към това, че няма вкус на агнешко и ниските температури съветът ни е да не опитвате да засявате тази култура. Тези, които няма да се доверят на вкуса ни, да го поръчат в някое ресторантче до Пиаца ди Спагна и се убедят сами.

За сеитбата категорично ни се доверете.

 

Създаване на стадото или как да стартираме нашата козеферма?

Създаването на стадото е един от най-важните въпроси, стоящи пред начинаещия фермер-козевъд. Ние предлагаме една концепция, или по-скоро вариант за подход и решаване на въпроса.


kozeferma1

 

Изборът на козите като вид животни, които искате да отглеждате, е абсолютно персонален  и е много  променлив. Важно е преди да  вземете решение, да знаете какво точно ще искате от козите и какво може да инвестирате в пари и време при отглеждането им. Първо – трябва много подробно да се проучи въпросът от икономическата му страна,  да се изучи технологията за отглеждане  и  да се подготви базата преди да се купят козите. Повечето публикации относно козите съдържат описания предимно в оптимистичен вариант – какво представлява добрата структура на козето стадо – и представят този бизнес от привлекателните му страни. Не приемайте всичко в най-добрата светлина и цветове.  Трябва да свикнете с мисълта и да приемете козите, като ваша съдба, и да ги отглеждате с внимание и много любов.

За да се купят възможно най-добрите животни с вашите налични пари, трябва да се купува само от достойни за уважение животновъди, не и от пазарите или търговете, защото не знаете историята, произхода на животните, развъдните им стойности и евентуалните заболявания, свързани с животните от пазарите. Добрият фермер най-често има селекционна книга за произхода на животните и вероятно ги продава на различна цена в зависимост от оценката на тяхната развъдна стойност.  Трябва да се  пита фермерът за причините, поради които се продават животните. Освен това трябва да се получи информация от колко години фермерът отглежда козите. Фермерите, отглеждащи години наред кози, притежават стада, в които е извършвана селекция и има отбор и подбор на животните.

Вероятността да купите високопродуктивни животни от ферма с традиции е много голяма.   Да се огледат всички животни от стадото и се сравнят с тези, които се продават, за да се прецени както здравословното, така и кондиционното им състояние.  Поискайте да видите, ако е възможно, дневника с данните от млеконадоя. Подобна информация можете да получите от мандрата, която купува млякото произведено в това стадо. Внимавайте с безплодните и апатични женски, тъй като по правило козите обикновено се бракуват и едва тогава се продават на приемливи цени. Не купувайте кози с видими дефекти, отворени рани, абсцеси или очевидни недостатъци.

cropped-imag005244

 

Много фермери водят селекционни книги и имат педигри за техните животни. Педигрито се използва, за да се документира потеклото на животните. Много ценна информация относно сделката може да се получи от добре записаното педигри в селекционната книга. Много фермери регистрират редовно млеконадоя, отбелязват големите постижения, показват победителите и рекордьорите, класифицират резултатите, както отбелязват и всякаква друга важна информация показваща качествата на животните в педигрито. В официалните документи има няколко символа, които показват индивидуалните данни на козите,  позволяващи да се прецени както настоящата, така бъдещата им продуктивност. За повече информация можете да се обърнете към ветеринарния лекар, обслужващ стадото, както и от асоциацията, в която членува даденият фермер. Много често всяка асоциация си има собствени символи за  дефиниране  на отделните качества на животните, като тези символи  и термини се използват само от тях.

Изложбите на кози са добър начин, за да се запознаем отблизо с атрактивната или привлекателната страна на обстановката и  общодостъпната информация за бизнеса с кози. Като се наблюдават животните в кръга на изложбата и се четат внимателно коментарите на журитата, може да научите много за анатомията на козата и да разпознавате добрите и лошите им качества по техния външен вид. Трябва да се знае обаче, че журито прави сравнение на животните от изложбата и това не означава непременно, че класираните на първо място са най-доброто нещо излъчено откакто е създадена породата. От мнението на журито става ясно, че класираното на първо място животно е по-добро от това класирано на второ място и, че третото по ред е по-лошо от второто и т.н. Показателно за изложбите е, че журито се произнася за качествата на отделните кози, като се посочват и  причините, поради които е класирано или е отпаднало още по време на изложбата.

Когато решите кои животни да купувате се съсредоточете върху критериите  за покупката на козите. Избирайки животни от стадо с високо качество, можете да направите идеалната млечна ферма, която даже да е победител на следващите изложби.

goats-med3

 

Другият важен въпрос, на който трябва да се обърне внимание, е породата на козите. Изключително важен момент от създаването на козефермата. Различните породи притежават различни качества и е важно да познаваме различните породи, за да изберем най-подходящата за нас. Смятаме, че френската Алпийска коза е най-подходяща за нашите условия, но поради рeдица причини не е възможно да се купи у нас чисто породно стадо от тази порода, а вносът на животните от Франция е много скъпо начинание. Освен това няма гаранция, че ще купите най-добрите и продуктивни животни посредством внос. Въпросите, свързани с аклиматизацията и адаптирането на вносните животни, също не са за подценяване. Много са примерите за пълен провал на ферми с вносни високопродуктивни  животни, независимо че са осигурени всички възможни екстри по отношение на технологията, микроклимата и храненето. Най-често поради това, че не успяват да се аклиматизират и адаптират към условията, се разболяват и измират, или не изявяват напълно продуктивните си качества.

Изхождайки от изброените съображения, предлагаме един изпитан от нас и проверен във  времето подход за сформиране на продуктивно стадо от кози. Моделът е приложим и за други видове селскостопански животни. За да приложите този начин за закупуване на животни и сформиране на стадо е нужно да разполагате със собствен транспорт за транспортиране на животните и отделно помещение за карантиниране на новозакупените животни. Собственият транспорт е необходим, за да можете да реагирате навреме. За какво точно става дума?  В България най-често животни се купуват по обяви. Информацията в обявите е обикновено оскъдна, и след телефонен разговор с продавача трябва да отидете на място, за да огледате животните и да направите своя избор. Най-често за да се купят на изгодна цена трябва да се вземат всички налични животни и след това да се карантинират за 45 дни в отделно помещение, през което време става истинският отбор и подбор. Избират се здравите, продуктивните и младите животни.

Особено внимание трябва да се обърне на породната принадлежност на всяко животно, като се стремим максимално към поставената си цел, а именно да създадем високопродуктивно еднородно, с изравнени показатели, стадо.  При всички случаи за това време ще проличат и здравословното състояние, и продуктивните качества на всяко отделно животно. Избраните животни се преместват в основното стадо, а останалите е най-добре да се бракуват и заколят или продадат на приемлива цена. След това може да се реагира на друга обява и отново да се разиграе същата схема. Може едновременно да се закупят кози от няколко места, но е задължително да се карантинират за 45 дни в  различни обори. Ако това не се направи, рискуваме да допуснем разпространение на редица заболявания и да си навлечем  неприятности, свързани със здравето на закупените вече животни.  По този начин максимално бързо може да се създаде продуктивно стадо, върху което да се работи чрез целенасочена селекция за увеличаване на неговата продуктивност. Обикновено в следващите години се използват разплодници от желаната високопродуктивна порода и чрез поглъщателно кръстосване, разширено възпроизводство и, прилагайки стриктно селекционна програма, да се постигне желаният резултат.

Основното предимство на предлагания от нас подход за стартиране на козеферма е, че е евтин и ефективен.

С наличните пари от бюджета може да се закупят максимално добри животни, без да се рискува със скъпи вносни кози, които трудно ще се аклиматизират при нашите условия.  Рисковете в този случай са по отношение на здравето на закупуваните кози и, че подходът е приложим и ефективен при положение, че се ръководи и направлява от висококвалифицирани и опитни специалисти ветеринарни лекари.

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.
e-mail: firmus@abv.bg
0876679108

ЗАЩО? вх.N 27032013

ЗАЩО ИЗЧЕЗНАХА КРАВИТЕ, БИВОЛИТЕ, ОВЦЕТЕ И КОЗИТЕ?

Или защо нямаме млечно животновъдство в България?

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

Историята е дълга, но за да не съм многословен и за да не се объркам в мислите си, ще бъда максимално кратък.  Преди няколко години след, като спряха да се дават субсидии за отглеждане на тютюн реших, че би могло тези хора да се занимават с нещо друго, например с отглеждането на кози.  Още повече, че в Родопите има прекрасни условия за развитие на козевъдството.  Ето така се роди идеята да направя проект за  ,,биологично производство на козе сирене и кашкавал“.

По това време имах един познат партиен активист, който ми обеща, че проекта ,,ще стигне до където трябва“. Но явно този проект нямаше късмет с политиците, които ,,поради създалите се обстоятелства” нямало да инвестират в никакъв бизнес и така моето творение остана, както се казва ,,на трупчета“.  Все пак се позамислих и го предложих директно на един собственик на мандра, явно  начетен и експедитивен бизнесмен, който успя да привлече вниманието на холандска фирма. Запретнаха се и  осъществиха идеята, като вече три-четири години успешно си развиват бизнеса с козе сирене и то биологично производство. Така се разчу в средите на млекопреработвателите, че козето мляко е с много голяма стойност в Европа, пък и не само там.

3457462890_78c40a440a

По този повод, друг собственик на мандра ме привлече за консултант. Седнах и му написах на 5-6 листа какво трябва да се направи за да развие този бизнес с козите. Най-общо написаното съдържаше следното: мандра вече имаше, която действа на добри обороти. Липсваха кози, фуражи и хора, които да гледат козите. Посъветвах бизнесмена да купи кози, оборудване за козефермите, да намери желаещи хора да отглеждат кози и да ги кредитира с животните и оборудването на фермите. Стопаните след това да му върнат кредита под формата на козе мляко.  Развих му една добра схема  за микрокредитиране, която да му осигури козе мляко за много години напред и да му се развие бързо и динамично бизнеса с козето сирене. Разбира се всичко относно развитието на бизнеса, беше подкрепено от цифри с които се доказваше бъдещо устойчиво  развитие на предприятието.

Какво се случи две години по-късно? Обажда ми се един ден въпросният бизнесмен и ми казва следното: ,,Ела да видим къде сгрешихме, защото за две години загубих близо един милион. Събрали сме се тук с икономисти и умуваме къде е грешката? Почти всички козари, които взеха животни и оборудване  фалираха“. Отивам на срещата и започваме да тълкуваме проблемите.

Попитах за козите, от къде са купени, за колко пари, как са избирани….!

Второ с какво са хранени и каква продуктивност са развили?

Трето – какви договорни отношения са имали със стопаните получили животни, на каква цена е изкупувано млякото…. и след, като чух отговора на този въпрос спрях да питам повече!  Млякото, което вземали от стопаните било на ,,пазарна цена“, а тя била 0.40 лв/литър. Тогава им извадих написаното в  моите препоръки, а там поне два пъти бях подчертал, че себестойността на един литър козе мляко е около 0.75 лв/литър.  Така излезе, че собственикът на мандрата е фалирал длъжниците си преди още те да са започнали да му се  издължават.  Попитах го защо е постъпил така, защо не е оценил млякото на длъжниците си по 1.0 лв/литър например, за да имат възможност да се възпроизвеждат, да си върнат дълга, а и за тях да остане нещо?

Той ми отговори в прав текст: ,,Докторе не съм толкова глупав да купувам млякото по един лев, при положение, че мога да го купя за 40 стотинки“.  Останах втрещен от това, което чух и от тоталното неразбиране на проблема от бизнесмена. Алчността за печалби го беше заслепила до такава степен, че той крадеше от собствените си пари…

il_fullx333

Оставам на вас да прецените, не се ли получи същото с млечното животновъдство на България през последните 22 години.  С изкуствено поддържаните ниски изкупни цени на млякото, мандрите ликвидираха млечното животновъдство. Останали без естествената суровина за тяхното производство, преминаха на други технологии, при които за производството на ,,сирене“ използваха всичко друго, но не и мляко. Стигна се до там, че в лабораториите за контрол на качеството на храните започнаха да търсят има ли или няма наличие на мляко в ,,сиренето“.  Да се чудят, е ли това сирене или не е?

Проблемите с прозводството на т.н. ,,сирене“ от сурогати станаха държавен проблем и въпреки това, никой не посмя да каже истината за това, което се случва.  Учудва ме и факта, че животновъдите често протестират, искат субсидии, искат кредити с ниски лихви….и т.н., но никога не поставят въпросите за цената на техния продукт, за цената на техния труд. Дали това е така, защото нe разбират проблемите си или водачите на техните бунтове са ,,бели якички“ нямам предстaва? Надявам се обаче, че тази статия ще се прочете от производителите на мляко и те ще се замислят.

Истината е, че българският фермер трябва да произвежда и да си продава сам готовия продукт, както е по цял свят, където няма монополи и има конкуренция.

63328_cow_horns_lg

Какво се случва обаче в нашата Родина?

Появи се и Наредба 26. Дълго очакваната наредба за продажба на животински продукти директно от фермите обаче излезе ялова.  Противно на очакванията две години след влизането и в сила тя не се прилага. Непосилните и в същото време ограничителни условия, заложени в нея, се оказват трудно изпълними за производителите. В Пловдивска област например по тази наредба са регистрирани само 45 стопани, като  официално 7 са производителите на сурово краве мляко.  На практика останалите, чийто брой е неизвестен,  работят в сивия сектор. Сред тях са такива, които произвеждат и продават мляко и млечни продукти на нерегламентирани обекти на открито.

А целта на тази наредба от пръв поглед е да се съкрати пътя от производител до потребител, с което и цените да паднат, и да има истински хранителни продукти на нашия пазар. Наредбата е неработеща  по няколко причини, но две от тях са основни: От една страна, огромните инвестиции, които трябва да се направят, за да се отговори на изискванията на нормативните документи, а от друга – възможността да се продават само 20 процента от произведената продукция и то в рамките на общината където е фермата.

Тези факти на практика връзват ръцете на стопаните и обезсмислят начинанието. Вложенията, които трябва да се направят по нея, за да може един производител да изкара даден продукт директно на пазара у нас, не могат да се избият с десетки години, та камо ли да има някаква печалба. Според мен за да съществуват малките ферми от 5 до 20 крави и от 50 до 100 или 200 овце, за тях директните продажби трябва да са разрешени на 100 процента за произведената от тях продукция и то да я предлагат в цялата страна. Как може в Гърция да има десетки регистрирани марки сирене (става дума за един и същи вид – сирене фета) в различните региони на страната, а в България само мандрите да имат право на собствена марка?  Да не говорим какво е положението във Франция по същия въпрос, където всяка ферма си има собствена търговска марка.

Според мен истината е, че тази Наредба е създадена единствено с цел да обслужва монопола на мандрите, за нищо друго! И когато говорим за монополи в селското стопанство, това е първото нещо, което трябва да се коментира!

 

Автор: д-р Иван Лалев Колев д.в.м.

e-mail: firmus@abv.bg  tel: 0876679108

Всички права са запазени!